Р Е Ш Е Н И Е

№ 7 / 04.02.2013 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На четиринадесети януари през две хиляди и тринадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Константин Моллов

2. Свилен С.

Секретар: Т.К.

Прокурор: Орлин Куздов

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНОХД № 538 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 126 от 09.11.2012 година постановена по НОХД № 1137 / 2012 година Шуменският районен съд е признал подсъдимия Б.С.С., ЕГН - ********** за виновен в престъпление по чл. 129, ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така определеното наказание за срок от пет години. На основание чл. 59 от НК е зачел времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” от 02.03.2012 до 29.05.2012 година. Съдът е осъдил подсъдимия С. да заплати на пострадалия Н.К.Н. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е произнесъл и по направените разноски по делото и дължимите такси.

Присъдата е протестирана от прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен. Счита, че присъдата е неправилна, тъй като определеното наказание е несправедливо. Намира същото за занижено. Предлага да се измени присъдата, като наказанието се увеличи и се отмени приложението на чл. 66 от НК.

Недоволен от присъдата останал и частния обвинител и граждански ищец Н.Н.. Счита, че наложеното наказание на подсъдимия е неоправдано ниско. Моли за изменение на присъдата и увеличаване на наказанието до размера поискан пред първоинстанционния съд.

Недоволен от така постановената присъда останал и осъдения Б.С.С., който я обжалва с доводи, че постановената присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Моли да се отмени присъдата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен в съдебно заседание поддържа депозирания протест. Счита жалбата на частния обвинител за основателна и изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата на подсъдимия. Предлага присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав поради допуснати съществени нарушения – противоречия в мотивите.

Частния обвинител и неговия повереник поддържат жалбата си за увеличаване наказанието на подсъдимия. В същото време изразяват и съгласие със становището на прокурора за връщане делото за ново разглеждане.

Подсъдимият С. и неговия защитник подържат жалбата си. Молят съда да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на Районна прокуратура гр. Шумен, с оглед събиране на допълнителни доказателства и извършване на допълнителни действия по разследване, без да сочат какви. В последната си дума подсъдимия прави искане да бъде оправдан.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, установи следното: За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства съдът приема за установена фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд и която е следната:

Подсъдимият бил във влошени отношения със семейството на свидетеля С.М.. Сутринта на 28.02.2012г. свидетеля се обадил на пострадалия Н., който живеел на семейни начала с дъщерята на С.М. и се оплакал, че Б.С. му е нанесъл удар с юмрук по окото. Пострадалият тръгнал да поиска обяснение от подсъдимия. Отишъл до кафенето, намиращо се на ***** където знаел, че е вероятно да намери подсъдимия С.. Отворил вратата на заведението и забелязал подсъдимия, който седял до една от масите. Без да навлиза в помещението, попитал С. защо е ударил свидетеля С.М.. Подсъдимият отрекъл да е удрял свидетеля. Пострадалият отново задал същия въпрос. В отговор на това подсъдимият заявил, че няма да му дава обяснения. След няколко разменени реплики в тази насока С. се изправил от стола, на който седял, приближил се до пострадалия, извадил нож и нанесъл удар с него в областта на шията на Н., когото същевременно хванал за главата. Пострадалият Н.Н. се дръпнал назад и побягнал към автомобила си, който бил паркиран пред заведението. Качил се в него и потеглил към намиращ се в близост магазин, пред който го чакала фактическата му съпруга. Двамата се отправили към с. Венец за оказване на медицинска помощ. Междувременно подсъдимият също излязъл от кафенето, но като видял, че пострадалият потегля с автомобила си, се отдалечил. След пристигането си в медицинския пункт в с. Венец пострадалият Н. *** - ОАИЛ, където бил откаран с линейка и постъпил за лечение в 11,00 часа на същата дата. Била предприета спешна оперативна интервенция. Състоянието на пострадалия било стабилизирано и същият бил изписан на 01.03.2012 година.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства - отчасти от обясненията на подсъдимия и най вече от показанията на свидетелите Н.Н., М.А., В.С., С.М. и М.А.. В подкрепа на тях са и заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи, съдебно–медицинска експертиза на веществени доказателства, съдебно-психиатричната експертиза, от протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум приложен към него, от приложените веществени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото – протоколи за доброволно предаване, свидетелства за съдимост, писма до МБАЛ Шумен и отговори на тях, характеристични справки, медицинска документация от МБАЛ Шумен.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства се установява, че по марлена обтривка от тротоарни плочки от вътрешната страна до вратата на заведението е доказано наличие на кръв. Наличие на кръв е констатирано и по обект № 2 – сива плетена шапка. Тъй като кръвта е в минимално количество не е определен видовия произход и кръвногруповата принадлежност.

