Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

 

                                          № .12./ 18.02.2013  гр. Шумен,

 

 

                                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският окръжен съд     наказателен състав

На единадесети  февруари през две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

 

 

       Председател: Нели Батанова

                                                                      Членове:  1. Константин Моллов

           2. Свилен Станчев

 

Секретар: Ю.А. 

Прокурор: Димитър Димов

като разгледа докладваното от  съдия  Н. Батанова

ВНОХД  № 588 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Производство по чл. 312 и следващите  от НПК.

       С присъда № 135 от 22.11.2012 година постановена по НОХД № 982/ 2012 Шуменският районен съд е признал подсъдимия Б.Н.И., ЕГН - ********** за виновен в престъпление чл. 234, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, глоба в размер на 125,10 лева, както и на лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от три години, като го е оправдал по първоначалното обвинение. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, което следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

 Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу присъдата е депозирана жалба от процесуалния представител на подсъдимия Б.И.. В жалбата си излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения.  Моли се съдът да отмени присъдата и да постанови нова – изцяло оправдателна. Алтернативно – да върне делото за ново разглеждане. В съдебно заседания са направени още две искания – да се приеме, че деянието представлява маловажен случай, а като негова алтернатива само да се намали наказанието.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционната присъда. Наложеното наказание намира за справедливо. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

 

       Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните доказателства, както и съгласно правомощията си по чл. 312 - 313 от НПК,  за да се произнесе взе предвид следното:

Приема за установена следната фактическа обстановка приета и от първоинстанционния съд, а именно:

 

Подсъдимият Б.И. притежавал микробус марка „Фиат Дукато” с ДК № ****, с който често пътувал до Република Турция, откъдето купувал и превозвал различни стоки. В началото на м.март 2012г. същият закупил стока - цигари без бандерол, които пренесъл в Р.България, а именно 100 бр. кутии цигари марка „Victory Exclusive”, 53 бр. кутии цигари „ММ Specials Slims” и 10 бр. кутии цигари марка „Prestige Full Flavour”, на обща стойност 744,20 лева. И. съхранявал цигарите в посочения микробус, като започнал да продава от тях на различни хора. Така в периода до 15 март същият срещнал свидетелката Н. Г. в близост до ОУ „******” и й продал две кутии цигари без бандерол марка „ММ Specials Slims” на цена от 3 лева за кутия. Нняколко дни по-късно същият отново срещнал същата свидетелка в района на ЖП гара гр. Шумен и тогава й продал една кутия цигари без бандерол марка „Victory Exclusive”, също за сумата от 3 лева. На неустановен ден през процесния период подсъдимият също така отишъл до цех за сладкарски изделия, находящ се на ул. ”Шуменска комуна” и предложил на свидетелката Д. С. да си закупи цигари без бандерол на цена, по-ниска от пазарната. Свидетелката се съгласила и закупила от подсъдимия две кутии цигари марка „Victory Exclusive”, на цена от 3 лв. за брой. Впоследствие, на неустановени дати, св.С. отново закупувала на два пъти по две кутии от същите цигари от подсъдимия. Подсъдимият И. продал цигари и на лицето Д. Г. К., които също били без бандерол и на цена по-ниска от пазарната.

По получена оперативна информация за разпространение на стоки без акциз, на 15.05.2012г.  служители на РУП - гр.Шумен установили, че в микробус, паркиран на ул.”*****” пред дом №79 се съхраняват кутии с цигари без бандерол. Било установено, че микробусът е собственост на подсъдимия И.. Последният при поискване отворил автомобила и осигурил достъп до процесните вещи, след което предал доброволно същите - общо 93 бр. кутии цигари марка „Victory Exclusive”, 51 бр. кутии цигари марка „ММ Specials Slims” и 10 бр. кутии цигари марка „Prestige Full Flavour”. За произхода на стоките обяснил, че е закупил същите от Истанбул.

Горната фактическа обстановка се установява от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Н. Г., Б. К., Д. С.. В тази насока са и показанията на свидетелите Н. С. и А. Т..  В подкрепа на тях са и приетата  съдебно икономическа експертиза, както и приобщените по делото писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства,  протоколи за доброволно предаване, справка КАТ за МПС, договор за покупко продажба, справка съдимост.  В унисон с тях са донякъде и обясненията на подсъдимия.

Показанията на свидетелите К., С., С. и Т. са последователни, безпротиворечиви и логични. Не са събрани доказателства, по някакъв начин същите да са в зависимост от подсъдимия или в отношения с него, които да поставят показанията им под съмнение. Напротив, свидетелите не са го познавали, не са заинтересувани от изхода на делото и не извличат ползи от твърденията си, при което липсват основания същите да не бъдат счетени за достоверни. Противоречия са констатирани в показанията на св.Г., дадени в съдебно заседание, и тези на досъдебното производство. Първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил причините, на които се дължи това и е изложил мотивирани аргументи кои от тях следва да кредитира. Доводите в тази насока напълно се споделят и от настоящия състав. Съдът се позовава на показанията на свидетелката дадени пред орган на досъдебното производство, като депозирани непосредствено след разкриването на деянието, последователни, подробни и логични. Изминалото време е обективен фактор, който безспорно е повлиял върху нейните спомени.

Налице са безспорни доказателства за това, че подсъдимият е държал в собствения си микробус общо 93 бр. кутии цигари марка „Victory Exclusive”, 51 бр. кутии цигари марка „ММ Specials Slims” и 10 бр. кутии цигари марка „Prestige Full Flavour”- обстоятелство, което не е отречено от подсъдимия пред полицейските служители и за което има съставен протокол за оглед на произшествие и протоколи за доброволно предаване. Поради, което и изпълнителното деяние „държане” е доказано. А е установено и категорично, че това са акцизни стоки–кутии с цигари, без бандерол. По отношение на изпълнителното деяние–„продаване”. Доказателства в тази насока се съдържат в свидетелските показания. От показанията на свидетелките Г. (дадени на досъдебното производство) и С. съдът е приема, че същите са закупили от подсъдимия посочените по-горе количества кутии цигари. Доказателства в тази насока се съдържат и в показанията на свидетелката К. също е категорична, че цигарите, закупени от сина й от подсъдимия  са били без бандерол. Това обстоятелство е възприето лично от свидетелката.

От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел недоказаност на датата 01.03.2012г., като начална на извършване на процесното деяние. В своите показания свидетелите не фиксират конкретна дата, а заявяват, че е неустановена дата на м. март. Поради което и правилно първоинстанционния  съд е приел период на извършване на престъплението за времето неустановена дата през м.март до 15.05.2012г.

Подсъдимият е осъждан многократно за различни престъпления, повечето от които против собствеността, видно от приложения бюлетин за съдимост.

Установено е, че се касае за акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.2 и чл.11, ал.1 от ЗАДС - тютюневи изделия-цигари и следователно същите е следвало да имат бандерол /тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол - чл.100 от ЗАДС/. Аналогично задължение  установява и разпоредбата на чл.25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Задължението е регламентирано в чл.28, съгласно който „тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка”.

 

От така приетата фактическа обстановка съдът приема, че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил признаците на престъплението  по чл. 234, ал.1 от НК. В същото време, предвид събраните по делото доказателства, съдът е признал за виновен подсъдимия за държане на 100 бр. кутии цигари марка „Victory Exclusive”, а не 107 бр., и за 53 бр. кутии цигари „ММ Specials Slims”, а не 55 бр., поради което за разликата се е произнесъл с оправдателен диспозитив за количеството цигари над доказания размер и за тяхната стойност.

 

 Престъплението е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Нарушени са правни норми гарантиращи правилата на търговия.

При индивидуализацията на наказанието съдът е отчел обстоятелствата имащи значение за това. Съдът е отчел като отегчаващи обстоятелства повишената обществена опасност на подсъдимия И., предвид предходната съдимост, а и с оглед обстоятелството, че същият е задържан под стража, с обвинение за извършена кражба при условията на опасен рецидив.  Като смекчаващи обстоятелства съдът е приел оказаното съдействие на досъдебното производство, неособено голямото количество държани и продавани акцизни стоки и тежкото материално положение на подсъдимия, който е безработен. Поради което съдът е наложил наказанията при условвията на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите обстоятелства. Ппреценил, че за постигане целите по чл.36 от НК е необходимо наказание над минималния размер, предвиден в закона, а именно - една година и шест месеца лишаване от свобода. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, което следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип. Размера на глобата е определен  над минималния и е наложен в трикратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, а именно-125,10 лева. По същият начин е преценено и наказанието лишаване от право да се упражнява дейност, като е лишил подсъдимия от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от три години.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

      

По жалбата на подсъдимия Б.И.: В жалбата се излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се съдът да отмени присъдата и да постанови нова – изцяло оправдателна. Алтернативно – да върне делото за ново разглеждане. В съдебно заседания са направени още две искания – да се приеме, че деянието представлява маловажен случай, а като негова алтернатива  - да се намали наказанието.

 

 Тези оплаквания са неоснователни.

 

       Първоинстанционния съд е извършил всички следствени действия и събрал необходимите доказателства  необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. На страните е  била дадена възможност за нови искания. При решаване на въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства като е изложил и доводи, които обуславят правните му изводи. Същите са правилни, законосъобразни и обосновани.

       Още в първоинстанционното производство защитата е оспорвала броя на кутиите с цигари без бандерол. Изложил е и доводи, че не е налице изпълнителното деяние „продаване”. Тези доводи на защитата са намирили своя отговор в мотивите на Шуменския районен съд, които напълно се споделят и от настоящия състав. Събраните по делото доказателства са анализирани в своята цялост и съпоставени и помежду си. Несъществените разминавания са отстранени с оправдателния диспозитив на присъдата. Изпълнителното деяние „проданване” съдът счита установено от показанията на свидетелите. Те са категорични, че подсъдимия е търсил контакт с тях проедлагайки им да закупят кутии с цигари на цени по ниски от пазарните. Те са категорични, че и кутиийте с цигари които са закупили са били без бандерол. Тези обстоятелства са били възприети и лично от свидетелите. Освен това и житейската логика предполага продаването на цигари без бандерол на по ниска цена и извън съответните търговски обекти, като „нередовна” стока, т.е. стока не отговаряща на изискванията на закона.

Както правилно и законосъобразно е посочил и районния съд, в практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на справедливия процес при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не само не изключват, но предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит (Решение №678/05г. на ВКС, ІІІ н.о.). По изложените съображения и първоинстанционния съд  е приел, че изложената фактическа обстановка е установена по несъмнен начин, като липсват доказателства, опровергаващи същата. Настоящият състав напълно е съгласен с това.

В разглеждания казус подсъдимият е управлявал микробуса, в който са били съхранявани цигарите без бандерол, впоследствие лично е отключил посоченото МПС и е осигурил достъп на полицейските служители и е заявил, че е закупил стоките от друга държава. След като същият не само е притежавал, но и ползвал процесния микробус и следователно е упражнявал фактическа власт върху намиращите се в него акцизни стоки.  И в случая е без значение, че автомобилът е бил в режим на съпружеска имуществена общност. В случая подсъдимият е осъществил и двете форми – „държане” и „продаване”. Едновременното или последователно осъществяване на формите на изпълнителното деяние е проява на едно престъпление и не създава съвкупност от престъпления - Решение № 299/2011г. на ВКС, ІІІ н.о. „Държането” на процесните стоки установява едно трайно престъпно състояние, т.е. налице е продължено престъпление. Доколкото обаче са налице отделни действия по „продаване” на акцизни стоки без бандерол, извършени в кратък срок едно след друго, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, съдът е приел, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.

Деянията са анализирани задълбочено както от субективна така и от обективна страна. Изложени са мотиви и по доводите на страните. Шуменският районен съд изрично е анализирал и коментирал доводите на защитата на подсъдимия И.. Изложените съображения напълно се споделят. Пред настоящия състав се прави същото оплакване. По отношение на същото немогат да се добавят  кой знае колко по различни съображения от тези на първоинстанцинния съд. При наличие на преки доказателства – свидетелски показания, да се твърди, че някой е подхвърлил процесните вещи е некоректно. Ползуването на МПС – семейна общност, в което са държани акцизните строки без бандерол, не променя приетата от първоинстанционния съд правна квалфикация, тъй като закона не изисква те да са изключителна собственост на извършителя.

Поради което и оплакването за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда е неоснователно. Не са налице условията и предпоставките за постановяване на оправдателна присъда.

Оплакването за допуснати съществени нарушения е формално. В жалбата не са посочени конкретни оплаквания. Не са посочени и конкретни нарушения. Едва в съдебно заседание, че сочи че протоколите за оглед на местопроизшествие и доброволно предаване нямат дата. Това оплакване освен, че е неоснователно, но същото е и невярно. Всички протоколи съдъраж надлежно изписана дата, а там където е необходимо и час на извършваните процесуално следствени действия. Няма пречка по едно и също време да се извършват различни процесуално следствени действия, стига същите да бъдат оформени по надлежния ред. В разглеждания казус приложените протоколи за извършвани процесуално следствени действия от формална гледна точка отговарят на изискванията на закона и не са налице обстоятелства, които да внасят съмнения в тяхното изготвяне. Следва да се отбележи изрично, че съществени процесуални нарушения са тези, които водят до ограничаване и нарушаване правата на страните. Такива нарушения не са констатирани от настоящия състав.

Поради което  това оплакване е голословно  и не са налице обстоятелства налагащи отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.

Не се споделят от въззивната инстанция доводите относно наличието на признака маловажен случай.  Стойността на процесните стоки не надвишава размера на три минимални работни заплати за страната. Но следва да се има предвид, че стойността на процесното имущество далеч не е единствения критерий за преценка дали се касае за маловажен случай. В практиката си ВКС трайно приема, че при обсъждането на въпроса дали се касае за маловажен случай следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца (Решение №233/71г. на І н.о.). Размерът на засегнатото имущество не е единственият критерий, от който следва да се изхожда (Решение №64/72г. на ІІ н.о.). При преценката следва да се отчетат всички обстоятелства по делото, отнасящи се до начина на извършване на престъплението, вида и стойността на предмета му, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното (Решение №19/2008г., ІІ н.о.). В тази насока и Постановление №6/71г. на Пленума на ВС. В разглеждания казус се касае за извършител, които преди това е бил осъждан и е наясно с неправомерността на извършваното от него. При наличието на предходни осъждания  хипотезата на маловажен случай е на практика не приложима. Правилно е преценено, че обществената опасност на Б.И. е значителна. Същият е осъждан многократно за различни престъпления. Същият е държал акцизни стоки без бандерол не само за лична употреба, но е извършвал и продажби, като активно е търсил клиенти.  Престъплението е извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК, което поначало се отличава с по-висока степен на обществена опасност. При това положение е видно, че както самото престъпление, така и извършителят се отличава със значителна степен на обществена опасност, при което по никакъв начин не би могло да се счете, че извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.

В този смисъл са и посочените от първоинстанционния районен съд - Решение №568/2012г. на ВКС, І н.о. и Решение №97/2009г., ІІ н.о. Като е преценил всички обстоятелства имащи значение за правната квалификация и съставомерността на деянията съдът е постановил един обоснован и законосъобразен акт.  Материалния закон е приложен правилно. 

            По отношение на искането за намаляване на наложените наказания. Искането е неоснователно. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 54 от НК. Наложените наказания са малко над предвидения минимим за този вид престъпление. Отчетени са всички обстоятелства имащи значение за индивидуализирането му. Отчетени са както обществената опасност на дееца, така и на деянието. Отчетени са стойността и количеството на вещите. От друга страна е преценено и затрудненото му материално положение, както и оказаното пълно съдействие на органите на разследването. Във въззивното производство не се събраха нови доказателства в тази насока, а и съдът счита че няма такива необсъдени от първостепенния съд. Наложеното наказание отговаря на целите визирани в чл. 36 от НК и е справедливо. Поради което и по нататъшно намалявана е социално неоправдано и  невъзможно.

 

По делото не се събраха доказателства, променящи фактическата обстановка или правните изводи. При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Нещо повече, във въззивното производство не се събраха и нови доказателства, налагащи изричното им обсъждане. Липсват факти и доказателства водещи до промяна на фактическата обстановка или до установяване на нови фактически положение. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание.

         Ето защо съдът намира, че присъдата на Шуменския районен съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

 

       Поради което и водим от горното, съдът

 

      

                                          Р     Е      Ш      И    :

 

 

       На основание чл. 336 от НПК  потвърждава изцяло присъда № 135 от 22.11.2012 год. постановена по НОХД № 982/2012 година по описа на Шуменският  районен съд.

      

       Решението  е окончателно. Да се  съобщи на страните.

 

 

                   Председател :                                             Членове : 1.

 

 

                                                                                                             2.