О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 690

гр. Шумен, 20.12.2013 г.

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на десети декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1. Р. Хаджииванова

2. М. Маринов

при секретаря П. П. като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.ч.гр.д. №665 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.423 от ГПК.

Молителят Д.Б.С., действаща чрез пълномощника си адв. С.Д. от ШАК, длъжник по ч.гр.д. № 619/2012 г. на ШРС, е депозирала възражение на основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди, че заповедта за изпълнение от 27.02.2012 г. по чл.410 от ГПК, издадена в полза на „Про Лего” АД гр. София, не й била връчена надлежно. Призовката заедно със заповедта за изпълнение била връчена на адреса където живеела, но на лицето Ц.П.Т., което молителката не познавала и никога не било живяло на адреса. Излага също, че в съобщението не било посочено ЕГН на лицето, получило съобщението, както и не било записано, че лицето се задължава да предаде съобщението. Моли, съдът да приеме възражението за основателно и да спре изпълнението на сочената заповед за изпълнение.

Лицето, по чието искане е издадена заповедта за изпълнение, депозира отговор, в който взема становище по неоснователността на възражението.

Въз основа на заявление, депозирано от „Про Лего” АД БУЛСТАТ ... със седалище и адрес на управление гр. София ул. ... № 113а, ет.2, офис 5, представлявано от И.К.И., действащо чрез процесуалния си представител адвХ.Х.К., по ч.гр.д. № 619/2012 г. на ШРС е издадена заповед №325/27.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като на основание чл.411 от ГПК е разпоредено, Д.Б.С., ЕГН ********** да заплати на „Про Лего” АД гр. София, сумата от 266,01лв. главница по договор за предоставяне на овърдрафт кредит, обезпечен със залог върху вземане по сметка от 28.03.2007 г. с 219,34 лв. договорна лихва за периода от 28.03.2007 г. до 29.12.2011 г. и законната лихва от 24.02.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 225лв., от които 25лв. разноски за заплатена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и 200лв. юрисконсултско възнаграждение. Видно от книжата по делото, съобщението до длъжника С. ведно със заповедта за изпълнение е връчено на лицето Ц.П.Т. срещу подпис, с отбелязване от длъжностното лице – връчител, че лицето е живущо на адреса. Адресът посочен в съобщението е гр. Шумен, ул. ... № , вх., ет., ап.. Видно от представеното копие на лична карта на Д.Б.С., постоянният адрес на последната е гр. Шумен, ул. ... № , вх., ет., ап.. По делото е представено и решение по гр.д. №265/1998 г. за прекратяване на брака на Д.С. и М.Й.И., досежно обстоятелството, че лицето получило съобщението не е бившият съпруг на длъжника. На 19.03.2012 г. въз основа на заповедта за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист срещу С., съответно образувано изп.д. №2... по описа на ДСИ с рег.№ 363, с район на действие ШРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Депозираното възражение е допустимо - подадено е в законоустановения срок по чл.423, ал.1 от ГПК, от надлежна страна.

В процесното възражение, С. излага конкретни основания за приемането му, а именно такива по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Сочената разпоредба дава възможност, в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е била лишен от възможност да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Съдът намира, че в случая оплакването на жалбоподателката за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение е неоснователно, по следните съображения: За реда на връчване на заповедта за изпълнение се прилагат общите правила на връчване на книжа и съобщения. В разпоредбата на чл.46, ал.1 от ГПК е предвидена възможност, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, да се връчи на друго лице, което е съгласно да го приеме, като това “друго лице” може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. В случая съобщението е връчено на лицето Ц.П.Т., живущ на същия адрес, видно от отбелязването на връчителя, т.е. на друго лице, попадащо в хипотезата на чл.46, ал.2 от ГПК, което се е подписало със задължение да предаде призовката на адресата. С получаване на съобщението от посоченото лице се смята, че връчването е извършено на адресата, поради което и срокът за подаване на възражение е започнал да тече от 01.03.2012г., съответно е изтекъл на 15.03.2012г.

С оглед конкретните оплаквания на длъжника, следва да се отбележи, че полагането на подпис от страна лицето – получател е достатъчно да се приеме, че същото не само е дало съгласие за приемане на книжата, но и е запознато и със задължението да предаде същите на адресата. Това е така, тъй като образецът на призовките и съобщенията, изработен по указания на МП е еднакъв за всички съдилища и съдържа изричното текст, касаещ това задължение на получателя по чл.46 от ГПК. Видно от приложеното по делото съобщение , същото е връчено на 01.03.2102 г. на лицето Ц.П.Т., с отбелязването, че живее на адреса, т.е. посочени са трите име на лицето – получател, и е положен подпис на същото. Предвид това съдът приема, че съобщението е редовно връчено по реда на чл.46, ал.2 от ГПК. За длъжностното лице връчител не съществува задължение за посочване ЕГН на лицето в съобщението /опр.№351/04.06.2013г. по ч.гр.д.№3577/2013г., ІVг.о., опр.№211 от 21.05.2013г. по ч.гр.д.№2606/2013г., ІІг.о./.

Следва да се отбележи също, че оформените от връчителя документи са официални свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. Предвид това и в тежест на страната, която твърди, че заповедта не й е била връчена надлежно, е да докаже твърденията си с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В настоящия случай С. не е ангажирала надлежни доказателства, че живее сама на сочения по делото адрес/свидетелски показания, справки за живущите на адреса и пр./Решение №234/21.05.1999г. по бр.д.№265/1998г. само удостоверява, че бракът на С. е бил прекратен, съответно на нея е предоставено ползването на семейното жилище.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че не е налице визираната в разпоредбата на т.1 на чл.423 ГПК хипотеза и възражението следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ПРИЕМА възражението на Д.Б.С., ЕГН **********,***, действаща чрез пълномощника си адв. С.Д. от ШАК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 325/27.02.2012 г. по ч.гр.д. № 619/2012 г. на ШРС издадена по реда на чл.410 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.