Р Е Ш Е Н И Е

№ 13. / 18.02.2013 година, гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. Свилен Станчев

Секретар: Ю.А.

Прокурор: Румен Рачев

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНОХД № 7 по описа за 2013 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 143 от 05.12.2012 година постановена по НОХД № 1628 / 2011 година по описа на Районен съд гр. Шумен, съдът е признал подсъдимия В.Б.А., ЕГН - ********** за виновен в престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3,4,5 и 7 вр. чл. 194, ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК вр. чл. 28, ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода лишаване от свобода, като го е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 196, ал.1, т.2 от НК. На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК е определил общо наказание измежду така наложеното и това по НОХД № 432/2011 на ШРС до размера на по тежкото, а именно – две години лишаване от свобода. Съдът е постановил наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 59 от НК е приспаднато времето през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение – задържане под стража. На основание чл. 25, ал.2 от НК е зачетена изтърпяната част от наказанието пробация наложено по НОХД № 432/2011 на ШРС, ВЗС на 01.04.2011 година.

Със същата присъда съдът е признал за виновен и подсъдимия Н.Т.Н., ЕГН – ********** за виновен и на основание чл. 195, ал.1, т. 3,4,5 и 7 вр. чл. 194, ал.1от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК вр. чл. 28, ал.1 от НК и при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК е определил общо наказание измежду така наложеното и това по НОХД № 432/2011 на ШРС до размера на по тежкото, а именно – три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години.

Шуменският районен съд е признал за виновен и подсъдимия Й.Х.Й., ЕГН – *********** за виновен и на основание чл. 195, ал.1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал.1от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК и при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение наказанието наложено по НОХД № 2010/2009 ШРС, ВЗС на 06.01.2010, а именно две години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, което следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

Съдът се е произнесъл и по дължимите такси и разноски, както и по веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия Й.Й., който я обжалва чрез защитника си. В жалбата си излага доводи, че материалния закон е приложен неправилно. Счита, че са налице доказателства, че отнетата вещ е възстановена. В допълнително изложение и в съдебно заседание процесуалния му представител излага подробни доводи в тази насока. Моли съдът да измени атакуваната присъда като приложи закон за по леко наказуемо престъпление, а именно такова по чл. 197, т.3, във вр. чл. 195, ал.1, т.3, 4, 5 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 и чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК като се определи наказание пробация.

Недоволен от присъдата останал и подсъдимия В.Б.А., който я обжалва чрез процесуалния си представител. Излагат се доводи, че присъдата е необоснована и приетата фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Счита, че е налице “оговор”. Молят въззивният съд да приеме друга фактическа обстановка, като отмени осъдителната присъда и постанови нова- изцяло оправдателна. Алтернативно – при приетата от първоинстанционни съд правна квалификация да се намали наложеното наказание. В съдебно заседание се поддържат направените искания. Прави се и трето алтернативно - за приложение на чл. 197 от НК.

Подсъдимият Н.Т.Н. не е обжалвал присъдата. Заявява, че е доволен от наложеното наказание и моли “да остане присъдата”.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен изразява становище, че и двете жалби са неоснователни. Намира престъпленията за доказани, а наложените наказания за справедливи. Счита, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 197 от НК, тъй като не е налице реално връщане или заместване на отнетите вещи от подсъдимите. Предлага жалбите да се оставят без уважение, а присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съд при проверка на присъдата на посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, констатира следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. След преценката на събраните доказателства, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд:

И тримата подсъдими са осъждани за престъпления против собствеността. Те се познавали помежду си.

На подсъдимия В.А. станало известно, че в с. Ветрище в склад на стопанския двор, се съхраняват чували с амониева селитра. Решил да ги открадне и продаде. Знаел, че свидетеля. И. И. работи на борсата в гр. Шумен и решил да отиде при него и да го попита дали ще закупи от него чували с амониева селитра на изгодна цена. Няколко дни преди 07.03.2011г. го посетил. Получил принципно утвърдителен отговор. По късно провели няколко телефонни разговора за да уточнят цената, като подсъдимия А. му се обадил кога и от къде да вземе чувалите с амониева селитра.

