Р Е Ш Е Н И Е

№ 23 / 26.02.2013 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: Светлин Стефанов

Румяна Райкова

При участието на секретаря С.М.

Прокурор: Димитър Д.

Като разгледа докладваното от Мариана Г.а ВНОХД № 517по описа за 2012 г. установи:

Производство по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 119/ 31.10.2012 г. постановена по НОХД № 1904/ 2011 г. Шуменският районен съд признал подсъдимите З.П.Н. и И.Х.Н. за виновни в това, че за времето от 16.03.2011г. до 11.04.2011г. в местността “Малка мера” към ДП “Кабиюк”, в кв. Макак на гр. Шумен и край гр. Шумен при условията продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители помежду си и с Г.А.Г., като използвали техническо средство и повредили прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи: 525 м. алуминиев седемжилен проводник със сечение 25 кв.мм. на стойност 829,50 лева, 10 м. меден проводник със сечение 1,5 кв. мм. на стойност 5,90 лева, 6,5 м. четирижилен проводник тип СТВ 3х2,5мм+2мм. на стойност 20,09 лева, 2 м. четирижелен проводник тип СТВ 3х16мм.+10мм. на стойност 10,90 лева и 2 броя трифазни ел. мотори с мощност 5 KW на стойност 720 лева, собственост на ДП “Кабиюк” гр. Шумен от владението на П.М.П.; 10 бр. планки с размери 40х400х1450 мм. на стойност 3 360 лева, 3 бр. медни ламарини с размери 1000х2000х1мм. на стойност 891 лева и 10 броя месингови заготовки ф 30мм.х1000мм. на стойност 546 лева, всичко на обща стойност 4 797 лева от владението на Д.Д.Д. и 80 кг. бубинен тоководещ проводник от силов трансформатор на стойност 1 344 лева собственост на ЕТ “М.Т.”” от владението на М.Х.Т., всичко на обща стойност 7 727,39 лева без съгласието на владелците, с намерение противозаконно да ги присвоят, деяние извършено от три лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, което не представлява маловажен случай, деяние извършено от подсъдимия Н. при условията на повторност, а от подсъдимия И. – при условията на опасен рецидив и ги осъдил, както следва: подс. Н. - на основание чл.195,ал.1,т.3,т.4,т.5 и т.7 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.20,ал.2 от НК във връзка с чл.26,ал.1 от НК във връзка с чл.28,ал.1 от НК във връзка чл.55,ал.1,т.1 от НК - на десет месеца “лишаване от свобода”; подс. И. - на основание ч.196,ал.1т.2 от НК във връзка с чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.5 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.20,ал.2 от НК във връзка с чл.26,ал.1 от НК във връзка с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК във връзка с чл.54 от НК на три години и осем месеца “лишаване от свобода”, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, което следва да търпи в затворническо общежитие закрит тип.

Съдът признал подсъдимите за виновни и в това, че през месец март 2011г. край гр. Шумен, в съучастие като съизвършители противозаконно унищожили чужда движима вещ – 200 литра трансформаторно масло, на стойност 580 лева, собственост на ЕТ “М.Т.”” представляван от М.Х.Т., поради което и на основание чл.216,ал.1 от НК във връзка с чл.20,ал.2 от НК във връзка с чл.54 от НК осъдил подсъдимите Зл. Н. и Ив. И. на пет месеца лишаване от свобода.

Съдът оправдал подсъдимите по първоначално повдигнатото им обвинение, че при условията на продължавано престъпление противозаконно унищожили трансформатор тип мачтов, маслен ТМ-20/04-30Кв. на стойност 5 800 лева, собственост на ЕТ “М.Т.”” представляван от М.Х.Т.

На основание чл.23,ал.1 от НК определил на З.П.Н. едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно десет месеца “лишаване от свобода”, което на основание чл.66,ал.1 от НК отложил за срок от ТРИ години. На основание чл.23,ал.1 от НК на И.Х.Н. съдът определил едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно три години и осем месеца “лишаване от свобода”, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, което следва да търпи в затворническо общежитие закрит тип.

