Р Е Ш Е Н И Е

№ ...21. 26.02.2013г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Румяна Райкова

Секретар С.М.

Прокурор Яна Н.а

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНОХД № 522 по описа за 2012г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.317 и сл. от НПК.

С Присъда № 120 от 01.11.2012 г. по НОХД № 1141/2012г. по описа на Шуменския районен съд, е признат подсъдимия Г.Р.Я., за виновен в това, че на 05.05.2012г. в с.Ловец, обл.Шумен, с цел да принуди орган на властта-инспектор при РУ „Полиция”-гр.Велики Преслав при ОД на МВР-гр.Шумен К.С.М., да пропусне нещо, свързано със службата и функциите му, а именно изпълнението на задълженията му, установени с чл.7, т.4, вр. с чл.6, т.2 и чл.176, ал.2 от ЗМВР, свързани с предотвратяване или пресичане на правонарушение, го заплашил с палеж на частно имущество-вила, собственост на С.М.С. от гр.Велики Преслав, находяща се в ****, поради което и на основание чл.269, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК го осъдил на пробация чрез налагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и 100 /сто/ часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за една година, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение, че е извършил посоченото деяние с цел да осуети изпълнението на задължение по чл.55, ал.4 от ППЗМВР от орган на власт, а именно - предотвратяване и пресичане извършването на престъпление по чл.238, ал.1, б.”А” от НК. Със същата присъда признал подсъдимия Г.Р.Я., за невиновен, в това, че на 05.05.2012г. в с.Ловец, обл.Шумен, се заканил на длъжностно лице - инспектор при РУ „Полиция”-гр.Велики Преслав при ОД на МВР - гр.Шумен К.С.М., да пропусне нещо, свързано със службата и функциите му с престъпление против имота на негов ближен - вила, находяща се в ****, собственост на С.М.С. от гр.Велики Преслав и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.2, вр. с ал.1 от НК. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът зачел времето, през което подсъдимият Г.Р.Я., е бил задържан на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед №33/06.05.12г..