От заключенията на назначените съдебномедицинска експертиза по писмени данни №30/2012г / първоначална / и 56/2012 / окончателна / е видно, че пострадалият е получил едно сляпо прободно нараняване в областта на шията вляво с ход на раневия канал отдолу нагоре и отвътре навън. Същото е причинило значителна остра кръвозагуба и е довела до развитие на шоково състояние (хиповолемичен шок). Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 56/2012г.- л.101, са установени следните травматични увреждания на пострадалия: едно сляпо прободно нараняване в областта на шията с ход на раневия канал отдолу нагоре и отвътре навън. Същата е причинила значителна остра външна кръвозагуба и е довела до развитие на шоково състояние. Травматичните увреждания са причинени по механизма на удар с твърд предмет притежаващ остър връх и режещ ръб, каквъвто е ножът. Причинено е разстройство на здравето временно опасно за живота. Причиняването на конкретно установеното травматично увреждане по начина, сочен от подсъдимия, не може да бъде напълно изключено, но е изключително малко вероятно. Вещото лице посочва в тази връзка, че при опит за удар с глава брадичката се спуска към гръдната кост, покривайки предната част на шията, в която обективно е намерено нараняването.

От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, прието и неоспорено от страните се установява, че няма данни подсъдимият да е изпадал в състояние на силно раздразнение, кореспондиращо с понятието физиологичен или патологичен афект. Същият не страда от психично заболяване в тесния и широк смисъл на думата. Липсват отклонения, които да го лишават от годност да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си, както и правилно да възприема фактите и обстоятелствата о да дава достоверни обяснения за тях. Годен е да участвува в наказателно производство или да изтърпява наказание.

Посочените доказателства обосновават извода на съда за виновността на подсъдимия в престъпление по чл. 129, ал.1 от НК.

С деянието са нарушени обществените отношения гарантиращи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

От обективна страна подсъдимия чрез своите активни действия е въздействал върху физическата цялост на пострадалия нарушавайки неговата неприкосновеност. Уврежданията, които са му причини представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От субективна страна престъплението е извършено от пълнолетно наказателно отговорно лице. Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

При определяне на наказанието съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства значителния период от време, през който същият не е извършил друго престъпление, след изтърпяването на наказание, за което е бил осъден с присъдата по НОХД№601/1987г. на Софийски военен съд. Взел е предвид и обстоятелството, че пострадалият е отишъл при подсъдимия, за да му иска обяснение за действие, което последният не е бил извършил. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчел изключително високата обществена опасност на деянието. Като отегчаващо обстоятелство е преценил и предходната съдимост на подсъдимия, а също и отрицателните данни за личността на подсъдимия. При така установеното съдът е счел, че подсъдимият се отличава с висока степен на незачитане на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкия живот и здраве. Поради което съдът е приел, че следва да му се наложи наказание около средния размер, предвиден в закона, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. Шуменският районен съд е преценил, че за постигане целите по чл.36 от НК не е необходимо така определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно и е отложил същото по реда на чл.66, ал.1 от НК, но за по-продължителен период от време - за изпитателен срок от пет години, предвид повишената степен на обществена опасност на подсъдимия.

На основание чл.59, ал.2 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият С. е бил задържан по мярка за неотклонение „задържане под стража” по настоящото дело, считано от 02.03.2012г. до 29.05.2012 година.

По отношение на гражданския иск: Първоинстанционният съд е намерил същият за изцяло основателен. Отчел е, че пострадалия е претърпял значителни морални страдания. Приел е, че пострадалия Н.Н. е изпитвал силно притеснение, панически страх и опасения за живота си по повод освобождаването на подсъдимия след изменение на мярката му за неотклонение. Направил е извода, че деянието е имало сериозни последици и за психиката на пострадалото лице. При това положение и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът е счел за справедливо да уважи изцяло предявения граждански иск, като е осъдил подсъдимия да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, както и направените деловодни разноски в размер на 800,00 лева.

