Р Е Ш Е Н И Е№147

гр.Ш., 18 Юни 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Л. Томова

Членове:1.Т. Д.

2.М. Маринов

при секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдия М. Маринов В.гр.дело №209 по описа за 2013 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №64 от 24.01.2013г. по гр.д.№2214/2011г. Районен съд - гр.Ш. е уважил предявените от Д.В.П. и П.Р.П. срещу С.И.Д., М.Д. Г. и И.Д.Г., искове с правно основание чл.191, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на платена от ищците продажна цена на имот, от който са били евинцирани, и разноските в нотариалното производство, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2011г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил исковете по отношение на претендираното обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД общо в размер на 2656,75 лева, съответно в размер на 1771,16 лева срещу С.И.Д., в размер на 442,79 лева срещу М.Д. Г., и в размер на 442,79 лева срещу И.Д.Г., за периода от 25.11.2007г. до 24.11.2010г., както и от последната дата до предявяване на иска 12.01.2011г.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците в частта, с която са отхвърлени исковите им претенции, и го обжалват в тази му част, като посочва доводи за неправилност на решението, и молят съда да го отмени в атакуваната му част, да присъди търсената мораторна лихва. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Ш. е бил сезиран с обективно и субективно съединени искови претенции по чл.191, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д.В.П. и П.Р.П. срещу С.И.Д., М.Д. Г. и И.Д.Г., за заплащане на платена от ищците продажна цена на имот, от който са били евинцирани, разноските в нотариалното производство, ведно със законната лихва върху главницата от 25.11.2007г. до окончателното и изплащане. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно частичната неоснователност на предявения иск също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По депозираните в жалбата оплаквания по съществото на спора: На първо место е несъстоятелно позоваването от ищцовата страна на представената съдебна практика. Последната не е задължителна за съдилищата, а и касае приложение на закона по коренно различни казуси с друга фактическа обстановка. При единственото цитирано решение на ВКС, лихвата е била присъдена от предявяване на иска през 2007г., а не от отстранението 2001г. Отговорността на продавача при евикция, по смисъла на чл.191, ал.1 от ЗЗД, няма деликтен характер, и възможността на купувача да търси обезщетението си от деня на отстраняването от имота не влече след себе си непременно и изискуемост на вземането от този ден. Ако не е определен предварително падежа на това вземане /за каквото няма данни в настоящия случай/, то длъжникът изпада в забава едва от деня на поканата за заплащане на конкретното задължение. Обстоятелството, че е вероятно възможно продавача да е узнал за водения процес по евикция, в никакъв случай не може да се приравни на отправена покана за плащане. Обратното действие на разваления договор намира правното си основание в института на неоснователното обогатяване, но дори и при съдебно предявено искане за разваляне по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД, връщането на даденото по разваления договор е само една възможност, която за да бъде реализирана е необходима инициативата на неоснователно обеднялата страна, чрез отправяне на искането до съда, съответно ако желае да настъпи само изискуемостта на това вземане, и да постави длъжника си в забава е необходимо поне да отправи изрична покана за плащане, която следва да достигне до обогатилия се. Едва от този момент може да се счита че падежът е настъпил, и след това, при несвоевременно плащане, ще се дължи и обезщетение за забава, каквото е предмет на настоящото производство. В този смисъл са и цитираните от въззиваемата страна решения на ВКС, постановени по чл.290 от ГПК и имащи задължителен за съдилищата характер, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд в атакуваната част е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна С.И.Д., която е ангажирала доказателства за разноски във въззивната инстанция, следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №64 от 24.01.2013г. по гр.д.№2214/2011г. по описа на Районен съд - гр.Ш. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковите претенции на Д.В.П. и П.Р.П. срещу С.И.Д., М.Д. Г. и И.Д.Г. по чл.86, ал.1 от ЗЗД, общо в размер на 2656,75 лева, съответно в размер на 1771,16 лева срещу С.И.Д., в размер на 442,79 лева срещу М.Д. Г., и в размер на 442,79 лева срещу И.Д.Г., за периода от 25.11.2007г. до 24.11.2010г., както и от последната дата до предявяване на иска 12.01.2011г.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Д.В.П. с ЕГН ********** и П.Р.П. с ЕГН **********, да заплатЯТ на С.И.Д. с ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.