Р Е Ш Е Н И Е№136

гр. Ш., 14.06.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря Ю.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №286 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1075 от 27.11.2012г. по гр.дело №774/2012г., Районен съд-гр.Ш. е отхвърлил предявеният от С.К.Р. иск по чл.45 от ЗЗД , за солидарното осъждане на Д.К.Л. и А.Е.М. за сумата от 2 952.99лв. , от която 2 204лв. - имуществени вреди от извършени от ответниците престъпления по чл.311 ал.1 от НК и чл.316 вр. чл.311 ал.1 от НК , за които има постановена присъда №1769/02.11.2009г. по НОХД№1490/2009г., изразяващи се в равностойността на собствената на ищеца ¼ ид.ч. от следните недвижими имоти: 1.поземлен имот – нива в местността “ Б. д.” , с площ от 5,900 дка , четвърта категория , съставляваща имот №036004 , по плана за земеразделяне на с.С. 2.поземлен имот – нива в местността “М. , с площ от 12,402 дка в , четвърта категория , съставляваща имот №001008 , по плана за земеразделяне на с.С. 3.поземлен имот – затревена нива в местността “А. с площ от 3,000 дка , четвърта категория , съставляваща имот №006036 по плана за земеразделяне на с.С. 4.поземлен имот – нива в местността “К.а.” с площ от 23,205 дка , пета категория , съставляваща имот №022047 по плана за земеразделяне на с.С. и 748,99 лева – обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва за периода от 16.11.2008г. до 16.11.2011г. , като неоснователен. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцата С.К.Р. изцяло. Последната намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно бил приел, че ищцата не била загубила правото на собственост върху своята идеална част от имота, тъй като на 23.06.2011г. бил изтекъл предвидения в чл.79, ал.2 от ЗС давностен срок и купувачът по сделката придобил имота по давност. Предвид това и същата не можела да реализира правата си чрез ревандикационен иск. Такъв иск не бил завеждан след изповядване на сделката и към момента не било налице висящо производство с такъв предмет. Така за Р. не съществувала друга възможност за защита на правата й. Ето защо моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде уважен изцяло. Претендира и присъждане на направените разноски.

Въззиваемите молят, решението на ШРС да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Видно от материалите по приложеното НОХД№1490/2009г. на ШРС ответникът А.Е.М., на 18.08.2004г. в с.С. , в качеството си на длъжностно лице – кмет на с.С. , съставил официален документ – удостоверение за наследници на К. С. М. , в който удостоверил неверни обстоятелства , а именно , че единствен законен наследник на същия е Д.К.Л. , с цел да бъде използван този документ от Л. , като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл.311 ал.1 от НК . С присъда №1769/02.11.2009г. на същия било наложено наказание “глоба в размер на 1000лв.. Със същата присъда ответницата Д.К.Л., е призната за виновна в това , че на 23.06.2006г. , в гр.Ш. , съзнателно се ползвала от документ с невярно съдържание – Удостоверение за наследници на К. С. М. , в който са удостоверени неверни обстоятелства , а именно , че единствен законен наследник на същия е тя , като за самото му съставяне от нея не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 вр. чл.311 ал.1 от НК .

Съгласно нотариален акт № 121 , том ІІ , рег.№11007 , дело №213/23.06.2006г. на нотариус рег.№018 на НК , с район на действие ШРС , ответницата Д.К.Л., действаща чрез пълномощника си Г. С. Г., продала на “А. т.”АДСИЦ-гр.С. правото на собственост върху следните недвижими имоти : 1.Поземлен имот – нива в местността “ Б. д.” , с площ от 5,900 дка , четвърта категория , съставляваща имот №036004 , по плана за земеразделяне на с.С. 2.поземлен имот – нива в местността “М. , с площ от 12,402 дка в , четвърта категория , съставляваща имот №001008 , по плана за земеразделяне на с.С. 3.Поземлен имот – затревена нива в местността “А. с площ от 3,000 дка , четвърта категория , съставляваща имот №006036 по плана за земеразделяне на с.С. 4.Поземлен имот – нива в местността “К.а.” с площ от 23,205 дка , пета категория , съставляваща имот №022047 по плана за земеразделяне на с.С. . При изповядвана на сделката същата се е легитимирала като единствен наследник на К. С. М., съответно като единствен собственик на имотите по силата на соченото в присъдата удостоверение за наследници от 18.08.2004г.. По делото липсват данни дали тази сделка е била оспорена по съдебен ред от някоя от страните по нея

Съгласно удостоверение за наследници №43/09.04.2008г. К. С. М., б.ж. на с.С., Ш. обл. е починал на 02.08.2003г. ие оставил за свои наследници по закон-съпруга –Н. С.М. и три деца- С.К.Р., Д.К.Л. и П. К. С..

Съгласно заключението на назначената в хода на производството СИЕ, пазарна стойност на процесните имоти към 23.06.2006г. възлиза на 8881лв., а към 25.04.2012г.- на 18519лв..

Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи: Изложените от ищцата фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права /главно вземане и акцесорно вземане/ и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл.45 от ЗЗД и с правна квалификация чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По същество: За да бъде ангажирана отговорността на ответниците по горепосочения текст, следва да се установи наличието в кумулативна даденост на следните елементи: общите такива - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина . С оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се презумира, а останалите елементи подлежат на доказване от ищеца.

В настоящия случай ищцата твърди, че в резултат на извършените от А. Е. М. и Д.К.Л. престъпления, за които били признати за виновни с присъда по НОХД№1490/2009г. на ШОС- съставяне на документ с невярно съдържание и съзнателното му ползване, претърпяла вреди – изразяващи се в се в намаление на имуществото и с ъс сумата 2952.99лв., представляваща равностойността на собствената и ¼ ид.ч. от продадените с нотариален акт № 121 , том ІІ , рег.№11007 , дело №213/23.06.2006г. на Нотариус рег.№018 на НК , с район на действие ШРС , недвижими имоти, които подлежали солидарно от ответниците на обзвереда.

Следва да се посочи, че разпоредбите на материалния закон, които регулират сочените правоотношения, не предвиждат солидарност. Ответниците не са признати за виновни в извършените престъпления при условията на съучастие. Не се представиха доказателства и такава да е уговорена между страните. Т.е. доколкото в случая не е налице никоя от хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.121 от ЗЗД, между ответниците не би могла да възникне солидарност. Същите се явяват пасивни обикновени другари, при което всеки от другарите не само има право на самостоятелно отношение спрямо общите факти, но спрямо него искът може да бъде уважен, а срещу другия другар отхвърлен. Въпреки, че не е възникнала солидарност между ответниците, исковете не следва да се отхвърлят само на това основание, а следва да се разгледат по същество

Безспорно по делото се установява, че ответниците са признати за виновни: първият в престъпление по чл.311, ал.1 от НК - на 18.08.2004г. в с.С., Ш.ска обл., в качеството си на длъжностно лице-кмет на с.С., в кръга на службата си, съставил официален документ-удостоверение за наследници на К. С. М., в което удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че единствен законен наследник на същия е Д.К.Л. ***, с цел да бъде използван този документ от Л. като доказателство за тези обстоятелства, а втория в престъпление по чл.316, вр. с чл.311, ал.1 от КТ- на 23.06.2006г. съзнателно се ползвала от документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници на К. С. М., в който са удостоверени неверни обстоятелства, а именно, че единствен законен наследник на същия е Д.К.Л. ***, като за самото му съставяне от нея не може да се търси наказателна отговорност.

Не се установи обаче, Р. да е претърпяла претендираните вреди и то именно следствие на сочените противоправни деяния. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Наличието на вреда не е елемент от състава на сочените престъпления -обект на документните престъпления по Глава девета от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл.311 и по чл. 316 от НК, са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затруднява дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите, но документните престъпления са формални такива и не съдържат в обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице., Предвид това и силата на присъдено нещо не се разпростира върху наличието и размера на причинени от деянието вреди, а те подлежат на доказване. В настоящото производство не бе доказано, Р. да е претърпяла сочените от нея вреди-равностойността на 1/4ид.ч. от продадените ниви, и същите да се явяват конкретни и преки от това, че първият свидетел е съставил документ-удостоверение за наследници с невярно съдържание, а втората ответница, че го е ползвала. В частта, с която е отразена продажба на собствените на ищцата 1/4ид.ч. от наследствените имоти, сделката по нотариален акт договор за покупко - продажба нотариален акт № 121 , том ІІ , рег.№11007 , дело №213/23.06.2006г. на Нотариус рег.№018 на НК няма транслативен ефект и не е породила прехвърлително действие. Т.е. сочените 1/4ид.ч. продължават да са в патримониума на ищцата, техен собственик. В този смисъл не може да се приеме, че жалбоподателката е претърпяла посочените от нея вреди - неполучена пазарна цена за 1/4 ид.ч. от поземлените имоти, съответно че имуществото й е намаляло с тази сума именно на твърдяното противоправно деяние. Не е налице причинна връзка между сочените престъпления и твърдените от ищцата вреди, тъй като самата сделка не е вредоносна-правото на собственост на ищцата не е напуснало патримониума й. В случая не е имало сделка за 1/4ид.ч. от имотите, не е налице прехвърляне на собствеността следователно не са настъпили и сочените вреди. Отговорността за заплащане на обезщетение за вреди от непозволеното увреждане е налице само когато между действията, сочещи като увреждания и увреждането съществува пряка и съществена връзка, а такава в случая не се установи. Не рефлектира върху извода на съдът и изложеното в жалбата, че за Р. не съществувала друга възможност за защита на правата й, тъй като по отношение на приобретателя по сделката била изтекла придобивната давност по чл.79, ал.2 от ЗС. В настоящия процес не може да се констатира придобиването по давност на имот от трето лице. Давността не се прилага и служебно, а само при позоваване от лицето, в чиято полза е изтекла. Освен това жалбоподателката може да защити правата си и по друг ред/ този по чл.57 от ЗЗД/.

Предвид изложеното, доколкото не се установи наличието на всички- елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Тъй като акцесорната претенция следва съдбата на главната, то и иска за заплащане на обезщетение за забава се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно,и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1075 от 27.11.2012г. по гр.дело №774/2012г., Районен съд-гр.Ш.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.