На 07.03.2011г двамата подсъдими Н.Н. и Й.Й. посетили хранителен магазин в с. Ивански, където се видели с подсъдимия В.А.. В проведен между тях разговор подс. А. им заявил, че знае къде има чували с амониева селитра и че има купувач за тях. Предложил им късно вечерта да отидат и да откраднат чувалите, като използват лекия автомобил на подсъдимия Й., за което двамата подсъдими се съгласили.

На 07.03.2011, късно вечерта, след 23,30 часа, тримата тръгнали с МПС “Фолксваген голф” с рег № **** управляван от подсъдимия Й.. При тръгването подс. А. предупредил подс. Н. да вземе ножица за рязане на арматурно желязо, за която знаел, че има в дома му. Като приближила до стопанския двор, подсъдимия В.А. посочил на подс. Й. къде да спре колата. А. слязъл от колата, отишъл до сградата и с ножицата срязал катинарите на склада, с които обекта бил заключен. Тримата натоварили в лекият автомобил първо 12 чувала амониева селитра по 50 кг. всеки, а 32 бр. чувала изнесли до оградата. Подсъдимият А. останал да пази чувалите до оградата, а другите двама подсъдими ги закарали в дома на подсъдимия Н.Н.. Тъй като автомобила аварирал, за втория рейс подсъдимите взели друго МПС - буса на брата на подсъдимия Н., микробус “Фиат Дукато с рег № ****. Върнали се на място и отново тримата натоварили останалите чували. Закарали и тях в дома на подсъдимия Н.Н., където ги разтоварили, след което се прибрали.

На следващият ден, съгласно уговорката с подсъдимия В.А., св. И. И. дошъл до дома на подсъдимия Н. за да вземе и заплати уговорените 44 бр. чували амониева селитра. Парите св. И. предал на подсъдимия А..

От назначената и приета по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи е 1478,40лв.

От приетата по делото трасологическа експертиза се установява, че представената скоба представляваща част от обект № 1 – секретен катинар, е срязана с представениета за изследване арматурна ножица - обект № 2.

Приетата фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля И. И., прочетените свидетелски показания на св. С. Радев по реда на чл. 281 от НПК, показанията на св. Ж. Ж., свидетелите Л. Ж., П. М. и С. Д.. Горната фактическа обстановка се подкрепя и от обясненията на обясненията на подсъдимите Н. и Й.. В подкрепа на това са и заключенията на назначените по делото експертизи – съдебно икономическа и трасологическа, както и приобщените писмени доказателства – протокол за доброволно предаване, докладна записка, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване, протоколи за разпознаване, разписки.

Така приетата фактическа обстановка и изложените съображения на районния съд за виновността на подсъдимите, се споделят напълно и от настоящия състав. В резултат на така събраните доказателства и техния анализ, поотделно и съвкупност, първоинстанционния съд е достигнал до единствения възможен правен извод, а именно за виновността на подсъдимите по възведеното им обвинение. Поради което и правилно и законосъобразно ги е признал за виновни.