Съдът се е произнесъл се и по направените разноски и дължими такси.

По отношение на жалбата подсъдимия: Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия Б.С., който я обжалва с доводи, че е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Моли да се отмени присъдата. В жалбата не и посочено, след отмяна на присъдата, какво иска се прави. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитата моли съда да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на Районна прокуратура гр. Шумен, с оглед събиране на допълнителни доказателства и извършване на допълнителни действия по разследването, без да сочат какви. В последната си дума подсъдимия прави искане да бъде оправдан.

Жалбата е изцяло неоснователна.

Шуменският районен съд е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства. Направил е анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са обсъдени поединично и в своята съвкупност. Съдът е дал отговор на всички поставени въпроси. И едва след този анализ е направил правния извод за приложимия закон. Съдът изрично е посочил непротиворечивите доказателства. Обсъдил е и противоречивите. Съпоставил ги е поотделно и в съвкупност със всички доказателства по делото. Изложил е доводи поради какви обстоятелства кредитира едните и не дава вяра на другите. Първоинстанционният съд е обсъдил всички свидетелски показания. Коментирал е не само отделни техни показания, а и показанията им в цялост.

Първоинстанционния съд е обсъдил показанията на свидетелите Н.Н. и М.А., като непосредствени очевидци на действията на подсъдимия. Изложил е и доводи, защо същите са кредитирани. Тези доводи се споделят и от настоящия въззивен състав. Показанията на тези свидетели са последователни, безпротиворечиви и логични. Не са налице основания за съмнение в достоверността на дадените от пострадалия показания. Същият при разпитите си е излагал последователно твърденията си. Освен това свидетелят депозира показания не само за изгодните за него факти, но и за неизгодни такива (напр. че е извършвал посегателства срещу собствеността на подсъдимия, че е притежавал газово оръжие, че св. М. в действителност не е бил ударен от подсъдимия и др.). Това обуславя извода, за достоверността на дадените от него показания. Показанията на пострадалия Н.Н. се подкрепят от показанията на св. М.А., който не е нито в особено близки, нито във влошени отношения, както с пострадалия, така и с подсъдимия. Същият не е участник в инцидента. При това положение извода на Шуменският районен съд, че липсват каквито и да било основания за съмнение в показанията на посочения свидетел са правилни и обосновани. Показанията на свидетелите-очевидци се подкрепят и от показанията на св. В.С., от заключенията на съдебно-медицинските експертизи, съдебно–медицинската експертиза на веществени доказателства и протокола за оглед на местопроизшествие. Не на последно място и в съдебно заседание подсъдимият не отрича, че на посочената дата и място е извадил нож и е причинил с него нараняване в областта на шията на пострадалия Н..

