Р Е Ш Е Н И Е№135

гр. Ш., 12.06.2013 г.

Ш.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на че- тиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар П. П., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов в. г. д. № 199 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 69 от 25.01.2013 г., постановено по г. д. № 1625 по описа на Ш.ския районен съд за 2012 г., първоинстанционният правораздавателен орган е осъдил ЗАД “А.” АД , ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. С. общ. С., ул. “С. К.”, № 2, представлявано от изпълнителните директори Р. Р. Г. и Ц. Д. К. да заплати на М.И.Н., ЕГН **********,***, следните суми: 5 000 лв. и 6000 лв., представляващи обезщетения за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на причинени й средни телесни повреди изразяващи се в закрито счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник, за срок по-голям от един месец – средно за шест месеца и закрито счупване на тялото на шестия гръден прешлен, довело до трайно затрудне- ние в движението на снагата й за срок по-голям от един месец – средно за 9 – 12 месеца, както и сумата от 100.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, представляващи на- правените разходи за медицински услуги, консумативи и медикаменти, вследствие на ПТП, предизвикано от втория ответник Х.С.Х., ЕГН ****** 8840, при управление на лек автомобил “М.” с ДК № Н 3348 АТ, настъпило на 09.09.2010 г., ведно със законните лихви върху присъдените суми, считано от 09.09.2010 г. за неимуществените вреди и от 06.12.2010 г. за имуществените вреди, както и сумата от 360 лв., представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Отхвърлени са предявените от ищцата искове за неимуществени и имуществените вреди в останалата им част до пълния предявен размер, като неоснователни и недоказани и е осъдена да заплати на застрахователното дружество сумата от 620. лв. деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Недоволна от така постановения съдебен акт остава ищцата в първоинстанционното производство, която го обжалва в частта, с която са отхвърлени претенциите й за разликата от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие причиненото й закрито счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица; за разликата от 6 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие причиненото й закрито счупване на тялото на шестия гръден прешлен и за разликата от 100 лв. до пълния предявен размер от 2 612.08 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди. Счита, че решението в тази част е незаконосъобразно и необосновано. Първоинстанционният съд е приел че ищцата е създала предпоставки за осъществяване на деликта, като приема, че приносът й спрямо този на виновния водач е ½, но без да посочи защо приема, че вината е равна. Районният съд не бил съобразил, че за месеците в които ищцата е била на легло не е могла самостоятелно да извършва плащания за медицинските услуги, медикаменти и консумативи. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която са отхвърлени претенциите за разликата от уважения им общ размер от 11 100 лв. до пълния предявен размер общо от 24 612.08 лв. и да постанови ново, с което ги уважи в пълния размер, като й присъди и деловодните разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите ЗАД “А.” АД гр. С. и Х.С.Х. не са депозирали отговори на въззивната жалба.

В депозирана на 13.06.2013 г. молба, процесуалния представител на застрахователното дружество ад. К. П. от САК е изразил становище, че жалбата на М.И.Н. е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл. 260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС в част- та му, с която е отхвърлени предявените от М.И.Н. осъдителни искове за обезщетения на претърпените неимуществени и имуществени вреди за сумата в общ размер на 13 512.08 лева, представляваща разликата от уважения общ размер на предявените искове 11 100 лв. до пълния предявен размер от 24 612.08 лв. В останалата му част решението на ШРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от М.И.Н. срещу ЗАД “А.” АД , ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. С. общ. С., ул. “С. К.”, № 2, представлявано от изпълнителните директори Р. Р. Г. и Ц. Д. К. и при условията на еветуалност срещу прекия причинител на деликта – Х.С.Х., ЕГН ********** ***. Ищцата твърди, че с Решение № 860 от 20.06.2011 г. на ШРС, постановено по НАХД № 170/2011 г. ответникът Х.С. Х. е бил признат за виновен в това, че на 09.09.2010 г., около 10.10 ч. – 10.15 ч. в гр. Ш. на бул. “С. В." при управление на собствения си лек автомобил марка “М., модел “Алеко” с ДК № 3348 АТ нарушил правилата на движение вследствие на което й причинил две средни телесни повреди изразяващи се в закрито счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник, за срок по-голям от един месец – средно за шест месеца и закрито счупване на тялото на шестия гръден прешлен, довело до трайно затруднение в движението на снагата й за срок по-голям от един месец – средно за 9 – 12 месеца, като на основание чл.343а, ал.1, б. ”а”, предл.2 от НК във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2 от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът е освободил ответника от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 000.00 лв. Получените от ищцата травматични увреждания са наложили провеждането на продължително лечение в няколко болнични заведения и закупуване на необходимите медикаменти. Независимо от проведеното лечение и към настоящия момент ищцата изпитва силни болки, получава изтръпвания в долните си крайници, движенията й са ограничени и често много болезнени. След катастрофата не може да се обслужва сама. Освен физическите страдания изпитва постоянно безпокойство и страх. За лекия автомобил управляван от Х.С.Х. имало сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество, който ангажира отговорността му за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди. Ищцата претендира първият ответник да й заплати обезщетения за претърпените вреди, причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в размер съответно на: 10 000 лв. за неимуществените вреди вследствие закрито счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица, 12 000 лв. за неимуществените вреди вследствие закрито счупване на тялото на шестия гръден прешлен, ведно със законната лихва върху двете суми , считано от датата на увреждането – 09.09.2010 г. и 2 612.08 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от датата на последното плащане – 06.12.2010 г., а също и направените по делото разноски. В случай на отхвърляне на исковете срещу първия ответник претендираните суми да бъдат заплатени от втория ответник.