Така постановеният съдебен акт е обжалван от защитника на подсъдимия. В жалбата защитника изразява недоволство от присъдата в наказателно-осъдителната част. Смята, че присъдата в тази и част е постановена при съществени процесуални нарушения, допуснати по време на досъдебното производство, при несъответствие на събраните доказателства с приетата за установена фактическа обстановка, което води до нейната необоснованост и при нарушение на материалния закон, тъй като вместо да бъде оправдан, той е бил осъден. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда в осъдителната и част и да постанови нова, с която да бъде оправдан подзащитния му. Представя съображенията си в писмен вид в допълнително изложение.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като чл.176 ал.1 от ЗМВР регламентира задължение органите на МВР да се намесват за предотвратяване и пресичане на правонарушения и в извънработно време. Смята изложената присъда за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Смята, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция защитника на подсъдимия поддържа жалбата на сочените в нея основания, като подробно я аргументира. Смята, че не е било извършено престъпление, тъй като не е имало на какво да се попречи, нито е доказано, че подзащитния му е познавал полицая. Моли да бъде отменена осъдителната част на присъдата и да бъде постановена оправдателна присъда за престъплението по чл.269 от НК. Подс.Я. е съгласен с казаното от защитника. Според него през нощта минал край пиян човек, а после се оказало че е бил полицай и се оказал в съда. В последната си дума желае да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд провел събрал множество гласни доказателства – изслушал обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел от фактическа страна, че: На 04.05.2012г. свидетелите К.М., М.М. и Д.М. се намирали във вила, собственост на бащата на първите двама, намираща се в с.Ловец, в близост до бреговата линия на язовир Тича. Около 21,30- 22,00 часа свидетелите забелязали две лица, придвижващи се с лодка в язовира. Последните извършвали движения с ръце, които свидетелите възприели като хвърляне на мрежи за улов на риба. Тъй като по това време на годината риболовът бил забранен, св.К.М. подал сигнал по телефона до Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, но от Агенцията не били предприети съответни действия. На следващия ден във вилата пристигнали и свидетелите Н. В.Н. и Д.Б.Н., а също и съпругата на св.К.М. с двете му деца. Вечерта след смрачаване свидетелите отново забелязали лодка с две лица в нея, които извършвали действия, възприети от свидетелите като улов на риба. Свидетелят К.М., който бил полицейски служител при РУП - гр.Велики Преслав, уведомил по телефона управлението за случващото се, но узнал, че съответен екип можело да пристигне на мястото най-рано около 23,00 часа. Междувременно лодката се насочила към брега на язовира, попадащ в границите на населеното място, при което св.К.М. решил да извърши полицейска проверка по случая. Същият се придвижил с автомобил до брега на язовира, придружен от св. М.М., св. Н. Н., св. Д.М. и св. Д. Н.а, с намерение да пресрещне лодката и да установи самоличността на лицата в нея и характера на извършваните от тях действия. Когато свидетелите слезли от автомобила, лицата в лодката рядко променили курса и се насочили към срещуположния бряг на язовира и макар че св.М.М. осветил същите с фаровете, самоличността им не могла да бъде установена. В този момент на мястото пристигнал лек автомобил, управляван от св.Р.А., за който св.К.М. знаел, че е наказван за незаконен улов на риба. Свидетелят се легитимирал като служител на РУП-гр.Велики Преслав, като представил и служебната си карта, след което се опитал да установи целта на пребиваването на А. на това място. Като не получил конкретен отговор, св.К.М. се насочил към св.Н., който следял придвижването на лодката. В този момент откъм селото с висока скорост приближил втори автомобил, управляван от подсъдимия Я., който спрял до св.К.М.. Последният отново се легитимирал като полицейски служител и представил служебната си карта, като същевременно осветил с прожектор вътрешността на автомобила и установил, че в него няма други лица. В отговор на легитимацията на свидетеля подсъдимият заявил ”...познавам те много добре, какво ни се бъркаш в работата, какво искаш, да ти запаля вилата ли?”, след което потеглил с автомобила в посока към св.Н., направил обратен завой и потеглил с висока скорост директно към св.К.М., на когото се наложило да отскочи, за да не бъде блъснат. След като подсъдимият се отдалечил, св.К.М. предприел действия за установяване самоличността на подсъдимия, когото той до този момент не познавал, след което всички се насочили обратно към вилата, тъй като пострадалият се притеснил от отправените заплахи и агресивното поведение на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.269, ал.1 от НК. Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. При правилно установената фактическа обстановка, районният съд обстойно е обсъдил всички събрани доказателства, направил им е пълен и всеобхватен анализ и е направил правилни и законосъобразни изводи въз основа на тях. Шуменският окръжен съд напълно споделя логиката на ШРС при обсъждането на доказателствата и се солидаризира с мотивите му, поради което и не ги преповтаря. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано първата инстанция е приела, че извършител на престъплението е подсъдимият. Той е употребил заплашване с цел да принуди орган на властта да пропусне нещо по служба. Правилен е извода на съда, че свид.К.М. е имал качеството „орган на власт” по смисъла на чл.93, т.2 от НК, защото като служител на РУП - гр.Велики Преслав при МВР е представител на изпълнителната власт и е имал това качество. Той е бил предприел именно действия по служба - пресичане на извършвано правонарушение в качеството си на служител в сектор „Криминална полиция” към РУП - гр.Велики Преслав при ОДМВР - гр.Шумен. Правилен е извода на ШРС, че свидетелят е имал не само правата и задълженията по длъжностната характеристика, но и тези, произтичащи от ЗМВР и в частност на чл.7, т.4, вр. с чл.6, т.2 от ЗМВР, съобразно който е бил длъжен да извършва превантивна дейност, за изпълнение на задачите по чл.6 от ЗМВР - противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; както и на чл.176, ал.1 от ЗМВР, задължаваща го да изпълнява и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР - да се намесват за предотвратяване или пресичане на правонарушения. ШОС споделя извода на РС, че свид. М. е имал основания да смята, че в момента се извършва правонарушение – административно нарушение или престъпление, свързано с незаконен улов на риба и е предприел действия по пресичане на същото и установяване на извършителите. Правилен, обоснован и законосъобразен е извода на РС, че в процесния случай е бил налице орган на власт, който е предприел надлежни действия по служба, независимо че в момента не е бил на работа. ШОС споделя и извода на РС, че подсъдимия е знаел качеството на свидетеля – поради легитимацията на пострадалия, и поради това, че самият подсъдим го е разпознал. Изводите на първоинстанционния съд затова, че подсъдимият действително е отправил заплаха към свидетеля с думи и действия с цел да му попречи в извършването на полицейска проверка, да го принуди да пропусне нещо по служба, да преустанови действия по пресичане на евентуално извършвано правонарушение и по установяване на извършителите и че с това подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.269, ал.1 от НК и доводите му в тази насока изцяло се споделят от въззивната инстанция. Логично следва и извода, че не могат да бъдат споделени доводите от страна на защитата за несъставомерност на деянието по аргументите посочени от РС. В тази връзка правилно РС се е позовал на обстоятелството, че престъплението по чл.269, ал.1 от НК е на просто извършване, като не е необходимо специалната цел да е била осъществена. Обоснован е и извода на ШРС, че независимо от това в конкретния случай целта по чл.269, ал.1 от НК е била постигната, защото в резултат на заплахата, пострадалият е изоставил наблюдението на лодката и е преустановил действията си по установяване самоличността на лицата в същата и характера на извършваната от тях дейност. Правилен, обоснован и законосъобразен е анализа на районния съд по отношение на включването в бланкетната норма на чл.269 ал.1 от НК на разпоредбата на чл.176, ал.2 от ЗМВР, макар да е била посочена едва с пледоарията на прокурора. ШРС в съответствие с нормите на НПК е приложил закон за еднакво наказуемо престъпление, тъй като фактическата обстановка не е била изменена и не се е налагало нарочно изменение на обвинението от прокурора по реда на чл.287 от НПК. За да е налице съответствие между обвинението и осъдителната присъда не следва да има пълно покриване между тях в частта и по квалификацията на деянието. Съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението в случая не е била налице. Чл.176, ал.2 от ЗМВР не визира неизпълнено задължение на подсъдимия, за да бъде нарочно включено, както е в бланкетните норми за престъпленията по чл.123, ал.1 от НК и по чл.343, а е правното основание сочещо правомерността на действията на свид.М.. Основополагащ принцип в наказателното правораздаване за материалноправните норми, съдържащи в себе си необходимост от предпоставяне на конкретни нарушени разпоредби извън НК – т.нар. бланкетни материалноправни текстове, е: нарушеното правило, стоящо в основата на последните, да бъде в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. За да има нарушение обаче, трябва да е налично някакво задължение /било то за действие или бездействие/, което да не е спазено. Ето защо според ШОС в конкретния случай непосочване на основанието за правомерността на действията на пострадалия в състава на престъплението на подсъдимия не е процесуално нарушение, още повече от категорията на съществените, защото не ограничава правото на защита на подсъдимия и поради това не се налага връщане на делото за ново разглеждане от прокурора, каквото становище изразява защитата. Обвиняемият, респ. подсъдимият се защитава срещу фактите и в настоящия процес според ШОС релевантните факти са били обектививирани по надлежния ред и с предявяване на обвинението, и с внесения обвинителен акт, и с постановената от РС присъда в съответния процесуален етап и са били изложени обстоятелствено.