На основание чл.25,ал.1 от НК във връзка с чл.23,ал.1 от НК ШРС определил на подс. И.Х.Н. едно общо наказание между наложеното с настоящата присъда и наказанието, наложено му с Присъда по НОХД № 1398/2011г. по описа на ШРС, обжалвана и потвърдена от ШОС, влязла в законна сила на 15.06.2012г. в размер на най-тежкото, а именно ТРИ години и Осем месеца “лишаване от свобода”, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, което следва да търпи в затворническо общежитие закрит тип.

На основание чл.59,ал.1 от НК зачел времето през което подсъдимия И.Х.Н. бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража” по НОХД № 1398/2011г. на ШРС, считано от 08.08.2011г. На основание чл.25,ал.2 от НК приспаднал от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието, наложено с Присъда по НОХД № 1398/2011г. по описа на ШРС.

С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на Д.Д.Д. *** сумата от 4 797 лева /четири хиляди седемстотин деветдесет и седем/ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието по чл.196 от НК по отношение на И.Х.Н. и по чл.195 от НК по отношение на З.П.Н., като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

На подсъдимите са възложени направените по делото разноски и са осъдени да заплатят държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Срещу присъдата е подаден протест от Шуменската районна прокуратура, в който се изтъква, че наложените на подсъдимите наказания са явно несправедливи и следва да бъдат увеличени до размера поискан от прокурора в първата инстанция. Присъдата е протестирана и в частта, с която съдът признал подсъдимите за невинни по обвинението по чл. 216, ал. 5 от НК, като според прокурора в тази част е постановена в нарушение на закона.

Недоволен от присъдата останал и подсъдимият И.Х.Н., който счита, че тя е постановена в нарушение на закона, тъй като не са допуснати до разпит исканите от него свидетели, има и друг извършител на деянието, откраднатите вещи нямат собственик и не са оценени правилно. Заявява, че се признава за виновен, но иска връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанията. В съдебно заседание той и защитникът му поддържат жалбата, намират протеста за неоснователен и молят да остане без уважение.

Подсъдимият З. П. Н. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощения си защитник адвокат С. – ШАК. Присъединяват се към жалбата на подсъдимия И.Н. само по отношение на кражбата на метални планки, като считат, че те не са оценени с точност в тази част. Изразяват становище, че протестът на ШРП е неоснователен, а присъдата законосъобразна и справедлива.

Протестът и жалбата са подадени в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, ШОС намира жалбата за неоснователна, протестът частично основателен, поради следното:

Съдът е провел пълно и задълбочено съдебно следствие, при което е събрал всички относими към установяване на обективната истина по делото доказателства. Позовавайки се на тях приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимите И.Х.Н. и З.П.Н. се познавали от дълги години, тъй като И.Н. бил съученик на брата на З.Н.. Двамата не се били виждали от доста време, предвид обстоятелството, че подс. З.Н. работел в различни градове из България.

