Р Е Ш Е Н И Е

№ 63. / 07.06.2013 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На тринадесети май през две хиляди и тринадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2. Свилен Станчев

Секретар: Д.А.

Прокурор: ................................

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНЧХД № 154 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 38 от 14.3.2013 година постановена по НЧХД № 1340/2011 година Шуменският районен съд е признал подсъдимата В.С.П., ЕГН - ********** за виновна в това, че на 12.07.2011 година, в гр. Шумен, казала нещо унизително за честта и достойнството на В.Б.Н. в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 146, ал.1от НК вр. чл. 54 от НК й наложила наказание “глоба” в размер на 3000 лева. Със същата присъда съдът е признал В.П. за виновна и в това, че на 12.07.2011 година, в гр. Шумен, казала нещо унизително за честта и достойнството на С.А.С. в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично и на основание чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 146, ал.1от НК вр. чл. 54 от НК я осъдила на “глоба” в размер на 3000 лева. На основание чл. 23 от НК съдът е определил общо наказание на П. до размера на по тежкото, а именно “глоба” в размер на 3000лв. Съдът е осъдил подсъдимата В. П. да заплати на В.Н. сумата от 1000 лева като обезщетение за причинените и неимуществени вреди като отхвърлил иска в останалата му част до предявен размер, като неоснователен и недоказан. Осъдил П. да заплати и на С.С. сумата от 1000 лева като обезщетение за причинени неимуществени, като отхвърлил иска в останалата му част до предявения размер, като неоснователен и недоказан.

Съдът се е произнесъл и по направените разноски по делото и дължимите такси.

Недоволна от присъдата останала подсъдиматаВ. П., както от наложеното наказание, така и по отношение на уважения граждански иск. Счита, че наложеното наказание е несправедливо, тъй като не е извършила престъплението, за което е осъдена. Уважените граждански искове намира за завишени. Моли за постановяване на оправдателна присъда, а алтернативно за приложение на чл. 78-а от НК.

Частните тъжители В.Н. и С.С. и техния повереник са депозирали писмено възражение срещу жалбата. Считат жалбата за неоснователна. Молят присъдата да бъде потвърдена. В съдебно заседание поддържат възражението си и претендират за направените разноски.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, установи следното: За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства съдът приема за установена фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд и която е следната:

Частните тъжителки В.Н. и С.С., както и подсъдимата В.П. ***. Тъжителката С. и подсъдимата били близки приятелки. Впоследствие отношенията им се влошили, като поводът за това били водените наказателни производства за извършени кражби от домовете на Н. и С.. На 12.07.11 година в гр. Шумен около 16,00 часа тъжителките се намирали в близост до пейка на алеята при театър “Васил Друмев”. Покрай тях минала св. Тонева, поздравили се и продължила по алеята към Руски паметник. В този момент покрай тъжителките минала и подсъдимата В.П., обърнала се към тях и започвала на висок глас да ги обижда с думите: “курви“, “простачки”, “полицията върна ли на Веса златото?”, “луди ли сте?.“ Думите й били чути от св. Тонева, която в този момент била на около 5-6 метра от тъжителките, обърнала се и видяла подсъдимата да “ръкомаха и яростно да говори и крещи”. Думите на подсъдимата били чути и от св. Х., който познавал тъжителката Н. и в този момент също бил в близост до тях. Свидетелят Б. който в този момент се движел по алеята след театъра и малко под кафето, също чул думите “курви“, “простачки”, “полицията върна ли на Веса златото ?”, “луди ли сте?“, отправени от подсъдимата на “доста висок тон” към двете тъжителки.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - св. И. Т., св. Х., св. П. Б., както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства – жалби, диплом за завършено висше образование, диплом за завършено полувисше образование, диплом за следдипломна квалификация, допълнително споразумение към трудов договор, заверени копия от материали по д.п. № 977/2011 описа на РУ Полиция Шумен за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, писмо на Агенция социално подпомагане – Шумен № 9433 / 23.02.2013 год., регистрационна карта на бюро по труда гр. Шумен и график за поддържане на регистрация, амбулаторни листи, от проведените очни ставки и от изготвената и приета от съда съдебно медицинска експертиза.

От заключението на изготвената по първоинстанционното дело съдебно медицинска експертиза по отношение слуха на св. Ж. се установява, че същият би могъл да чува нормален разговор от 15-20 метра при относителна тишина в благоприятна околна среда, за която няма налични данни в материалите по делото. Местото на което е станал инцидента, с оглед автомобилно и пешеходно движение, е на шумна част от града и свидетелят не би могъл от такова разстояние да чуе нормален говор.

Посочените доказателства обосновават извода на съда за виновността на подсъдимата в престъпление по чл.148, ал.1 от НК вр чл.146, ал.1 от НК по отношение на всяка от тъжителките.

С престъплението са засегнати обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека за собствената си личностна и обществена ценност. Подсъдимата е извършила престъплението под формата на непосредствено устно изричане на унизителни думи за тъжителките изречени в тяхно присъствие. Пострадалите от деянието са възприели лично обидните думи и са имали формирано съзнание и чувство за лична чест и достойнство.

