Р Е Ш Е Н И Е № 328

гр.Шумен 17.12.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесети ноември , две хиляди и тринадесета година ,в състав:

Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян

при секретаря Ю.А. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян гр.д.№210 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.42 б.б във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН.

Ищецът П.К.К. твърди, че е единствен наследник по закон на майка си П. В.К., ЕГН **********, починала на 10.10.2012 г. в гр. Шумен, по акт за смърт № .../10.10.2012 г. на Община Ш., б.ж. на гр. Ш.. На 06.02.2013 г., с протокол рег. № 836 на нотариус Св. С., рег. № 024 на НК, с район на действие ШРС, било обявено саморъчно завещание на „баба П.” в полза на внучката й Б.П.К. /дъщеря на ищеца/. Същото било вписано в АВп, както следва: в Служба по вписванията гр. Шумен, с дв.вх. № 850, вх. Рег. № 843, акт № 33, том 2, дело № 321/2013 г., парт. № 91797, 91798, 91800 и в Служба по вписванията гр. Търговище дв.вх. № 765, вх. № 180, том ІІ/2013 г. партидна книга 53432, 30401, 30402. Ищецът оспорва завещанието като счита, че същото е неистинско, неавтентично и нищожно по смисъла на чл.42, ал.1, б. „б” , във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН. Излага, че в завещанието липсвала идентификация на завещателя. Единствената информация в тази насока било отразеното в скоби под положения подпис: „Баба П.”. В тази връзка завещанието не носело по категоричен начин данни относно това кой е авторът му, същият бил неопределен и неизвестен, поради което то било неавтентично. Не ставало ясно и какво по-точно е завещано, какво включвала фразата „всичко, което притежавам на мое име”, не били индивидуализирани имотите. Под текста на саморъчното завещание, написано на страница от настолен календар за м. януари 2009 г. липсвала дата. Такава била изписана вляво, в графа „понеделник, 19” от същия: „14.12.2011 г.” Ищецът счита ,че тази дата не принадлежала към текста на завещанието и не била част от него, така както например бил положеният подпис. В текста на завещанието нямало друга изписана дата, от където да се разбере, че отбелязаната встрани от него е същата дата, на който било съставено завещанието. При обявяване на завещанието от нотариуса думите „Молител”, „Родител”, и „Нотариус” били изписани под текста на завещанието и положеният подпис, което означавало, че именно това е графичното оформление на текстовата част, което се възприемало за негова форма. Отбелязаната дата била изолирана от текста и нямала нищо общо с написаното завещание. Според ищеца тя би могла да бъде отбелязване на някакво друго събитие и не счита, че тази дата е отразена лично от автора на завещанието. В този смисъл в текста на документа „Завещание” липсвала дата и не можело да се установи времето на съставянето му. В протокола за обявяване на саморъчното завещание от 06.02.2013 г. на нотариуса не било отбелязано, че под трите последователно изписани удивителни знака е поставена прибавка, който да е изписан от завещателя графичен елемент. След положения подпис имало наличие на изписан текст „баба П.”.

