Р Е Ш Е Н И Е № 342

гр. Шумен, 13.12.2013 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

Окръжен съдия: Константин Моллов

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов г. д. № 140 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от Д. Л. Ж., ЕГН **********,*** против С.Д. К.Д., ЕГН **********, в качество- то й на частен съдебен изпълнител (ЧСИ), вписан в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители под № 718, с район на действие Окръжен съд гр. В., с адрес на кантората: гр. В., ул. “...”, № ... Ищецът твърди, че заедно с “Макс билд” ООД, ЕИК ... в качеството им на съсобственици на недвижим имот, находящ се в землището на с. З., Община А., област В., местността “...” с площ от 1.171 дка. са сключили на 15.07.2010 г. предварителен договор за покупко-продажба с Д. А. П.. Окончателния договор е следвало да бъде подписан до 15.12.2010 г. При сключване на договора съсобствениците получили капаро в размер на 5 000 евро. На 08.09.2010 г. ищецът получил нотариална покана от Д. А. П., в която се съдържало уведомление, че на 11.08.2010 г. върху имота, предмет на предварителния договор е наложена възбрана от ЧСИ с рег. № 718, по из.д. № 20107180400381, поради което купувачът едностранно разваля договора и отправя искане за връщане на платеното от него капаро в двоен размер и заплащане на договорената неустойка в размер на 5 000 евро. Ищецът направил проверка и установил, че на 11.08.2010 г. върху недвижимия имот е вписана възбрана от ЧСИ С.Д. К.Д. с рег. № 718 на КЧСИ. Възбраната е била вписана във връзка с образуваното из.д. № 20107180400381, без предварително ЧСИ да установи, че към този момент имота не е собственост на длъжниците по изпълнителното дело. Това действие на ЧСИ е причинило на ищеца вреда, тъй като на посочения в нотариалната покана ден, час и място заплатил на купувача по предварителния договор сумата от 15 000 евро, от които двойния размер на полученото по договора капаро – 10 000 евро и уговорената с договора неустойка за неизпълнение на договорните ни задължения – 5 000 евро. Налице според ищеца е неправомерно действие на ЧСИ – налагане на възбрана върху имот, който не принадлежи на длъжника, настъпила при упражняване на дейността на ЧСИ вреда, изразяваща се в заплащане на сумата от 15 000 евро. Ищецът претендира ответницата да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, причинени вследствие неправомерното й действие в размер на 15 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.09.2010 г. до окончателното й заплащане, както и на- правените от него съдебни разноски. В съдебно заседание поддържа исковите си претенции, чрез процесуалния си представител ад. В.Д. ***..

В отговора на исковата молба по чл131 от ГПК ответницата изразява становище, че предявените срещу нея искове са неоснователни. Не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Вписването на възбрана спрямо недвижим имот не представлява действие по принудително изпълнение по смисъла на чл.441 от ГПК, а по своята същност е охранително действие, обезпечаващо развитието на изпълнителния процес. Посочва, че развалянето на договорите има обратно действие съгл. чл.88 от ЗЗД и отношенията се уреждат съобразно правилата за неоснователното обогатяване – чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Развалянето на до говора заличава неговите последици с обратно действие, включително се прекратява и действието на предвиденото съглашение за неустойка и клаузата уреждаща връщането на даденото капаро. Евентуално прави възражение за съпричиняване от страна на Д.Л.Ж., който не е депозирал искане за заличаване на възбраната и предложил на купувача изпълнение. Необосновано ищецът е заплатил на купувача по предварителния договор неустойка и е върнал капаро в двоен размер, тъй като те по същество обезпечават едно и също договорно задължение. С извършеното заплащане на 15 000 евро ищецът е комулирал два вида обезщетение. Моли съда да отхвърли предявените искове поради тяхната неоснователност. В съдебно заседание поддържа изразеното в отговора по чл.131 от ГПК становище, чрез процесуалния си представител ад. К.Г. ***.

