Р Е Ш Е Н И Е№169

гр. Ш., 02.07.2013 г.

Ш.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Йордан Димов

при секретар Ю.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов в. г. д. № 278 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 114 от 14.02.2013 г., постановено по г. д. № 2488/2012 г. по описа на Ш.ския районен съд, първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил предявения от Д. В.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. съдебен адрес: гр. Ш., ул. “Д. В.”, № 9-13, офис 18, ад. Н. *** срещу Г.Я.Т., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 01.06.2001 г. между ищцата, представлявана от пълномощника й М.К.К. от една страна като продавач и ответницата от друга като купувач и имащ за предмет апартамент № , находящ се в гр. Ш., ул. “С. г.”, № 4, в жилищен блок ЕЖБ-1, вх.3 на пети етаж, построен върху държавна земя, парцел І, в кв.579 по плана на гр. Ш., състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, с площ от 40.08 кв. м., ведно с прилежащите му мазе № 14 и 768/100000 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот понастоящем съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 83510.660.163.9.74, разположена в поземлен имот с идентификатор № 83510.660.163 по кадастралната карта на гр. Ш., с граници на самостоятелния обект: на етажа – самостоятелни обекти с идентификатори № 83510.660.163.9.75 и № 83510.660.163.9.73, отдолу – самостоятелен обект с идентификатор № 83510.660.163.9.71, отгоре – самостоятелен обект с идентификатор № 83510.660.163.9.77, обективиран в нотариален акт № 84, т.ІІІ, рег. № 4461, дело № 397/2001 г. на нотариус С. С. поради противоречие със закона – чл.152 от ЗЗД, доколкото към момента на изповядване на сделката, пълномощникът е уговорил начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закон. Отхвърлен е и предявения от Д. В. Д. срещу Г.Я.Т. осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на гореописания недвижим имот, като ответницата бъде осъдена да й отстъпи собствеността и да й предаде владението върху него. Ищцата е осъдена да заплати на ответницата направените от последната деловодни разноски в размер на 900.00 лв.

Решението е било постановено при участието на К.В.К., ЕГН ********** и М.К.К., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, като трети лица помагачи на страната на ответника.

Недоволна, от така постановеното съдебно решение ищцата в първоинстанционното производство – Д. В.Д. го обжалва пред Ш.ския окръжен съд. В жалбата й са изложени доводи, че съдебния акт е необоснован и неправилен, изводите на съда не кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на ШРС и да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се уважат изцяло предявените от нея обективно съединени. В съдебното заседание процесуалния представител, на Д. В.Д., ад. Н. В. Н. от ШАК поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна Г.Я.Т., чрез процесуалния си представител ад. Н. Д. *** счита, че жалбата е неоснователна и молят съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Третите лице помагачи не са подали отговори на въззивната жалба, редовно призовани не са се явили, не са изпратили представители и не са депозирали становище по същество на спора.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.

След като обсъди доводите, изложени във въззивната жалба и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

В исковата си молба ищцата, твърди, че е собственик на недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 83510.660.163.9.74 по кадастралната карта на гр. Ш.. На 19.12.2000 г. ищцата е получила заем от К.В.К. в размер на 3 300.00 лв., като е обезпечила вземането му с ипотека върху притежавания от нея недвижим имот. На същата дата по настояване на К.В.К. го е упълномощила да се разпорежда с имота й. Впоследствие на 03.04.2001 г. К.В.К. е преупълномощил сина си М.К.К. с правата по предоставеното му от ищцата пълномощно. Въз основа на преупълномощаването на 01.06.2001 г., М.К.К. е продал недвижимия имот на ответницата Г.Я.Т., която го владее до настоящия момент. Извършената продажба е нищожна, поради противоречие със закона. След като не е върнала получения от нея заем, кредиторът й К.В.К. не се е удовлетворил по законния ред, чрез снабдяване с изпълните- лен лист и последваща публична продан, а е пристъпил към директна продажба, въз основа на подписаното от ищцата пълномощно и основаващото се на него преупълномощаване. С нотариалния акт за продажба е уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този предвиден в закона. Предвид нищожността на продажбата, тя не е проявила своето действие и ищцата е останала собственик на имота. С оглед на това моли съда да постанови решение с което да обяви за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД извършената на 01.06.2001 г. продажба на недвижимия имот и да осъди ответницата да й отстъпи собствеността и предаде владението върху него.

Г.Я.Т., в отговора по чл.131 от ГПК оспорва изцяло предявените срещу нея искове. Поддържа, че владее имота на годно основание – правна сделка. Сключения от нея договор за продажба от 01.06.2001 г. е валиден, предвид обстоятелството, че пълномощникът на ищцата е бил валидно упълномощен. Към момента на сключване на сделката упълномощителят не е бил направил волеизявление за оттегляне на пълномощното. С оглед на това сделката е осъществена при наличие на надлежно учредена представителна власт. В условията на евентуалност, прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност – над 10 години. С оглед на това моли предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени. При евентуално уважаване на ревандикационния иск предявява на основание чл.72, ал.1 от ЗС и възражение за осъждане на ищцата да й заплати сума- та от 1 550.00 лв., представляващи стойността на извършените от нея, в качеството й на добросъвестен владелец в имота, подобрения, през м. септември 2010 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на възражението за прихващане – 06.11.2012 г. до окончателното изплащане. Моли да й се признае правото на задържане на имота до цялостно заплащане стойността на подобренията, съгл. чл.72, ал.3 от ЗС.

По искане на ответницата с определение № 4521 от 16.11.2011 г., ШРС е конституирал К.В.К., ЕГН ********** и М.К.К., ЕГН ********** като трети лица помагачи на страната на ответницата. В срока визиран в чл.131 от ГПК те не са депозирали отговори на исковата молба.

От представения по делото нотариален акт за договорна ипотека № 60, т. ІV, рег.№ 6806, дело № 722/2000 г. на нотариус А. А., с район на действие ШРС, рег. № 019 на НК се установява, че на 19.12.2000 г. между ищцата и К.В.К. е сключен договор за заем, по силата на който последният в качест- вото си на заемодател е предоставил в заем на ищцата, в качеството й на заемател парична сума в размер на 3 300 лв. За обезпечаване вземането на заемодателят, ищцата е учредила в негова полза ипотека върху притежавания от нея недвижим имот представляващ апартамент № 74, находящ се в гр. Ш., ул. “С. г.”, № 4, в жилищен блок ЕЖБ-1, вх.3 на пети етаж, построен върху държавна земя, парцел І, в кв.579 по плана на гр. Ш., състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, с площ от 40.08 кв. м., ведно с прилежащите му мазе № 14 и 768/100000 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот понастоящем съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 83510.660.163.9.74, разположена в поземлен имот с идентификатор № 83510.660.163 по кадастралната карта на гр. Ш., при граници на жилището, съгласно приложената по делото схема № 12026 от 12.09.2012 г. на СГКК гр. Ш. (25): на етажа – самостоятелни обекти с идентификатори № 83510.660.163. 9.75 и № 83510.660.163.9.73, отдолу – самостоятелен обект с идентификатор № 83510.660.163.9.71, отгоре – самостоятелен обект с идентификатор № 83510.660. 163.9.77. На същата дата – 19.12.2000 г. ищцата е упълномощила К.В.К. да продаде ипотекирания имот, описан по – горе на лице и за цена по негова преценка, включително и да бъде представител на купувача по сделката, както и да се разпорежда с всички нейни имоти, включително и да ги продава за каквато сума намери за добре и с получената сума да разполага както намери за до бре. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа, рег. № 6 803 от 19.12.2000 г. на нотариус А. А..

Не се твърди, а и по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че ищцата е върнала заетата сума.

На 01.06.2001 г. с договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 84, т.ІІІ, рег. № 4461, дело № 397/2001 г. на нотариус С. С. с район на действие ШРС, рег. № 024 на НК, М.К.К., като пълномощник на ищцата е продал гореописаното жилище на Г.Я.Т., срещу сумата от 3 789.10 лв. Към делото не е приложено пълномощното на М.К.К.. Но в нотариалния акт са посочени пълномощно с рег. № 6 803 от 19.12.2000 г. на нотариус А. А., с което ищцата е упълномощила К.В.К. и пълномощно с рег. № 2559 от 03.04.2001 г. на нотариус С. С. с рег. № 024 на НК. С оглед на това съдът приема, че представителната власт на М.К.К. е възникнала въз основа на извършено от К.В.К. преупълномощаване. Това обстоятелство не се оспорва от страните.

Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено, че към настоящия момент процесния имот се владее от ответницата. По делото е прието заключение на назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза, в което изчерпателно са посочени извършените от ответницата подобрения в процесния недвижим имот.

Пред първоинстанционният съд са разпитани трима свидетели. Свидетелка- та В. Д. А. – Е., работи като управител на агенция за недвижими имоти „Т.Г.” и е посредничила при осъществяването на сделка- та между ищцата и ответницата. Ищцата е била в течение на извършваната подготовка за сключване на сделката, като с нея е уговарян и срока за освобождава- нето на имота. Ответницата не е знаела, че посделката има пълномощник. Имотът е бил избран от дъщерите й.

В своите показания свидетелките Г. С. К. и М. С. Н. установяват, че ответницата спокойно и необозпокоявано владее имота от 2001 г. Тя упражнява непрекъснато фактическа власт върху процесния имот и е направила редица подобрения – сменила дограмата, а в стаята е поставила ламинат. Преди ищцата в жилището живеели ищцата и майка й.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав счита, че предявените обективно, комулативно искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр с чл.152 от ЗЗД и чл.108 от ЗС. са допустими. Разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения:

Ищцата претендира че сключения на 01.06.2001 г.между нея и ответницата договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот е нищожен поради противоречие със закона. Изрично е посочена и конкретната разпоредба – чл.152 от ЗЗД. Съгласно чл.152 от ЗЗД съглашение с което се уговаря предварително , че ако задължението не беде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начина за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.

В договора от 01.06.2001 г. не е налице уговорка, от която да се установи че между страните е налице съглашение по чл.152 от ЗЗД. Не са представени и доказателства, от които да се установи, че изразената в договора воля на страните е симулативна и прикрива техните действителни волеизявления насочени към осъществяване на различен правен резултат. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.152 от ЗЗД има пред- вид споразумение между длъжника и кредитора, което е постигнато към момента на сключване на обезпечителната сделка. В конкретния случай ответницата не е заемодател на ищцата. Не са налице и данни, от които да се установи, че ответницата е била в течение на съществумащите между ищцата и К.В.К. отношения породени от договор за заем, обезпечен с ипотека. Направения от районният съд извод за неоснователност на предявения от Д. В.Д. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.152 от ЗЗД е правилен. Изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на районния съд са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона. С оглед на това въззивният съд, съгл. чл.272 от ГПК препраща към тях.

По иска с правно основание чл.108 от ЗС.

За бъде уважен искът за предаване собствеността и владението на един не- движим имот, с правно основание чл. 108 от ЗС, е необходимо да бъдат налице по- сочените в разпоредбата предпоставки, а именно: че ищецът е собственик на процесния имот и че ответникът се намира във владение или държане на същия, без да има основание за това. В конкретния случай безспорно се установява, че ищцата не е собственик на процесния недвижим имот, тъй като се е разпоредила с него посредством валиден договор за покупко продажба, който е проявил своето вещно действие. В резултат на него собствеността на процесния имот е преминала от ищцата върху ответницата, която има основание да владее същия. Следователно не са налице комулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска, по чл. 108 от ЗС, поради което предявения от ищцата ревандикационен иск е неоснователен и не следва да бъде уважен. Въззивният съд и по отношение на този иск счита, че правните изводи на ШРС и изложените от него мотиви са правилни и законосъобразни, споделя ги изцяло и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

В предвид гореизложеното Ш.ският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че въззивната жалба на Д. В.Д. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на Ш.ския районен съд потвърдено.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. В.Д. следва да заплати на възиваемата Г.Я.Т., направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 800.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 114 от 14.02.2013 г., постановено по г. д. № 2488 /2012 г. по описа на Ш.ския районен съд.

Осъжда Д. В.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. съдебен адрес: гр. Ш., ул. “Д. В.”, № 9-13, офис 18, ад. Н. *** да заплати на Г.Я.Т., ЕГН **********,*** сумата от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1.

2.