Р Е Ш Е Н И Е№148

гр.Ш., 20 Юни 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Л. Томова

Членове:1.Т. Димитрова

2.М. Маринов

при секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №252 по описа за 2013 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №222 от 18.03.2013г. по гр.д.№4410/2012г. Районен съд - гр.Ш. е отхвърлил, като неоснователен предявения от З.М.М. *** срещу А.Х.Ч. ***, иск по чл.26, ал.2 предл. второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на направения от ответника отказ от наследството на починалия му баща - Х.А.Ч., и е уважил евентуално предявения иск по чл.56, ал.1 от ЗН, като е унищожил на основание чл.56, ал.1 от ЗН, в полза на З.М.М. с ЕГН **********, заявеният от А.Х.Ч. с ЕГН **********, и вписан по №25/05.11.2012г. в особената книга за отричане от наследство на РС - гр.В. П., отказ от наследството, останало след смъртта на баща му - Х.А.Ч., починал на 22.12.2011г..

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд в частта, с която е уважена претенцията по чл.56, ал.1 от ЗН, като посочва доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Ш. е бил сезиран с обективно съединени искови претенции от З.М.М. *** срещу А.Х.Ч. ***, по чл.26, ал.2 предл. второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на направения от ответника отказ от наследството на починалия му баща - Х.А.Ч., и в условията на евентуалност по чл.56, ал.1 от ЗН за унищожаване на горния отказ. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По депозираните в жалбата оплаквания по съществото на спора: На първо место следва да се изтъкне, че в процесния случай са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на конститутивния иск. Ответната страна не е оспорила твърдението на ищеца, че е негов длъжник /по платено, изцяло от ищцата, задължение към родителите на ответника, по което ищцата и ответника са били солидарни длъжници, с встъпване в правата на удовлетворения кредитор/, а и видно от представените писмени доказателства, се установява че ответникът е длъжник на ищеца по и.д.№20128760400699, по което му дължи неолихвяема сума в размер на 2856,24 лева. По същото дело се събират и алиментните задължения на ответника към детето му - първоначално в размер на 100 лева, а в последствие издръжката е била увеличена на 180 лева. Установено е още че нетния доход на ищеца от трудово възнаграждение е в размер на 317,77 лева, от които първоначално са удържали ежемесечно по 143,55 лева, от които 43,55 лева са били за погасяване на процесното задължение. Безспорно е установено, на следващо место, и че ответника не разполага с друго ликвидно имущество, от което ищеца може да удовлетвори вземането си. От друга страна, съдът намира за несъстоятелни аргументите на ответната страна относно неприложимостта на разпоредбата на чл.66 от ЗЗД в настоящия казус. Ответника сочи, че горната норма била приложима само в сферата на договорните отношения, а отношенията между страните не били облигационни. От една страна отношенията между страните по процесното задължение са облигационни по смисъла на закона и доктрината, и макар и да не произтичат пряко от договор между длъжник и взискател, също са възникнали въз основа на облигационна връзка по силата на закона /източниците на облигационните отношения далеч не се изчерпват с договорите, едностранните волеизявления и деликта/. Хипотезата на правната норма касае всички видове облигационни правоотношения, а не само договорните, и почива на разума и справедливостта. Вярно е, че задължението на ответника не е в особено големи размери, но той не е ангажирал доказателства за друго свое секвестируемо имущество, поради което и е без значение стойността на имуществото в наследството от което той се е отказал. Ответника не е представил и никакви доказателства за стойността на наследствената си част, от която се е отказал, въпреки че предвид характера и местонахождението на имотите, и малката идеална част, която притежава ответника в наследството, едва ли е голяма, а от друга страна е недопустим частичен отказ. Щом претендира несъразмерност между задължението и стойността на отказа, каквато съдът счита, че не е установена, ответникът или лицата в чиято полза е направен отказа, са могли да предложат доброволно изпълнение на дълга, индиция за което не е констатирана по делото.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди. На въззиваемата страна, следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №222 от 18.03.2013г. по гр.д.№4410/2012г. по описа на Районен съд - гр.Ш., в частта, с която е унищожен на основание чл.56, ал.1 от ЗН, в полза на З.М.М. с ЕГН **********, заявеният от А.Х.Ч. с ЕГН **********, и вписан по №25/05.11.2012г. в особената книга за отричане от наследство на РС - гр.В. П., отказ от наследството, останало след смъртта на баща му - Х.А.Ч., починал на 22.12.2011г..

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА А. Х. Ч. с ЕГН **********, да заплатИ на З. М.б М. с ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.