Третото лице помагач на страната на ответника – ЗАД “Армеец” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С. п.к. .... ул. ...”, № .., чрез пълномощника си юрисконсулт Р.Л. оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер. Счита, че в конкретния случай не е възникнала отговорност на ЧСИ. В молбата на взискателя по изпълни- телното дело, въз основа на което то е образувано се е съдържало искане за вписва- не на възбрана върху недвижимите имоти на длъжниците. В молбата за вписване на възбраната до съдията по вписванията имота е бил подробно индивидуализиран и би следвало неправомерност да се търси в поведението на служителите от Агенция- та за вписванията. Счита приложения по делото предварителен договор за недействителен. Евентуално прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е бездействал и не е имал намерение прехвърлянето на собствеността върху имота да бъде осъществено. Счита, че съдържащите се в предварителния договор за покупко-продажба уговорки относно отговорността при неизпълнение са нищожни, поради прекомерност. Налице по същество е двойно обезщетяване за едно и също нещо.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

Ищецът и неучастващото в делото трето лице “Макс билд” ООД, ЕИК ..., въз основа сделка, сключена на 04.04.2008 г., обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 121, т.І, рег. № 990, дело №111/2008 г. на нотариус С. С., с рег. №193 на НК, район на действие районен съд гр. В.(л.14-л.15 от делото на ВОС) са собственици на недвижим имот, представляващ нива с площ от 1.171 дка., намираща се в землището на с. З., община А., област В., в местността “...”, шеста категория на земята при неполивни условия, съставляваща имот № 166021, с ЕКАТЕ 30627, при граници: имот № 166119 – нива на Д.П.К., имот № 166140 – полски път на община А., имот № 166023 – нива на А.Д.Я. и имот № 166140 – полски път на община А.. Със заповед на кмета на община А. (л.16 от делото на ВОС), въз основа на изработен и одобрен ПУП за имота е отреден УПИ ХVІ-166021 в кв.166-2, целия с площ от 1 067 кв. м., при граници на имота: от из- ток УПИ ХVІ-166023, от запад УПИ ХV-166119, от север – улица и от юг – улица.

Съгласно сключен на 15.07.2010 г., в писмена форма, предварителен дого- вор между ищецът и “Макс билд” ООД от една страна, в качеството им на продавачи и Д. А. П. от друга страна, в качеството му на купувач е постигнато съгласие да сключат окончателен договор за покупко-продажба на го- реописания недвижим имот, ведно с архитектурен проект за двуетажна къща с РЗП от 223 кв. м.. В р-л І, чл.2 от договора е уговорена продажна цена в размер на 30 000 евро, от които купувача в деня на подписването на договора плаща 5 000 евро капаро, а останалите 25 000 евро ще бъдат платени в деня на сключването на окончателния договор. В текста изрично е отразено заявлението на продавачите, че са получили напълно в брой уговореното капаро в размер на 5 000 евро и отразеното в договора заявление има характера на разписка за получената от продавачите и заплатена от купувача сума. Страните са се уговорили да сключат окончателен договор в срок до 15.12.2010 г. (р-л ІІ, чл.8). В р-л ІІІ от договора изрично е уговорено, че при неизпълнение от продавачите на поетите с договора задължения, купувачът има право едностранно да развали предварителния договор по тяхна вина, като продавачите солидарно дължат на купувача двойния размер на получената като капаро сума, ведно с неустойка в размер на 5 000 евро.

На 08.09.2010 г. ищецът е получил нотариална покана рег. № 6996/2010, т.2, № 68 на нотариус Ж.Т. с район РС гр. Варна, рег. № 214 на НК (л.11 от де- лото на ВОС). С поканата Д. А. П. го уведомява, че предвид наложена върху имота, предмет на сключения между тях на 15.07.2010 г. договор, възбрана от ЧСИ с рег. № 718 по из.д. № 20107180400381 е налице неизпълнение на задължението по р-л ІІ,т.3 от договора, поради което едностранно разваля договора и поканва ищеца да му върне в двоен размер заплатеното капаро от 5 000 евро и да му заплати уговорената неустойка в размер на 5 000 евро. Нотариалната покана е отправена само до Д.Л.Ж., но не и до другия про- давач по договора “Макс билд” ООД. В хода на процеса не са представени доказателства, че Д. А. П. е отправил до “Макс билд” ООД уведомление за разваляне на договора и покана за заплащане на неустойката и връщане на даденото капаро в двоен размер.