Съдът е изследвал и въпроса за наличието на афект. В тази връзка подробно е обсъдил обясненията на подсъдимия, като ги е съпоставил с останалите доказателства по делото. Споделят се изводите, че липсват не само доказателства, но че липсват каквито и да било данни пострадалият да е имал предизвикателно поведение спрямо подсъдимия. От показанията на свидетеля А. се установява, че пострадалия не е посягал към подсъдимия, че двамата „не са се карали, не са крещели, не са викали”, че между двамата не е имало заплахи. Двамата очевидци установяват, че пострадалият изобщо не е влизъл във вътрешността на заведението, което се потвърждават и от заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства. Тази констатация на вещото лице се потвърждава и от показанията на свидетеля С.. С оглед на това и извода на първоинстанционния съд, че пострадалия не би могъл да проявява физическа агресия към подсъдимия и да „посяга да го хване” е правилен и обоснован. Съдебната практика приема изрично, че не е налице противоправно поведение по смисъла на чл.132 от НК, ако деянието на пострадалия не причинява и не може да причини настъпването на тежки последици за извършителя или негови близки. Такива са тежката обида или тежката клевета като особено съществени посегателства върху честта и достойнството на виновния или на неговите ближни. Клеветата е тежка, когато клеветническите твърдения засягат особено съществено обществената оценка на наклеветения или са довели до сериозни отрицателни последици за него. Репликите на пострадалия, не могат да се счетат за особено тежко посегателство в посочения смисъл. От друга страна състоянието на силно раздразнение представлява бурна нервна реакция, възникнала непосредствено след упражнено противозаконно действие. По делото липсват данни за подобна бурна нервна реакция от страна на подсъдимия. Напротив, свидетелите сочат, че подсъдимият и пострадалият не са се карали и не са викали. В този смисъл е и заключението на съдебно-психиатрична експертиза. Според същото няма данни подсъдимият да е изпадал в състояние на силно раздразнение, кореспондиращо с понятието физиологичен или патологичен афект, при което и няма никакви основания изложените в тази насока доводи да бъдат споделени. Не е налице и хипотезата на наизбежната отбрана - чл.12, ал.1 от НК. За да е налице е необходимо да има непосредствена опасност от нападение, започнало изпълнение, което поставя в опасност обществените отношения, при което е започнало неговото увреждане, но последното не е завършено. Предвид изложеното съдът споделя извода на районния съд, че тезата на подсъдимия че е бил заплашван, предизвикван и застрашаван от пострадалия, за напълно голословна. Същото се отнася и за довода на подсъдимия, че пострадалият се е самонаранил. Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №56/2012г. причиняването на конкретно установеното травматично увреждане по начина, сочен от подсъдимия, не може да бъде напълно изключено, но е изключително малко вероятно. Липсват доказателства, липсват каквито и да било основания да се счете, че пострадалият се е самонаранил.

Шуменският районен съд е обсъдил и характерът и механизмът на причиняване на травматичните увреждания, като отново е изложил убедителни и обосновани аргументи. Неговите изводи се основават на заключенията на съдебномедицинските експертизи по писмени данни №30/2012г. и №56/2012г. От същите е видно, че пострадалият е получил едно сляпо прободно нараняване в областта на шията вляво с ход на раневия канал отдолу нагоре и отвътре навън. Същото е причинило значителна остра кръвозагуба и е довела до развитие на шоково състояние (хиповолемичен шок). Този извод на експерта се подкрепя и от резултатът от проведеното образно изследване (компютърна томография (скенер). Изследването е установило наличието на хематом с диаметър 3 см. на нивото на подезичната кост вляво с наличие на газови мехурчета в същата област. Посоченият хематом е образуван в края на раневия канал, което показва, че разстоянието от белега на шията на пострадалия (в нейната средна трета) до областта под езика, отговаря на приетата от вещото лице дълбочина на нараняването. Видът и тежестта на нараняването се подкрепя и от приложената по делото медицинска документация. От същата е видно, че пострадалия е приет в състояние на травматичен шок в увредено общо състояние. Предприета е спешна оперативна интервенция като пострадалия е бил опериран незабавно. Поради което и заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза напълно кореспондира на данните от приложената медицинска документация, като липсват каквито и да било несъответствия или противоречия. Доводите от страна на подсъдимия, че е невъзможно да са били засегнати артериални съдове, са намерили отговор в медицинската документация и отговорите на вещото лице в съдебно заседание. Поради което и извода на съда, че пострадалият действително е получил увреждане, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота е обоснован и правилен. В тази връзка Шуменския районен съд се е позовал и на практиката на ВКС.

Отчетени са всички обстоятелства, имащи значение за правната квалификация на деянието. Материалният закон правилно е приложен. Този извод изцяло се споделя. Поради което и искането на подсъдимия за отмяна на осъдителното решение и постановяване на ново – изцяло оправдателно, е неоснователно.

