Р Е Ш Е Н И Е№290

гр.Ш. 21.11.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в открито заседание на двадесет и втори октомври , две хиляди и тринадесета година ,в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Ралица Хаджииванова

при секретаря П.П. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№192 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №959 от 5.11.2012г. по гр.д.№630 по описа за 2012г. на ШРС, поправено с решение №468/15.01.2013г. и изменено в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК с определение №203/15.01.2013г. ,съдът е осъдил “НСП-АТ” ЕООД гр.Ш. да заплати на “Ф. Б.” ООД гр.С. на осн.чл.55 ал.1 пр.последно от ЗЗД , сумата от 12 176.44лв. ,представляваща авансово платена ,на отпаднало основание , цена на стока по развален договор за доставка на бетон от 9.04.2010г. ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба 27.02.2012г. до окончателното й изплащане , отхвърлил е искът по чл.55 ал.1 пр. последно от ЗЗД за разликата от 12 176.44лв. до пълният предявен размер от 18 176.44лв. ,като погасен ,поради прихващане с насрещно вземане на ответника срещу ищеца за сумата в размер на 6 000лв., представляваща неустойка по чл.8 , за неизпълнение на задължение за заплащане на аванс по договор за доставка на бетон от 9.04.2010г., отхвърлил е заявеното от ответника възражение за прихващане за сумата от 11 235.28лв. –неустойка по чл.8 от договора , поради едностранен отказ от договора ,осъдил е “НСП-АТ” ЕООД гр.Ш. да заплати на “Ф. Б.” ООД гр.С. на осн.чл.86 от ЗЗД сумата от 391.62лв. представляваща обезщетение в размер на законната лихва изчислена върху главницата от 18 176.44лв. за периода от 14.12.2011г. до 27.02.2012г. , отхвърлил е искът за лихва за периода от 16.09.2011г. до 14.12.2011г. и за разликата от 391.62лв. до пълният предявен размер от 850.25лв. като неоснователен , присъдил е на страните и разноски съразмерно , на ищеца първоначално 1 173.83лв. и в последствие по реда на чл.248 от ГПК с постановеното определение сумата от 1 655.33лв. и на ответника 400.73лв.

Решението е обжалвано от ответника “НСП-АТ” ЕООД гр.Ш. в частта му с която дружеството е осъдено да заплати на “Ф. Б.” ООД гр.С. на осн.чл.55 ал.1 пр.последно от ЗЗД , сумата от 12 176.44лв., на осн.чл.86 от ЗЗД , сумата от 391.62лв. представляваща обезщетение в размер на законната лихва изчислена върху главницата от 18 176.44лв. за периода от 14.12.2011г. до 27.02.2012г. в частта с която е отхвърлено възражението за прихващане за сумата от 11 235.28лв. и в частта за присъдените деловодни разноски, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли исковете и да присъди на жалбоподателя разноските му по делото.

Срещу определение №203/15.01.2013г. е постъпила и частна жалба от ответника “Ф. Б.” ООД гр.С. в частта му с която съдът е изменил решението си в частта му за разноските и е присъдил на ищеца разноски общо в размер на 1 655.33лв. , с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по изложените в нея съображения и се моли същото да бъде отменено и искането за изменение на решението в частта му за разноските да бъде оставено без разглеждане или без уважение.

Въззиваемата страна “Ф. Б.” ООД гр.С. , действаща ,чрез пълномощника си адв.С.С. е депозирала отговори на двете жалби с които ги оспорва като неоснователни и недоказани и моли съдът да потвърди решението и определението в обжалваните им части.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Частна жалба от ответника “Ф. Б.” ООД гр.С. е депозирана в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Не е спорно между страните , че между тях е имало сключен договор за покупко-продажбата на бетон от 9.04.2010г., по който е предвидено авансово плащане на сумата от 60 000лв. от ищеца . На 14.04.2010г. ответникът е издал данъчна фактура №0000001520/12.04.2010г. за сумата от 60 000лв., като на 13.04.2010г. ищецът е превел на ответника по банков път 30 000лв.,Ответникът е доставил на ищеца бетон на стойност 3 186.50лв., за което е издадена фактура №0000001748/15.09.2011г. На 15.09.2011г. ответникът е издал и кредитно известие за сумата от 56 176.44лв. Не е спорно също така ,че на 19.09.2011г. ответникът върнал на ищеца сумата от 5 000лв., и след изпращането на нотариална покана на 12.01.2012г. върнал още 3 000лв.