С оглед установеното от фактическа страна съдът е преценил, че в случая подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, 4 и 5 НК, вр. чл. 194, ал.1 от НК, вр. чл. 20, ал.2 от НК, а за подсъдимите В.А. и Н.Н. и по т.7, вр. чл. 28, ал.1 от НК. По отношение на подс. В.А. съдът го е оправдал по първоначалното обвинение, че деянието е извършено при условията на чл. 29 от НК, т.е при условията на опасен рецидив, като е приел само наличие на повторност. Въззивният съд е съгласен с изложените в тази насока доводи от Шуменския районен съд, че опасният рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Опасен рецидив е налице когато деецът извърши престъпление, след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и изпълнението поне на едно от тях не е отлагано по реда на чл. 66 НК. Изискването е обаче поне за едно от тях изпълнението на наказанието да не е отложено. Когато наложените наказания за предишните умишлени престъпления от общ характер са без лишаване от свобода, не следва да се вземат предвид. Непредпазливите престъпления и тези, които се преследват по тъжба на пострадалия, също са без значение. В конкретния случай деянието по №35/2007г на ПРС ВЗС на 12.10.2007г е извършено преди да има влязла в сила присъда по НОХД №734/07г на ШРС, ВЗС на 22.02.2008г, поради което по тази присъда има произнасяне по чл. 25 от НК вр. чл. 23 от НК и е определено общо наказание, тоест налице е едно осъждане. В този смисъл е и посочената от първоинстанционния съд съдебната практика – Решение на ВКС № 138 от 07.04.1997г; Постановление № 2 /70 на Пленума на ВС; Решение № 110 от 1984г на ВС и Решение № 407/1980г на ВС. В случая сме изправени пред реална съвкупност, тъй като макар да са постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно осъждане. При престъпленията за предшестващи осъждания, извършени при условията на реална съвкупност не намира приложение чл. 29, ал.1 от НК, тъй като са налице условията за определяне на общо наказание. Първоинстанционният съд е преценил, че по отношение на подсъдимия А. е налице квалифициращия признак повторност. По смисъла на чл.28, ал.1 от НК престъплението е извършено повторно, ако деецът след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в случая подсъдимият е осъждан с присъди също за извършена от него кражба – НОХД №35/2007г на ПРС и НОХД №734/07г на ШРС. Според ВС еднакви по вид престъпления по смисъла на чл. 28 от НК са тези, с които се осъществяват едни и същи или различни състави на едно и също престъпление, включително и когато то е квалифицирано или привилегировано. От това следва, че повторно извършване на кражба ще има когато деецът я е извършил след като е осъждан с влязла в сила присъда за друга кражба, какъвто е разглеждания казус.

И по отношение деятелността на подсъдимия Н.Н. съдът е приел, че е налице квалификацията по т.7 на чл. 195 вр. чл. 28, ал.1 от НК. Кражбата е извършена повторно, като случаят е немаловажен: По смисъла на чл.28, ал.1 от НК престъплението е извършено повторно, ако деецът след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в случая подсъдимият е осъждан с присъда за извършена от него кражба – влязла в законна сила на 27.12.2006, присъда по НОХД № 190/2006 год. на Районен съд гр. Шумен.

И по отношение на тримата подсъдими са налице квалифициращите признаци по чл.195 ал.1 т.3, 4 ,5 от НК вр. чл. 194, ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК:

- квалификацията на чл. 20, ал.2 от НК е налице поради обстоятелството, че подсъдимите са извършили извършил деянието в съучастие един със друг /Н. в съучастие с А. и Й., А. в съучастие с Н. и Й., Й. в съучастие с Н. и А./ като всеки един от тях е участвувал като съизвършител.

- квалификацията по т.3 на чл.195, ал.1 от НК - за осъществяване на съответното деяние подсъдимите са разрушили преграда здраво направена за защита на имот

- квалификацията по т.4 на чл. 195, ал.1 от НК - за осъществяване на деянието е използвано техническо средство ножица /трасологична експертиза/ и МПС, като използването на техническо средство значително е улеснило извършването на престъплението;

- квалификацията по т.5 на чл. 195, ал.1, от НК - деянието е извършено от три лица сговорили се предварително за осъществяването на съответната кражба, като случаят не е маловажен;

В случая обекта на престъплението са обществените отношения свързани със собствеността на гражданите. Подсъдимите са отнели чужди движими вещи от владението на собственика й, без неговото знание и съгласие, и са установили своя фактическа власт. Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая подсъдимите са пълнолетни лица, които няма причини да не могат да носят наказателна отговорност. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл – те са съзнавали, че с действията си ще лишат от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели да установят тази власт върху предметите на престъплението. Съзнавали са обществено опасния характер на деянието и са целели настъпването на обществено -опасните последици.

Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитане от страна на подсъдимите на основните правни норми в страната, гарантиращи правото на собственост на гражданите.

По отношение на определяне на наказанието на подсъдимите: При определяне на наказанието на подсъдимия В.А. съдът е преценил степента на обществена опасност като много висока. Като много висока е преценена и степента на обществена опасност на подсъдимия, с оглед данните за личността му. Гореизложените обстоятелства са мотивирали районния съд да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл. 54 от НК. За престъплението по чл.195, ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 10 години. Съдът е счел за справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при условията на чл. 54 от НК над предвидения законов минимум в размер на 2 години “лишаване от свобода”. На основание чл. 25 от НК вр. чл. 23 от НК е определил общо наказание между наложеното и наказанието наложено по НОХД 432/2011г на ШРС до размера на по-тежкото, а именно 2 години “лишаване от свобода”. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване, което да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал задържането на подсъдимия по мярка за неотклонение “задържане под стража” по настоящото делото. На основание чл. 25 от НК е зачел изтърпяната част от наказанието пробация.

При определяне на наказанието на подсъдимия Н.Н. съдът е преценил степента на обществената опасност на конкретното деяние, която е преценена като висока, и обществената опасност на самия подсъдим като не висока, съобразявайки данните за личността му. Съдът е приел, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и при условията на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК като се определи наказание под законовия минимум при наличието на смекчаващи вината обстоятелства – направеното самопризнание, съдействието на органите на досъдебното производство, изразеното съжаление. Поради което му е наложил наказание 3 месеца “лишаване от свобода”. На основание чл. 25 от НК вр. чл. 23 от НК е определил общо наказание между наложеното и наказанието наложено по НОХД 432/2011г на ШРС до размера на по тежкото, а именно 3 месеца “лишаване от свобода“. Приел е, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК. Съдът е преценил, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието при отлагане изтърпяването на наказанието за срок от 3 години.

При определяне на наказанието на подсъдимия Й.Й. съдът е преценил: степента на обществената опасност на конкретното деяние която е определена като висока, и обществената опасност на самия подсъдим - като не висока, съобразявайки данните за личността му. Приел е, че целите на наказанието да бъдат постигнати при условията на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК като се определи наказание под законовия минимум при наличието на смекчаващи вината обстоятелства – направено самопризнание, съдействие на органите на досъдебното производство, изразено съжаление. За справедливо и съответно съдът е преценил наказание 3 месеца “лишаване от свобода”. На основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието наложено по НОХД 2010/2009г на ШРС, ВЗС на 06.01.10г, а именно 2 години “лишаване от свобода”. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното наказание, като следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

Съдът се е произнесъл и по дължимите такси, разноски и веществени доказателства.

По жалбата на подсъдимия Й.Й.: В жалбата се излагат доводи, че материалния закон е приложен неправилно. Счита, че са налице доказателства, че отнетата вещ е възстановена. Моли съдът да измени атакуваната присъда като приложи закон за по леко наказуемо престъпление, а именно такова по чл. 197, т.3, във вр. чл. 195, ал.1, т.3, 4, 5 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 и чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК като се определи наказание пробация.