Неоснователно е и искането за отмяна на присъдата и връщане на делото на районна прокуратура за извършване на допълнителни следствени действия. На първо място не се уточнени какви следствени действия подсъдимият и защитата считат, че следва да бъдат извършени допълнително. На второ място извършването на допълнителни следствени действия се явяват ненужни за изясняването на делото. Излишен е разпита на медицинските лица, включени в оперативния екип, тъй като своите констатации същите са отразили в съставения оперативен протокол и медицинска документация. Налични са и обективните и неподлежащи на съмнение данни от извършената компютърна томография. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е отчел, че не следва да събират всички възможни доказателства по делото, а само тези, които са необходими за изясняването на фактическата обстановка. При наличието на достатъчни на брой и недвусмислени доказателства за определен факт съдът е длъжен да откаже събирането на допълнителни доказателства в същата насока. Въззивният съд не констатирна наличие на съществени процесуални нарушения водещи до връщане на делото на ШРП. Подобно искане е направено пред първоинстанционния съд и по време на съдебните прения. Същите са намерили своя подробен отговор в определението но съда от съдебно заседание и се споделат напълно и от настоящия състав. Правилно и законосъоразно районния съд се е позовал на Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на ВКС, съгласно което процесуалните нарушения са съществени, само ако са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник, а такива в случая не са налице. Посоченото ТР изрично урежда, че процесуалните нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора. Не представлява основание за връщане на делото и твърдението, че на досъдебното производство разследването не е проведено всестранно и пълно, тъй като несъбирането на достатъчно доказателства не представлява процесуално нарушение, а е въпрос по „съществото” на делото. Според посоченото тълкувателно решение обвинителната теза се развива в пълнота чрез обвинителния акт, който следва да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. ОСНК изрично приема, че за конкретизацията на престъплението е достатъчно при повдигането на обвинението да се посочат времето и мястото на извършването му, в обобщен вид всички фактически признаци на престъпния състав и приложимата норма от Особената част на НК. В настоящия случай всичко това е сторено и отговарят по обем на посочените изисквания. Ето защо липсват каквито и да е основания за да се приеме, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Поради което и искането за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане на прокурора е неоснователно и следва да се остави без уважение.

По отношение на протеста и жалбата на частния обвинител: Присъдата е протестирана от прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен като неправилна, тъй като определеното наказание е несправедливо. Намира същото за занижено. Предлага да се измени присъдата, като наказанието се увеличи и се отмени приложението на чл. 66 от НК. Присъдата е обжалвана е от частния обвинител и граждански ищец Н.Н.. Счита, че наложеното наказание на подсъдимия е неоправдано ниско. Моли за изменение на присъдата и увеличаване на наказанието до размера поискан пред първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен в съдебно заседание поддържа депозирания протест на друго основание – противоречие в мотивите. Предлага присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Частният обвинител и неговия повереник поддържат жалбата си като в същото време изразяват и съгласие със становището на прокурора за връщане делото за ново разглеждане.

Тъй като и протестът и жалбата излагат иденчични доводи и правят едни и същи искания, то двете ще бъдат разгледани заедно.

Доводите свързани с искането за отмяна на присъдата и връщане на делото на съда за ново разглеждане от друг състав се аргументира с противоречие в мотивите. Според обвинението и частния обвинител това е обстоятелството, че с присъдата съдът е признал подсъдимия за виновен по чл. 129, ал.1 от НК, а в мотивите си е коментирал и евентуално наличие на престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 от НК. Според тях това е противоречие на мотивите и не става ясно за какво е осъден подсъдимия.

Тези доводи категорично не се споделят от настоящия състав. При преценка на правната квалификация решаващия съд не само трябва, а е и длъжен, да обсъди всички обстоятелства релеванти за приложемия материален закон. В това число следва да обсъди и всички обстоятелства и доказателства, наведени и от страните, и свързани с приложението на закон за по леко или по тежко наказуемо деяние. Обсъждайки всички тези обстоятелства и доказателства съдът следва в обобщение да заяви, кои от тях споделя, кои не, по какви причини и въз основа на какви доказателства. Именно това е сторил и Шуменския районен съд. Той е разгледал хипотезата на неизбежна отбрана и я е отхвърлил по доводи изложени по горе, споделящи се напълно и от този състав. Разгледал е и хипотезата за превишаване пределите на неизбежна отбрана и е изложил аргументи и за това свое виждане, което също се споделя от настоящия състав. / за тези две възможности нито обвинението, нито частния обвинител излагат някакви съображения свързани с противоречие на присъда и мотиви /. Но когато районния съд е разгледал и възможността за приложим закон за по тежко наказуемо престъпление – по чл.115 от НК – каквито доводи са изтъквани от пострадалия в досъдебното и първоинстанционно съдебно производство, то обвинението счита, че съдът е допуснал противоречие. Да, разгледал е и тази хипотеза, но не е допуснал нарушение, нито противоречие с диспозитива на присъдата си. Шуменският районен съд е изложил своите съображения, защо според него деянието на подсъдимия покрива признаците на престъплението по чл. 115, вр. чл.18 от НК. Изложил е и съображения защо като първоинстанционен съд не може да наложи наказание по този текст или да прекрати производството и да върне делото на прокурора. Тези съображения напълно се споделят и от настоящия състав.