При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи : Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за връщане на исковата сума от 18 176.44лв. главница , авансово платена на основание договор за доставка на бетон от 9.04.2010г. ,който е прекратен по взаимно съгласие на страните и иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 850.25лв.

Ответникът е направил две възражение за прихващане с исковата сума - в размер на 6 000лв. неустойка по чл.8 от процесният договор , представляваща 20% от неизплатените 30 000лв., от общо авансово дължими 60 000лв. и за сумата от 11 235.28лв. неустойка по чл.8 от договора представляваща обезщетение , поради едностранен отказ от договора и представляваща 20 % от 56 176.44лв. ,които са приети за съвместно разглеждане от ШРС. Съдът е уважил възражението за прихващане за сумата от 6 000лв. и е отхвърлил възражението за прихващане за сумата от 11 235.28лв.

Между страните не е спорно ,че сключеният договор е прекратен ,но ищецът твърди ,че е прекратен по взаимно съгласие , а ответника твърди ,че е прекратен ,едностранно от ищеца ,който се е отказал от договора , каквато възможност е била договорена между страните. В чл.7 от договора страните са уговорили ,че той се прекратява по ал.1 по взаимно съгласие , ал.2 при изтичане на срока , ал.3 с едностранно писмено предизвестие от другата страна , направено поне един месец по –рано и ал.4 едностранно ,без предизвестие , при неплащане на дължимите суми по договора. Твърдението на ответника ,че договорът е прекратен по реда на чл.7 ал.3 от него е недоказано ,тъй като по делото не се установи ищецът да е отправял писмено предизвестие до ответника, който да го е получил и такова предизвестие не е било представено по делото от него. Не се твърди наличието на основанията за прекратяване по ал.2 и ал.4 от договора , поради което оставащото основание за прекратяване е по чл.7 ал.1 , а именно по взаимно съгласие. Възражението на ответника ,че при прекратяване на това основание то е следвало да бъде направено в писмена форма между страните ,съдът счита за неоснователно ,тъй като липсва изрична уговорка в договора , изискваща такава форма за действителност. В чл.9 от договора страните са регламентирали ,че договорът може да се променя и допълва само в писмена форма ,подписана и от двете страни ,като с анекси може да се възлагат допълнителни видове работа. Следователно чл.9 касае промени в съдържанието на договора и не въвежда изискване за писмена форма за прекратяване на договора на основание чл.7 ал.1 . Твърдението на ответника ,че строителството на обекта за който е бил предназначен бетона по процесният договор било спряно е ирелевантно за спора , както и изготвената в тази връзка СТЕ.

Искането за спиране на делото на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК направено от ответника е неоснователно, тъй като решението по делото по приложената към въззивната жалба искова молба не ще има значение за разрешаването на спора по настоящото дело.

Съдът счита , че след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява ,че договорът между страните е прекратен по взаимно съгласие , предвид предприетите от тях действия за уреждане на отношенията по между им . Ответникът е издал кредитно известие за сумата от 56 176.44лв. , върнал е на 19.09.2011г. на ищеца сумата от 5 000лв., а след получаване на нотариалната покана в която ищецът е посочил ,че иска връщане и на останалата сума от 21 176.44лв., тъй като договорът е прекратен по взаимно съгласие е върнал още 3 000лв.

Предвид гореизложеното съдът счита ,че ищецът не дължи неустойка предвидена в чл.8 от договора ,поради едностранен отказ от действието му и възражението за прихващане на ответника за сумата от 11 235.28лв. е неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли.

Следователно остават за връщане от ответника , поради отпадане на основанието ,което е послужило за тяхното плащане 18 176.44лв. След извършено прихващане със сумата от 6 000лв. неустойка ,в която част решението не е било обжалвано ,съдът счита ,че ответникът дължи връщане на ищеца на сумата от 12 176.44лв. , до който размер искът по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД е основателен и доказан. Върху главницата от 18 176.44лв. се дължи и обезщетение за забава в размер на 391.62лв. за периода от 14.12.2011г. / датата на получаване на поканата/ до датата на подаване на исковата молба 27.02.2012г. Задължението по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗЗ за неоснователно обогатяване е безсрочно и ответникът е в забава след получаване на поканата за плащане на сумата.