През първата половина на месец март 2011г., подсъдимият И.Н. отишъл да търси подс. З.Н. в с. Добри Войников, където живеел и работел последният. Подсъдимият И.Н. повикал подс. З.Н. ***, като не уточнил за какво точно. След два дни подс. З.Н. се обадил по телефона на подс. И.Н., защото му било любопитно за какво го викал. Подсъдимият И.Н. пристигнал на 16.03.2011г. преди обяд в с. Добри Войников заедно със свидетеля Г. Г. с таксиметров автомобил, управляван от С.И.Й.. Подсъдимият З.Н. се качил в таксито и отпътували за гр. Шумен. В дома на свид. Г., подс. И.Н. обяснил на подс. З.Н. и свид. Г., че имал трасе със жици, които да откраднат и предадат за парични средства. С.Й. чул за трасето с бакърени жици, след което излязъл да кара с таксито. Към 22,00 часа на 16.03.2011г., С.Й. пристигнал с таксиметровия автомобил и двамата подсъдими заедно със свид. Г. се качили. Преди това били взели със себе си клещи – резачки и чували. С.Й. ги откарал в близост до местността “Малка мера”, като подс. И.Н. обяснявал пътя до там. Й. спрял таксиметровия автомобил до канала на “Малка мера” и от там двамата подсъдими заедно със свид. Г. тръгнали пеша към стълбовете, на които били прикачени жиците. Подс. З.Н. се качил на един от стълбовете и отрязал жиците от единия край. Двамата подсъдими и свид. Г. видели, че жиците били алуминиеви и се отказали да ги режат и вземат, тъй като алуминият го приемали много евтино и не си заслужавало. Оставили срязаните жици да висят от единия край. Подсъдимият И.Н. предложил да отидат и видят намиращата се в близост помпена станция, собственост на ДП “Кабиюк”. Двамата подсъдими и свид. Г. видели, че помпената станция била заключена с катинар, поради което се върнали до таксиметровия автомобил, от който взели щанга и гаечни ключове. С помощта на щангата разбили катинара на помпената станция и тримата влезли вътре, като си светели със светещи запалки. Подс. З.Н. започнал да развива болтовете на намерените два електромотора с гаечните ключове, а подс. И.Н. и свид. Г. през това време смъквали инсталацията на станцията, която била външна, прикрепена към стената със скоби. Двамата подсъдими и свид. Г. изнесли от помпената станция двата трифазни ел. мотора заедно с 10 метра меден проводник със сечение 1,5 кв.мм., 6,5 метра четирижилен проводник тип СВТ 3х2,5мм.+2мм. и 2 метра четирижилен проводник тип СВТ 3х16мм.+10мм. Описаните вещи, тримата поставили в чували и отнесли в чакащия ги таксиметров автомобил със С.Й.. След полунощ, вече на 17.03.2011г. двамата подсъдими и свид. Г. били откарани до дома на подс. И.Н. ***. С.Й. се прибрал, а тримата обгорили медните проводници за да премахнат обвивката им и ги скрили в двора. Около обяд на 17.03.2011г. С.Й. отново пристигнал в кв. Макак с таксито пред дома на подс. И.Н.. Натоварили в автомобила двата електромотора и обгорените медни проводници и Й. ги откарал до пункт за изкупуване на цветни метали в Тракийски квартал, гр. Шумен. Свидетелят С.Ж.С. изкупил предадените от двамата подсъдими и свид. Г. вещи, за които подс. И.Н. декларирал, че не са крадени и представил личната си карта. Получените парични средства разделили по равно – на четири.

На следващият ден двамата подсъдими се върнали в дома на подс. И.Н.. Последният казал на подс. З.Н., че в квартала има друг обект, от който да извършат кражба. Вечерта на 22.03.2011г. двамата подсъдими отишли на гости до дома на приятелката на първия. Вървейки по улиците, подс. И.Н. показал набелязания “обект” – къща на ул. ****, за която знаел, че е почти необитаема. Подсъдимият И.Н. скрил взетата преди това от него, щанга в близост до каменната ограда на набелязания “обект”. В дома на приятелката на подс. И.Н., двамата били до към полунощ, след което отишли до каменната ограда на дома – наследствен имот на свид. Д.Д.Д.. Двамата подсъдими прескочили оградата и със щангата разбили катинара на единия от двата намиращи се в дворното место, контейнера. Видели, че в контейнера имало метални профили, неръждавейка, бакърени шини, медни и бронзови плочки. Двамата подсъдими започнали да изнасят бакърените и медни плочки, както и две медни шини и един прът неръждавейка – объл и плътен. Изнасяли ги през оградата на дворното место и ги криели в шахтата на водомера в дворното место, където живеел подс. И.Н.. Двамата подсъдими изнесли от фургона общо десет броя планки с размери 40х400х1450 мм., три броя ламарини с размери 1000х2000х1мм. и десет броя месингови заготовки ф 30мм.х1000мм, като подс. И.Н. взел един катинар от дома си и заключил фургона, като изхвърлил ключа. Рано сутринта на 23.03.2011г. към 07,00 часа подс. И.Н. се обадил по телефон на свой познат – свидетеля К.К.Г., който управлявал собствен таксиметров автомобил, като го извикал да го откара до гр. Девня, за да продавал отпадъци. Свид. Г. срещу обещаната му сума от 60 лева се съгласил и отишъл до кв. Макак. Двамата подсъдими натоварили общо около 5 – 6 чувала в таксиметровия автомобил и свид. Г. ги откарал до пункт за изкупуване на вторични суровини в гр. Девня, собственост на “Надин Комерс” ООД, където предали за вторични суровини повечето от отнетите от фургона на свид. Д.Д., вещи. Документите отразяващи продажбата, били изготвени на името на подс. И.Н., който декларирал, че са негова собственост, а получените парични средства си поделили по равно. Останалата малка част от отнетите вещи, двамата подсъдими продали същия ден в пункт за изкупуване на метали в гр. Шумен.

