Р Е Ш Е Н И Е№133

гр. Шумен, 05.06.2013 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар П. П., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов в. г. д. № 231 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8 от 14.01.2013 г. по г.д. № 155/2012 г. по описа на Новопазарския районен съд, първоинстанционният правораздавателен орган е признал за установено по отношение на А.Х.Ю., ЕГН ********** ***, З.Г.Б., ЕГН ********** *** и И.И.В., ЕГН ********** ***, че Х.Ю.А., ЕГН ********** *** е собственик на следните нед ви жими имоти, намиращи се в землището на с. Т. И., обл. Ш.: нива с площ 6.001 дка., в местността “Д. ч.”, съставляваща парцел 7 от масив 11, трета категория, представляваща имот № 011007 по плана за земеразделяне на с. Т. И. при граници и съседи: имоти № 011006, № 000008, № 011008 и № 000286, ЕКАТЕ-72549 и нива с площ от 34.499 дка., в местността “К.” съставляваща парцел № 2 от масив 13, трета категория, представляваща имот № 013002, по плана за земеразделяне на с. Т. И. при граници и съседи: имот № 000015, имот № 013001 , имот № 000310 и имот № 013003, ЕКАТЕ-72549 С решението си Н. районен съд, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, е отменил нотариален акт № 136, т.І, рег. № 589, дело № 82/2012 г. на нотариус Д. А. с който А.Х.Ю. е признат за собственик по давностно владение на двата имота и го осъжда заедно с З.Г.Б. и И.И.В. да заплатят на Х.Ю.А. направените по делото разноски в размер на 493.75 лв.

Недоволни, от така постановеното съдебно решение ответниците в първоинстанционното производство А.Х.Ю., З.Г.Б. и И.И.В. го обжалват пред Шуменския окръжен съд. С влязло в сила определение на въззизивния съд от 18.04.2013 г. въззивната жалба на З. Г. Б. е оставена без разглеждане, като просрочена и производството по де- лото е прекратено в тази му част.

В жалбата на А.Х.Ю. са изложени доводи, че съдебния акт е необоснован и незаконосъобразен. Районният съд приел, че ищецът е собственик на процесните земеделски земи, без той да е доказал наличието на предпоставките за възстановяване на земите по ЗСПЗЗ с решението на ПК гр. К.. Решение- то на поземлената комисия не легитимирало ищеца и неговия праводател на ½ ид. част от нивите – брат му С.М. като техни собственици, тъй като в производството пред първоинстанционния съд, ищецът не е представил доказателство, че неговия наследодател Ю. А. М. да е бил собственик на имо- тите преди внасянето им в ТКЗС. В жалбата си, И.И.В. посочва, че про цесните имоти са били предмет на два последващи договора за покупко-продажба и са придобити от А.Х.Ю. на оригинерно правно основание – по давност. Исковата молба е вписана много по-късно от прехвърлянето на имотите от А.Х.Ю. на З.Г.Б. и от последващото прехвърляне на нея. Тя не е знаела за претенциите на Х.Ю.А. и се явява добросъвестен приобретател, на който не могат да се противопоставят претенциите на ищеца. И двамата жалбоподатели молят решението на НПРС да бъде отменено и да се постанови ново с което да се отхвърлят исковете на ищеца. В съдебно заседа- ние процесуалния представител на А.Х.Ю. – ад. Ц. Я. ***, поддържа въззивната му жалба.

Въззиваемата страна - Х.Ю.А., чрез процесуалния си представител – ад. Г. К. ***, чрез депозирани отговори на въззивните жалби и в съдебно заседание счита, че жалбите е неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на районния съд.

Жалбите на А.Х.Ю. и И.И.В. са депозирани в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежни страни и отговарят на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такива се явяват процесуално допустими.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и следва да се премине към разглеждане на спора по същество.