При условията на евентуалност спрямо първия иск ищецът, като низходящ от първа степен и наследник от първи ред на П. В.К., заявява претенция с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на наследодателката, накърнена с посоченото завещание. Излага, че съгласно чл.29 ал.1 ЗН, когато наследодателят е оставил низходящи, той не може със завещателно разпореждане да накърни онова, което съставлява неговата запазена част от наследството – ½ ид.ч. К. приел наследството на майка си чрез конклудентни действия /чл.49,ал.2 ЗН/, чрез получаване на пенсията й за времето от 01.10.2012 г. до 31.10.2012 г. в размер на 303 лева, чрез покана за пенсионен запис от пощенска станция Шумен Ц. На пл. Освобождение №1; получил преведените й социални помощи за последните два месеца преди да почине, в размер на 66,71 лева на 13.12.2012 г. от „Про Кредит Банк /България/” АД. Заплатил и задължението на наследодателката пред Община Шумен, отдел „Местни данъци и ТБО” на 17.10.2012 г. Тъй като завещанието като документ било във владение на дъщеря му до момента на обявяването му при нотариуса, видно от процедурата по обявяване и до вписването му в АВ – Служба по вписванията Шумен ищецът нямал информация за съществуването му. Узнал при обявяването на 06.02.2013 г. /3 м. и 26 дена след смъртта на майка си/, че неговата запазена част е накърнена от лице, което не било от кръга на наследниците по закон. Поради неизпълнение на задължението на ответницата, да обяви завещанието веднага, ищецът приел наследството по опис в ШРС въз основа на което било образувано гр.д. № 707/2013 г. на ШРС. Счита, че разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение при универсално завещателно разпореждане /р-е № 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г. на ВКС/. Приемането на наследството по опис не било условие, без наличието на което не може да упражни правото на възстановяване на запазена част /р-е № 559/12.08.2009 г. по гр.д. № 250/2008 г ІV г.о. ВКС/. Ищецът излага, че в негова полза не са извършени от наследодателката завети или дарения. Счита оставеното от нея саморъчно завещание за универсално. По иска за възстановяване на запазена част счита, че не следва да се формира маса по чл.31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателката се включвали в завещателното разпореждане и след смъртта й не са останали други имущества, от които лицата по чл.28 ЗН да получат онова, което съставлява тяхната запазена част /р-е 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г. ВКС/. Намаляването следвало да се извърши направо, съобразно чл.29 ЗН. Недвижимите имоти, включващи се в масата по чл.31 ЗН, били следните:

В Община Шумен:

Втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в дв.пл.№ 4080 в кв.289 по плана на гр. Шумен, заедно с ½ ид.ч. от стълбището за етажите и тавана, заедно със западния таван, югозападната изба, северното малко избено помещение /под стълбището, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата по см. на чл.38 от ЗС, вкл. дворното място на дворището – пл.№ 4080, правото на строеж на втори етаж, ½ ид.ч. от пристроените в двора две стаи на северната страна на сградата, от които едната на изба, правото на ползване на северната стая от пристройката и избата под нея и на дворното място, отредено за реално ползване, съгласно н.а. за замяна на недвижими имоти № 122, томІІ, дело № 591/06.07.1984 г., а по КК на гр. Ш., общ. Ш., имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....1.2, който се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ..., с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ: 109 кв.м., с адрес на имота гр. Ш., ул. ... № .., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ..., над обекта: ...; 1/3 ид.ч. от правото на собственост на ПИ с идентификатор ..., с площ 379 кв.м., при съседи ..., ведно с ½ ид.ч. от сградите, които попадат в имота: Сграда ......, застроена площ 30 кв.м., на един етаж, с предназначение: Постройка на допълващо застрояване и сграда ....5, застроена площ 3 кв.м., а един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване.

Лозе от 600 кв.м. и НИВА от 400 кв.м. площ или общо 1000 кв.м., находяща се в местността „...”, във вилната зона на гр. Ш., по документ за собственост н.а. № .., том.., дело № 674/24.02.1995 г., а по КК на гр. Ш., общ. Шумен, представлява ПИ с идентификатор № ..., с площ 1179 кв.м., с адрес на ПИ: местност „...” при съседи ....., ...

В община Т.:Къща, плевня и други стопански постройки със застроено и незастроено дворно място от 2 030 кв.м. площ, представляващо УПИ ІV – 11, в кв.2 по плана на с. Г.С., общ. Т., при граници: от север – улица, от изток – улица, от юг – улица, от запад – парцел ІІІ -10, по документ за собственост н.а. за прехвърляне на недв. имот срещу задължение за гледане и издръжка № 102, том ІІ, дело № 582/05.06.1992 г. на нотариус при РС – Т..

6/8 ид.ч. от НИВА от 51.602 кв.м., трета категория, находяща се в местността „...”, представляваща имот 005019, в землището на с. Г.С., с ЕКАТТЕ ..., общ. Т., при граници и съседи: имот № 005018 – нива на О.А.О., имот № 005020 – нива на М.Б.П., имот № 000029 – полски път на Община Т., имот № 000030 – полски път на Община Т., по документ за собственост: н.а. за собственост върху недвижим имот – земеделски земи – възстановени по ЗСПЗЗ № 127, том V, дело № 1513/18.07.1997 г. на РС Т. и н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 59, том VІІІ, дело № 3556/25.11.1997 г. на РС – Търговище.

