В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2. Свилен Станчев

при участието на секретар Ю.А. и прокурор Димитър Арнаудов, като разгледа докладваното от съдията Свилен Станчев ВНОХ дело № 520 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 83 от 06.11.2012 г. по НОХД № 629/2011 г. Новопазарският районен съд е признал подсъдимия Р.А.Т. за виновен в престъпление по чл. 195 ал 1 т. 3 и 4 от НК, а подсъдимия Ю.Д.З. за виновен в престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК. Съдът осъдил първия подсъдим на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, търпими в затворническо заведение от закрит тип при строг режим, а втория подсъдим подсъдим – на осем месеца лишаване от свобода, което наказание отложил на осн. чл. 66 от НК за срок от три години.

Присъдата е обжалвана от двамата подсъдими. В жалбата си подс. Р.А.Т. оспорва фактическите изводи на районния съд за това, че кражбата на горивото била чрез повреждане на преграда – капачката на резервоара на автомобила, и твърди, че същата е била незаключена. В съответствие с тези си твърдение оспорва правната квалификация на деянието, като счита, че същото следва да се квалифицира по привилегирования състав на чл. 194 ал. 3 от НК. На това основание прави искане за налагане на по-лекото от наказанията, предвидени в този текст – пробация. Оплакванията на втория подсъдим – Ю.Д.З. е само за размера на наказанието лишаване от свобода, като искането е то да бъде намалено на три месеца при приложението на чл. 66 от НК.

Становището на прокурора е за неоснователност на жалбите.

Жалбите са неоснователни.

От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на 10.10.2010 г. в с. Стоян Михайловски подсъдимият Р.А.Т. извършил кражба на 10 литра бензин и акумулатор от автомобил, собствен на св. Илия Р. от същото село. Горивото подсъдимият източил от резервоара на автомобила, като за да го отвори, изкривил заключващия се ламаринен капак, който покривал винтовата капачка. Акумулатора отнел по-късно същата вечер, като отворил предния капак на автомобила. Подс. Т. отнесъл горивото и акумулатора в дома на подс. З..

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства. Изкривяването на капака за резервоара на автомобила се установява от обясненията на подс. З., показанията на св. Р. и огледния протокол от досъдебното производство. Отнемането на горивото и акумулатора се установява от гласните доказателства и от предаването на вещта от подс. З., за което е съставен протокол за доброволно предаване в досъдебното производство. Не се установява по делото приетият от първата инстанция факт на отваряне на автомобила с ключ за отнемане на акумулаторната батерия.

При така изложената фактическа обстановка материалноправната квалификация на деянието на Р.А.Т. като престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 е правилна. Неправилно деянието е квалифицирано и като извършено чрез използване на техническо средство по смисъла на чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК – ключ и маркуч. Използването на ключ не е установено по делото – подсъдимият Т. в досъдебното производство твърди, че е отключил автомобила, но не уточнява с какво, а и тези обяснения не се потвърждават от доказателствата в съдебната фаза на процеса.

Няма основание за преквалифициране на деянието на този подсъдим като маловажен случай по смисъла на чл. 194 ал. 3 от НК. Вредните последици от деянието не са съществени, но не са и незначителни, а смекчаващи обстоятелства по отношение на този подсъдим няма.

Въззивният съд следва да приеме за правилна и материалноправната квалификация на деянието на подс. З. като вещно укривателство - престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК, поради липса на доказателства в съдебното производство, установяващи участието на този подсъдим в отнемането на вещите.

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обвиняемите са запознати на досъдебното производство с правата си по чл. 55 от НПК и са участвали в досъдебното производство, лично упражнявайки правото си на защита. Първоинстанционното съдебно производство е проведено с участие само на подс. З. и в отсъствие на подс. Т., като и двамата подсъдими са били защитавани от назначени от съда служебни защитници. С горните действия са спазени процесуалноправните изисквания за постановяване на законосъобразна присъда.

Наложените наказания са справедливи. На подс. Т. е наложено наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, което е в размер, близък до минималния за престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3 от НК. Това е съобразено с липсата на по-съществени вредни последици от деянието и частичното връщане на откраднатото. По-голяма снизходителност по отношение на този подсъдим е недопустима, с оглед предишните му осъждания – общо 8 на брой, което безспорно свидетелства за неговата висока степен на обществена опасност. С оглед същото обстоятелство правилно е постановено ефективно изтърпяване на наложеното на подс. Т. наказание лишаване от свобода. На подс. З. е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл. 215 от НК. Няма основание за неговото намаляване до минималния размер, предвиден в чл. 39 ал. 1 от НК, а наложеното наказание от 8 месеца ще въздейства в по-пълна степен възпитателно и предупредително върху този подсъдим. Следва да се отчете също, че спрямо подс. З. е приложен чл. 66 ал. 1 от НК, което е също проява на снизходителност на първата инстанция по отношение на него.

Поради изложените съображения, следва въззивният съд да измени обжалваната присъда в частта й относно квалификацията на деянието на подс. Т. по чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК, като в тази част оправдае подсъдимия. В останалата част следва присъдата да бъде потвърдена.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 83 от 06.11.2012 г. по НОХД № 629/2011 г. на Новопазарския районен съд в частта й относно правната квалификация на деянието на подсъдимия Р.А.Т. като кражба, извършена чрез използване на техническо средство – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК, като в тази част оправдава подсъдимия.

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 83 от 06.11.2012 г. по НОХД № 629/2011 г. на Новопазарския районен съд в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.