Първоинстанционния съд е събрал всички възможни относими към предмета на доказване доказателства. Направил е пълен анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са обсъдени поединично и в своята съвкупност. След техния анализ е достигнал до извода за виновността на подсъдимите, в частност и на подсъдимия Й.Й.. Но настоящият състав счита, че районния съд неправилно е приложил материалния закон по отношение на този подсъдим, поради което и неговата жалба се явява основателна. Не се споделят доводите на съда, че по отношение на този подсъдим неможе да се приложи разпоредбата на чл. 197 от НК. Първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Й. е оказал пълно съдействие на органите по разследването. Безспорно е и обстоятелството, че той и подс. Н. са възстановили сумата на свидетеля И. Г. И. като са я предали на разследващия полицай, който я е върнал на свидетеля. За това обстоятелство са съставени два броя разписки приложени съответно на л.112 и л. 113 от досъдебното производство. А откраднатите вещи – 44 бр. амониева селитра са били предадени от св. И. И. доброволно. Т.е. всички нанесени щети от тяхното деяние са били възстановени – на ощетения собственик са били върнати от трето лице, което от своя страна е било обезщетено чрез плащане на равностойността. И доказателствата от делото сочат, че това е станало напълно доброволно, без вмешателство на разследващите. В тази връзка Решение № 213 от 10.05.2010 год. по н.д. № 149/2010 ВКС, с позоваване на ППВС № 3/70 г.: “възстановяване по смисъла на чл. 197, чл. 205, ал.1 и чл. 206, ал.6 от НК е винаги налице когато откраднатите, присвоени или обсебени пари, вещи или ценности бъдат върнати, заместени или внесени на лицето, от което са били отнети, при което е без значение дали връщането, заместването или внасянето е извършено от дееца или от друго лице..”., Решение № 462 от 15.10.1984 год. по н.д. №4608/84 г.ВС, “....... намалената отговорност се прилага и тогава когато органите са издирили съучастниците в предмета на престъпната дейност, които след като са разкрити доброволно са заместили полученото от тях обществено имущество, като са заплатили равностойността му в пари”, в Решение № 299/69 – ІІ н.о. и Решение №2/83 І н.о. на ВС се застъпва становището, че приложението на чл. 197 от НК може да намери приложение и когато подсъдимия, неговите близки или други трети лица са върнали или заместили открадната вещ до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, но не и в случаите когато това са сторили органите на разследването в изпълнение на задълженията си. В този смисъл има постановени и съдебни актове на първоинстанционни и въззивни съдилища от страната – напр. решение № 57 от 02.06.2008 по ВНОХД № 130/2008 на ЯОС, решение от 23.01.2012 по ВНОХД № 4920/2011 на СГС и др.

Ето защо настоящия състав счита, че правната норма на намалената отговорност е приложима и ще следва да се измени присъдата в тази част по отношение на подсъдимия Й.. Деянието ще следва да се преквалифицира по чл. 197, т.3, във вр. чл. 195, ал.1, т.3, 4, 5 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. При условията на чл. 55 от НК / както е приел районния съд / се приложи вече разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК се определи наказание пробация, тъй като няма предвиден законов минимум. Настоящият състав счита, че наказанието пробация следва да се определи за срок от две години при следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години при периодичност два пъти седмично. 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. 3. безвъзмезден труд в полза на обществото по 200 часа годишно за срок от две години. Счита, че с така определеното наказание с продължителност около средната ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Така определеното наказание пробация съответства и на останалата част от неизтеклия изпитателен срок на предходното осъждане и ще е една допълнителна мотивация за подсъдимия да се въздържа както от отклоняване на неизтърпяване на наказанието пробация, така и от въздържане от извършване на други престъпления. При това положение ще следва да се отмени и приложението на чл. 68 от НК, тъй като вече новото наказание е различно от наказанието лишаване от свобода.

Поради което и жалбата на Й.Й. е основателна. Присъдата следва да се измени в горния смисъл.

По жалбата на подсъдимия В.А.: Изложени са доводи, че присъдата е необоснована и приетата фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Прави се оплакване, че е налице “оговор”. Направено е искане за отмяна на осъдителната присъда и постановяване нова - изцяло оправдателна. Алтернативно – за намаление на наложеното наказание. Като трета алтернатива - за приложение на чл. 197 от НК.

