Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                17

 

                                        гр. Шумен 25.02.2013 година

 

 

                             В     И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Шуменският Окръжен съд наказателна колегия на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Георгиева

 

                           ЧЛЕНОВЕ : 1. Светлин Стефанов

 

                                                   2. Румяна Райкова

 

при секретаря С.М., като разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов ВЧХД №513/2012 година по описа на Окръжен съд град Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и следващите от НПК.

С придъса № 74 от 19.10.2012 година постановена по  НЧХД  №605/ 2011 година Районен съд град Нови пазар признал П.В.Р. за невиновна и на основание чл.304 от НПК  я оправдал по чл.148 ал.2 във вр. ал.1 т.3,във вр. чл.147 ал.1 от НК.

Съдът отхвърлил предявения от  М.И.М. граждански иск в размер на 1000/ хиляда/ лева и го осъдил да заплати направените по делото разноски в размер на 250 лева, както и държавна такса в размер на 50 / петдесет/ лева.

Така постановената присъда в предведения от закона срок и форма е обжалвана пред въззивната инстанция от частния тъжител М. И.М.. С жалбата се иска отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт, като вместо него въззивнвата инстанция да постанови пнов такъв с който да осъди П.В.Р. за извършено престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с чл.147 ал.1 от НК, като за това си искане подробно излага доводи във въззивната жалба.

По подадената въззивна жалба защитника на подсъдимата П.В.Р. е депозирал възражение с което счита ,че депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение, а присъдата на НПРС да бъде потвърдена изцяло, като подробно излага доводите си във самото възражение.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани се явяват.

Жалбоподателя изцяло поддържа изложеното в своята жалба ведно с наведените доводи и искане за отмяна на присъдата.

Защитника на подсъдимата поддържа така депозираното възражение, като намира присъдата на НПРС за правилна и законосъобразно поради което иска същата да бъде потвърдена.

ШОС след като се запозна с материалите по делото обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупонст, както и след като се съобрази с наведените от страните доводи приема за установено от към фактичиска  страна следното:

Подсъдимата като жител *** е подала до Община град Каспичан жалба, отностно съществуващи проблеми в имота и жилището и, създадени от съседен на нея имот. Жалбата е била заведана в Общината под № 954/28.09.2011 година.

По повод депозираната от подсъдимита жалба  в Общината била извършена проверка и изпратен до нея отговор от 12.10.2011 година, който е подписан от кмета на общината , а като изготвил отговора се е подписал тъжителя М.М. гл. Специалист „ КСОНАА”. След този отговор жалбоподателката е изпратила нова жалба до кмета на Община град Каспичан в която пише ,че съседния на нея имот продължава да и създава проблеми на собственото и жилище както и : „ защо Община Каспичан допуска техни служители с психични отклонения да решават социалните проблеми на гражданите. Тази длъжност Главен специалист „КСОНАА” – град Каспичан ако трябва да се заеме от психично болни, то трябва да има конкурс, защото има и други болни от същата болест които също се нуждаят от средства. Не искам повече фалшиви отговори, които понижават авторитета на Община Каспичан. Назначавайте си служители с необходимото образование и необходимия ценз, за да не пишат глупости, като ни мислят за аборигени”.

Тази жалба е била резюлирана на 24.10.2011 година с посочване на лицата – инж. Ж. Р./ М. М..Жалбата е прочетена само от тези лица. Други лица от Общината не са чели жалбата.

Така описаната фактология се подкрепя от всички събрани по делото в първата инстанция безпротиворечиви доказателства. В тази връзка правилен и законосъобразен е извода на НПРС ,че тази фактическа обстановка по никакъв начин не сочи, наличието на съставомерно противоправно поведение от страна на подсъдимита. Този извод се подкрепя от показанията на св. Ж, Р., която заявава ,че подсъдимата е човек с активна гражданска позиция и по нейни сигнали и жалби има и други преписки в Община град Каспичан. Процесната жалба не е депозирана с цел лично засягане на когото и да било от Обищината, а посочване на проблем пред съответното длъжностно лице за неговото решаване. В процесния случай пред компетентните органи в Обищината  за намиране на правилно решение свързано със спазване нормите на ТСУ. В написанато в жалбата не се съдържат даннни за имената на служителите, които не са изпълнили своите задължения. Посочено е единствено длъжността  макар тя да е от един единствен щат в Общината и от това да може да се направи извод ,че с това се има в предвид точно определено лице съвсем не е достатъчно. В този смисъл е и извода на първоинстанционния съд.

Правилен е и извода на съда ,че доколкото липсва персонализация на лицето, за което се говори в жалбата, то не се доказват и акцесорните квалифициращи обвинението признаци, а именвно ,че е на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му. Това ,че тъжителят  счита ,че точно него се има в предвид в жалбата, не е достатъчно основание да се приеме ,че подсъдимата е имала в предвид именно точно него.

Шос споделя извода на НПРС  ,че обвинението съдържащо се в тъжбата не е доказано изцяло и по несъмнен начин, както с оглед на неговите обективни признаци така и с оглед на субективените такива. За да има клевета е необходимо клеветничиските обстоятелства да бъдат доказани конкретно по време място и по лице, а не да бъдат разпространени в абстрактна форма, адресата им следва да бъде точно посочен ,а не да е предполагем.

       В предвид гореизложеното ШОС намира постановената от НПРС присъда за правилна и законосъобразна и като такава счита ,че същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от  горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК ШОС,

 

                                                     

                                                     Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖАВА ИЗЦЯЛО  Присъда № 74/19.10.2012 година постановена по НЧХД №605/2011 година с която подсъдимита П. В. Р. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.148 ал.2 във вр. ал.1 т.3 във вр. с чл.147 ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК е оправдана.

Решението е окончателно.

На основание чл.34 ал.2 предложение второ от НПК  да се съобщи писменно на страните, за изготвяне на настоящото решение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

                                                                                                          

                                                                                                          2.