Р Е Ш Е Н И Е№181

гр.Шумен 18.06.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на четвърти юни, две хиляди и тринадесета година ,в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Ралица Хаджииванова

при секретаря Ю.А. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№276 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №269 от 28.03.2013г. по гр.д.№2961 по описа за 2012г. на ШРС ,съдът е признал уволнението на С.Н.Й., ЕГН:**********,***, извършено със Заповед №141/03.07.2012г. на Началника на Поделение №26910 Р. Д., на основание чл.55 ал.4 и чл.291 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република Б. и чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ, за незаконно и го е отменил, възстановил е С.Н.Й., ЕГН:********** на предишната заемана от нея длъжност “младши юрисконсулт” при военно формирование №26910 Р. Д., осъдил е Поделение №26910 Р. Д., представлявано от Началника подп.А. Г. Х. да заплати на С.Н.Й., ЕГН:********** направените от ищеца деловодни разноски в настоящото производство в размер на 300.00лв.

Решението е обжалвано от ответника, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна С.Н.Й. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Ив.Иванов от ШАК е депозирала отговор с който оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение и потвърди решението .

Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Не е спорно по делото ,че ищеца е работил при ответника по трудов договор № 3-577/21.03.2005г. на длъжност "младши юрисконсулт" с основно месечно трудово възнаграждение 304.00лв. и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. Със Заповед №141 от 03.07.2012г., на Началника на Поделение №26910 Р. Д., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.55 ал.4 и чл.291 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република Б. и чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ- “съкращаване на щата”. Същото е извършено от компетентен орган- Началник на военното формирование, който съгласно чл.4 ал.1 от Колективен договор в Министерството на отбраната е оправомощен да прекратява трудови договори с цивилни служители в поделението. Със Заповед № 3L-7/23.04.2012г. на Началника на отбраната ген.Симеон Симеонов е изменено длъжностно разписание № ЩОП-428 на военно формирование от състава на бригада “Логистика”, като бройката за “младши юрисконсулт” е съкратена /тази заповед е приложена в обособеният към делото класифициран том/. На ищцата е предложена работа на друга длъжност, която не е изисквала висше юридическо образование и се намирала в друго населено място, поради което ищцата отказала. Видно от представената медицинска документация ищцата страда от онкологично заболяване и е с 90% намалена работоспособност. На осн.чл.333 ал.1 от КТ от Началника на Военно формирование 26910- Р. Д., е поискано разрешение от Дирекция “ИТ”-гр.Шумен за прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед на становище на ТЕЛК, че е нецелесъобразно ищцата да бъде съкратена от работа, на 28.06.2012г. Дирекция “ИТ”-гр.Шумен не дава разрешение за прекратяване на трудовото й правоотношение. На 29.06.2012г. е направено ново искане на същото основание, като е посочено като ново обстоятелство факта, че служителят отказал да приеме предложената работа в друго поделение на друга длъжност. На 02.07.2012г. е дадено исканото разрешение.

В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.

Ищцата е трудоустроена и се ползва със защита при уволнение по силата на две основания- чл.333 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.1 ал.1 т.3 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, тъй като страда от онкологично заболяване, като в експертно решение №1327 от 4.06.2012г. на ТЕЛК е посочено ,че ищцата се ползва от закрила при уволнението по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 от КТ и не е целесъобразно да се съкращава ,тъй като има намалени адаптационни способности към условията на труд. При съкращаване на щата работодателят е длъжен преди да уволни работника или служителя да поиска предварително разрешение на съответният орган за всеки отделен случай , което означава ,че следва да има разрешение за всяка отделна хипотеза на защита с отчитане на обстоятелствата й . Общо разрешение на инспекцията по труда, важащо за всички хипотези на закрила или за всички основания за уволнение при които е приложима закрилата няма. Разрешението е за всеки отделен случай посочен в чл.333 ал.1 от КТ ,за конкретен работник ,за конкретно основание за уволнение и за конкретна хипотеза на закрила. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение №360/30.04.2010г. на ВКС по гр.д.№30/2009г. на ІІІ г.о. ,постановено по реда на чл.290 от ГПК и опр. №1044/6.08.2012г. по гр.д.№282/2012г. ІІІ г.о. на ВКС. В настоящия случай разрешението от инспекцията по труда изх.№0074-2937 от 2.07.2012г. е общо без да е посочено за кои хипотези на закрила по чл.333 ал.1 от КТ се отнася и въпреки професионалното мнението на ТЕЛК в обратният смисъл ,че не е целесъобразно ищцата да бъде съкратена. Следователно не е дадено предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнението на ищцата по отношение на конкретните хипотези на закрила от които тя се ползва по отделно по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 от КТ. Също така в даденото разрешение не е посочено за кое основание за уволнение се отнася , тъй като в чл.328 ал.1 т.2 от КТ те са две - закриване на част от предприятието или съкращаване на щата.

Предвид гореизложеното на осн.чл.344 ал.3 от КТ ,поради липсата на дадено разрешение за уволнение на ищцата от инспекцията по труда относно закрилата по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 от КТ съдът следва да отмени заповедта за уволнение като незаконна само на това основание ,без да разглежда трудовият спор по същество.

При така установената фактическа обстановка ,съдът счита , че първият обективно съединен иск се явява основателен и доказан и заповедта , с която трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено следва да се отмени, тъй като извършеното уволнение е незаконно .

Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ , а именно възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението при ответника - “младши юрисконсулт” при военно формирование №26910 Р. Д.,

Предвид гореизложеното решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Съобразно изхода от спора жалбоподателят следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските и по делото в размер на 350лв. за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №269 от 28.03.2013г. по гр.д.№2961 по описа за 2012г. на ШРС .

ОСЪЖДА Поделение №26910 Р. Д., представлявано от Началника подп.А. Г. Х. да заплати на С.Н.Й., ЕГН:**********,***, деловодни разноски в настоящото производство в размер на 350лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република Б. в едномесечен срок ,считано от 18.06.2013г. , при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.