ЗАД “А.” АД е депозирало отговор на исковата молба, с който заявява, че исковете са допустими, но ги оспорва по основание и размер. Моли съда, ако приеме за основателни твърденията на ищцата, да определи размера на неимуществените вреди по справедливост, при отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, а искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ответникът – Х.С.Х. в отговора на исковата молба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ад. Б. изразява становище за неоснователност на исковете.

От събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства се установява, че с влязло в сила на 07.07.2011 г., Решение № 860 от 20.06.2011 г. на Шуменския районен съд, постановено по НАХД № 170/2011 г. по описа на съда вторият ответник Х.С.Х. е бил признат за виновен в това, че на 09.09.2010 г. около 10.10. ч. – 10.15 ч. в гр. Ш. по бул. “С. В.”, като управлявал собствения си лек автомобил “М.” с ДК № Н 33 48 АТ, нарушил правилатта за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 от ЗДвП, при което по непредпазливост причинил средна телесна повреда, изразяващо се в закрито счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица, закрито счупване на тя- лото на шестия гръден прешлен, довело до трайно затруднение в движението на снагата й за срок по-голям от един месец – средно за 9 – 12 месеца и до трайно затруднение в движението на левия долен крайник, за срок по-голям от един месец – средно за шест месеца на лицето М.И.Н., която по същото вре- ме и място нарушила правилата за движение – чл.113, ал.2 от ЗДвП, като Хр. Х. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – пре- стъпление по чл.343а, ал.1, б.”а”, предл.2 от НК във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, предл. 2 от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

От протокол за ПТП № 1208870 от 09.09.2010 г., се установява, че Хр. Х. е собственик на лекия автомобил, с който е причинил ПТП. За него е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между собственика и ЗАСД “Ар-

меец”, обективиран в застрахователна полица № 111091008В018584 от 20.11.2009 г.. Застраховката е валидна за периода от 30.12.2009 г. до 29.12.2009 г.. Ответното застрахователно дружество не оспорва наличието на валидна застраховка “Гражданска отговорност” по горепосочената полица към датата на ПТП.

За установяване на наведените твърдения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ищцата е представила редица писмени доказателства. Представените медицински експертизи доказват, че лечението на ищцата е било продължително. От представените 12 бр. фактури и икономическата част от заключението на извършената комплексна експертиза се установява, че ищцата е направила разходи за медицински услуги, престои в здравни заведения, закупуване на консумативи и медикаменти на обща стойност 2 612.08 лв.

От медицинската част на заключението на комплексната експертиза се установява, че към момента на извършването на експертизата, ищцата се предвижва на къси разстояния без помощни средства с нормална походка, но когато се предвижва на дълги разстояния извън жилището си се налага да ползва помощни средства. Движението в лявата колянна става е почти напълно възстановено, но клякането е затруднено от болка, като изпитва и болки по целия гръбначен стълб при навеждане и изправяне. Относно счупването на горна лява тибия, оздравителния процес е благоприятен. За изминалия период от 2 г. и 5 м. е налице пълно костно срастване, липса на болка при натоварване на ляв подколенник. Фукцията на крайника за придвижване е възстановена. По отношение счупването на шести гръден прешлен оздравителния процес също е благоприятен, но оплакванията от болка в гръбначния стълб ще продължат и занапред и нейното повлияване ще става с медикаментозно и балнеосанаториално лечение.

Разпитаните пред районния съд свидетели С.ка И.П. (сест- ра на ищцата) и О.Н. С. (внук на ищцата) се установява, че преди ПТП ищцата е водила един пълноценен, с оглед възрастта й, живот. Тя е била под- вижна, излизала е и си е пазарувала сама, не е имала нужда от чужда помощ, кон- тактувала е редовно с познати и роднини. След ПТП ищцата станала трудно подвижна, не можела да се обслужва сама и имала необходимост от чужда помощ. Независимо от проведеното лечение ищцата не се чувствала добре и продължава да изпитва силни болки. Намалената й подвижност е довела да ограничаване на социалните й контакти и е лишила от обичайните преди инцидента занимания, което от своя страна допълнително я депресира.