Това е така защото дори и съда да приеме, че подсъдимия е извършил по тежко наказуемо деяние, то той не може да го признае за виновен в извършването на такова престъпление ако липсва такова обвинение. При това положение съдът може да постанови осъдителна присъда само за по лекото обвинение за което е предаден на съд. Не съществува и правна възможност при наличието на такава хипотеза съдът да прекрати съдебното производство и да изпрати далото на съответната прокуратура по реда на чл.288, т.2 от НПК. Според съдебната практика това е допустимо само тогава, когато на съдебното следствие се установи, че престъплението, за което деецът е обвинен, подлежи на разглеждане от по-горен съд, а не и когато деянието е с признаците на друго престъпление, чиято родова подсъдност е различна, но за което престъпление няма обвинение (Решение №145/2010г. на ВКС, ІІІ н.о.). Единствената процесуална възможност при това положение е подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен. В прерогативите на обвинението е да преценява по отношение на кои лица, какви обвинения да повдига. След като прокуратурата е приела, че е налице умисъл към увреждане, а не към убийство, то съдът няма правомощия да я задължи да повдигне и внесе обвинение по тежкия наказателен състав. В практиката си ВКС изрично посочва, че когато правната квалификация е неправилно смекчена, тя трябва все пак да бъде запазена, тъй като търсенето на някаква вместо действителната по-тежка отговорност е наистина плод на противоречие, но то при всички случаи заслужава да бъде предпочетено пред алтернативата при извършено престъпление да не бъде носена никаква отговорност ( в този смисъл изрично е Решение №587/06г. на І н.о.). Ето защо първоинстанционния съд не е допуснал нарушение като е обсъждал обстоятелства свързани с правилното приложение на материалния закон. Същият е обосновал своите правни изводи, които коренстпорнидрат и с диспозитива на постановената присъда.

Следва да се обсъди и оплакването за несправедливост на наложеното наказание. Настоящият състав намира същото за основателно. При определяне на наказанието на подсъдимия съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства значителния период от време, през който същият не е извършил друго престъпление, след изтърпяването на наказанието наложено му по НОХД №601/1987г. на Софийски военен съд. Отчел е и обстоятелството, че пострадалият е отишъл при подсъдимия, за да му иска обяснение за действие, което последният не е бил извършил /но тук не е отчетен момента, че това обстоятелство е станало известно на пострадалия впоследствие/. Като отегчаващи обстоятелства съдът е отчел високата обществена опасност на деянието. Като отегчаващо обстоятелство е взето предвид и предходното осъждане на подсъдимия /независимо от настъпилата реабилитация осъждането се взема предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност на дееца/. Като отегчаващи обстоятелства съдът е отчел и отрицателните данни за личността на подсъдимия. При така установеното Шуменският районен съд е приел, че значителната обществена опасност на подсъдимия обуславя налагането на наказание около средния размер, предвиден в закона като го е определил като „лишаване от свобода” за срок от три години. Счел е, че за постигане целите по чл.36 от НК не е необходимо така определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно и отложил същото по реда на чл.66, ал.1 от НК, за по-продължителен период от време - за изпитателен срок от пет години, предвид повишената степен на обществена опасност на подсъдимия.

Настоящият състав се солидаризира с изложените обстоятелства свързани с индивидуализацията на наказанието. В същото време счита, че при определяне на наказанието районния съд е недооценил обществената опасност на деянието /този тип деяния свързани с неприкосновеността все повече зачестяват и стават ежедневивие/ и обществената опасност на дееца /включително и процесуалното му поведение, с демонстация на недосегаемост, некаказуемост и омаловажаване на случилото се/. Особено за обстоятелствата свързани с личността на подсъдимия се събрани многобройни доказателства, които районния съд е коментирал - непредсказуемост на постъпките му, афективно неподреден и агресивен при незначителна провокация, способен за извършване на тежко посегателство срещу личността на пострадалия, при действително незначителна провокация, липса на самокритичност и осъзнаване на извършеното. Точно тези обстоятелства не е дооценил районния съд, като е приел че целите на наказанието биха се постигнали и с отлагане на неговото реално изтърпяване. Отлагане изтърпяването на наказанието само би доутвърдило усещането за безнаказаност при демонстрираната недосегаемост от подсъдимия и омаловажаване на извършеното. Поради което въззивният състав счита, че са налице основания за изменение на присъдата – изменение на наложеното наказание. Ще следва неговия размер да бъде намален от три години на две години лишаване от свобода, но като се отмени приложението на чл. 66 от НК и същото бъде изтърпяно ефективно.

По отношение гражданския иск. Същият е уважен в пълен размер, поради което в тази част присъдата не е обжалвана от пострадалия. Тъй като е направено искане за постановяване на оправдателна присъда от подсъдимия, което води като последица до основателността на гражданския иск следва да се отбележи само следното: С оглед на изложените доводи, че не са налице основания за постановяване на оправдалтелна присъда, то не са налице и основания за отхвърляне на предявения граждански иск. Същият правилно и законосъобразно, а и обосновано е уважен в пълен обем. Видно от събраните доказателства, ищецът е претърпял значителни страдания. Законосъобразно съдът е приел, че пострадалия Н. е изпитвал силно притеснение, панически страх и опасения за живота си по повод освобождаването на подсъдимия след изменение на мярката му за неотклонение. Не без значение са и претърпените от него болки и страдания от причинените му телесни увреждания и времето необходимо за пълното му възстановяване. Но въззивния състав счита, че лихвата върху присъденото му обезщетение се дължи от деня на увредата, а не от деня на претендираното обезщетение. Всъщност така е поискано и от пострадалия – гражданския ищец. Поради което и присъдата следва да се измени в тази част, като се постанови изплащане на присъденото обезщетение не от деня на поискването му, а от деня на причиненото увреждане. Още повече, че същото не е погасено по давност.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е възложил на подсъдимия направените разноски в размер на 562,00 лева, както и 5 лева такса за издаване на изпълнителен лист в полза на държавата. По аргумент на чл. 187 от НПК и решение на ВСС дължимите разноски, присъдени в полза на държавата следва да се прецизират не в общ размер, а в полза на органите, които са ги направили. Поради, което възложените разноски върху подсъдимия следва да се разпределят съобразно органа, който ги е направил. Ето защо в тази част присъдата следва да се измени и възложените на подсъдимия разноски в общ размер на 562 лева следва да се конкретизират както следва: от които 427 лева по сметка на ОД на МВР гр. Шумен и 135 лева в полза на бюджета на съдебната власт.

След влизане в сила на присъдата, първоинстанционния съд ще следва да се произнесе и по веществените доказателства.

С оглед на изложеното и водим от горното, Шуменският окръжен съд:

Р Е Ш И :

Изменя присъда № 126 от 09..11.2012 година постановена по НОХД № 1137 / 2012 година описа на Районен съд гр. Шумен както следва:

В наказателно осъдителната част:

1/ Намалява наложеното на Б.С.С. наказание лишаване от свобода от три години на две години.

2/ Отменя освобождаването на Б.С.С. от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 66, ал.1 от НК, като постановява същото да бъде изтърпяно ефективно.

3/ Определя първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, което следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.

В гражданско осъдителната част:

1/ В частта относно уважения иск като определя законната лихва върху гражданския иск да се заплаща считано от датата на извършване на деянието, а именно 28.02.2012 година.

2/ В частта на присъдените разноски в полза на държавата: от общия размер на 562 лева постановява подсъдимия да заплати 427 лева по сметка на ОД на МВР гр. Шумен и 135 лева в полза на бюджета на съдебната власт.

В останалата част потвърждава присъдата.

Решението е окончателно.

Решението да бъде съобщено на страните, съгласно изискванията на чл. 340, ал.2 от НПК.

Председател: Членове : 1.

2.