Р Е
Ш Е Н
И Е№129
гр.Ш. 10.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на четиринадесети май, две хиляди и
тринадесета година ,в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1. Азадухи Карагьозян
2. Ралица Хаджииванова
при секретаря П.П.
и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№206 по описа за
2013г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
С решение №1171 от 27.12.2012г. по гр.д.№1886 по описа за 2012г. на ШРС
,съдът е признал за установено ,че в полза на ДП”К. гр.Ш.
съществува вземане от В.Р.В. *** ,представляващо подлежаща на връщане сума в
размер на 570.52лв. ,получена като обезщетение по чл.222 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
със заповед №52/2.08.2010г. признато за незаконно с решение №733/17.12.2010г.
по гр.д.№3568/2010г. по описа на ШРС , в едно със законната лихва върху тази
сума от 25.04.2012г. до окончателното плащане , отхвърлил е искът по чл.422 от
ГПК в останалата му част до предявеният размер за сумата от 111.85лв., осъдил е
ищецът да заплати на ответницата по насрещният иск сумата от 1923.04лв.
представляваща обезщетение за оставане без работа ,поради незаконното уволнение
на осн.чл.225 ал.1 от КТ за периода от 9.12.2010г. до 2.03.2011г., осъдил е ответницата
да заплати на ищеца сумата от 574.81лв. разноски ,осъдил е ответникът да
заплати на ищцата сумата от 296.80лв., разноски по делото и ищецът да заплати
60лв. разноски по сметка на ШРС. С решение №582 от 13.02.2013г. по същото дело
съдът е допълнил решение №1171 от 27.12.2012г., като е осъдил ответникът да
заплати на ищцата и законната лихва върху сумата от 1 923.04лв. ,считано
от 28.06.2012г. до окончателното й заплащане и е отхвърлил молбата на
ответницата за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решението
в частта му за присъдените в полза на ищеца разноски по делото от
574.81лв.
Решенията са обжалвани от ищеца ДП”К. гр.Ш.
в частта му с която съдът е осъдил ищецът да заплати на ответницата по
насрещният иск сумата от 1923.04лв. представляваща обезщетение за оставане без
работа ,поради незаконното уволнение на осн.чл.225 ал.1 от КТ за периода от
9.12.2010г. до 2.03.2011г., и допълнителното решение с което е присъдена и
законната лихва върху тази сума , за сумата от 296.80лв. адвокатски хонорар и
60лв. държавна такса като недопустимо по изложените в жалбата съображения за
наличието на СПН по отношение на този иск.
Жалбоподателят моли решенията да
бъдат отменени в тази им част като
незаконосъобразни и съдът да постанови друго , с което да отхвърли
исковите претенции по насрещният иск ведно с присъдените разноски.
Решение
№582/13.02.2013г. по гр.д.№1886/2012г. на ШРС е обжалвано и от В.Р.В. *** в частта му с която съдът е отхвърлил молбата на ответницата за поправка на
очевидна фактическа грешка и допълване на решението в частта му за присъдените
в полза на ищеца разноски по делото от 574.81лв. като незаконосъобразно по
изложените в жалбата съображения ,поради което ответницата моли съдът да го
отмени и да измени присъдените с решение
№1171 от 27.12.2012г.съдебно разноски.
По делото липсват депозирани отговори по въззивните жалби от насрещните страни , като в съдебно
заседание ответницата В.Р.В. ***, действаща ,чрез пълномощника си адв.В.В. от ШАК оспорва жалбите депозирани от ищеца .
Въззивните жалби и на двете страни са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни при наличието на
правен интерес и са допустими. Въззивните жалби
на ДП”К. гр.Ш.
