Р Е Ш Е Н И Е

№ 247

гр. Шумен, 24.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря Д.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №423 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №175 от 14.06.2013г. по гр.д.№1048/2012г., Районен съд-гр.Нови пазар е отхвърлил предявения от Х.С.Л. и Г.К.Л. ***, иска с правно основание чл.124 от ГПК, за установяване правото на собственост на ищците върху 982кв.м., представляващи реално обособена част, по смисъла на чл.200 от ЗУТ, от цялото дворно място - недвижим имот в с.М., ул.”... представляващ УПИ VІІ-318 от кв.50 по плана на с.М., с площ 1870кв.м., на основание давностно владение. Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволни от постановеното решение останали ищците. Излагат, че същото било неправилно и необосновано. По делото не било установено процесният имот да е общинска собственост към 1946г., съответно че е бил надлежно одържавен на някое годно правно основание, визирано в легалните дефиниции на чл.6 от ЗС/в редакцията към 1962г./, или че е третиран като общински вкл. към 1986г. по действащия план на с.М.. Доказан бил фактическия състав на осъществено от тях владение върху имота по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС. Претендират отмяната на решението, съответно постановяване на друго такова, с който да бъде уважена заявената претенция.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на депозираната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

В удостоверение №126/14.04.1962г. на СОбНС-гара Каспичан е отразено, че С.Л.. *** е закупил на публичен търг проведен на 18.07.1946г., дворно място от 1623кв.м. парцел №... по плана на с.М., стойността на което - 53559лв. бил заплатил съгласно квитанция №085609/ 16.08.1946г.. По делото е представена и квитанцията съгласно която К. е заплатил по бюджета за 1946г. стойността на купено на търг дворно място от общинска мера. Съгласно позволителен билет №42 за строене, поправки и преправки, на същия е позволено да построи сайвант върху 24кв.м. на собственото си място в кв.66-парцел №VІ, като видно от протокол №39 от 16.09.1946г. му е определена строителна линия и ниво на строене.

На 25.01.1971г. С.Л.К. е декларирал, че през 1960г. дал на сина си Х.С. Л. следния недвижим имот-дворно място от около 1.6дка, находящо се в с.М. и съставляващо парцел ... по плана на същото село, при съседи: от две страни улици С.В., и че на същото място Х.Л. е построил къща за себе си, като оттогава все той владеел този имот като свой без някой да му го спори.

Съгласно удостоверение за наследници №70/18.10.2012г., С.Л.К. е починал на 28.05.1977г. и е оставил за свои наследници по закон низходящи от първа степен: синове - Х.С.Л./ищец по делото/, И.С.Л. И.С.Л.. и Г.С.Л.. и дъщери - С.С., В.С., М.С.И. и Л.С.М..

Съгласно удостоверение за граждански брак №5, ищците по делото са съпрузи, считано от .....

По делото е представен акт за държавна собственост на недвижим имот №1093/19.04.1962г., съставен на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти, в който е отразено, че съгласно Закона за признаване правата на лицата, които са заели или получили държавни места, “Известия”, бр.90/56г.позвача не притежава никакви документи за собственост/ е одържавено само дворното място-бивша общинска собственост, представляващо парцел ... по плана на с.М., като върху парцела има построена жилищна сграда, собственост на С.Л.К.. Отразено е също, че имотът е предоставен на С.Л.К., на когото следва да се признае правото на строеж върху държавна земя, или да заплаща наем на СОНС-гара Каспичан.

С писмо изх.№ИКК 3409/12 от 14.11.2012г. ответната община е уведомила първия ищец, в отговор на подадено от последния заявление касателно деактуване на имот по реда на чл.64, ал.1 от ЗОС, че не представя годни документи за собственост за дворното място, за което е отреден УПИ VІІ-318 от кв.50 по действащия план на с.М., поради което и имотът не можел да се отпише като общински.

Съгласно заключението на назначената по делото СТЕ, изготвено след запознаване материалите по делото и справка с техническата и друга документация в “ТСУ”община Каспичан, както и извършена компютърна трансформация на двата плана, сега действащия план на с.М. бил в сила от 1986г., а предходният действал през периода 1928г. - 1986г.. Съгласно същото, УПИ ... по плана от 1928г. бил с площ от 1742.14кв.м., а УПИ VІІ-318 от кв.50 по плана от 1986г. - с площ от 1876.37кв.м. и включвал в себе си част от УПИ V/898.72кв.м./ и УПИ VІ/982.97кв.м./ от кв.66 по плана от 1928г.. Сборувани, тези две части се различавали с 5.32кв.м. от сегашното УПИ поради разминаване на уличните регулационни линии от двата плана в източната страна. В разписните книги се установило следното вписване: в тази поа плана от 1928г.- УПИ ...-общински, основание - акт за държавна собственост №1093/19.04.1962г., като било налице задраскване и внесена промяна-“изключва се със заповед №1264 от 24.08.1963г. ОНС-Коларовград”; в тази по плана от 1986г.- УПИ VІІ-318 от кв.50 – двор, Х.С.Л.