От показанията на свидетеля О. Н. С. се установява, че разходите за лечението на ищцата за заплатени от него с изключение на сумата от 200.00 лв. заплатени от друг роднина на ищцата, а последната е заплатила за лечението си сума в размер на 100 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Предявените субективно и обектив- но, комулативно съединени искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ по отношение на първия ответник и чл.45 от ЗЗД по отношение на втория ответник и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Разгледани по същество исковите претенции на ищеца срещу застрахователното дружество са частично основателни, поради следните съображения:

Съгласно чл.223, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застраховатялят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.226, ал.1 от КЗ е уредена възможно- стта пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорност- та на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането за съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички комулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.

В конкретния случай е безспорно, че на 09.09.2010 г е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от втория ответник Х.С.Х., при което са нанесени телесните повреди на ищцата М.И.Н.. Наказателното производство е приключило с влязла в сила решение, което от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила, за понесените от ищцата имуществени и не- имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото са нанесени телесни повреди на друго лице, вследствие, на което то е претърпяло имуществени и неимуществени вреди. Налице е и застрахователно правоотношение към момента на настъпването на ПТП, между ответниците ЗАД “А.” гр. С. и Х.С.Х., по- родено от валидно сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Всички тези обстоятелства не се оспорват от страните в процеса Спорен остава размера на обезщетението по отношение на претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Относно претенцията за имуществени вреди. Обстоятелството, че внукът й е заплатил по-голяма част от необходимите за лечението суми не се оспорва от ищцата. Но във въззивната си жалба посочва, че това обстоятелство не следва да се интерпретира от съда в смисъл, че внукът й е извършил плащанията под формата на дарения. Това не означавало че след приключване на лечението и получаване на пенсиите тя не възстановила заплатените от него суми. От приложеното по делото удостоверение от НОИ ТП гр. Ш. е видно, че ищцата получава пенсия в размер на 180.59 лв. месечно, които очевидно трудно биха стигнали да задоволи минималните си житейски потребности. Не са представени доказателства, от които да се установи, че ищцата разполага с имущество даващо й възможност след оздравява- нето да върне на внука си заплатената от него сума. Нито са събрани доказателства които да потвърдят лансираната във възивната жалба теза за предоставяне на заем, който впоследствие ищцата е върнала. В конкретния случай не е налице и дарение. Заплащайки необходимите за лечението на баба му суми внукът е изпълнил своя нравствен дълг да подпомогне материално възрастен, болен и нетрудоспособен свой близък роднина. С оглед на това районният съд правилно и обосновано е приел че претърпените от ищцата имуществени вреди са в размер на 100 лв. Изложените от районният съд мотиви се споделят от въззивният съд, който на основа- ние чл.272 от ГПК препраща към тях.

Относно претенцията за неимуществени вреди. Събраните в хода на процеса доказателства безспорно установяват, че ПТП е настъпило при условията на не- зависимо съпричиняване от страна на ищцата, която е пресичала четирилентов път за движение на място, необозначено с пешеходна пътека. Това обстоятелство се признава и от ищцата, но във въззивната си жалба посочва, че районният съд необосновано е приел че приносът й е 50%. Действително съгл. чл.20 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен непрекъснато да го контролира и да се съобразява с конкретните пътни условия, включително и пресичащите пътя пешеходци. Предвид добрите атмосферни условия ответникът Х.С.Х. е можел своевременно да види пешеходеца и да предотврати ПТП. Но това важи в същата степен и за ищцата, която съгл. чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП преди да навлезе на платното за движение, е длъжна да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. С оглед на това приносът на ищцата следва да се определи на 50%. Изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи относно съпричиняването и размера на дължимите обезщетения за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на районния съд са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона и въззивният съд, съгл. чл.272 от ГПК препраща към тях.

Предвид гореизложеното Ш.ският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а поради съвпадение на крайния извод за неоснователност на предявените искове над уважените от първоинстанционният съд размери, решението на Ш.ският районен съд в обжалваните му части, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид не поискването и не представянето на доказателства за направени от въззиваемите деловодни разноски, пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 69 от 25.01.2013 г., постановено по г. д. № 1625/2012 г. по описа на Ш.ския районен съд в частта му, с която са отхвърле- ни, като неоснователни и недоказани, предявените от М.И.Н., ЕГН **********,*** срещу ЗАД “А.” АД , ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. С. общ. С., ул. “С. К.”, № 2, представлявано от изпълнителните директори Р. Р. Г. и Ц. Д. К. и при условията на евентуалност срещу прекия причинител на деликта – Х.С.Х., ЕГН ********** *** искове за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие причиненото й закрито счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица; за разликата над уважения размер от 6 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие причиненото й закрито счупване на тялото на шестия гръден прешлен и за разликата над уважения от 100 лв. до пълния предявен размер от 2 612.08 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП, предизвикано от втория ответник Х.С.Х., ЕГН ****** 8840, при управление на лек автомобил “М.” с ДК № Н 3348 АТ, настъпило на 09.09.2010 г.

Разноски не се присъждат.

В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано

Решението, предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в частта отнасяща се до иска за имуществени вреди. В останалата му част, отнасяща се до иска за неимуществени вреди решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1.

2.