Първото оплакване и искане са напълно неоснователни. Първоинстанционния съд е събрал всички възможни относими към предмета на доказване доказателства. Направил е пълен анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са обсъдени по единично и в своята съвкупност. Съдът е дал отговор на всички поставени въпроси. И едва след този анализ е направил правния извод за приложимия закон. Оплакванията направени пред въззивния съд и доводите изложени пред него са аналогични от тези направени и пред първоинстанционния съд. Всички изложени доводи са намерили своя отговор от районния съд. Съдът им е направил анализ, съпоставил ги е с другите доказателства по делото и едва тогава е кредитирал или не съответните доказателства и изградил своите правни изводи. Посочил е и съотносимата съдебна практика / в това число и по отношение на квалифициращите признаци “опасен рецидив” и “повторност”/. Поради което нито правните изводи на първостепенния съд са неправилни, нито са необосновани. Същите почиват на събраните по делото доказателства и техния пълен анализ. Отчетени са всички обстоятелства имащи значение за правната квалификация на деянието. И настоящия състав не споделя становището на защитника на подсъдимия, че се касае за “оговор”. Правната доктрина и съдебната практика не изключват възможността обясненията на един подсъдим да се ползват при обсъждане на дейността на друг подсъдим по същото дело. Но при това обсъждане същите следва да бъдат съпоставени и с другите доказателства по делото. Точно това е направил и първоинстанционния съд. Същият е съпоставил обясненията на подсъдимите, след което ги е съпоставил и обсъдил и в контекста на другите доказателства по делото. Съдебната доктрина е еднопосочна в разбирането си, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод. В случая за деятелността на подсъдимите има и преки доказателства, а има и обективни такива /иззетите веществени доказателства и трасологична експертиза/. Косвените доказателства са многобройни и еднозначни. Освен това липсват каквито и да е доказателства /включително и твърдения от самия А./ сочещи на влошени отношения с другите двама подсъдими, неуредени отношения и др. подобни, които биха били индиция, че същите имат някакъв интерес или мотив да сочат и него като съизвършител. Обясненията на всеки от подсъдимите е доказателствено средство в наказателния процес и когато съдържащите се в тях изявления, за определени факти подлежащи на доказване, се явяват правдоподобни /с оглед съдържащите се и в други доказателствени източници обстоятелства/, съдът може да основава изводите си и на тях. Тогава не е налице “оговор”. Разглеждания казус е именно такъв по посочените причини. Показанията на двамата подсъдими Н. и Й. са последователни, логични и се подкрепят от всички приложени по делото доказателства, както и от показанията на св. И.. Обясненията на двамата подсъдими нямат противоречия с останалите доказателства по делото. Същите признават собственото си участие в престъплението, както и в получаване на част от сумата, поради което и правилно се кредитирани.

По отношение на третото искане – за изменение на присъдата с приложение на чл. 197 от НК. Същото е неоснователно. Било е сложено за разглеждане от районния съд и е намерело своя правилен и законосъобразен отговор. По отношение на този подсъдим е неприложима разпоредбата на чл. 197 от НК поради обстоятелството, че чл. 197, т.3 предвижда намалена наказателна отговорност само в случаите на ал.1 по т. 2-6 от НК. Т.е. т. 7 е изключена от приложното му поле. Деятелността на А. е при условията на повторност /доводи в тази насока изложени по горе/. В разглеждания казус настоящият състав не може да приеме, че повторността е при хипотезата на маловажен случай. Случаят не е маловажен, тъй като нито отнетата вещ е на ниска стойност, нито е малобройна / 44 бр. чували по 50 кг. са 2 тона амониева селитра/, нито условията при които е извършено деянието отговарят на този критерии /при три до четири квалифициращи признака за различните подсъдими/. Освен това се касае и за подсъдим с висока степен на обществена опасност – многократно осъждан /извън тези обуславящи повторността/ и приложена отрицателна характеристична справка. В този смисъл е и посочената от първоинстанционния съд съдебната практика – Решение № 127 /04.03.2010г на ВКС; Решение № 182 от 25.05.2011 г. на ВКС.

По отношение на второто искане – за намаляване на наложеното наказание. Счита същото за неоснователно. При определяне на вида и размера на наказанието първоинстанционния съд е взел предвид следното: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът е преценил като висока, степента на обществена опасност на подсъдимият – която е преценил като висока, предвид предишните му осъждания и приложени характеристични данни. Гореизложените обстоятелства са мотивирали районния съд да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Дори и обстоятелството, че вещта е въззстановена/заместена не може да доведе до приложението на чл. 55 от НК. В случая няма многобройни смекчаващи обстоятелства, а възстановяването на отнетата вещ не е и изключително обстоятелство. За престъплението по чл.195, ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 10 години. Съдът е счел за справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при условията на чл. 54 от НК над предвидения законов минимум в размер на 2 години “лишаване от свобода”. Дори така определеното от съда наказание е занижено, тъй като няма и наличие на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо настоящия състав счита, че няма основание за по нататъшното му намаляване, тъй като не са налице от една страна законовите предпоставки, а от друга – същото би загубило своята смисъл и цел.

Поради което и жалбата на подсъдимия В.А. се явява изцяло неоснователна. Присъдата по отношение на него следва да бъде потвърдена.

По отношение на подсъдимия Н.Н.: Същият не е обжалвал присъдата. Не е направил и изрично искане да се присъедини към жалбата на останалите подсъдими. В съдебно заседания заявява, че е доволен и желае присъдата по отношение на него да остане ”същата”. Независимо от това и с оглед на съда за проверка на присъдата в цялост, дори и по отношение на необжалвалите лица следва да се отбележи само едно. И то е свързано с приложениета на чл. 197 от НК. И тук както и при посъдимия А. намалената наказателна отговорност не е приложима. Извършеното от Н. деяние е квалифицирано като престъпление извършено при условията на повторност, което не представлява маловажен случай. Доводи относно правната квалификация бяха избожени по-горе при обсъждане на самото деяние. Поради което и за него се отнасят същите аргументи изложени и по отношение на подс. А. във връзка с повторността и неприложимосттта на чл. 197 от НК. Поради което и не са налице предпоставките за изменение на присъдата, с оглед приложението на закон за по леко наказуемо престъпление.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че макар и въззивния съд да не споделя доводите на Шуменския районен съд, относно определене накзанието на подсъдимите Й.Й. и Н.Н. при условията на чл. 55 от НК, с оглед на обстоятелството, че няма депозиран протест, не може да отмени неговото приложение.

При цялостната проверка на присъдата не са констатирани процесуални нарушения, обуславящи нейното отменяне и връщане на делото за допълнително разследване или за ново разглеждане по същество. Изложените съображения и мотиви водят до единствено приетия от Районния съд извод за виновността на подсъдимия, обективиран в присъдата му. Присъдата следва да бъде изменена само по отношение на подсъдимия Й.Й. в посочения по – горе смисъл.

С оглед на изложеното и водим от горното Шуменския окръжен съд

Р Е Ш И :

Изменява присъда № 143 от 05.12.2012 година постановена по НОХД № 1628 / 2011 година по описа на Районен съд гр. Шумен само по отношение на подсъдимия Й.Х.Й., ЕГН – *********** като прилага закон за по леко наказуемо престъпление като преквалифицира деянието в такова по чл. 197, т.3 от НК, във вр. чл. 195, ал.1, т.3, 4, 5 от НК, вр. чл. 194, ал.1 от НК, вр. чл. 20, ал.2 от НК и на основание чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му налага наказание пробация за срок от две години при следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години при периодичност два пъти седмично. 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. 3. безвъзмезден труд в полза на обществото по 200 часа годишно за срок от две години. Отменя привеждането в изпълнение наказание на основание чл. 68 от НК наложено по НОХД № 2010/2009 ШРС, ВЗС на 06.01.2010, а именно две години лишаване от свобода.

В останалите части и по отношение на останалите подсъдими потвърждава присъдата.

На основание чл. 346, т.2 от НПК решението е окончателнно.

На основание чл. 340, ал.2 от НПК на страните да им бъде съобщено, че решението е изготвено.

Председател: Членове : 1.

2.