са основателни , а въззивната жалба на В.Р.В. е частично основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна : В производството пред ШРС
ищцата с отговора си е предявила срещу ищеца насрещен иск за
сумата от 1923.04лв. представляваща обезщетение за оставане без работа
,поради незаконното уволнение на осн.чл.225 ал.1 от КТ за периода от
9.12.2010г. до 2.03.2011г. Ответникът е направил възражение относно
допустимостта на този иск , като твърди ,че същият вече е бил предявен по
гр.д.№3568/2010г. по описа на ШРС и съдът го е отхвърлил като неоснователен
,поради което е налице формирана СПН и този иск не следва да се разглежда
повторно в настоящото производство.
Видно от приложеното гр.д.№3568/2010г. по
описа на ШРС , то е било образувано по предявени от В.Р.В. *** обективно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 , 2 и 3 от КТ ,съдът да
признае за незаконно уволнението й извършено със заповед №52/2.08.2010г. и да
го отмени , да бъде възстановена на предишната си работа и да се осъди
ответникът да и заплати обезщетение за времето през което е останала без работа
за шест месеца на осн.чл.225 ал.1 от КТ
в размер на общо 6 246.84лв. С решение №733 от 17.12.2010г. съдът е
уважил исковете на ищцата по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ , а по иска по чл.344
ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 от КТ е присъдил
на ищцата обезщетение в размер на 2 269.64лв. за периода от 2.09.2010г. до
8.12.2010г. , като искът в останалата му част до пълният заявен размер е
отхвърлил като неоснователен и недоказан. Решението в тази му отхвърлителна
част не е било обжалвано и е влязло в сила . Следователно за дължимото се на
ищцата обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането й без работа за периода
от 9.12.2010г. до 2.03.2011г. е налице
влязло в сила съдебно решение с което тази претенция е отхвърлена и за нея има
формирана СПН. Следователно в настоящото производство този въпрос не може да се
пререшава на осн.чл.299 ал.1 от ГПК , като
на осн.чл.299 ал.2 от ГПК повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда.
Предвид гореизложеното
ШРС е разгледал и се е произнесъл по
недопустим иск и решението му в тази му част е недопустимо и следва да се
обезсили ,като производството по този иск следва да се прекрати.
В
допълнителното си решение №582 от 13.02.2012г. ШРС е оставил без уважение
искането на В.Р. за поправка на
очевидна фактическа грешка и допълване на решението в частта му за присъдените
в полза на ищеца разноски по делото от 574.81лв. , като се касае за
производството по реда на чл.248
от ГПК за изменение на постановеното
решение №1171/27.12.2012г. в частта му за разноските.
Следователно в настоящото
производство въззивният съд следва да извърши проверка относно правилността на
присъдените от ШРС разноски по делото в полза на ищеца. В производството по гр.д.№1886/2012г.
на ШРС ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 28лв. ,
104.50лв. за вещо лице и 280лв. за адвокатски хонорар , общо 412.50лв. Предявил
е иск по чл.422 ал.1 от ГПК за сумата от 682.37лв. ,като съдът е уважил иска за
сумата от 570.52лв. Следователно съобразно уважената част от иска на ищеца му
се следват разноски по делото в размер на 344.89лв. Неправилно
първоинстанционният съд е присъдил и разноски в полза на ищеца ,които са
направени в заповедното производство ,доколкото такова изрично искане не е била направено от ищеца
по гр.д.№1886/2012г. на ШРС и следователно ШРС е нарушил чл.6 от ГПК и се е
произнесъл в нарушение на диспозитивното начало ,без да има заявено искане. Даже и при направено искане от ищеца за
разпределяне на отговорността за разноските в заповедното производство съдът
следва да го направи като постанови установителен ,а не осъдителен диспозитив
за тези разноски. В противен случай за едни и същи разноски ще има две
изпълнителни основания - осъдителен диспозитив по решението и влязла в сила
заповед в която също са присъдени дължимите разноски в заповедното
производство. На ответницата и се следват разноски за отхвърлената част от иска
-111.85лв. Тя е направила такива за адвокатски хонорар в размер на 510лв. Тъй
като в договора за правна защита и съдействие не е посочено какъв размер от
този хонорар е уговорен по иска предявен срещу ищцата и по предявеният от
нея насрещен иск , същият следва да се
раздели по равно или за всеки от
исковете по 255лв. При това положение съобразно отхвърлената част от иска по
чл.422 ал.1 от ГПК на ищцата й се следват разноски в размер на 41.80лв.
Разноски за иска по чл.225
ал.1 от ГПК не се следват на ответницата тъй като насрещният иск е
недопустим.
Предвид гореизложеното
решение №1171 от 27.12.2012г. по гр.д.№1886 по описа за 2012г. на ШРС и
решение №582 от 13.02.2013г. следва да се обезсилят като недопустими в частта
им с която съдът е осъдил ДП”К. гр.Ш. да заплати на
В.Р.В. по насрещният иск сумата
от 1923.04лв. представляваща обезщетение за оставане без работа ,поради
незаконното уволнение на осн.чл.225 ал.1 от КТ за периода от 9.12.2010г. до
2.03.2011г., ведно със законната лихва върху него считано от 28.06.2012г. до
окончателното изплащане , осъдил е ДП”К. гр.Ш. да
заплати на В.Р.В. разноски
за разликата над 41.80лв. до присъдените 296.80лв. , да заплати 60лв. разноски по сметка на ШРС и да се
прекрати производството по делото в тази му част като недопустимо.
Решение №582 от 13.02.2013г. следва да се отмени като
незаконосъобразно в частта му с която съдът е отхвърлил молбата на ответницата
за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решението в частта му
за присъдените разноски по делото ,
като вместо това да се отменят присъдените с решение№1171 от 27.12.2012г.
по гр.д.№1886 по описа за 2012г. на ШРС
разноски в полза на ДП “К. за разликата над 344.89лв. до присъдените
574.81лв.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора предвид основателността на жалбата на ДП”К. следва да му се присъдят направените разноски за въззивното производство в размер на 41.50лв. за държавна такса и 420лв. за адвокатски хонорар общо 461.50лв. На жалбоподателката В.В. съобразно частичната основателност на жалбата й следва да се присъдят разноски в размер на 160лв.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.270 ал.3 и чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №1171
от 27.12.2012г. по гр.д.№1886 по описа
за 2012г. на ШРС и решение №582 от 13.02.2013г. в частта им с която съдът е осъдил ДП”К. гр.Ш. да
заплати на В.Р.В. по насрещният иск сумата от 1923.04лв. представляваща
обезщетение за оставане без работа ,поради незаконното уволнение на осн.чл.225
ал.1 от КТ за периода от 9.12.2010г. до 2.03.2011г., ведно със законната лихва
върху него считано от 28.06.2012г. до окончателното изплащане , осъдил е ДП”К. гр.Ш. да заплати на
В.Р.В. разноски за разликата над 41.80лв. до присъдените
296.80лв. , да заплати 60лв. разноски по
сметка на ШРС и прекратява
производството по делото в тази му част като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение
№582 от 13.02.2013г. по гр.д.№1886 по описа за 2012г. в частта му с която съдът е отхвърлил молбата
на В.Р.В. за поправка на очевидна
фактическа грешка и допълване на решението в частта му за присъдените разноски по делото , като вместо това,
постановява:
ОТМЕНЯ решение №1171 от 27.12.2012г. по гр.д.№1886 по описа за 2012г. в частта му с която съдът е осъдил В.Р.В. да заплати на ДП”К. гр.Ш. разноски по делото за разликата над 344.89лв. до присъдените 574.81лв.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА В.Р.В. с ЕГН ********** да заплати на ДП”К. ЕИК 127512595, седалище и адрес на управление гр.Ш. ,кв.М. представлявано от
директора П.М. П. разноски по делото в
размер на 461.50лв.
ОСЪЖДА ДП”К. гр.Ш. да заплати на В.Р.В. разноски по делото в размер на 160лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщаването му на страните , само в частта му с която съдът е обезсилил решението на ШРС и е прекратил производството по делото, а в останалата му част е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.