НИВА в местността „...” с площ 4.251 дка, пета категория, съставляваща имот № 005060 по плана за земеразделяне на с. Г.С., общ. Т., при граници и съседи: имот № 005059 – нива на И.С.П., имот № 005078 – нива на В.Б.В., имот № 005077 – нива на П.В.П., имот № 005070 – нива на М.Б.П., имот № 000028 – полски път на Община Т., по документ за собственост: договор за доброволна делба на земеделски земи акт № 135, т.ІІІ/2000 г. на нотариус рег. № 223, р.д. РС – Т., вписан под № 38, том ІV, дв.вх. №1314/2000 г.

Движими вещи, принадлежали на наследодателката, намиращи се в жилището в гр. Ш., ул. ... № .. към момента на откриване на наследството: хладилник и фризер, фризерна ракла, пералня, две ъглови легла, секция, два скрина, едно легло, два гардероба – двукрилен и трикрилен, отделно един двукрилен гардероб, голяма секция, /цялото обзавеждане чамово/, на обща стойност 1 200,00 лева.Парични средства: банков влог в Райфазенбанк, с титуляр П. В.К., на стойност 4 943,35 лева.

Предвид гореизложеното ищецът моли съдът да прогласи за нищожно саморъчно завещание на „баба П.” /П. В.К./ починала на 10.10.2012 г. в гр. Ш., по акт за смърт № .../10.10.2012 г. на Община Ш., б.ж. на гр. Ш., ЕГН **********, обявено на 06.02.2013 г. с протокол рег. № 836 на нотариус Св. С. с рег. № 024 на НК, с район на действие, с което същата се е разпоредила за след смъртта си с всичко, което притежава на нейно име, в полза на внучката си Б.П.К..

При условията на евентуалност моли съдът да намали направеното завещателно разпореждане от „баба П.” /П. В.К./, починала на 10.10.2012 г. в гр. Ш., по акт за смърт № .../10.10.2012 г. на Община Ш., б.ж. на гр. Ш., ЕГН **********, с което е завещала на внучката си Б.П.К. всичко, което притежава на нейно име, в размер на ½ ид.ч., като възстанови запазената част на ищеца в размер на ½ ид.ч. Претендира и деловодни разноски.

Ответницата Б.П.К. , непълнолетна ,действаща лично и със съгласието на майка си Б.П.В. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният главен иск, изцяло като неоснователен. От текста на завещанието се установявало, че завещателката е нейна баба и се казва П., и от представянето на документ за родствени връзки се идентифицирало кой е завещателя. От записаното в завещанието, че се завещава всичко, което притежава завещателката, ставало ясно, че това е цялото движимо и недвижимо имущество. Досежно датата - 14.12.2011 г. , липсвало изискване в закона къде точно да е посочена, като в случая била написана на едно ниво с подписа и думите „баба П.”. Ответникът оспорва и евентуалния иск за възстановяване на запазена част. Ищецът не бил спазил тримесечният преклузивен срок за приемане на наследството под опис. Сочи, че размера на посочените от ищеца парични средства не бил коректен, доколкото последният бил изтеглил част от тези средства. Относно движимите вещи сочи, че след смъртта на П. В., ищецът владял апартамента в гр. Ш. и стопанисвал същите. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Видно от удостоверение за наследници с №4302/15.10.2012г., издадено от Община Ш., П. В.К. е починала на 10.10.2012г. в гр.Шумен и е оставила за законен наследник ищецът П.К.К.. На 06.02.2013 г. с протокол рег. № 836 на нотариус Св. С., рег. № 024 на НК, с район на действие ШРС е обявено саморъчно завещание на „баба П.” в полза на внучката й Б.П.К. /дъщеря на ищеца/. Същото е вписано в АВп, както следва: в Служба по вписванията гр. Шумен, с дв.вх. № 850, вх. Рег. № 843, акт № 33, том 2, дело № 321/2013 г., парт. № 91797, 91798, 91800 и в Служба по вписванията гр. Т. дв.вх. № 765, вх. № 180, том ІІ/2013 г. партидна книга 53432, 30401, 30402.

