№ 10 / гр. Шумен, 11.02.2013
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателно
отделение
На
четвърти февруари две хиляди и тринадесета година
В публично съдебно заседание, в
състав:
Председател: Нели Батанова
Членове : 1. Димчо Луков
2. Свилен Станчев
Секретар: Ю.А.
Прокурор: ........................
като разгледа докладваното от
съдия Нели Батанова
ВНЧХД № 528
по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 318 и сл. от НПК. Делото е за повторно
разглеждане след отменено решение на Шуменския окръжен съд.
С присъда № 24 от
27.02.2012 година по НЧХД № 542/2011 година
Шуменският районен съд е признал за виновен подсъдимия И.А.М., ЕГН –
********** в престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.3 от НК, вр. чл. 147 ал.1 от НК и на основание чл. 78-а от НК го е
освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева. Осъдил е подсъдимия И.М. да заплати
сумата от 1000 /хиляда/ лева на О.В.К. като уважена част от предявения
граждански иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от
06.04.2011 година до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до
предявения размер гражданския иск е отхвърлен. Съдът се е произнесъл по
направените разноски и дължими държавни такси.
Недоволен от
присъдата останал подсъдимия, който в законоустановения срок я обжалва чрез
своя защитник като неправилна и постановена в противоречие със материалния
закон. В допълнителното изложение се излагат доводи, че са допуснати съществени
нарушения, изразяващи в необсъждането на редица
доказателства, както и такива свъорзани с процесуални
нарушения и довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Правят се четири алтернативни искания: Да се
отмени атакуваната присъда и на основание чл. 24, ал.4 от НПК да се прекрати
наказателното производство; да се отмени присъдата и да се върне делото за ново
разглеждане; да се отмени присъдата и да се постанови нова – изцяло
оправдателна; да се измени присъдата като се намали наказанието. Жалбата и
направените искания са поддържани в съдебно заседание.
Въззиваемият – частния тъжител чрез
процесуалните си представители изразява становище за неоснователност на
жалбата. Молят да бъде оставена без
уважение, като се потвърди присъдата.
По така депозираната
жалба е образувано въззивно производство – ВНЧХД №
195/2012 година. С решение № 67 от 26.06.2012 година по ВНЧХД № 195/2012 година
състав на Шуменски окръжен съд е отменил присъда № 24 от 27.02.2012 год. на Районен съд гр. Шумен и е прекратил наказателното
производство. Съдът е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на закона
като не съдържа съществени атрибути – време и място на извършване на деянието,
както и обстоятелства свързани с твърдяното от тъжителя престъпление.
Срещу решението на
Окръжен съд гр. Шумен е депозирана касационна жалба от частния тъжител, по
която е образувано КД № 1525/2012 година по описа на Върховен касационен съд. В
жалбата са излагат съображения, че тъжбата отговаря на закона, няма и
процесуални нарушения. Направено е искане за отмяна на атакуваното рашение и връщане делото за разглеждане от друг състав.
Подсъдимият чрез процесуалния си представител е изразил становище за
неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.
Прокурорът е изразил становище за основателност на жалбата. С решение № 493 от
30.11.2012 година ВКС е отменил Решение № 67 от 26.06.2012 год.
по ВНЧХД № 195/2012 год. на ШОС и е върнал делото за
ново разглеждане на същия съд, друг състав.
Съдът като обсъди
становищата на страните и основанията посочени в жалбата, както и доводите
наведени допълнително в съдебно заседание и при проверка на присъдата изцяло,
намира че жалбата е основателна поради следното:
Във въззивната
жалба е направено оплакване за допуснато от районния съд нарушение на закона,
както на процесуалния, така и на материалния. По отношение на оплакването за
съществено процесуално нарушение свързано с правото на защита на подсъдимия,
настоящия състав намира жалбата за неоснователна. Счита, че прочитането на
гражданския иск от съда преди тъжбата не е процесуално нарушение. Законът
изисква тяхното оповестяване чрез прочитане. Това, че не е спазена описаната в
закона последователност по никакъв начин не накърнява правото на защита на
подсъдимия или страните. При това положение дори съдът да е допуснал нарушение
на процесуалните правила, те не са от кръга на съществените. Не е нарушение и
изричното произнасяне или непроизнасяне по възражения на страните с оглед
допустимост на зададени въпроси. Ръководството на съдебното следствие е
предоставено изрично и изцяло на съда. Отклоняването на зададен въпрос следва да се отрази изрично,
за да е известно, че този отговор не следва да се цени в доказателствения
материал. В останалите случаи и да няма изрично произнасяне, това не води до
нарушаване правата на страните.
Въззивният
състав намира, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на материалния
закон. В тази част жалбата е основателна.
Съдебното производство е образувано по депозирана частна тъжба срещу И.А.М. с обвинение по чл. 148, ал.1,
т.1 и 3 вр. чл. 147, ал.1 от НК. В първото съдебно
заседание поверениците на частния тъжител са направили няколко изявления
свързани с правната квалификация на деянието, за което е депозирана тъжбата, но
в крайна сметка са заявили, че се придължат към
посочената в тъжбата. След близо още четири съдебни заседания Шуменският
районен съд е постановил процесната присъда. С нея е признал подсъдимия за виновен в
деяние, което е квалифицирал словом и цифров аналогично на това в частната
тъжба. С това същият е допуснал неправилно нарушение на материалния закон.
Законът и константната съдебна практика приемат, че тъжбата отговаря на
изискванията на закона и без да е направена правна квалификация на деянието или
същата да е направена неправилно. Достатъчно е тя да съдържа всички факти и
обстоятелства, от която съдът да направи извод за приложимия закон. В този
смисъл е даже и решението на ВКС по настоящото дело. Но задължение на решаващия
съд е да събере доказателствата по делото, да ги съпостави, да обсъди и изведе
приложимата правна норма. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 12 ОТ
01.04.1971 Г. ПО Н. Д. № 9/1971Г. На ОСНК на ВС: “Разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК намира приложение и при всички случаи на квалифицираните състави на
клеветата,предвидени в чл. 148 НК. Съставът на чл. 147 НК е основният текст за престъплението клевета и изисква деецът да е разгласил
позорно обстоятелство за другиго или
да му е приписал
престъпление. Следователно "неистинността" на разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление се явява елемент
от състава на това престъпление,
без наличието на който не
е налице престъплението клевета. Щом ал. 2 на чл.
147 НК изяснява и се
отнася до основния текст на престъплението клевета, тя има
същата значимост и се отнася и до
квалифицираните състави на клеветата по
чл. 148 НК. Разпоредбата на
тази алинея съзнателно не е приповторена към съставите на чл. 148
НК.
Законодателят би я приповторил
само ако искаше да стесни
приложното й поле, в който случай щеше
да посочи в кои случаи на
чл. 148
НК следва да се
прилага, както това е сторил за
реторсията в последната алинея на същия
текст. По тези съображения ОСНК на ВС приема, че
разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК намира приложение и при всички случаи
на квалифицираните състави на клеветата,
предвидени в чл. 148 НК. РЕШЕНИЕ № 22 ОТ 31.01.1995 Г.
ПО Н. О. Х. Д. № 558/84 Г., III Н. О. НА ВС: “Не във всички случаи
само мястото на извършване на
деянието е достатъчно, за да се
приеме, че е осъществен обективният признак "публично". Когато мястото е общодостъпно, но при извършване
на деянието е имало само едно
лице, не е осъществен квалифицираният състав на обидата
по чл. 148, ал.
1, т. 1 НК. Разграничителният критерий между съставите по чл. 146 и чл. 147 НК е характерът на информацията,
отнасяща се до пострадалия.
В първия случай деецът дава своя
негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето
съдържание засягат честта и достойнството на адресата на
същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата
не се дава
личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му,
които не са истински или
му се преписва
престъпление, което не е извършил. РЕШЕНИЕ
№ 392 ОТ 17.07.2000 Г. ПО Н. Д. № 298/2000 Г. НА II Н.О., ВКС: “За да е налице
обида по чл. 146, ал. 1 НК, казаните унизителни за честта и достойнството на другиго думи или
извършването на такива действия трябва да изхождат директно от дееца. Възпроизвеждането на чутите по адрес
на другиго унизителни за честта и достойнството му думи не е
обида, а е клевета, независимо дали лицето – адресат е присъствало или не на
разгласяването им.” РЕШЕНИЕ № 580 ОТ 23.12.1988 Г., I Н. О. НА ВС: “Ако публикуваните в печата, излъчени
по телевизията или разгласени чрез радиото твърдения представляват съзнателно
разпространени неверни обстоятелства, журналистите носят отговорност по чл. 148, ал.
2, във връзка с чл. 1 и чл. 147, ал. 1 НК.” От мотивите на първоинстанционния съд не
става ясно какво престъпление съдът счита, че е извършил подсъдимия – обида или
клевета. Възможностите са няколко – да е извършил само престъплението обида, да
е извършил само престъплението клевета, да не е извършил нито едно от двете
престъпления, или да е извършил и двете престъпления. Само, че за всяка една от
възможностите съдът следва да изложи своите мотиви, с които да аргументира и
своята присъда и приложимия материален закон. Следва присъдата да има и
съответната диспозитивна част. В случая районния съд е изложил мотиви, които са
вътрешно противоречиви, неубедителни, необосновани и в крайна сметка не става
ясно за какво деяние е осъден подсъдимия. За обида или за клевета. Съдът излага
съображения свързани с разгласяване на позорни обстоятелства, а в следващото
изречение твърди, че това са клеветнически твърдения. И така в целите мотиви.
По принцип няма пречка подсъдимия да е извършил и двете престъления,
но при това положение съдът трябваше да го признае за виновен за всяко едно от
тях, след което да определи общо наказание при условията на чл. 23-25 от НК. В
случая Шуменският районен съд / може би считайки че са реализирани и двете
престъпни деяния / е направил невъзможна правна квалификация обединявайки двете
в едно. Налице е неправилно приложение на материалния закон. Същото обаче няма
как да бъде отстранено във въззивната инстанция, тъй
като е обусловено от допуснати нарушения в процесуалния закон – противоречиви
мотиви, приравняващи се на липса на мотиви. От така изложените мотиви на
първоинстанционния съд Шуменския окръжен съд не може да разбере какво е прието
за установено, въз основа на кои доказателства и доводите на съда свързани с
правата квалификация. За същите може само да предполага. Допуснатото е
съществено процесуално нарушение. Липсата на изложени аргументи по основните
въпроси на практика представлява липса на мотиви. Допуснато процесуално
нарушение е от кръга на особено съществените.
Посочените нарушения са от кръга на абсолютните и водят категорично до
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като са от
категорията на тези, които въззивния съд не може да санира. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в множество решения на ВКС. Поради което и ще
следва присъдата да се отмени и делото върне за разглеждане от друг
състав.
Ето защо при така
констатираните съществени нарушения, водещи до отмяна на съдебния акт се явава безпредметно на този етап да се коментират както
събраните по делото доказателства, така и присъдата по същество.
Поради което въззивната жалба се явява основателна. Постановената присъда следва да се отмени, а делото да се
върне за ново разглеждане на същият съд от друг състав.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА изцяло
присъда № 24 от 27.02.2012 постановена по НЧХД № 542/2011г. по описа на Районен съд гр. Шумен и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане на Шуменския районен съд, друг състав.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението е
окончателно.
Председател :
Членове : 1.
2.