Ето защо решението на ШРС в частта му с която ответникът “НСП-АТ” ЕООД гр.Ш. е осъден да заплати на “Ф. Б.” ООД гр.С. на осн.чл.55 ал.1 пр.последно от ЗЗД , сумата от 12 176.44лв. и на осн.чл.86 от ЗЗД , сумата от 391.62лв. представляваща обезщетение в размер на законната лихва изчислена върху главницата от 18 176.44лв. за периода от 14.12.2011г. до 27.02.2012г. е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , като жалбата срещу него е неоснователна.

В останалата му отхвърлителна част решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

С обжалваното решение съдът е присъдил първоначално в полза на ищеца разноски по делото в размер на 1 173.83лв. , а с определение №203/15.01.2013г. постановено по реда на чл.248 от ГПК е изменил решението си в частта му за разноските и е присъдил на ищеца разноски по делото в размер на 1 655.33лв., като е оставил без уважение искането на ищеца в останалата му част.

Ответникът е обжалвал и това определение с частна жалба .

Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК , поради което и молбата му по чл.248 от ГПК е допустима и правилно е била разгледана от ШРС. По приложеният списък за разноските ищецът претендира такива в размер на 2 575.60лв. От тези разноски съдът счита ,че следва да се приемат като дължими такива следните : 43лв. за държавна такса по обезпечение на иска , 5.60лв. за издаване на обезпечителна заповед, 450лв. за адвокатски хонорар в обезпечителното производство , 1 000лв. адвокатски хонорар за исковото производство и 781.06лв. държавна такса по исковото производство , общо 2 279.66лв. Направените разноски по обезпечение на иска се дължат на ищеца и се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора , с оглед крайният му изход ,като в този смисъл е и ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т.5 . Останалите претендирани разноски по списъка на ищеца не са направени нито в обезпечителното, нито в исковото производство и не следва да се присъждат по този ред от съда по съществото на спора.

Поради това съобразно уважената част от исковете на ищеца му се следват разноски по делото в размер на 1 505.82лв. Предвид на това определението следва да се отмени в частта му за разликата над 1 505.83лв. до присъдените 1 655.33лв. , и да се потвърди в останалата му обжалвана част. Определението в отхвърлителната му част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Съобразно изхода от спора на жалбоподателят не му се следват разноски по настоящото производство , а на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 400лв. за адвокатски хонорар.

Предвид частичната основателност на частната жалба по която жалбоподателят е направил разноски в размер на внесената държавна такса съобразно изхода от спора по нея му се следват разноски в размер на 1.62лв.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №959 от 5.11.2012г. по гр.д.№630 по описа за 2012г. на ШРС, поправено с решение №468/15.01.2013г. по описа за 2012г. на ШРС в обжалваната му част.

Решението е влязло в сила в останалата му част.

ОТМЕНЯ определение № 203/15.01.2013 г. постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е изменено решение № 959/05.11.2012 г. по гр.д. № 630/2012 г. на ШРС, в частта, с която е осъден „НСП-АТ” ЕООД, ЕИК 127567517, гр. Ш., представлявано от управителя К.М.М., действащо чрез пълномощника си адв. Т.Я. от ШАК, да заплати на „Ф. Б.” ООД, ЕИК 127584566, гр. С., действащо чрез пълномощника адв. Св. С. от ШАК, деловодни разноски за първоинстанционното производство, съразмерно уважената част от иска, за разликата над 1 505,83 лева, до присъдения размер от 1 655,33 лева.

Потвърждава определението на ШРС в останалата обжалвана част.

В отхвърлителната му част определението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „НСП-АТ” ЕООД, ЕИК 127567517, гр. Ш., представлявано от управителя К.М.М. да заплати на „Ф. Б.” ООД, ЕИК 127584566, гр. С., разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 400лв.

ОСЪЖДА „Ф. Б.” ООД, ЕИК 127584566, гр. С. да заплати на „НСП-АТ” ЕООД, ЕИК 127567517, гр. Ш. разноски по делото в размер на 1.62лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р.България , при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.