Р Е Ш Е Н И Е

№ .22./ 28.02.2013 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Свилен Станчев

2. София Радославова

Секретар: Т.К.

Прокурор: Димитър Димов

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНАХД № 55 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С Решение № 778 от 28.12.2012 година по НАХД № 1704/2012 Шуменския районен съд е признал обвиняемата С.М.М., с ЕГН - ********** за невиновна в това, че на 02.03.2008 г. в гр. Шумен, в качеството си на управител на “****” ЕООД гр. Шумен не поискала от ШОС да открие производство по несъстоятелност на дружеството в 30 дневен срок от спиране на плащанията /31.01.2008 год./ - престъпление по чл.227-б, ал.2 от НК, вр. чл. 227-б, ал.1 от НК и я е оправдала за посоченото престъпление. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.

Решението е протестирано от прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен. Излагат се доводи, че решението е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Считат, че съдът не е следвало да се произнася по същество, а щом е приел ново фактическо положение различно от приетото в постановлението, то е трябвало да върне делото на прокурора. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото на прокуратурата.

Обвиняемото лице, редовно призовано не се явява. За нея се явява упълномощен защитник. Същият изразява становище за неоснователност на протеста. Счита, че не се касае за приемане на ново фактическо положение, тъй като обстоятелствата, на които се е позовал съдът са били ясни още в хода на досъдебното производство. Моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен изразява становище, че депозирания протест е основателен и го поддържа. Счита решението за постановено при допуснати процесуални нарушения. Предлага същото да бъде отменено, а делото върнато на Районна прокуратура гр. Шумен.

Въззивният съд при проверка на решението по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал доказателствата по делото. Преценявайки ги е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящия състав: Обвиняемата С.М.М. развивала търговска дейност чрез фирма “****” ЕООД – гр. Шумен. От 30.11.2005г. до 15.01.2010г. обвиняемата била едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител. На 25.10.2010 година “****” ЕООД – гр. София подало молба до Окръжен съд гр. Шумен за обявяване на неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на “****” ЕООД. С решение № 101 от 30.06.2011 година по гр.д. № 645/2010г. на Шуменски окръжен съд била обявена неплатежоспособността на “****” ЕООД – гр. Шумен с начална дата 30.04.2009 година. Въз основа на депозирана жалба било образувано в.т.д. № 692/2011 г. по описа на Апелативен съд гр. Варна. С решение № 39/27.02.2012г. е отменено решението на Окръжен съд гр. Шумен, с което е била обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 30.04.2009 година като е определена начална дата на неплатежоспособност 31.01.2008 година.

От назначената в хода на досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза се установява, че “****” ЕООД е декларирало загуби за 2007г. - 133 867 лева, за 2008г. - 739 900 лева, за 2009г. - 923 018.55 лева, за 2010г. - 239 932.73 лева и за 2011г. - 44 338.85 лева. Съгласно заключението на експертизата за периода 2007 – 2008 година дълготрайните и краткотрайните материални активи, с които разполага дружеството не са били достатъчни за покриване на задълженията му. Експертът заключава, че затрудненията на дружеството не са временни и произтичат още от началото на 2008 година, поради което приема за начална дата на неплатежоспособността 31.01.2008 година. Установено е, че дружеството не може да покрива задълженията си към кредиторите само с вземанията си от клиенти и наличните парични средства. Не разполага с достатъчно вземания и парични средства, с които да поеме краткосрочните си задължения. В конкретният случай не се касае за паричното задължение, което не е платено, а за доказана обективна невъзможност за плащане.

Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: материали от извършено проверка, отговор от Административен съд Шумен, отговор от Агенция по вписванията гр. Шумен, справки, сигнал от «****» ООД, удостоверения за актуално състояние, фактури, съдебни решения, разпечатки от движенито на делата, учредителен акт на «****» ЕООД гр. Шумен, съдебно счетоводна експертиза, отговори от ТД НАП Варна – офис Шумен, извлечения от сметки, данъчни декларации, отчети за парични потоци, заверени копия от нотариални актове, свидетелство за съдимост.

Първоинстанционният съд е констатирал, че неправилно в досъдебното производство на обвиняемата е повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл.227-б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК извършено на 31.01.2008 година предвид това, че това е началната дата на неплатежоспособността. Деянието е осъществено след изтичане на предвидения в чл.227-б, ал.2 от НК срок, който започва да тече от 31.01.2008 год. Съдът е констатирал, че във внесеното от Шуменска районна прокуратура постановление за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата прокурорът също неправилно е приел, че престъплението е извършено на 02.03.2008г, който ден е неприсъствен – събота. Поради което и 30 двенвния срок изтича в първият присъствен ден /като следващите два дена също са били почивни – 02.03.2008г. – неделя, а 03.03.2008г. – национален празник/. Т.е. първият присъствен ден е 04.03.2008г., поради което в конкретния случай срокът е изтекъл на 04.03.2008г. и след тази дата, т.е. от 05.03.2008г., е налице неправомерно поведение от страна на обвиняемата.

В резултат на това Шуменският районен съд е счел, че след като прокурорът в постановлението е приел, че престъплението е извършено, преди същото реално да е осъществено, няма как да е възникнала и съответната наказателна отговорност. Поради което е и оправдал обвиняемата по така възведеното й с постановлението обвинение.

По отношение на протестът: Излагат се доводи, че решението е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Считат, че съдът не е следвало да се произнася по същество, а щом е приел ново фактическо положение, различно от приетото в постановлението, то е трябвало да върне делото на прокурора. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото на прокуратурата.

Оплакването е основателно.

Съгласно чл. 378, ал.3 от НПК съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения той прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. В случая първоинстанционния съд е установил нови фактически положения, противоположни от тези посочени в постановлението. И няма никакво значение, дали тези фактически положения са били известни или не още в досъдебното производство /каквито доводи навежда защитата на обвиняемата/. Това е така, тъй като обвинителния акт, респк. постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, очертават фактическото положение /обстановка/ и правната квалификация на деянието.

Въззивният съд констатира и друго съществено процесуално нарушение. Същото е било констатирано и от първоинстанционния съд, но е останало необсъдено като такова. В досъдебното производство на обвиняемата е повдигнато и предявено обвинение с постановление за привличане на обвиняем от 29.10.2012 година за престъпление по чл.227-б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК извършено на 31.01.2008г. /л. 128, т.1/. Както правилно е констатирал и районния съд това не е датата на извършване на престъплението, а началната дата на неплатежоспособността на дружеството /съдебно икономическата експертиза, ведно със всички справки и отговори касаещи задълженията и движението на паричните средства на дружеството/. Т.е. обвиняемата е била привлечена в това си качество, за деяние което още не е извършила. И този пропуск на органа на досъдебното производство е можел да бъде саниран от прокурора, с изготвянето на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /по силата на Тълкователно решение № 2 от 7 октомври 2002 по т.д. № 2/2002 на ОСНК на ВКС – т.4.2/. Но това не е сторено. Посоченото постановление на Шуменска районна прокуратура е прекалено схематично и не съдържа изискуемите се реквизити за това. В него липсва описание на фактическото положение, т.е. не са очертани основните рамки на доказаване и участието на обвиняемата в него. Изцяло липсва диспозитивна част – описание на деянието и неговата правна квалификация. С това пропуските допуснати на досъдебното производство не само че не са отстранени, но са и повторени.

При това положение е следвало първоинстанционния съд да прекрати делото и върне същото на прокурора вместо да се произнася с акт по същество. Като не е сторил това същият е допуснал съществено процесуално нарушение.

Ето защо въззивният протест се явява основателен. Поради което и ще следва решението да се отмени и делото върне на прокурора.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 778 от 28.12.2012 год. постановено по НАХД № 1704/2012 г. по описа на Районен съд гр. Шумен и ВРЪЩА делото на прокурора при Районна прокуратура гр. Шумен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

Председател : Членове : 1.

2.