В исковата си молба Х.Ю.А. твърди че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 100, т. ХІІ, дело № 2694/ 1996 г. на НПРС е признато правото му на собственост в идеална част на следните земеделски земи, намиращи се в землището на с. Т. И., обл. Шумен: нива с площ 6.001 дка., в местонстта “Д. ч.”, съставляваща парцел 7 от масив 11, трета категория, представляваща имот № 011007 по плана за земеразделяне на с. Т. И. при граници и съседи: имоти № 011006, № 000008, № 011008 и № 000286, ЕКАТЕ-72549 и нива с площ от 34.499 дка., в местността “К.” съставляваща парцел № 2 от масив 13, трета категория, представляваща имот № 013002, по плана за земеразделяне на с. Т. И. при граници и съседи: имот № 000015, имот № 013001 , имот № 000310 и имот № 013003, ЕКАТЕ-72549. Впоследствие, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83, т.ІІ, рег.№ 1387, дело № 208/2008 г. на нотариус П. А. рег. № 346 на НК е закупил идеалните части от двете ниви, притежавани от другия съсобственик. Ответникът А.Х.Ю. е син на ищеца, но двамата не поддържат добри отношения. На 24.01.2012 г., А.Х.Ю. се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение на процесните земеделски земи и на следващия ден се разпоредил с тях в полза на ответника З.Г.Б.. От своя страна З.Г.Б. ги продава на третия ответник И.И.В.. Ищецът твърди, че единствено той е владее двете ниви и никога не е губил владението върху тях и не го е предоставял на трето лице. А.Х.Ю. никога не е упражнявал фактическа власт върху имотите, поради което не е могъл да ги придобие по давност. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на тримата ответници, че той е собственик на земеделските земи, като при уважаване на претенцията му издадения в полза на първия ответник нотариален акт за признаване правото на собственост по давност- но владение да бъде отменен, както и да му бъдат присъдени направените от него деловодни разноски.

Ответниците оспорват иска. В отговора на исковата молба А.Х.Ю. твърди, че искът е неоснователен. Той придобил собствеността върху двете ниви по давност, протекла в периода 2000 г. – 2011 г., като през този период упражнявал владението лично и чрез си- на си М. А. Х.. Първоначално нивите се обработвали от кооперацията, но впоследствие А. Х. Ю., заедно със сина си започнали обработката със знанието и без противопоставянето на ищеца. За извършената през 2008 г. сделка, в резултат на която ищецът е придобил изцяло двете ниви е станала известна ответника при завеждане на делото. Сделката не е смутила и нарушила владението на ответника. Той е владял процесните земи явно, непрекъснато, трайно и необезпокоявано, с намерение за своене спрямо всички, включително и спрямо своя баща. С оглед на това счита, че искът следва да бъде отхвърлен.

В отговора си И.И.В. посочва, че е закупила земите от продавач легитимиращ се за техен собственик с нотариален акт за покупко-продажба от 25.01.2012 г. това обстоятелство е дало основание да счита, че продавачът е собственик на закупените от нея имоти Изнесените в исковата молба обстоятелства не касаели придобитото право на собственост, поради което счита иска за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на Решение № 0017 от 16.05.1995 г. по преписка № 2530 от 10.01.1992 г е издаден Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ № 100, т. ХІІ, дело № 2694/1996 г. С него Х.Ю.А., С. Ю. М. и С. С. М. са били признати за собственици по наследство от Ю. А. М. на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и находящи се в землището на с. Т. И., обл. Ш., а именно: нива с площ 6.001 дка., в местността “Д. ч.”, съставляваща парцел 7 от масив 11, трета категория, представляваща имот № 011007 по плана за земеразделяне на с. Т. И. при граници и съседи: имоти № 011006, № 000008, № 011008 и № 000286, ЕКАТЕ-72549 и нива с площ от 34.499 дка., в местността “К.” съставляваща парцел № 2 от масив 13, трета категория, представляваща имот № 013002, по плана за земеразделяне на с. Т. И. при граници и съседи: имот № 000015, имот № 013001 , имот № 000310 и имот № 013003, ЕКАТЕ-72549. Удостоверение за наследници № 383/13.02.2008 г., издадено от Община Н. п. (л.188 от делото) потвърждава, че С. Ю. М., С. С. М. и Х.Ю.А. са наследници на Ю. А. М., като първанта е негова съпруга, а останалите двама са негови синове. След смъртта на съпругата на наследодателя на 21.01.1999 г. не са останали други наследници освен синовете му С. С. М. и Х.Ю.А. – Удостоверение за наследници № 81 от 13.02.2008 г. (л. 189 от делото). С. С. М. е прехвърлил на брат си, чрез покупко-продажба от 18.02.2008 г., собствеността на притежаваната от него ½ ид. част от двете ниви – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83, т. ІІ, рег. № 1387, дело № 208/2008 г. на нотариус П. А. рег. № 346 на НК. На 16.09.2008 г. ищецът отдал нивата от 34.499 дка. под аренда на “Пределагро” ООД гр. Б. въз основа на сключен договор с нотариално заверени подписи, вписан в СВ при НПРС на 25.09.2008 г. под № 53, т.ІV, парт.№ 71271-71255 (л.120 от делото). Търговското дружество е обработвало имота една стопанска година 2008/2009 г., за което на ищеца е заплатена рента в размер на 862.52 лв., което се установява от разходен касов ордер № 1710 от 16.09.2008 г. (л.213).

