Решение по Гражданско дело 191/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е№142

гр. Ш., 18.06.2013 г.

Ш.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар Ю.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов в. г. д. № 191 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 136 от 22.02.2013 г., постановено по г. д. № 3108/2012 г. по описа на Ш.ския районен съд, първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил предявеният от В.В.В., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Ш., ул. “С., № , вх., ет., ап. срещу СОУ “Т. С.”, ЕИК 000921823 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.”Ген. Д.”, № 44б, представлявано от директора В.П. иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 540 лв., представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за ІІ ПКС, за периода от 14.09.2009 г. до 14.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 540 лв., считано от предявяване на иска до окончателното плащане, като неоснователен.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ищцата, която счита, че решението е неправилно, предвид подробно изложените в жалбата й доводи. С оглед на това, моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд гр. Ш. и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея искове да бъдат уважени изцяло. В съдебно заседание, процесуалния й представител – ад. С. С. ***, поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна – СОУ “Т. С.” гр. Ш., в отговора си по чл.263, ал.1 от ГПК и в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител ад. С. Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.

След като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено след-ното:

Видно от приложеното г. д. № 3108/2012 г. по описа на ШРС същото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от в.В.В. с която е предявила претенция районният съд да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 540 лв. допълнително трудово възнаграждение за втора професионална квалификационна степен, ведно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане и разноските по делото. В исковата молба ищцата твърди, че работи при ответника като учител по математика. Придобила е втора професионална квалификационна степен (ПКС), за която има право на допълнително трудово възнаграждение съгласно Закона за на- родната просвета и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове в размер на 45 лв. месечно. Независимо от това с допълнително споразумение към трудовия й договор от 14.09.2009 г. дължимото допълнително трудово възнаграждение за втора ПКС е било намалено на 22.50 лв. С последващо споразумение от 14.09.2011 г. е възстановен пълния размер на допълнителното възнаграждение.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че ищцата се е съгласила с индивидуалното трудово споразумение за посочения в исковата молба период да получава допълнително трудово възнаграждение за втора ПКС, така както е посочено в него. Отразеното в споразумение допълнително трудово възнаграждение е било изплатено изцяло. В училището са прилага системата на делегираните бюджети, поради което конкретните възнаграждение се договарят от директора в рамките на утвърдения бюджет и се определят в индивидуалния трудов договор, което е и в съответствие с разпоредба- та на чл.20 от Вътрешните правила за определяне на работната заплата.

Между страните не се спори, а и видно от приложените по делото доказателства ищцата е в трудово правоотношение с СОУ “Т. С.” гр. Ш.. В процесния период 14.09.2009 г. – 14.09.2011 г. е заемала длъжността “учител по ма- тематика”. На 14.09.2009 г. между нея и работодателя е сключено допълнително споразумение към трудов договор № 018/14.09.2009 г., с което е уговорено допълнително трудово възнаграждение за ІІ ПКС в размер на 22.50 лв. месечно, при непълно работно време от 4 часа. Приложените по делото ведомости за заплати потвърждават, че в процесния период ищцата редовно е получавала допълнителното възнаграждение за ІІ ПКС, в уговорения с допълнителното споразумение размер. С допълнително споразумение към трудов договор № 322/14.09.2011 г. допълнителното възнаграждение за ІІ ПКС е увеличено на 45.00 лв. месечно, при непълно работно време от 4 часа. Не се спори между страните, а и подписаните от тях допълнителни споразумения към трудовия договор косвено потвърждават, че ищцата има втора професионално - квалификационна степен в процесния период.

Със Заповед № 120 от 11.12.2009 г. и Заповед № 235 от11.03.2010 г. на директора на СОУ “Т. С.” гр. Ш. са приети Вътрешни правила за работна заплата в сила съответно от 01.10.2009 г. и от 01.01.2010 г. (л.37- л.40 от делото), уреждащи организацията на работната заплата на всички учители и служи- тели в училището. В тях размерът (чл.21 ал.2) на допълнителното трудово възнаграждение за ІІ ПКС е 45.00 лв. месечно

. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените от В.В.В. обективно, комулативно съединени искове, с правно основание чл. 128, т.2 във вр. с чл.124, във вр. с чл.244 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, са процесуално допустими. Разгледани по същество са частично основателни, поради следните съображения:

