В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2. Свилен Станчев

при участието на секретар Д.А. и прокурор Румен Рачев, като разгледа докладваното от съдията Свилен Станчев ВНОХ дело № 165 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по протест на прокурор в Районна прокуратура Шумен и жалба на подсъдимия И.Х.Н. срещу присъда № 35 от 12.03.2013 г. по НОХД № 1596/2011 г. на Шуменския районен съд. С присъдата районният съд е признал подсъдимия Н. за виновен в извършване на престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК и го осъдил на една година лишаване от свобода. Това наказание съдът кумулирал с наказания по други присъди и наложил на подс. Н. най-тежкото от тях – 3 години и 8 месеца лишаване от свобода, търпимо в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим. Приспаднал е 24-часовото задържане на подсъдимия по настоящото наказателно производство, по мярката за неотклонение по НОХД 1398/2011 г. на ШРС и изтърпяната част от наказанията по присъдите, с които е извършена кумулацията. Оплакването на жалбоподателя е за неправилност на осъждането и наложената кумулация, като искането му е да бъде оправдан. В съдебното заседание пред въззивния съд той уточнява, че искането му е само за изменение на присъдата в частта й относно направената кумулация.

Доводите на прокурора в протеста са за явна несправедливост на размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като искането е този размер да бъде увеличен до поискания от обвинението пред първата инстанция.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна е безспорно установено, че подсъдимият Н. на 12.07.2011 г. влязъл в жилището в гр. Шумен кв. Макак ул. Гълъбец № 5, обитавано от майка му Р. И. Ц.. Преди тази дата – на 08.07.2011 г. била издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие. Безспорно се установява от доказателствата в досъдебното и първоинстанционното съдебно производство, че към тази дата подсъдимият не е знаел за издадената срещу него заповед – същата му е била представена на 20.07.2011 г. от полицейския служител Й. Н., който е изготвил протокол за предупреждение. Поради това, правилно районният съд е приел за недоказано това деяние. Безспорно се установява също и че след 20.07.2011 г. – датата на узнаването на заповедта, на 30.07.2011 г. подс. Н. отново влязъл в жилището, обитавано от Р. Ц., ползваща се от защитата на издадената заповед. Правилно районният съд е приел за доказано това обстоятелство от показанията на свидетелите М., С. и Н.. С това влизане в жилището на 30.07.2011 г., което действие му е било забранено от съдебната заповед, подс. Н. осъществил състава на престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК. Правилни са в този смисъл и материалноправните изводи на районния съд.

Не са допуснати процесуални нарушения на досъдебното и първоинстанционното съдебно производство. Подсъдимият е разбрал в какво е обвинен, надлежно е бил запознат с правата си в това му качество и му е предоставена възможност да ги упражнява в пълен обем лично и чрез назначения му служебен защитник.

Наложеното наказание е справедливо и в тази връзка, съдът намира за неоснователни доводите в протеста за заниженост на наказателната санкция. Вярно е, че степента на обществена опасност на подсъдимия е висока, предвид многобройните му предишни осъждания. Конкретното деяние обаче няма такава висока степен на обществена опасност, която да налага увеличаване на наказанието. Нарушението на заповедта е било еднократен акт, преустановен веднага след намеса на полицейските служители, без това да са настъпили значителни вредни последици. Поради това съдът намира, че не е налице основание за увеличаване на наказанието.

Законосъобразно съдът е определил общо наказание от 3 години и 8 месеца лишаване от свобода измежду наложеното по настоящото дело и наказанията по НОХД № 1398/2011 г., НОХД № 1036/2012 г. и НОХД № 1904/2011 г. – всички на ШРС. Неоснователно е искането на подсъдимия за кумулиране на тези наказания и с наложените наказания по НОХД № 1488/2002 г., НОХД № 396/2003 г. и НОХД № 470/2004 г. НОХД № 1488/2002г. е приключило със споразумение на 26.03.2003 г., в сила на същата дата. НОХД № 396/2003 г. е приключило със споразумение на 13.02.2004 г., в сила на същата дата. НОХД № 470/2004 г. е приключило със споразумение от 07.11.2005 г., в сила на същата дата. Престъпленията – предмет на НОХД № 1398/2011 г., НОХД № 1904/2011 г. и престъплението – предмет на настоящото дело, са извършени след влизане в сила на съдебните актове по НОХД № 1488/2002 г., НОХД № 396/2003 г. и НОХД № 470/2004 г.: съответно по НОХД № 1398/2011 г. – през м. май 2011 г., по НОХД № 1904/2011 г. – за периода 16.03.2011 г. – 11.04.2011 г., а по настоящото дело – на 30.07.2011 г. Съществува възможност за кумулация единствено на наказанието по НОХД № 1036/2012 г. и наказанията по посочените от подсъдимия дела. Това обаче не би променило размера на общото наказание, определено от районния съд с обжалваната присъда, тъй като наказанието по НОХД № 1036/2012 г. е тринадесет месеца лишаване от свобода, а най-тежкото наказание измежду кумулираните от районния съд е три години и осем месеца лишаване от свобода – по НОХД № 1904/2011 г. Поради това не е налице основание за изменение на обжалваната присъда и в тази й част.

Поради изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 35 от 12.03.2013 г. по НОХД № 1596/2011 г. на Шуменския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.