Р Е Ш Е Н И Е

№ 19 26.02.2013г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Румяна Райкова

Секретар С.М.

Прокурор Яна Николова

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНОХД № 523 по описа за 2012г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.317 и сл. от НПК.

С Присъда № 125 от 09.11.2012 г. по НОХД № 1491/2012г. по описа на Шуменския районен съд, е признат подсъдимия И.Й.Д., за виновен в това, че: на 15.10.2011 год. в гр.Шумен извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправил обидни думи и закани, касаещи телесния и сексуален интегритет, по отношение на лицата И. П.А., В.Е.А., М.Г.Г., К.Х.А. и Р.Ц.И. и повредил чужди движими вещи, собственост на И. П.А., като действията по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на осем месеца “лишаване от свобода”; през периода 24.02.2012 год. – 06.03.2012 год., а именно на 24.02.2012 год., 27.02.2012 год., 28.02.2012 год., 02.03.2012 год., 04.03.2012 год. и 06.03.2012 год. в гр.Шумен в условията на продължавано престъпление не изпълнил заповед за незабавна защита от домашно насилие, издадена от съдия при ШРС по гр.дело №4855/2011 год. по описа на ШРС, забраняваща на И.Й.Д. да приближава обитаваното от Р.Ц.И. жилище, местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок до приключване на производството по делото, като посещавал жилището й на 24.02.2012 год., 28.02.2012 год., 02.03.2012 год., 04.03.2012 год. и 06.03.2012 год., а на 27.02.2012 год. място за социални контакти на И., поради което и на основание чл.296, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на шест месеца “лишаване от свобода”; и на 08.04.2012 год. в гр.Шумен не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена от съдия при ШРС по гр.дело №4855/2011 год. по описа на ШРС, влязла в сила на 06.04.2012 год., забраняваща на И.й.Д. да приближава обитаваното от Румяна И. жилище, местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, като посетил жилището й, поради което и на основание чл.296, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на четири месеца “лишаване от свобода”. На основание чл.23, ал.1 от НК ШРС определил общо наказание на подсъдимия Д. между наложените му с настоящата присъда три наказания, в размер на най-тежкото от тях, а именно осем месеца “лишаване от свобода”, като на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание и на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС - затворническо заведение от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от така определеното наказание времето, през което спрямо подсъдимия в хода на досъдебното производство е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 07.03.2012 год. до 09.03.2012 год. и от 08.04.2012 год. до 29.05.2012 год. и времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 29.05.2012 год. до 09.07.2012 год.. На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК ШРС определил общо наказание на подсъдимия измежду наложените му наказания с Присъда по НОХД №177/2010 год. на ШРС, влязла в законна сила на 12.04.2010 год., Присъда по НОХД №381/2010 год. на ШРС, влязла в законна сила на 27.05.2010 год. и с Присъда по НОХД №403/2010 год. на ШРС, влязла в законна сила на 14.07.2010 год., като наложил най-тежкото от определените по тях наказания - две години “лишаване от свобода”. На основание чл.25, ал.4 от НК и чл.61, т.2 от ЗИНЗС ШРС определил първоначален строг режим на изтърпяване на това общо наказание и на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС - затворническо заведение от закрит тип. На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди. Осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 415 лева и 5 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Така постановеният съдебен акт е обжалван от подсъдимия чрез служебния му защитник. Жалбоподателят моли да бъде изменена присъдата, като му бъде наложено по-леко наказание, съответстващо на обществената опасност на деянието.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като определеното на основание чл.23 от НК наказание от осем месеца лишаване от свобода е справедливо и съобразено с принципите за индивидуализация на наказанието. Също така, счита, че законосъобразно и правилно на основание чл.25 ал.4 от НК РС е постановил изтърпяване на предходно условно осъждане. Смята присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция защитника на подсъдимия поддържа жалбата на сочените в нея основания, като подробно я аргументира. Смята, че ефективно наказание лишаване от свобода няма как да изпълни своята цел и моли за налагане на наказание от две години и половина или три години лишаване от свобода, което да бъде отложено за максималния изпитателен срок от пет години. Подсъдимият Д. поддържа изложеното от защитника си. Иска от съда да му бъде премахнато наказанието, защото е спазвал всичко, включително и домашния арест и навсякъде се е отзовавал както трябва. В последната си дума подсъдимия желае от съда условна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд провел предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК, при което подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК е признал всички факти изложени в обвинителния акт и не е провеждан в хода на съкратеното съдебно следствие разпит на свидетелите и вещите лица. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел от фактическа страна, че:

През периода от края на месец юли 2011 год. до 13.10.2011 год. подсъдимият И.Й.Д. живял на семейни начала с пострадалата Р.Ц.И. в дома на последната, находящ се в *****. През посочения период подсъдимият често упражнявал спрямо И. психически и физически тормоз, което принудило последната на 13.10.2011 год. да прекрати отношения си с Д., в резултата на което бил принуден да напусне жилището й. На 15.10.2011 год. подсъдимият посетил работното место на И., представляващо хранителен магазин, намиращ се в *****. Престоял пред магазина в продължение на около два часа, в интервала от време от 14.00 до 16.30 часа, след което влязъл в обекта и се отправил към свидетелката И., като й отправял обидни думи и изрази, касаещи телесния й и сексуален интегритет. В същото време отправил ругатни и към намиращите се в магазина клиенти, касаещи етническата им принадлежност. Направил опит да удари пострадалата, но ударил намиращия се в търговския обект компютър и съборил стелаж с дъвки и играчки. Ритал стоки, изложени за продажба в магазина, както и бюрото, зад което работела И.. Тъй като в този момент свидетелката К.Х.А. също работела в магазина като продавач-консултант, подсъдимият започнал да отправя обидни думи и към нея. Чувствайки физическа заплаха от действията му, последната избягала и се крила в склада на магазина. В резултат на телефонно обаждане от пострадалата И., на место пристигнал екип на РУП - гр.Шумен, който отвел подсъдимия. Около половин час по-късно Д. позвънил на И., която продължавала да работи и й съобщил, че ще се върне в магазина. Узнавайки за това обстоятелство, свидетелката Ахмед уведомила управителя и собственик на търговския обект И. A., който също пристигнал на местопроизшествието, придружен от свидетелката В.Е.А. и свидетелката М.Г.Г.. Когато след повторното си пристигане, Д. се опитал да влезе в магазина, A. го задържал с ръце и не го допуснал вътре. Междувременно по сигнал на И.. отново пристигнал екип на РУП - гр.Шумен, при вида на който Д. отново станал агресивен и започнал да отправя обидни думи и заплахи относно живота и здравето, които вече били насочени и към свидетелите A., A. и Г.. С оглед прекратяване на случващото се отново бил отведен в РУП – гр.Шумен. Въпреки, че И. явно демонстрирала нежеланието си да продължи съвместното си съжителство с Д., последният продължавал ежедневно да посещава дома й, местоработата й и местата, които тя посещавала. По този повод И. инициирала производство по Закона за защита срещу домашното насилие. Със Заповед за незабавна защита от домашно насилие, издадена от съдия при ШРС по гр.д. №4855/2011 год. по описа на ШРС било забранено на И.Й.Д. да приближава обитаваното от Р.Ц.И. жилище, местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок до приключване на производството по делото. Независимо от издадената заповед, с която Д. бил запознат, посещавал жилището й на 24.02.2012 год., 28.02.2012 год., 02.03.2012 год., 04.03.2012 год. и 06.03.2012 год., а на 27.02.2012 год. място за социални контакти на И.. Посещенията в дома на И. били съпроводени с изливане на нафта върху чувал, в който се намирали дърва за огрев и който бил поставил пред входната й врата, дърпане на улицата и в близост до училището, от където взимала детето си, прекъсване на електрозахранването в жилището й. На 22.03.2012 год. от съдия при ШРС по гр.д. №4855/2011 год. по описа на ШРС била издадена заповед за защита от домашно насилие, влязла в сила на 06.04.2012 год., забраняваща на И.Й.Д. да извършва актове на домашно насилие спрямо пострадалата и да приближава обитаваното от нея жилище, находящо се ****, местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца. Независимо от горното, на 08.04.2012 год. Д. отново посетил дома на И. и тъй като последната не отворила входната врата, отново прекъснал електрозахранването в жилището. Сигнализираните от И., органите на РУП - Шумен пристигнали на место и отново задържали подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпления от общ характер, наказуеми по чл.325, ал.2 от НК, във вр. с чл.325, ал.1 от НК, по чл.296, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.296, ал.1 от НК.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано първата инстанция е приела, че извършител на престъпленията е подсъдимият. В тази насока е преди всичко самопризнанието на подсъдимия депозирано на основание чл.371 т.2 от НПК, а в синхрон с него са и показанията на свидетелите, събрани в хода на ДП, както и заключенията на съдебно-психиатричните експертизи. При правилно установената фактическа обстановка, районният съд обстойно е обсъдил всички събрани доказателства, направил им е пълен и всеобхватен анализ и е направил правилни и законосъобразни изводи въз основа на тях. Шуменският окръжен съд напълно споделя логиката на ШРС при обсъждането на доказателствата и правните му съображения по отношение на обект, субект, обективна и субективна страна на престъпленията и се солидаризира с мотивите му, поради което и не ги преповтаря.

По отношение на оплакването в жалбата за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания: Въззивният съд намира, че наложените наказания за подсъдимия по вид и размер са съобразени с целите по чл. 36 от НК. Мотивите на районния съд в тази част са ясни – налице са смекчаващи отговорността обстоятелства, като същите обуславят налагането на наказание лишаване от свобода към специалния минимум за всяко от престъпленията. Правилно ШРС е преценил обществена опасност на всяко едно от деянията като висока, предвид обстоятелството, че се засяга установения в страната обществен ред, като е извършено с особен цинизъм и дързост, както и на реда за нормалното прилагане на правораздавателните актове и осигуряване на защита от домашно насилие. Правилен е и извода на съда относно високата степен на обществена опасност на подсъдимия, обусловена от данните за личността на дееца че е осъждан за различни престъпления – срещу транспорта, за неплащането на издръжка на свой низходящ и за деяние идентично с настоящото за неизпълнение на акт, издаден от съда по ЗЗДН. Резонен е извода, който е направил първоинстанционния съд – че у подсъдимия има трайно изградена нагласа да не зачита актовете на правосъдната система в страната. Законосъобразно е преценил, че след като това обстоятелство не е включено в обвинението като повторност по смисъла на чл.28 от НК, то следва да се тълкува като отегчаващо вината обстоятелство. ШРС приел като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства мотивите, подтикнали подсъдимия към извършване на деянието и силните му чувства към пострадалата и желанието му да живее с нея. ШОС не може да се съгласи с тази констатация на съда, тъй като обстоятелството, че подсъдимия не може да контролира чувствата си, емоциите си и желанието си да живее с пострадалата, от една страна само по себе си не може да бъде смекчаващо отговорността обстоятелство, а от друга страна това е част от фактическата обстановка по делото, водеща до инкриминиране на деянието. И в двата случая обаче позитивен извод за подсъдимия не може да се направи. ШОС се солидаризира с извода на ШРС, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени тежкото материално и семейно положение на подсъдимия и недоброто здравословно състояние на същия, което се дължи на претърпяната от негова страна травма. Законосъобразно ШРС не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото се отчита от закона като задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. Правилно ШРС е преценил, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при което положение, приложението на чл.55 от НК е невъзможно. Съобразил, че производството по делото е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, определил на основание чл.54 от НК наказание за всяко едно от престъпленията – в размер над минимума, но под средния, предвиден в закона за всяко едно от тях, а именно – една година “лишаване от свобода” за деянието по чл.325, ал.2 от НК, във вр. с чл.325, ал.1 от НК, в размер на девет месеца “лишаване от свобода” за деянието по чл.296, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и шест месеца „лишаване от свобода” – по отношение на деянието по чл.296, ал.1 от НК. Законосъобразно е редуцирал тези наказания с една трета и е осъдил подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 8 месеца “лишаване от свобода” за деянието чл.325, ал.2 от НК, във вр. с чл.325, ал.1 от НК, в размер на 6 месеца „лишаване от свобода” за деянието по чл.296, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и в размер на 4 месеца „лишаване от свобода” за деянието по чл.296, ал.1 от НК. Отчетените от РС изключителна упоритост при извършване на всяко едно от деянията, обстоятелството, че е бил осъждан и за други престъпления от общ характер и че деянията, предмет на настоящото дело са извършени в изпитателния срок на предишни негови осъждания, което само по себе си говори за една трайна престъпна нагласа у подсъдимия, не могат нито да бъдат пренебрегнати, нито да се неглижират и именно тези обстоятелства обуславят извода, че не е възможно наказание в минималния предвиден от закона размер. Изказаното от подсъдимия съжаление за стореното и декларираното от негова страна желание да започне живота си по един правомерен начин, манифестирано в съдебно заседание, наред с мотивите за извършване на всяко едно от деянията е обусловило налагане на наказанията близко до минимума. Правилно и законосъобразно, РС с присъдата си е приложил разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и е определил общо наказание на подсъдимия измежду наложените с настоящата присъда три наказания, в размер на най-тежкото от тях, а именно: осем месеца “лишаване от свобода”. Престъпленията по настоящото дело са извършени в изпитателния срок на три от осъжданията му и това прави неприложим чл.66 от НК, тъй като не са налице изискуемите от закона предпоставки именно поради факта на тези три предходни осъждания. Все пак ШОС споделя направения от първоинстанционния съд извод, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК условното осъждане на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, явно не може да даде необходимия и целен положителен резултат, след като вече три такива условни осъждания по отношение на него не са дали резултат. Предвид факта, че настоящото осъждане на наказание лишаване от свобода не е първо за дееца, правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, в затворническо заведение от закрит тип. Правилно на основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което спрямо подсъдимия в хода на досъдебното производство е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 07.03.2012 год. до 09.03.2012 год. и от 08.04.2012 год. до 29.05.2012 год. и времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 29.05.2012 год. до 09.07.2012 год..

При констатацията на съда, че процесните деяния са от общ характер и са извършени умишлено, в изпитателния срок на три предходни осъждания, по които на подсъдимия са налагани наказания лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок, то ШРС е следвало на основание чл.68 ал.1 от НК да постанови изтърпяване на тези отложени наказания и след като по тях не е било правено групиране, правилно и законосъобразно ШРС е приложил разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.1 от НК и е определил общо наказание на подсъдимия измежду наложените му наказания с присъда по НОХД №177/2010 год. на ШРС, влязла в законна сила на 12.04.2010 год., присъда по НОХД №381/2010 год. на ШРС, влязла в законна сила на 27.05.2010 год. и с присъда по НОХД №403/2010 год. на ШРС, влязла в законна сила на 14.07.2010 год., като наложил най-тежкото от определените наказания, а именно две години “лишаване от свобода”. Правилно и в съответствие с чл.25, ал.4 от НК, чл.68 ал.1 от НК и чл.36 от НК, вземайки предвид всички осъждания на лицето ШРС е постановил така определеното общо наказание в размер на две години „лишаване от свобода” да бъда изтърпяно ефективно. ШРС правилно е определил и режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода наложено по настоящата присъда – строг и типа затворническо общежитие – от закрит тип, тъй като щом на лицето е било наложено наказание лишаване от свобода, чиито последици не са заличени с реабилитация, при постановяване на следваща присъда за умишлено престъпление, то ще попадне в приложното поле на чл.60 ал.1 ЗИНЗС, а не на чл.59 ал.1 ЗИНЗС. В подкрепа на този извод е и фактът, че законодателят има предвид и други осъдени, освен рецидивистите по смисъла на § 3 от ДР на ЗИНЗС, които поставя в хипотезата на чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. В настоящата хипотеза не се касае за лице, осъдено за първи път на лишаване от свобода и то следва да бъде настанено в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Към момента на постъпването на лицето в затвора, то във всички случаи има качеството на осъден и за престъпление, което е извършило, след като е бил осъден на лишаване от свобода. Чл.59 ал.1 от ЗИНЗС се интересува точно от това актуално качество на лицето, а не какъв е бил при налагането на условното наказание. Не всяко едно от отложените наказания следва да бъде приведено в изпълнение отделно, а именно определеното общо наказание между тях. По тези съображения ШОС не може да приеме становището на защитата за наличие на възможност за приложението на чл.66 от НК нито за общото наказание определено на основание чл.23 от НК с настоящата присъда, нито за общото наказание определено на основание чл.25 от НК. При липса на протест утежняване положението на подсъдимия и налагане на по-голям размер наказание лишаване от свобода, било то и условно, е недопустимо предвид забраната за отежняване положението на подсъдимия без съответен протест и в този смисъл ШОС също не може да удовлетвори искането на защитата. Правилно и законосъобразно е приспадането на основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо наказание на изтърпяната част от включените в групата наказания. Така определените размери на общите наказания, въззивният съд счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определените общи наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с тези наказания, въззивният съд счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на разноските ШРС правилно е приложил закона.

С оглед изложеното като съобрази че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват връщане на делото за ново разглеждане, нарушение на материалния закон обуславящо постановяване на нова присъда, необоснованост или явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания по вид и размер, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 125 от 09.11.2012 г. по НОХД № 1491/2012г. по описа на Шуменския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.