В саморъчното завещание завещателката е вписала ,че завещава всичко ,което притежава на нейно име на внучката си Б.П.К. , което е нейната последна воля. Завещанието е подписано ,като под подписа е посочено и лицето което се е подписало – баба П.. Под текста на завещанието в ляво и преди подписа е вписана и датата на завещанието 14.12.2011г. От заключението на вещото лице по назначената в първата инстанция съдебно-графическа експертиза , възприето от съда се установява ,че почеркът с който е изписан текста от обстоятелствената част ,включително и датата 14.12.2011г. в саморъчното “завещание” рег.№1065/12.02.2013г. принадлежи на лицето П. В.К. с ЕГН ********** , почеркът с който е положен подписа срещу “подпис” в саморъчното “завещание” рег.№1065/12.02.2013г. принадлежи на лицето П. В.К. с ЕГН *********. С определение №1147/18.03.2013г. по гр.д.№707 по описа за 2013г. на ШРС ,съдът е оставил без разглеждане молбата на П.К.К. да бъде разпоредено вписване приемането по опис на наследство оставено от П. В.к. и е прекратил производството по делото. Определението е влязло в сила на 30.07.2013г.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.42 б.б във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН. Ищецът в исковата си молба оспорва автентичността на процесното завещание с твърдения ,че то не е написано и подписано от завещателя , поради което е в тежест на ответницата ,която се ползва от завещанието да докаже, чрез пряко и пълно доказване неговата истинност.

На осн.чл.25 ал.1 от ЗН саморъчното завещание следва да е написано изцяло ръкописно от самият завещател , да съдържа означение на датата , когато е съставено и да е подписано от него. Съдът счита ,че процесното завещание отговаря напълно на всички тези законови изисквания , тъй като от заключението на вещото лице по СГЕ се установява, че процесното завещание е написано лично от завещателката П. В.К. в частта относно текста на завещанието , датата и е подписано лично от нея. Съдът счита , че в завещанието има поставена дата ,която е написана лично от завещателката и е преди подписа й. Съдебната практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК реш.№821/19.11.2010г. по гр.д.№1906/2009г. І г.о. , реш.№65/5.03.2013г. по гр.д.№906/2012г. ІІг.о. – приема ,че в закона не се съдържа изискване ,къде точно да е вписана датата на съставяне на завещанието, като единственото изискване е датата да е преди подписа на завещателя и е без значение къде точно преди подписа е поставена датата. Липсва изискване датата да е част от текста на саморъчното завещание. Също така за да се счете ,че завещанието е подписано е достатъчно да бъде положен и параф , като в случая завещателката е вписала и собственото си име. Съдът счита ,че в завещанието завещателката е достатъчно индивидуализирана , предвид посочването на качеството и трите имена на лицето в чиято полза е завещанието – “ моята внучка Б.П.К. и качеството на завещателката – “баба” , на ползващото се лице и първото й име – П., а фактът ,че завещанието е написано от завещателката П. В.К. е безспорно доказан от заключението по СГЕ. Ищецът в исковата си молба също така сам признава ,че ответницата е негова дъщеря и е внучка на П. В.К.. Възражението на ищеца ,че в завещанието не били индивидуализирани притежаваните от завещателката имоти е неоснователно и не води до нищожност на завещанието , тъй като в закона не се съдържа изискване при универсално завещание да се индивидуализира притежаваното от завещателя имущество.

При така установената фактическа обстановка ,съдът счита, че ответницата доказа по делото истинността на оспореното завещание , то отговаря на изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН и е валидно. Следователно оспорването направено от ищеца в исковата му молба относно автентичността на процесното завещание е недоказано. Предвид гореизложеното , предявеният иск по чл.42 б.б във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Предвид неоснователността на главният иск ,съдът следва да разгледа и да се произнесе по предявеният евентуален иск по чл.30 ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на ищеца. На осн.чл.28 от ЗН наследодателят не може със завещателни разпореждания да накърнява запазената част на посочените в текста категории наследници . На осн.чл.29 ал.1 от ЗН ищецът в качеството му на единствен законен наследник на П. В.К. и неин син има правото на запазена част от наследството в размер на 1 /2 ид.част. На осн.чл.30 ал.2 от ЗН, когато наследникът , чиято запазена част е накърнена , упражнява това свое право спрямо лица ,които не са наследници по закон , необходимо е той да е приел наследството по опис. Наследници по закон по смисъла на тази разпоредба са само призованите към наследяване / ТР №1/2005г./ , а ответницата не е от кръга на лицата призовани към наследяване. Приемането на наследство под опис не е условие ,без наличието на което не може да бъде упражнено правото на възстановяване на запазена част. Разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗН намира приложение само в хипотезите ,при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет ,но не и в хипотеза ,при която разпореждането е било извършено с универсално завещание. / в този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК- реш.№559/12.08.2009г. по гр.д.№250/2008г. ІV г.о. на ВКС ,реш.№82/16.03.3011г. по гр.д.№221/2010г. ІІг.о. на ВКС/. С процесното завещание наследодателката на ищеца е завещала на ответницата цялото си имущество , поради което е накърнила запазената част на ищеца ,която е в размер на 1/2 ид.част. При универсално завещание не е необходимо да се образува маса по чл.31 от ЗН и запазената част от наследството се възстановява като дробна част.

Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че искът по чл.30 ал.1 от ЗН е основателен и доказан и съдът следва да намали завещателното разпореждане на П. В.К. направено в саморъчно завещание от 14.12.2011г. в полза на ответницата в размер на 1/2 ид.част и да възстанови запазената част на ищеца от наследството на П. В.К. в размер на 1/2 ид.част.

Предвид факта ,че са предявени два иска от които главният е отхвърлен, а е уважен евентуалният иск всяка една от страните има правото на половината от направените от нея разноски по делото. Ищецът е представил списък на разноските с които претендира да му се присъдят общо 4 589.24лв. ,които разноски съдът приема за направени по делото и дължими , поради което следва да му се присъдят съобразно изхода от спора разноски по делото в размер на 2 294.62лв.

Ответницата е представила списък на разноските по който претендира да й се изплати сумата от 1 816.45лв. , като в тази сума е включила и 150.55лв. за транспортни разходи. Съдът счита ,че сумата от 150.55лв. не следва да й се присъжда като разноски ,тъй като това не са разноски по делото по смисъла на чл.78 ал.2 от ГПК. Под разноски по производството се имат предвид разноски за събиране на доказателства ,призоваване на свидетели ,вещи лица и изготвяне на експертизи . В разноските по производството по делото не се включват пътните разходи на страната. Още повече в случая ответницата е с постоянен адрес в гр.Шумен и пребиваването и по време на разглеждане на делото евентуално в гр.София не може да натоварва ищеца с пътните й разходи. Отделно от това в представените писмени доказателства за претендираните пътни разходи не е посочено името на ответницата , поради което и не е доказано по безспорен начин , че именно тя е направила тези пътни разходи. Ето защо от претендираните разноски следва да се приспадне сумата от 150.55лв. и съобразно изхода от спора на ответницата да се присъди сумата от 832.95лв. за разноски по делото.

Водим от гореизложеното ,съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.К.К. с ЕГН ********** *** ,действащ ,чрез пълномощника си адв.М.В. от ШАК срещу Б.П.К. с ЕГН ********** , действаща лично и със съгласието на своята майка Б.П.В. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.42 б.б във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на „баба П.” /П. В.К./ от 14.12.2011г. починала на 10.10.2012 г. в гр. Ш., , б.ж. на гр. Шумен, ЕГН **********, обявено на 06.02.2013 г. с протокол рег. № 836 на нотариус Св. С. с рег. № 024 на НК, с район на действие ШРС , в полза на внучката си Б.П.К..

НАМАЛЯВА , на основание чл.30 от ЗН, завещателно разпореждане извършено от наследодателката П. В.К. ,починала на 10.10.2012г. в гр.Ш. направено със саморъчно завещание от 14.12.2011г. , обявено на 06.02.2013 г. с протокол рег. № 836 на нотариус Св. С. с рег. № 024 на НК, с район на действие ШРС в полза на Б.П.К. с ЕГН ********** в размер на 1/2 ид.част.

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на П.К.К. с ЕГН ********** *** от наследството на П. В.К. , починала на 10.10.2012 г. в гр. Шумен, , б.ж. на гр. Шумен в размер на 1/2 ид.част.

ОСЪЖДА Б.П.К. с ЕГН ********** , действаща лично и със съгласието на своята майка Б.П.В. с ЕГН ********** *** да заплати на П.К.К. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 2 294.62лв.

ОСЪЖДА П.К.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Б.П.К. с ЕГН ********** , действаща лично и със съгласието на своята майка Б.П.В. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 832.95лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :