Р Е Ш Е Н И Е№159

гр.Шумен 27.06.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година ,в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Ралица Хаджииванова

при секретаря Г.С. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№297 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №242 от 21.03.2013г. по гр.д.№3824 по описа за 2012г. на ШРС , съдът е осъдил „А. – Ч. м.” АД, ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление: гр. Ш. ул. „А. К.” №8, представлявано от изпълнителния директор Д. Х. Д. да заплати на С.Н.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 2 076, 12 лв. /две хиляди седемдесет и шест лева и дванадесет стотинки/, представляваща общ сбор от дължими нетни трудови възнаграждения за месеците януари, февруари, март, август, септември и октомври 2012 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 91, 05 лв. /деветдесет и един лева и пет стотинки/, считано от 27-мо число на месеца, следващ месеца, за който се отнася съответното възнаграждение /без възнаграждението за месец октомври 2012 г./ до 02.11.2012 г.; 136, 61 лв. / сто тридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от месец ноември 2011 г. до месец октомври 2012 г., в размер на 7 дни; 1 102, 53 лв. / хиляда сто и два лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за времето, през което ищецът е останал без работа- 30.10.2012 г. до 17.01.2013 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главниците, считано от 02.11.2012 г. до окончателно изплащане на задълженията, както и сума от 384, 92 лв. / триста осемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща извършените по делото разноски за изплатено възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно на уважената част от исковете, отхвърлил е предявените обективно съединени искове, с правно основание чл.128, т.2 от КТ, вр. с чл.270, ал.2 от КТ и акцесорния към него иск по чл.86 от ЗЗД, чл.221, ал.1 от КТ, в останалата им част, до пълния предявен размер като неоснователни и недоказани, отхвърлил е предявените обективно съединени искове с правно основание чл.86 от ЗЗД касателно главните претенции по чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, като неоснователни и недоказани, осъдил е С.Н.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на „А. – Ч. м.” АД, ЕИК 127001597, сумата от 93, 33 лв. / деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, осъдил е „А. – Ч. м.” АД, ЕИК 127001597, да заплати по сметка на ШРС сумата от 323, 04 лв. / триста двадесет и три лева и четири стотинки/, от която 233, 04 лв.- държавна такса, изчислена съобразно уважената част от исковете, 90. 00 лв. – разноски за възнаграждение на вещото лице по допуснатите ССЕ.

Решението е обжалвано от ответника „А. – Ч. м.” АД, ЕИК 127001597, само в частта му с която съдът го е осъдил да заплати на ищеца 1 102, 53 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за времето, през което ищецът е останал без работа- 30.10.2012 г. до 17.01.2013 г., като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и съдът да отхвърли предявеният иск .

Въззиваемата страна С.Н.В. оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение и потвърди решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е имало трудово правоотношение, на основание трудов договор № 6656/29.11.2011 г., изменен с Допълнително споразумение №2296/09.04.2012 г. От Заповед №5088/22.10.2012 г. се установява ,че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 22.10.2012 г., ,поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение.

С обжалваното решение ШРС е уважил искът по чл.221 ал.1 от КТ частично ,като е присъдил на ищеца сумата от 1 102, 53 лв. представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за времето, през което ищецът е останал без работа- 30.10.2012 г. до 17.01.2013 г. На осн.чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, т.2, т.3 от КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.327, т.2 от КТ , с оглед на което за ищеца възниква правото да получи обезщетение по смисъла на чл.221, ал.1 от КТ. Между страните не е спорно ,че трудовото правоотношение на ищеца е било срочно , поради което , на осн.чл.221 ал.4 от КТ действителните вреди за него следва да се изчислят върху брутното му трудово възнаграждение , в случаите по ал.1 за времето ,през което той е останал без работа , но за не повече от остатъка от срока на трудовият договор. От представените от ищеца писмени доказателства - служебна бележка с изх. №609/01.02.2013 г., издадена от Агенция по заетостта, Дирекция “Бюро по труда”, гр. Ш. и трудов договор №572/17.01.2013 г. се установява, че след процесното уволнение, ищецът е останал без работа за периода от 30.10.2012 г. до 17.01.2013 г., като оставането без работа е в причинна връзка с прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. Размерът на обезщетението е посочен в чл.221 ал.4 от КТ и е диференциран само според това дали се касае за прекратяване на срочно или безсрочно трудово правоотношение. От друга страна твърдението на ответника ,че ищецът е получавал някакво обезщетение от държавна институция не се доказа по делото , като това възражение е и преклудирано ,тъй като не е направено от ответника своевременно с отговора му .

Предвид изложеното и съобразно заключение по изготвената ССЕ пред ШРС , съдът счита ,че на ищеца се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, в размер на 1 102, 53 лв., за периода от 30.10.2012 г. до 17.01.2013

Предвид гореизложеното решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

В останалата му част решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Съобразно изхода от спора на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски пред ШОС в размер на 500лв. за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №242 от 21.03.2013г. по гр.д.№3824 по описа за 2012г. на ШРС, в обжалваната му част .

Решението в останалата му част е влязло в сила.

ОСЪЖДА „А. – Ч. м.” АД, ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление: гр. Ш. ул. „А. К.” №8, представлявано от изпълнителния директор Д. Х. Д. да заплати на С.Н.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** разноски по делото в размер на 500лв. за адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.