От приложения по делото (л.12 от делото на ВОС) констативен протокол от 15.09.2010 г. с рег. № 7227/2010 г., т.2, № 84 на нотариус Ж.Т. с район РС гр. В., рег. № 214 на НК е видно, че на тази дата е проведена среща между ищецът и Д. А. П. в кантората на нотариуса. На срещата те са по- стигнали споразумение за прекратяване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.07.2010 г., като Д.Л.Ж. е заплатил на Д. А. П. сума в размер на 15 000 евро, представляваща връщане на даденото капаро по договора в двоен размер и заплащане на договорена неустойка.

По делото са разпитани трима свидетели. Свидетелят Д. А. П., познавал ищеца и от разговор с него разбрал, че продава място в с. З.. Свидетелят решил да закупи имота, тъй като имал намерение да строи, консултирал се с адвокат, който му изготвил предварителния договор подписан от него ищеца и представител на другия собственик “Макс билд” ООД. Свидетелят платил 5 000 евро капаро. Впоследствие адвоката който изготвил договора и бил поел ангажимент да направи проверка се обадил и му съобщил, че договорът не мо- же да се осъществи, тъй като върху имота имало възбрана. Същият адвокат на кой- то свидетелят си спомня само името но не и презимето и фамилията му изготвил нотариалната покана. Предвид вероятността да заминава, свидетелят бързал да приключи с проблема и затова изпратил нотариалната покана след като се консултирал с адвоката. Д. А. П. се срещнал с ищеца в кантората на нотариуса. Двамата влезли в една стая отстрани в кантората и си оправили сметки- те, като Д.Л.Ж. предал на свидетеля 15 000 евро.

Свидетелката Д. Е. П. потвърждава, че подписът на констативния протокол от 15.09.2010 г. е неин и тя е извършила заверката на подписи- те в документа. Не си спомня случая, по който е изготвен констативния протокол, тъй като са минали три години. Не е видяла размяна на пари между страните. По принцип когато има някакъв спор и двете страни са се поканили за да се състави констативен протокол при нотариуса има отделна стая в кантората, където те могат да влязат, да се споразумеят или да не постигнат споразумение. Но нотариусът не е длъжен да присъства при техните обсъждания и след като те са готови, тогава те заявяват на нотариуса какви са техните договорки, които се обективират в един констативен протокол. Страните така са твърдели, че са си разменили пари, но нотариусът по принцип не е длъжен да го констатира лично. Няма практика да се стои при страните и да се гледа как си броят парите, нито нотариусът да се уверява, че страните действително са си разменили парите.

Свидетелката П.В.И. е брокер на недвижими имоти и в това си качество се запознала с Д.Л.Ж. през пролетта на 2010 г. във връзка с продавана от нея къща в с. О., обл. В., която той закупил. В личен разговор той споделлил, че има парцел в с. З., на който имал намерение да строи, но тъй като е съсобствен е преценил че е по изгодно да купи построена къща. Предложил на свидетелката да рекламира за продажба имота. С оглед на това в края на м. април 2010 г. началото на м. май 2010 г. ищецът завел свидетелка- та да направи оглед на парцела и изпратил по имейл строителните книжа с които разполагал – проекти за къщата, копие от кадастралния плат. Свидетелката и до ден днешен знае, че този парцел се продава и е водила доста клиенти да го разгледат.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. А. П. в частта в която той твърди, че е получил от ищеца 15 000 евро, предвид близкото познанство между двамата и заинтересоваността на свидетеля, като страна по предварителния договор и участник в съставянето на констативния протокол от 15.09.2010 г. Показанията на свидетеля са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, които да потвърдят верността им. Съдът кредитира показанията на Д. Е. П. и Д. Е. П., предвид обстоятелство- то, че техните показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.