През нощта на 31.03. срещу 01.04.2011г. двамата подсъдими отново се обадили по телефона на Св. Й., който с управлявания от него, таксиметров автомобил ги откарал до трафопост, находящ се в близост до “Алкомет” АД гр. Шумен. Подсъдимите предварително били взели от дома на И.Н., клещи – резачки и ключове. Подсъдимият З.Н. изключил тока от трафопоста като смъкнал надолу шалтера, който се намирал отстрани на металния стълб, на който бил качен самия трафопост. Изчакали известно време, след което двамата се качили на стълба и развили болтовете, след което съборили на земята трафопоста, който бил около един метър дълъг и около 70 см. широк. След като го съборили на земята го разглобили, за да могат да вземат трите намотки от кожуха на трансформатора. Със събарянето на трафопоста по земята изтекли намиращите се в него 200 л. трансформаторно гориво. Двамата обвиняеми взели трите медни намотки /тоководещ проводник/ и пеша отишли в Макашката гора, където обгорили покритието му, след което се прибрали в дома на подс. И.Н. и скрили проводника в шахтата на водомера. На 01.04.2011г. подс. И.Н. отново повикал по телефона свид. Г., който с таксиметровия си автомобил ги закарал до гр. Девня, където продали откраднатите медни намотки в същия пункт за изкупуване на вторични суровини, собственост на “Надин Комерс” ООД. Документите за продажбата били изготвени на името на подс. З.Н., тъй като другия подсъдим И.Н. не носел личната си карта.

На неустановена дата в периода 01.04.2011г. до 14.04.2011г., двамата подсъдими след като изхарчили парите от предишните няколко кражби, решили да откраднат и алуминиевите проводници, намиращи се в местността “Малка мера”, за които се отказали през нощта, когато отнели от помпената станция двата трифазни ел. мотора. През нощта двамата се придвижили пеша от кв. Макак до посочената по-горе местност. Проводниците били разположени на стълбове, като разстоянието между всеки два стълба било по 35 метра, а на междустълбие имало по 5 броя седемжилни проводници. Подс. З.Н. се качвал на стълб и с помощта на взетите предварително клещи-резачки отрязвал проводниците в единия им край, след което се качвал на съседния стълб и отрязвал и другия край, а подс. И.Н. ги поемал отдолу и започвал да ги навива. По този начин подс. З.Н. прерязал проводниците на 3 междустълбия или общо 525 метра седемжилен алуминиев проводник, който укрили в близост до местопрестъплението. В следващите няколко дни двамата подсъдими неуспешно се опитвали да продадат проводника, но този път никой от пунктовете за изкупуване на черни и цветни метали не рискувал да ги вземе.

Деянията са безспорно установени и съдът е посочил доказателствата, въз основа на които е постановил присъдата си. Неоснователно е твърдението на подс. И.Н. направено във въззивната жалба, че са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд като не са допуснати за разпит като свидетели лицата от изкупвателния пункт в гр. Девня. Това е така, защото за обстоятелствата, за които евентуално биха свидетелствали те има други писмени и гласни доказателства / на ДП са изискани и приложени фактурите, с които са изкупени металите/ , налице са и самопризнания на подсъдимите. Установено е и от чие владение са извършени кражбите, както и чия собственост са откраднатите вещи, поради което и другото възражение в жалбата е неоснователно и голословно. Няма спор и кои лица са участвали в осъществяване на отнемането им, няма данни за участие на друго лице, а и преценката срещу кои лица да повдигне обвинение е на прокуратурата.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът направил правилни и законосъобразни изводи относно правната квалификация на деянията по пункт първи от обвинителния акт. Безспорно се касае за продължавано престъпление, тъй като са извършени четири деяния, през непродължителен период от време – 16.03. – 14.04 2011 г. осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление – кражба, при идентична обстановка и еднородност на умисъла – предварително сформиран пряк умисъл. За подсъдимия З.Н. деянието е осъществено при условията на повторност, а за подсъдимия И.Н. – при опасен рецидив, тъй като първия е осъждан за друго такава престъпление, а втория е осъждан многократно и са му налагани наказания лишаване от свобода за различни срокове, които е изтърпял ефективно.