Подсъдимата В.П. е пълнолетно вменяемо лице без наличие на данни, че не може да носи наказателна отговорност. Престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл – подсъдимата е предвиждала че употребените думи и изрази са унизителни за честта и достойнството на всяка от тъжителките, че същите ще бъдат непосредствено възприети от тях и пряко е целяла настъпването на този резултат, а именно думите да бъдат чути от тъжителките. П. е съзнавала, че обидните думи са казани на публично място, в присъствието на други лица. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е целяла настъпването им.

Причината за извършване на престъплението се корени в несъобразяването и незачитането на обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на личното чувство за достойнство и самооценката на човека за собствената си личностна и обществена ценност.

При определяне на наказанието съдът е преценил тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Преценил е и личността на извършителката, семейното и имотното й състояние. Поради което и първоинстанционния съд е приел, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието за всяко едно деяние по чл.148, ал.1 от НК вр чл.146, ал.1 от НК бъде определено на минимума предвиден в закона – а именно - "глоба" в размер на 3 000 лв. На основание чл. 23 от НК съдът е определил едно общо наказание - 3000 лева глоба. Така наложеното наказание, Шуменският районен съд е преценил за справедливо и съответстващо на деянието и дееца, както и подходящо за да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената. По този начин и с това наказание съдът е счел, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на гражданските искове: Претендирана е гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат всички отрицателни последици настъпили за пострадалите, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимата, в резултат на което са възникнали вредите и те са в причинна връзка. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост /т.13 от Постановление №7/59г. на Пленума на ВС/ и след преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Отчитайки това първоинстанционния съд е приел, че е справедливо гражданския иск за всяко от деянията срещу подсъдимата да бъде уважен в размер на по 1000 лева за всяка от тъжителките. В останалата им част до пълния предявен размер съдът е отхвърлил.

Съдът се е произнесъл се и по направените разноски и дължими такси.

По отношение на жалбата подсъдимата: Недоволна от присъдата останала подсъдимата В.П., както от наложеното наказание, така и по отношение на уважения граждански иск. Счита, че наложеното наказание е несправедливо, тъй като не е извършила престъплението, за което е осъдена. Уважените граждански искове намира за завишени. Моли за постановяване на оправдателна присъда, а алтернативно - за приложение на чл. 78-а от НК.

Жалбата е изцяло неоснователна.

Шуменският районен съд е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства. Направил е анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са обсъдени поединично и в своята съвкупност. Съдът е дал отговор на всички поставени въпроси. И едва след този анализ е направил правния извод за приложимия закон. Съдът изрично е посочил непротиворечивите доказателства. Обсъдил е и противоречивите. Съпоставил ги е поотделно и в съвкупност със всички доказателства по делото. Изложил е доводи поради какви обстоятелства кредитира едните и не дава вяра на другите. Първоинстанционният съд е обсъдил всички свидетелски показания. Коментирал е не само отделни техни показания, а и показанията им в цялост.

Първоинстанционния съд е обсъдил показанията на свидетелите станали очевидци на инцидента – Т., Х. и Б.. Обстоятелството, че подсъдимата е отправила обидни думи “курви“, “простачки” към двете тъжителки се установява по безпротиворечив и несъмнен начин от показанията на тези трима свидетели. И тримата свидетели са чули отправените от подсъдимата обиди на публично място в централната част на града. Показанията им са логични и последователни.

Шуменският районен съд е обсъдил подробно показанията и на друга група свидетели – св. Ц., В. и Ж.. Изложил е аргументирани доводи защо не кредитира техните показания. Тези доводи напълно се споделят и от настоящия състав. Налице е освен противоречие в техните показния, но и съмнения за “подготвяне” показанията на посочените свидетелите. Видно от протокола на съдебното заседание проведено на 18.10.2011 година защитата на подсъдимата е заявила, че не води свидетели, а свидетелката Ц. в с.з. проведено на 01.12.11г е заявила: ”На предното заседание бях в съда .....имах уговорка с В.......тя ми обясни, че може да се наложи да свидетелствам и да дойда. Не съм я питала защо не съм свидетелствала на първото дело”. Това процесуално поведение на защитата и подсъдимата навеждат на мисълта, че същите са искали да се запознаят първо с доказателствата и показанията на свидетелите на тъжителите, и след това в зависимост от тях да депозират своите. Съмнение за истинността на показанията на посочената свидетелка възникват и доколкото същата е заявила, че “....на 12.06.11 когато идвах тук на подпис се подписах и тръгнах да се прибирам....“. От приложеното по делото писмо от “Социално подпомагане “ гр. Шумен /стр. 90/ се установява, че тази свидетелка на посочените от нея дати - 12.06.2011 и 12.07.2011 година не е ходила на подпис в “Социално подпомагане“ гр. Шумен. В подкрепа на този факт е и приложеното копие от регистрационна карта /стр. 93/. Налице е противоречие в посочената дата от свидетелка Ц. и относно инцидента - същият е станал не на твърдяната от нея дата 12.06.11 г., а на 12.07.11г. Поради изложеното са налице сериозни съмнения в достоверността на показанията на св. Ц., поради което и правилно и законосъобразно районния съд не ги е кредитирал. Налице са противоречия и в показанията на св. В.. Свидетелката твърди, че инцидента за който свидетелства е станал през месец август, а не на 12.07.2011 година. Освен това тя споменава и реплики, каквито не са възприети от никой от другите свидетели, включително и от свидетелите сочени от защитата. Показанията на св. Ж. противоречат на казаното от другите свидетели. Св. Ж. заявява, че не е имало викове при инцидента, а нормален разговор, което е в противоречие с твърденията на свидетелката В., която сочи “викаха и размахваха чанти......постоянно викаха“. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза, свидетеля Ж. би могъл да чува нормален разговор от 15-20 м. при относителна тишина в благоприятна околна среда, за която няма налични данни в материалите по делото. Безспорно, местото на което е станал инцидента, с оглед автомобилно и пешеходно движение е на шумна част от града и свидетелят не би могъл от такова разстояние да чуе нормален говор, за какъвто твърди, че е бил проведен.