В процесния период от 14.09.2009 г. до 14.09.2011 г. са действали две наредби, уреждащи редът и начинът за определяне на месечните работни заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в звената от системата на народната просвета, издадени от министъра на народната просвета, на основание чл.124, ал.4 от ППЗНП – Наредба № 2 от 18.02.2008 г. за работните заплати на персонала в сис- темата на народната просвета (обн., ДВ, бр.27 от 11.03.2008 г., отм., бр.4 от 15.01. 2010 г.) и Наредба № 1 от 04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в системата на народната просвета (обн., ДВ, бр.4 от 15.01.2010 г., изм., бр.14 от 12.02.20 13 г.). И в двете наредби ( чл.8, ал.1, т.2) е предвидена възможността в брутната ос- новна заплата на персонала в системата на народната просвета да се включи и допълнително трудово възнаграждение за професионално-квалификационна степен. Съгласно чл.9 от Наредба № 2 от 18.02.2008 г. и чл.10 от Наредба № 1 от 04.01.20 10 г. видовете допълнителни възнаграждения и механизмите за определяне на техния размер се договарят с колективен трудов договор и/или се включват във вътрешните правила за работната заплата на училището. В конкретния случай в ответното училище са изготвени и утвърдени със съответните две заповеди вътрешни правила, първите в сила от 01.10.2009 г., а вторите от 01.01.2010 г., като съгл. 21, ал.2 размера на допълнителното трудово възнаграждение за ІІ ПКС е в размер на 45.00 лв. месечно С оглед на това индивидуалните допълнителни споразумения сключени между ищцата и ответника е следвало да бъдат съобразени с действащите вътрешни правила за работната заплата в училището и по-конкретно с размера на допълнителното трудово възнаграждение за ІІ ПКС. Несъобразяването с тях води до недействителност на клаузите на допълнителните споразумения, с кои- то страните са определили размера на допълнителното възнаграждение за ІІ ПКС. Обстоятелството че ищцата е подписала споразуменията не ги санира в тази им част. Вместо тях следва да се приложат вътрешните правела за работната заплата на училището, съгл. чл.74, ал.4 от КТ.

С оглед на изложеното, предвид обстоятелството, че първите вътрешни правила са влезли в сила на 01.10.2009 г., предявената претенция за периода от 14. 09.2009 г. до 01.10.2009 г., въззивният съд намира за неоснователна, а за периода от 01.10.2009 г. до 14.09.2011 г., за основателна При предвиден от вътрешните правила размер на допълнителното трудово възнаграждение за ІІ ПКС от 45.00 лв. месечно, считано от 01.10.2009 г., на ищцата са заплащани 22.50 лв. месечно, поради което се дължи разлика за периода от 01.10.2009 г. до 14.10.2011 г. - 10.50 лв., а за периода от 14.10.2009 г. до 14.09.2011 г. от 22.50 лв. за 23 месеца или 517.50 лв. Т. е. дължимата сума за периода от 01.10.2009 г. до 14.09.2011 г., вкл. е в размер на 528.00 лв.

Претенцията за законна лихва върху претендираната сума в уважения й размер от датата на завеждане на иска пред Районен съд гр. Ш. –13.09.2012 г. до окончателното й заплащане е основателна, тъй като исковата молба се явява и покана за изпълнение до ответната страна и следва да бъде уважена.

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че поради несъвпадане на крайните изводи решението на Ш.ския районен съд следва да бъде из- менено в съответствие с горните съображения, като се коригира в частта за разноските и дължимите държавни такси.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 136 от 22.02.2013 г., постановено по г. д. № 3108/2012 г. по описа на Ш.ския районен съд, в частта, с която е отхвърлил предявените от В.В.В., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Ш., ул. “С., № 68, вх.2, ет.1, ап.20 срещу СОУ “Т. С.”, ЕИК 000921823 със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.”Ген. Д.”, № 44б, представлявано от директора В.П. искове за заплащане на до- пълнително трудово възнаграждение за втора професионално – квалификационна степен в размер на 528.00 (петстотин двадесет и осем) лева за периода от 01.10. 2009 г. до 14.09.2011 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата от 528.00 лв., считано от датата на завеждане на делото – 13.09.2012 г. до окончателното й заплащане, като вместо това постановява:

Осъжда СОУ “Т. С.”, ЕИК 000921823 със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.”Ген. Д.”, № 44б, представлявано от директора В.П. да заплати на В.В.В., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Ш., ул. “С., № , вх., ет., ап. сумата от 528.00 (петстотин двадесет и осем) лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за втора професионално – квалификационна степен за периода от 01.10.2009 г. до 14.09.2011 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата от 528.00 лв., считано от датата на завеждане на делото – 13.09.2012 г. до окончателното й заплащане.

Потвърждава Решение № 136 от 22.02.2013 г., постановено по г. д. № 3108/2012 г. по описа на Ш.ския районен съд в частта, с която е отхвърлил предявените от В.В.В., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Ш., ул. “С., № , вх., ет., ап. срещу СОУ “Т. С.”, ЕИК 000921823 със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.”Ген. Д.”, № 44б, представлявано от директора В.П. искове за сумата от 12.00 (дванадесет) лева представляваща допълнително трудово възнаграждение за втора професионално – квалификационна степен за периода от 14.09.2009 г. до 01.10.2009 г. , ведно със законната лихва върху нея до окончателното й заплащане.

Осъжда СОУ “Т. С.”, ЕИК 000921823 със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.”Ген. Д.”, № 44б, представлявано от директора В.П. да заплати в полза на държавата, по сметка на Ш.ския окръжен съд ) BG48BUIN70143130202316 при “А. банк Б.” АД, Бизнес център Ш. държавна такса за двете инстанции в размер на 75 (седемдесет и пет) лева.

Решението, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на ка- сацион но обжалване пред Върховния касационен съд.

Председател: Членове: 1.