Съгласно заключението на допълнителната СТЕ, препокривният имот, като площ между двата парцела по плана от 1928г. и плана от 1968г. на с.М., при така обособената реална част, съответства на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗУТ за площ и лице и е възможно обособяването й като отделно УПИ, като с ПУП-ПР сега съществуващото УПИ VІІ-318 може да се раздели на два отделни УПИ с показатели удовлетворяващи изискванията за минимална площ и лице.. Съгласно същото заключение, действителната площ на оградения имот е 1993.92кв.м., като оградите по северната, западната и южната граница съвпадат с имотните граници на УПИ VІ по плана от 1928г.юоставалата част от УПИ VІІ-318/западна/ с площ 920кв.м..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Заявен е положителен установителен иск за собственост-ищците твърдят, че се явяват собственици на реална част – 982кв.м. от цялото дворно място-УПИVІІ-318 от кв.50 по плана на с.М., от 1878кв.м..

Досежно допустимостта на иска: Налице е правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск за собственост, което обуславя и неговата допустимост. Ответната страна излага , че по повод искане за извършване на обстоятелствена проверка и снабдяване с констативен нотариален акт, съответно искане за деактуване на имота като общински, общината е посочила, че имотът се явява общинска собственост, като по този начин е оспорено правото им.

По съществото на спора: Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като в настоящия случай ищците твърдят съществуването на конкретни факти, тежестта на доказване е върху тях - те следва да докажат, че са придобили право на собственост върху процесната реална част от 982кв.м.. Същите сочат като основание за придобиването й давностно владение – били упражнявали фактическа власт върху нея от 14.06.1964г. до 05.11.2012г..

Действително от събраните по делото гласни доказателства, се установи, че през сочения период ищците са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част. Спор е налице, с оглед изложените в жалбата оплаквания, касателно характера на имота-съставлявал ли е същият общинска, съответно държавна собственост, с оглед наличието или липсата на пречки съответна реална част от него да бъде придобита по давност.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинсатнционния съд касателно статута на имота и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

В настоящия случай ищците са се позовали на давностно владение с начало-14.06.1964г.. По делото е представен АДС от 1962г., съгласно който имотът, реална част от който твърдят, че са придобили по давност, е актуван като държавен.

Действително АДС, съответно АОС, нямат конститутивно действие и тяхното съставяне не е основание за придобиване правото на собственост, но същите имат констативен характер досежно посочените факти, от които произтича правото на собственост на държавата или общината. Предвид това и при заявен иск за собственост срещу държавата или общината, в тежест на ищецът, който претендира собствеността върху имота на лично основание е да установи правото си на собственост, оборвайки придобивното основание на държавата, съответно общината, отразено по ОДС или АОС/р-е №3/20.04.2012г. по гр.д.№724/2011г., ІІг.о./.

В случая събрания по делото доказателствен материал не опровергава отразеното в АДС, че към този момент имотът е бил собственост на държавата. Така доколкото липсват данни, процесните имоти към 1962г., съответно към 1964г.. или по-късно до 1990г./с влизане в сила изменението на Конституцията, признаващо право на собственост на общините/ да са били собственост на физическо или юридическо лице/съдът споделя изводите на първоинстанционния съд касателно липсата на завършен фактически състав по прехвърляне на собствеността при покупка чрез публичния търг през 1946г. и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите/ , съгласно чл.6 от ЗС/ Изв. Бр.92/51 г./ те са били държавна собственост. С влизане в сила на ЗДИ през 1948г., държавата се явява собственик на всички имоти, които нямат друг собственик, по силата на закона. Процесният акт за държавна собственост е издаден на основание чл.6 от ЗС, като позоваването в него на ЗППЛКЗПДМ е във връзка с графа 3 - че държавно е само дворното място, не и жилищната сграда. Тъй като държавата става собственик по силата на закона, без правно значение е дали към АДС има други доказателства за собствеността на държавата. Липсва и надлежно отбелязване в самия АДС за някаква друга промяна във връзка със собствеността/чл.24 ПДИ/отм.//. С оглед разпоредбата на § 42 от ЗИД на ЗОС/обн. ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./, считано от 1999г. УПИ VІІ-318 от кв.50 по плана от 1985г. е станало общинска собственост.

