В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Свилен Станчев

2. София Радославова

при участието на секретар Т.К. и прокурор Румен Рачев, като разгледа докладваното от съдията Свилен Станчев ВНОХ дело № 46 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат К.Б. като служебен защитник на подсъдимия О.М.О., срещу присъда № 149 от 17.12.2012 г. по НОХД № 1994/2010 г. на Шуменския районен съд. С обжалваната присъда районният съд е признал подсъдимия О. за виновен в извършване на престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК и го осъдил на наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на осн. чл. 66 от НК за срок от три години. Доводите на защитата са за неправилност на материалноправната квалификация на деянието – същото не следвало да се квалифицира като кражба, а като злоупотреба с доверие – престъпление по чл. 217 от НК, което на осн. чл. 218в ал. 1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия. На това основание искането на защитата е за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство.

Становището на прокурора е за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази следното:

По делото няма спор относно фактите. Безспорно е установено, че на 23.01.2009 г. пострадалият С.Б.Е., при задържането му в Следствения арест гр. Шумен, е предоставил на подсъдимия О. ключ за квартирата си, за да заплати хонорара на адвоката – защитник с намиращите се в квартирата пари. Възползвайки се от това, на следващия ден – 24.01.2009 г., подс. О. влязъл в квартирата на пострадалия и изнесъл оттам цветен телевизор “Беко” и усилвател JVC. Подсъдимият заложил вещите в заложна къща, а получените пари похарчил. Установена е със съдебно-икономическа експертиза стойността на вещите – общо 882 лева. Като допълнително обстоятелство от значение за делото следва да се вземе предвид и пълното възстановяване на щетите от подсъдимия на постр. Е. в хода на съдебното следствие, видно от молба на пострадалия (ОХ 1994/2010 л. 55).

При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд не споделя доводите на защитата за квалификация на деянието като злоупотреба с доверие. Изпълнителното деяние на това престъпление е действие или бездействие, довело до ощетяване, т. е. причиняване на щета на чуждо имущество. Щета по смисъла на НК е понятие, по-тясно от понятието вреда и означава реално намаляване на количеството или стойността на съществуващо имущество. Това намаляване може да се изразява в унищожаване, повреждане, разпиляване или обезценяване на имуществото, но не и в отнемане и/или присвояване на отделна вещ – за последното са приложими съставите на престъплението кражба или присвоителните престъпление. Приемането на тезата на защитата означава практически квалифициране на всички присвоителни престъпления като обсебване, което би обезсмислило съществуването на престъпните състави на чл. 201-206 от НК.

Въззивният съд обаче намира за неправилна материалноправната квалификация на деянието като кражба. Подсъдимият е притежавал ключ от жилището, който ключ му е бил предоставен от пострадалия. Това означава, че както самото жилище, така и намиращите се в него вещи, са били във владение на подсъдимия. С изнасянето им от жилището и предаването им на заложна къща подсъдимият се е разпоредил с тях в свой личен интерес. Поради това, въззивният съд намира, че правилната материалноправна квалификация на деянието е обсебване – престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК. Тъй като имуществото е заместено чрез заплащане от подсъдимия на пострадалия, приложим е привилегированият състав на чл. 206 ал. 6 т. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Следва обжалваната присъда да бъде изменена, като съдът признае подсъдимия за виновен в това, че на 24.01.2009 г. в гр. Шумен присвоил цветен телевизор “Беко” и усилвател “JVC”, собствени на С.Б.Е., които подсъдимият владеел, като до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция става на престъплението обсебване, като до приключване на съдебното следствие в първата инстанция присвоеното имущество било заместено със заплащане на неговата равностойност – престъпление по чл. 206 ал. 6 т. 1 във вр. с ал. 1 от НК. С оглед тази промяна в правната квалификация на деянието, следва присъдата да бъде изменена и в частта относно наложеното наказание. Тъй като предвиденото наказание за това престъпление е лишаване от свобода до три години, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, следва наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отменено и вместо това подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 149 от 17.12.2012 г. по НОХД № 1994/2010 г. на Шуменския районен съд в наказателно-осъдителната част, както следва:

ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, и вместо това ПРИЗНАВА подсъдимия О.М.О. за виновен в това, че на 24.01.2009 г. в гр. Шумен присвоил цветен телевизор “Беко” и усилвател “JVC”, собствени на С.Б.Е., които подсъдимият владеел, като до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция става на престъплението обсебване, като до приключване на съдебното следствие в първата инстанция присвоеното имущество било заместено със заплащане на неговата равностойност – престъпление по чл. 206 ал. 6 т. 1 във вр. с ал. 1 от НК.

ОТМЕНЯ присъдата и в частта относно наложеното наказание три месеца лишаване от свобода и отлагането му по чл. 66 от НК за срок от три години, и вместо това, на осн. чл. 78а от НК ОСВОБОЖДАВА О.М.О. от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.