Присъдата не е атакувана в оправдателната част от страните и при служебната проверка от ШОС не се установиха необоснованост или неправилност на присъдата в тази и част. Пунктуално и обосновано РС е отхвърлил като предварително включени като част от обвинението нормите на чл.55 ал.4 от ППЗМВР, макар да е било възможно и да не го стори, след като този законов текст не касае задължение на подсъдимия, а право на свид.М.. РС правилно е разграничил употребата на термина престъпление и правонарушение в ЗМВР и ППЗМВР и затова не е налице и соченото от защитата противоречие в мотивите на присъдата и в самата присъда. Правилна, обоснована и законосъобразна е присъдата на РС в оправдателната й част по отношение на обвинението по чл.144 ал.2 вр. ал.1 от НК. Доводите на РС в тази насока изцяло се възприемат и от въззивната инстанция и поради това не се преповтарят.

Доводите наведени в жалбата и допълнителното изложение за наличие на етнически конфликт и развитие на наказателното производство на етническа основа, съдът намира за безпочвени и нямащи място в такива процесуални документи. В този смисъл ШОС ги възприема като израз на крайна защитна линия. По всички аргументи на защитата е дал своя правилен и обоснован отговор парвоинстанционния съд и реално нови освен засиления акцент на етническия конфликт липсват.

При служебната проверка на наложеното на подсъдимия наказание ШОС също не намери основание за корекция на присъдата по същество във връзка с нейната обоснованост или справедливост: Въззивният съд намира, че наложеното наказание за подсъдимия по вид и размер е съобразено с целите по чл. 36 от НК. Мотивите на районния съд в тази част са ясни – налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, липса на други противообществени прояви, обстоятелството, че свид.Минчев е бил в цивилно облекло. ШОС не споделя извода на РС, че е отегчаващо обстоятелството, че пострадалият е преустановил действията си по служба след отправената му заплаха, защото тя е част от фактическата обстановка, респ. принудата е част от състава на престъплението и не следва да се отчитат при обстоятелствата по чл.54 ал.2 от НК. Затова ШОС счита, че е правилен извода на РС, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко и следва да се приложи чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. ШОС намира за съответно и справедливо на извършеното именно избраното наказание пробация с включени в него пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и 100 /сто/ часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. Така определеното наказание пробация с избраните по размер комплекс от пробационни мерки, въззивният съд счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание, въззивният съд счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на разноските ШРС правилно е приложил закона.

С оглед изложеното като съобрази че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват връщане на делото за ново разглеждане, нарушение на материалния закон обуславящо постановяване на нова присъда, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание по размер, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 120 от 01.11.2012 г. по НОХД № 1141/2012г. по описа на Шуменския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.