Отчетени са всички обстоятелства, имащи значение за правната квалификация на деянието. Материалният закон правилно е приложен. Този извод изцяло се споделя. Поради което и искането на подсъдимата за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова – изцяло оправдателна, е неоснователно.

По искането за приложение на чл. 78-а от НК. Искането е неоснователно. Макар и да не го е коментирал подробно в мотивите си районния съд е отказал приложението на този текст, като се е позовал на ал.7 на чл. 78-а от НК. Това позоваване е законосъобразно. Съгласно посочената разпоредба ал.1-5 на чл. 78-а от НК не се прилага “....... както и при множество престъпления....”. В случая са налице две отделни деяния, по отношение на две лица, които не са извършени при условията на съвкупност. Поради което е налице и множество от престъпления, което изключва приложението на чл. 78-а, ал.1 от НК.

Следва да се обсъди и оплакването за несправедливост на наложеното наказание. Настоящият състав намира същото за неоснователно. При определяне на наказанието на подсъдимата съдът е отчел всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанията. Настоящият състав се солидаризира с изложените обстоятелства свързани с индивидуализацията на наказанието Същите са наложени на минимума. Поради което не е възможно и тяхното по нататъшно намаляване. В същото време счита, че не са налице и многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 55, ал.2 от НК. На основание чл. 23 от НК съдът е определил общо наказание – 3000 лева глоба.

По отношение гражданските искове. Присъдата не е обжалвана от частните тъжители, но тъй като е направено искане за постановяване на оправдателна присъда от подсъдимата, което води като последица до основателността на гражданския иск, следва да се отбележи само следното: С оглед на изложените доводи, че не са налице основания за постановяване на оправдалтелна присъда, то не са налице и основания за отхвърляне на предявените граждански искове. Същите са уважени частично по справедливост и при спазване правилото на чл.52 ЗЗД и указанията дадени в т.13 от Постановление №7/59г. на Пленума на ВС. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. Преценени са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са отчетени при определяне размера на обезщетението и причинените морални страдания /Постановление №4/68г. на Пленума на ВС/. Видно от събраните доказателства, тъжителите са претърпели морални вреди, поради което правилно и законосъобразно, а и обосновано са уважени частично. В останалата им част до пълния предявен размер исковете са отхвърлени. В случая не са налице нови или необсъдени обстоятелства, които да водят до промяна размера на присъденото обезщетение.

Съдът се е произнесъл и по дължимите държавни такси и направени разноски.

По делото не се събраха доказателства, променящи фактическата обстановка или правните изводи. При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Нещо повече, във въззивното производство не се събраха и нови доказателства, налагащи изричното им обсъждане. Липсват факти и доказателства водещи до промяна на фактическата обстановка или до установяване на нови фактически положение. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание или присъденото обезщетение.

Ето защо съдът намира, че присъдата на Шуменския районен съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Съобразно направеното искане от тъжителите за присъждане на разноските направени от тях във въззивното производство, същото е основателно и доказано – представено адвокатско пълномощно. В тежест на подсъдимата В.П. следва да се поставят разноските в размер на 200 лева направени от В.Н. и разноските от 200 лева направени от С.С..

С оглед на изложеното и водим от горното, Шуменският окръжен съд:

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло присъда № 38 от 14.03.2013 година по НЧХД № 1340/ 2011 година по описа на Районен съд гр. Шумен.

Осъжда В.С.П., ЕГН – ********** да заплати на В.Б.Н. сумата от 200 – двеста лева за разноски във въззивното производство.

Осъжда В.С.П., ЕГН – ********** да заплати на С.А.С. сумата от 200 – двеста лева за разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Решението да бъде съобщено на страните.

Председател: Членове : 1.

2.