Р Е Ш Е Н И Е

№ 20 / 27.02.2013, гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Свилен Станчев

2. София Радославова

Секретар: Т.К.

Прокурор: Димитър Димов

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНОХД № 23 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 144 от 10.12.2012 година по НОХД № 1684/2012 година Шуменският районен съд е признал подсъдимия С.С.А., ЕГН - ********** за виновен в това, че на 26.09.2012г. в гр. Шумен, като повредил прегради, здраво направени за защита на имот и използвал техническо средство-отвертка, отнел чужди движими вещи - метален капак от бутално пълначна машина на стойност 62,00 лв., казан с вместимост 50 л. на стойност 86,00 лв., нож за бъркалка на стойност 24 лв., шнек за бутално пълначна машина на стойност 122 лв., метална гривна с резба на стойност 4,80 лв., мивка от неръждаема стомана на стойност 85,00 лв., плот за маса от неръждаема стомана на стойност 98,00 лв., 2 кв.м. неръждаема ламарина на стойност 64,00 лв. и 2 кв.м. алуминиева ламарина на стойност 42,00 лв., всичко на обща стойност 587,80 лв., собственост на „****” ООД гр. Шумен, от владението на Явор Жечев без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196 ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” и на основание чл.58-а от НК го е осъдил на две години и четири месеца “лишаване от свобода”. Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип. Зачел е и времето през което подсъдимият е бил с МО “задържане под стража”. Съдът се е произнесъл и по дължимите такси и разноски.

Срещу присъдата е депозирана жалба от осъдения С.А.. Излагат се доводи свързани с наложеното наказание, което се счита за завишено, поради което и несправедливо. Моли въззивния съд да измени атакуваната присъда като намали наложеното му наказание.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен счита присъдата за правилна и законосъобразна, а наложеното наказание за справедливо. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна поради следното:

Първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд:

Подсъдимият живеел в гр. Смядово. На 26.09.2012г. пристигнал с влак в гр. Шумен и започнал да се разхожда в района на „борсата за животни”. Преминавайки покрай складови помещения, намиращи се на бул.”****” № 26, във вътрешен двор, стопанисван от “****” ООД гр. Шумен, подсъдимият решил да проникне в обекта и да извърши кражба. Влязъл в двора, приближил се до едно от складовите помещения, в което се съхранявали пълначни машини за месо и резервни части за тях и проникнал вътре през отворен прозорец. А. успял да отвори вратата с помощта на отвертка, след което започнал да изнася части от пълначните машини. Подсъдимия С.А. взел следните вещи: метален капак от бутално пълначна машина, казан с вместимост 50 л., нож за бъркалка, шнек за бутално пълначна машина, метална гривна с резба, мивка от неръждаема стомана, плот за маса от неръждаема стомана, 2 кв.м. неръждаема ламарина и 2 кв.м. алуминиева ламарина. Посочените вещи на обща стойност 587,80 лв. подсъдимият поставил в два чувала, които скрил в храсти извън двора на дружеството. Тъй като чувалите били тежки, подсъдимият отишъл в района на ЖП-гарата, където срещнал св. Александър А. когото познавал и го помолил да му помогне за пренасянето на вещите, за които обяснил, че са негова собственост. Двамата отнесли чувалите с отнетите вещи в пункт за изкупуване на метални отпадъци, стопанисван от „****” ООД и продали същите, като посочили св. А. за купувач. Свидетелят получил от подсъдимия 12 лева за услугата. На следващия ден управителят на пострадалото дружество установил, че е извършена кражба и уведомил РУП-гр. Шумен за това.

Установената фактическа обстановка се подкрепя от признанието на подсъдимия направено по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Същият признава изцяло фактите и обстоятелствата от обвинителния акт и дава съгласие да не се събират други доказателства. Признанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: от показанията на свидетелите Я. Д. Ж., И. П. И., Е. Ж. Ж., А. Г. А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- съдебно икономическа експертиза, свидетелство за съдимост, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протоколи за разпознаване на лица и албуми, протокол за доброволно предаване, справка характеристика, експертна справка, разходен касов ордер, документ за изплатена сметка. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно икономическа експертиза се установява, че общата стойност на отнетите вещи възлиза на 587,80 лева.

Подсъдимият е осъждан с ВЗС присъди петнадесет пъти за различни престъпления, преимуществено от които за престъпления свързани с посегателства против собствеността. Налагани са му различни по вид наказания, повечето от които лишаване от свобода, което наказание е търпяно ефективно. От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че кражбата е извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като настоящото деяние е извършено, след като подсъдимият е бил осъждан многократно (с присъдите по НОХД № 1281/09г. на ШРС, по НОХД № 1716/09г. на ШРС и др.) за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода за различни срокове, изпълнението на които не е било отложено, а същевременно при извършването на деянието не са били изтекли сроковете по чл.30, ал.1 от НК.

От обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил състава престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като при условията на опасен рецидив, повредил прегради, здраво направени за защита на имот и използвал техническо средство-отвертка, е отнел чужди движими вещи, собственост на „****” ООД гр. Шумен, от владението на съответното длъжностно лице, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. С деянието са засегнати обществените отношения свързани с гарантираното право на собственост и свободното разпореждане с вещите от собствениците и владелците им.

Настоящото деяние е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият С.А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. Настоящото престъпление е извършено при условията на опасен рецидив.

При определяне на вида и размера на наказанието първоинстанционния съд е взел предвид следното: Като отегчаващи обстоятелства е преценил големия брой осъждания за престъпления против собствеността, извън обуславящите правната квалификация на деянието. Отчел е размера на причинените щети, както и заведените срещу него общо 52 заявителски материала. Взел е предвид и обстоятелството, че процесното деяние е извършено в много кратък срок след освобождаването на подсъдимия от затвора, където е изтърпял наказание „лишаване от свобода”. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчел тежкото материално и семейно положение на подсъдимия (същият е безработен и не притежава имущество, а има малолетно дете, за което полага грижи), Взел е предвид и оказаното съдействие и направени самопризнания на досъдебното производство. При така установеното съдът е определил наказанието при превес на отегчаващите обстоятелства, предвид проявената трайна склонност на подсъдимия към незачитане нормите, защитаващи собствеността, с отчитане на смекчаващите, в размер над минималния, предвиден в закона, а именно - три години и шест месеца лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът е намалил определеното наказание с една трета. При това положение съдът е наложил на подсъдимия А. наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по мярка за неотклонение ”задържане под стража” по настоящото дело, считано от 29.09.2012г.

Съдът се е произнесъл и по дължимите такси и разноски.

По отношение на жалбата: Излагат се доводи свързани с наложеното наказание, което се счита за завишено, поради което и несправедливо. Моли се въззивния съд да измени атакуваната присъда като намали наложеното на подсъдимия наказание.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното:

Първоинстанционния съд е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства. Направил е анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са обсъдени. Материалния закон е правилно приложен. Правните изводи на първостепенния съд са правилни и обосновани. Същите почиват на събраните по делото доказателства и техния анализ. Отчетени са всички обстоятелства имащи значение за правната квалификация на деянието.

По отношение на наложеното наказание. Споделя се извода на първоинстанционния съд. При определяне на вида и размера на наказанието първоинстанционния съд се е съобразил както с предходните осъждания, така също и със заетата от подсъдимия позиция и с конкретното му житейско положение. Именно тежкото семейно положение и факта, че се грижи за малолетно дете е мотивирал съдът да се ориентира към наказание наложено при условията на чл. 54 от НК - към минимума, макар и при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. От друга страна съдът е отчел и обстоятелството, че това не е първо осъждане за подсъдимия и явно предходните наказания не са изиграли в пълен обем превантивната си роля. В същото време са преценени и отрицателните характеристични данни, съдържащи се в справката характеристика, очертаващи личността на подсъдимия като лице с трайна престъпна нагласа. Така определеното наказание се явява адекватно на извършеното, на тежкото материално положение на подсъдимия, и в същото време отговаря и на целите визирани в чл. 36 от НК. Поради което се явява и справедливо. Негово по нататъшно намаляване освен че е невъзможно, то би се явило и социално неоправдано. /както беше посочено наказанието е определено почти на законопредвидения минимум, при положение, че първоинстанционния съд е приел наличие на превес на отегчаващите отговорността обстоятелства /. Следва да се посочи и факта, че приетите от съда смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни – след като има превес на отегчаващите, а в същото време и няма такива, които да са с характера на изключителни.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства, няма и такива, които да не са били обсъдени от първоинстанционния съд.

По изложените по горе съображения въззивната жалба се явява неоснователна, атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание - справедливо. Ето защо ще следва присъдата да бъде потвърдена.

Поради което и Шуменският окръжен съд:

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло присъда № 144 от 10.12.2012 година постановена по НОХД № 1684/2012 година по описа на Районен съд гр. Шумен.

На основание чл. 340, ал.2 от НПК Решението да бъде съобщено на страните.

Председател: Членове : 1.

2.