Обвинението по пункт трети от обвинителния акт е за унищожаване на трансформатор и 200 литра трансформаторно масло, като са причинени значителни вреди на стойност 6 400 лв. Съдът постановил осъдителна присъда само за унищожаването на маслото и оправдал подсъдимите за унищожаването на трансформатора. Настоящата инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на ШРС, че в конкретния случай не е налице съвкупност от кражба и унищожаване на трансформатора. Умисълът на подсъдимите е бил да присвоят медния проводник, т. е. да го използват като свой и да спечелят от продажбата му, а не да направят трансформатора негоден за използване по предназначението му. Съвкупността от двете престъпления е само привидна, защото отнемането на веща поглъща накърняването на нейната субстанция, независимо дали е настъпило по време или след отнемането. При кражбата се носи отговорност заради отнетата възможност за фактическо разпореждане с веща, а унищожаването й, като консумирането, преработването и т. н. е само форма на такова разпореждане. В настоящия случай за осъществяването на кражбата, като квалифициращо обстоятелство от обективна страна по отношение на подсъдимите е въведено използването на техническо средство – гаечни ключове. При желание от една вещ да бъдат отделени самостоятелни движими вещи е нормално да се използват такива технически средства. Ако се приеме реализирането на наказателна отговорност едновременно за кражба и унищожаване, то квалифициращият признак на кражбата – чрез използване на техническо средство, следва да отпадне, доколкото по необходимост, ще е погълнато от изпълнителното деяние по чл. 216 от НК. Обвинение по чл. 216 от НК спрямо подсъдимите е повдигнато само за деянието по пункт трети от обвинителния акт и това обвинение се поддържа от прокуратурата и в двете инстанции. При извършване на всички кражби подсъдимите при отнемане на вещите са причинили повреди – на помпената станция, като са нарушили електрозахранването, счупили катинара, с който бил заключен фургона, с отрязването на алуминиевия електропроводник повредили далекопровод и било прекъснато електрозахранването, но за тези деяния няма повдигнати обвинения по чл. 216 от НК, обвинението по пункт трети по нищо не е по – различно, като начин на извършване и с оглед на субективна страна.

ШОС намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, при определяне на наказанието на подсъдимия З.П.Н. за извършеното деяние по чл. 195 от НК. В мотивите не са посочени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Изброените такива всъщност визират само самопризнанието му. Правилни са доводите в допълнението към протеста, че съдът въобще не е обсъдил, защо приема, че и най – лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия престъпление. Основателни са и всички останали доводи в протеста, по отношение на този подсъдим, поради което присъдата в тази част следва да бъде изменена, като на подсъдимия за деянието по чл. 195 от НК, наказанието следва да бъде увеличено, до размера поискан от прокурора в първата инстанция. По отношение наказанията наложени на подсъдимия И.Н., настоящата инстанция ги намира за справедливи и споделя изводите на ШРС за тях, както и за наказанието на подс. Зл. Н. по чл. 216 от НК.

Съдът правилно е уважил предявения граждански иск за причинени имуществени вреди от пострадалия Д. до размера посочен в обвинението и осъдил подсъдимите да заплатят солидарно причинените вреди. По делото са установени вида и броя на отнетите вещи и те са оценени с експертиза, приета от страните.

В хода на досъдебното и съдебно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Изменява присъда № 119 от 31.10.2012 г. постановена по НОХД №1904 по описа на Шуменския районен съд за 2011 г. само по отношение определеното наказание на подсъдимия З.П.Н. за деянието по чл. 195, ал. 1 от НК и в частта, с която на основание чл. 23 от НК му е определено общо наказание, като увеличава наложеното наказание на една година и шест месеца лишаване от свобода.

Потвърждава присъдата в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1.

2.