От показанията на свидетеля Д. Е. П., която в качеството си на помощник нотариус е съставила констативния протокол от 15.09. 2010 г. и е заверила подписите на Д.Л.Ж. и Д. А. П. се установява, че в него се съдържат изявленията на страните, а не непосредствено възприето от нотариуса или от свидетеля обстоятелството на предаване сумата от 15 000 евро. С оглед на това съдът приема, че в него достоверно са отразени изявленията на двамата, които те са направили пред нотариуса и отхвърля извършеното по реда на чл.194 от ГПК оспорване на неговата истиност, поради това, че то не е доказано.

От приложеното към делото из.д. № 20107180400381 по описа на ЧСИ С. Д., рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр. В. се установява, че същото е образувано по молба депозирана на 22.07.2010 г. от взискателя “Кен” АД, гр. С.З., ЕИК ... с приложен към нея изпълнителен лист от 28.06.2010 г. (л.2 от изп.д.), издаден в полза на дружеството, срещу “Чино трейд” ООД, гр. В., ЕИК ... и Д.П.П., ЕГН ********** от гр. В., за солидарно заплащане на сумата от 165 464.11 лв. и деловодни разноски. Д.П.П. е единия от продавачите продали на ищеца и “Макс билд” ООД недвижимия имот предмет на сделката от 04.04.2008 г. С молбата си взискателят е поискал ЧСИ да насочи принудителното изпълнение към недвижимите имоти, собственост на длъжниците. В изпълнителното дело е приложена Справка по лице от 29.07.2010 г. на Службата по вписванията гр. В. за длъжника Д.П.П. за периода от 01.01.1992 г. до 29.07.2010 г. (л.26-л. 36 от изп.д.) В нея – пореден № 10 от справката (л.30 от изп.д.) фигурира сделката от 04.04.2008 г., въз основа на която ищеца и “Макс билд” ООД са придобили собствеността върху недвижимия имот, находящ се в землището на с. З. и се установява по безспорен начин, че към момента на образуване на изпълнителното дело – 22.07.2010 г., длъжникът Д.П.П. не е собственик на имота. Независимо от това на 11.08.2010 г. въз основа на направено от ЧСИ С. Д. искане е вписана възбрана върху недвижимия имот (л.116 от изп.д.). На 14.09.2010 г. взискателят по изп. дело е депозирал молба (л.315 от изп. д.), с която е помолил ЧСИ да вдигне всички наложени възбрани върху недвижими имоти собственост на трети лица. На 17.09.2010 г., въз основа на молба на ЧСИ от 16.09.2010 г. – вх. № 18313 от 17.09.2010 г. на Службата по вписванията гр. В. (л.376 от изп. д.) е вдигната възбраната върху имота собственост на ищеца и “Макс билд” ООД.

В хода на процеса не се представиха доказателства от които да се установи, че след като е узнал за наложената върху имота му възбрана ищецът е поискал от ЧСИ нейното вдигане. В изпълнителното дело също липсват подобни документи.

По делото е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза. Заключението е изготвено въз основа на представените по делото документи – ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, справки в ТД на НАП гр. Варна и счетоводната документация на притежаваните от ищеца търговски предприятия – “Арт-комплекс Империал” ЕО ОД и ЕТ “Империал Д.Ж.”. От заключението на вещото лице, както и от приложените по делото банкови документи се установява, че към 15.09.2010 г. ищецът не е разполагал със сумата от 15 000 евро.

С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени от неправомерни действия на ЧСИ С. Д. К.Д. при изпълнение на своята дейност. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД..

Разгледани по същество исковите претенции на ищеца са неоснователни, поради следните съображения:

Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ частния съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Фактическият състав на отговорността на ЧСИ по тази разпоредба обхваща неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл са решение № 264 от 08.04.2010 г. на ВКС по г. д. № 474/2009 г., ІV г. о., решение № 120 от 08.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1123/2010 г., ІІ т. о. и решение № 196 от 20.07.2012 г. на ВКС по г. д. № 1555/2011 г., ІІІ г. о. Елементите от фактическия състав на разпоредбата следва да са налице в условие на комулативност. При липсата само на един от изброените по-горе елементи не е налице фактическия състав на чл.74, ал.1 от ЗЧСИ.