На 24.01.2012 г. ответникът А.Х.Ю. се е снабдил с нотариален акт за собственост № 136, т. І, рег. № 589, дело № 82/2012 г. на нотариус П. А. като по реда на обстоятелствената проверка той е признат за собственик на процесните земеделски земи по давност. Нотариусът е разпитал трима свидетели М. А. Х. (внук на ищеца и син на ответника), С.С. Ш. и И. Ш. И., които заявили, че А.Х.Ю. владее имотите повече от 10 години. На следващия ден 25.01.2012 г., А.Х.Ю. продава имотите на ответника З.Г.Б. – Нотариален акт № 141, т.І, рег. № 622, дело № 87/2012 г. на нотариус П. А.. Впоследствие приобретателят З. Б. ги продава на ответницата И.И.В. на 09.03.2012 г. Сделката е обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот – земеделска земя № 110, т.ІІІ, рег. № 1750, дело № 352/2012 г. на нотариус П. А..

Пред районният съд са разпитани шестима свидетели: от страна на ищеца - Н. О. А., А. Х. К. и А. О. А.. и от страна на ответника А.Х.Ю. – Н. М. Ю., С.С. Ш. и И. Ш. И.. Свидетелите на ищеца твърдят, че от момента на възстановяване собствеността върху процесните земеделски земи, той ги е владял и обработвал самостоятелно, с изключение на времето през което ги е предоставил под аренда. Неговия внук М. А. Х. му е помагал при обработването на нивите до началото на 2012 г., когато е напуснал дома на дядо си. Ответникът А.Х.Ю. не е обработвал нивите нито лично нито чрез сина си. Той не е знаел къде се намират имотите, а и повече от 15 години отсъствал от селото и нито ищецът нито съжителстващите с него лица са знаели къде се намира.

Свидетелите на ответника А.Х.Ю., твърдят че той е обработвал процесните имоти, чрез сина си и внук на ищеца М., който наемал и съот- ветната селскостопанска техника.. Свидетелят Н. Ю. твърди, че ответникът е обработвал нивите от 1994 или 1995 г. Свидетелят С.С. Ш. посочва в показанията си че М. и баща му работят нивите от 10 години. Свидетелят И. Ш. И. заявявя, че че М. и баща му са работили нивите само две-три го- дини.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав счита, че епредявени положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и е направено искане по чл.537, ал.2 от ГПК. Искът е основателен, поради следните съображения:

За бъде уважен установителния иск ищецът следва да докаже правото си на собственост върху процесните имоти. В конкретния случай, ищецът чрез наследяване, в качеството си на наследник на Ю. А. М. и С. Ю. М. е придобил собствеността върху ½ ид. част процесните земеделски земи. А останалата ½ ид. част е придобил по силата валидно сключен, в изискуемата от закона форма (чл. 18 от ЗЗД), договор за покупко-продажба, който е проявил свое- то действие между договарящите се страни. В отговора на исковата молба, ответни- кът А.Х.Ю. не оспорил че ищецът е придобил собствеността върху имотите по наследство. Направил е възражение, че е придобил собствеността на оригинерно основание въз основа на непрекъснато владение повече от 10 години в периода 2000 г. – 2011 г. с намерение да свои процесните имоти. За да е налице придобиване на собствеността върху имота по давност, следва да се осъществи хипотезата, посочена в разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС, включващ трайно установяване на владението върху имота (т.е. фактическото господство върху имота с намерение да се свои) и това владение да продължи необезпокоявано 10 години, като се манифестира такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че лицето упражнява фактическата власт за себе си. В конкретния случай не са представени доказателства, че е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗС и А.Х.Ю. е придобил собствеността върху земеделските земи по давност. И тримата свидетели на ищеца дават категорични непротиворечащи си показания за това, че от момента на възстановяване правото на собственост ищецът е владял и се е разпореждал с процесните земеделски земи, предоставял ги е под аренда и е получавал съответната рента. Независимо че Н. О. А. живее в едно домакинство с ищеца съдът кредитира показанията й, предвид обстоятелството, че те се потвърждават от показанията на останалите двама свидетели и не са в противоречие със събраните в хода на процеса други доказателства. Съдът не кредитира показанията на Н. М. Ю., С.С. Ш. и И. Ш. И., тъй като те са противоречиви относно периода в който ответникът А.Х.Ю. е владял имотите и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Въззивният съд споделя извода на НПРС, че дори А.Х.Ю. да е установил към 2000 г. фактическа власт върху имотите с цел да ги свои, то владението му е бил прекъснато в периода 2008 – 2009 г. и той не е могъл да придобие собствеността по давност в периода 2000 г. - 2011 г.

Следователно до издаването на констативния нотариален акт за собственост № 136, т. І, рег. № 589, дело № 82/2012 г. на нотариус П. А. на 24.01.2012 г. не е изтекъл визирания в чл.79, ал.1 от ЗС десет годишен срок и ответника А.Х.Ю. не е станал собственик на имотите. Т.е. към датата на сключването на договора за покупко-продажба - 25.01.2012 г. А.Х.Ю. не е могъл да прехвърли правото на собственост върху имотите на ответника З.Б.. С оглед на това последният не е станал техен собственик и не е могъл да прехвърли собствеността върху тях на ответницата И.И. В..

Възраженията на ответника А.Х.Ю. свързани с оспорването правото на собственост на ищеца, възникнало на основание чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и наличието на предпоставките за възстановяване собствеността на наследодателя на ищеца по ЗСПЗЗ, направени с писмени бележки, след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство и във въззивната му жалба не следва да се разглеждат, предвид обстоятелството, че възможността да бъдат направени е преклудирана, съгласно чл.133 от ГПК. Същите е следвало да бъдат направени с отговора на исковата молба в едномесечния срок, визиран в чл.131, ал.1 от ГПК. В нея се съдържа единствено възражение свързано с придобиване на земеделските зе- ми поради изтичане на десетгодишния давностен срок в периода 2000 г. – 2011 г. С оглед на това предявения от ищеца установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и следва да бъда уважен. Предвид основателността на иска, основател- но е и искането по чл.537, ал.2 от ГПК издаденият в полза на А.Х. Ю. нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 136, т. І, рег. № 589, дело № 82/2012 г. на нотариус П. А. рег. № 346 на НК да бъде отменен.

В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивните жалби на А.Х.Ю. и И.И.В. се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Настоящият състав на въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е уважил предявения от ищеца установителен иск. Изложените от районният съд мотиви са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона, поради което въззивният съд, съгл. чл. 272 от ГПК препраща към тях. Новопазарският районен съд е съобразил всички ангажирани и относими по спора доказателства и е постановил решението си при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед направеното искане следва да се присъдят на Х.Ю.А. направените по делото разноски във въззивната инстанции в общ размер на 400.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 8 от 14.01.2013 г., постановено по г. д. № 155 от 2012 г. по описа на Новопазарския районен съд

Осъжда А.Х.Ю., ЕГН ********** *** и И.И.В., ЕГН ****** *** да заплатят солидарно на Х.Ю.А., ЕГН ********** *** сумата от 400.00 (четиристотин) лева, предста-вляваща направените от него деловодни разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Ре- публика Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1.

2.