Досежно твърдението за отразяване в разписния лист към плана от 1986г.-срещу имот УПИ VІІ в кв.50, името на Х.С.Л. Вписванията в разписните листи нямат правопораждащо действие и не легитимират соченото лице за собственик при наличието на спор по принадлежността на правото. Доказването на собствеността става с надлежен титул за собственост-нотариален акт, писмен договори пр./ В случая такъв документ не е бил представен, няма отразен такъв и в графата -№ и дата на документа за собственост в разписния лист по плана. Не е доказателство за собственост и издадената скица по този план.

Съгласно ПДИ/отм./ недържавни недвижими имоти, вписани в актови книги като държавни, се отписват от книгите и предават на собствениците им само по нареждане на министъра на финансите. В случая не са ангажирани доказателства за такова надлежно нареждане, а както бе посочено по-горе и в самия акт не е налице подобно надлежно отразяване. Що се касае до отразеното в разписния лист към плана от 1928г.-“изключва се със заповед №1264/1963г./”, то на първо място липсват доказателства за съдържанието на сочената заповед, а и същата е на ОНС, не на министъра, и на второ, сочи се не отписване от актови книги, а термина”изключване”, използващ се обикновено при изключване на земя от ЗРП. Т.е. не може да се направи извод, че УПИ VІ по плана от 1928г. на с.М. е бил отписан като държавен.

Що се касае до възражението, че не било доказано, че общината се явявала собственик на УПИ VІ по плана от 1928г./част от който е процесната реална част/, Следва да се отбележи, че сами ищците в исковата молба излагат, че праводателят на първия е станал собственик, закупувайки УПИ VІ на публичен търг и заплащайки цената на СОбНС-с.М., съответно от приложените към исковата молба доказателства/удостоверение и квитанция за заплатена стойност на дворно място-общинска мера/ е видно, че имотът е заплатен на общината, т.е. излагат се твърдения и се представят доказателства, че имотът е собственост на общината към 1946г.. Едва след приключване на съдебното дирене, се излага друго обстоятелство - че С.Л.. не бил придобил имота, тъй като общината не се явявала негов собственик. Същото освен, че е несвоевременно депозирано и противоречащо на предходно такова , изходящо от същата страна, се явява и неотносимо към спора, доколкото се сочи начало на давностния срок -14.06.1964г.,а както бе посочено по-горе към този момент имотът се явява собственост на държавата, доколкото не са оборени констатациите в АДС. Не се твърди изтекла в полза на ищците придобивна давност до 1962г..

По делото са представени удостоверение за закупуване на имот на публичен търг и квитанция за заплатения имот, представляващ общинска мера, които не прехвърлят право на собственост/ТР№51/1967г. ОСГК/. Не е и доказано, а и не се твърди, ищците да са установил фактическа власт във време, предхождащо АДС, така че към записването в разписния лист към плана от 1928 г. да се счете че същите са придобили УПИ VІ по давност.

За да се придобие по давност имот, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, необходимо е едно лице да са упражнявало фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерение да придобие собствеността и след изтичане на срока да се е позовало на тази давност,

Съгласно чл.86 от ЗС/в сила от 1951г. до изменението и с чл.33/1996г./ е налице абсолютна забрана за придобиването по давност на вещ, държавна собственост. По силата на §1 от ЗД на ЗС/ДВ бр.46/2006г., в сила от 01.06.2006г., изм. ДВ бр.105/2006г., изм. с ДВ бр.113/2007г., изм. ДВ бр.109/2008г. и съответно изм. с ДВ бр.105/2011г., в сила от 31.12.2011г.-давността за придобиване на държавни и общински имоти не тече до 31.12.2014г./

Предвид изложеното и доколкото не се установи да е изтекъл предвидения в закона срок за придобиване на процесния имот по давност, то претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Първоинстанционното решение в този смисъл, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.272, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №175 от 14.06.2013г. по гр.д.№1048/2012г. на Районен съд-гр.Нови пазар, с което е отхвърлен предявения от Х.С.Л. и Г.К.Л. ***, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за установяване правото на собственост на ищците върху 982кв.м., представляващи реално обособена част/ защрихована в жълто на скица-приложение 1 към допълнителната СТЕ от 07.05.2013г., неразделна част от решението/ по смисъла на чл.200 от ЗУТ, от цялото дворно място - недвижим имот в с.М., ул.”... представляващ УПИ VІІ-318 от кв.50 по плана на с.М., с площ 1870кв.м., на основание давностно владение и са присъдени разноски.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.