Наложената възбрана върху недвижим имот собственост на ищеца и трето лице за събиране на вземане по издаден изпълнителен лист срещу съвсем различни правни субекти извън допустимите хипотези по чл.429, ал.2 и ал.3 от ГПК е неправомерно действие на ЧСИ. Но липсва причинна връзка между твърдяната от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба и действието на ответницата. ЧСИ дължи обезщетение за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Той не би претърпял вредите, ако не е било незаконосъобразното действие, респективно бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. В конкретния случай неправомерното действие на ЧСИ не въздейства директно върху имущест- вото на ищеца, в резултат на което то намалява. След като узнава, на 08.09.2010 г., за наложената възбрана ищецът проявява пасивност и непредприема действия да уведоми ЧСИ за допуснатата небрежност от него при изпълнение на професионалните си задължения, както и да поиска вдигане на възбраната. Но дори и без да предприема специални действия, при една елементарна справка по изпълнителното дело на 14 или 15.09.2010 г., непосредствено преди да плати поисканата от него немалка сума, ищецът щеше да установи, че въз основа депозираната от взискателя молба са предприети действия за вдигане на наложените възбрани, включително и върху имота предмет на предварителния договор за покупко-продажба от 15.07.2010 г. Следователно имуществената вреда, която ищецът е претърпял, заплащайки сумата от 15 000 евро е пряк и непосредствен резултат на неговото бездействие, а не вследствие незаконосъобразното действие на ЧСИ.

Незправомерното действие на ЧСИ не е възпрепятствало възможността за сключване на окончателен договор между страните по предварителния договор. Сключването на окончателния договор е следвало да се извърши до 15.12.2010 г., т.е. след вдигане на възбраната на 17.09.2010 г. са оставали още три месеца до изтичане на крайния срок, уговорен в предварителния договор. Самият предварите- лен договор към 17.09.2010 г. не е прекратил своето действие, тъй като съдържащо- то се в нотариалната поканата заявление на Д. А. П., че разваля едностранно договора не е съобразено с разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Договорът не е прекратен и от отразеното в констативния протокол от 15.09.2010 г. споразумение между ищеца и Д. А. П., тъй като в него не участва “Макс билд” ООД, който е страна по предварителния договор. Съгласно чл.20а, ал.2 от ЗЗД, извън предвидените в закона случаи, договорите могат да бъдат прекратени само по взаимно съгласие на страните.

По изложените съображения, съдът счита, че не е налице фактическият състав на чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, поради липса на един от съществените му елементи – причинна връзка между неправомерното действие на ЧСИ и твърдяната от ищеца имуществена вреда. Следователно предявения от ищеца иск с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което същият ще следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на главната претенция, неоснователна е и предявената акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 15.09.2010 г. до окончателното й заплащане, поради което следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, представените по делото писмени доказателства и предвид направеното искане на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 815.00 лв., включващи адвокатско възнаграждение от 2 400.00 лв. с ДДС. Предвид направеното възражение от насрещната страна за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът счита, че с оглед фактическата сложност на делото, неговата продължителност, както и необходимите пътни разноски на процесуалния представител на ответника, не са налице основания за неговото намаляване.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от Д. Л. Ж., ЕГН **********,*** против С.Д. К.Д., ЕГН **********, в качество- то й на частен съдебен изпълнител, вписан в регистъра на Камарата на частните съ- дебни изпълнители под № 718, с район на действие Окръжен съд гр. В., с адрес на кантората: гр. В., ул. “...”, № ..., ет...обективно комулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие неправомерни действия на ответницата, в качеството й на частен съдебен изпълнител, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 15.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда Д.Л.Ж., ЕГН **********,*** да заплати на С.Д. К.Д., ЕГН **********, частен съдебен изпълнител, вписан в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители под № 718, с район на действие Окръжен съд гр. В., с адрес на кантората: гр. В., ул. “...”, № ... сумата от 2 815.00 (две хиляди осемстотин и петнадесет) лева, представляващи направените от нея разноски по делото.

Решението е постановено при участието на ЗАД “Армеец” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С. п.к. .., район “...” ул. ...”, № .., представлявано от председателя на Управителния съвет и изпълнителен директор Р.Р. Г..

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: