Р Е Ш Е Н И Е

№74

гр. Шумен 21.06.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският Окръжен съд наказателна колегия на десети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Георгиева

ЧЛЕНОВЕ : 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

при секретаря Г.С. и с участието на прокурора Димитър Арнаудов, като разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов ВНАХД № 190/2013 година по описа на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и следващите от НПК.

С решение № 203/20.03.2013 година ШРС е признал за виновен Н.К.Ш. ЕГН-********** за виновен по чл.343 ал.1 б.Б пр.2 вр.чл.342ал.1 от НК, като на основание чл.78А съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „ глоба” в размер на 1000/ хиляда/ лева.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъдил подсъдимият да заплати и направените по делото разноски в размер на 561 / петстотин шестдесет и един / лева от които 441/ четиристотин четирдесет и един / лева по сметка на ОД на МВР – град Шумен и 120/ сто и двадесет / лева по сметка на ВСС.

Така постановеното решение в предвидения от закона срок и форма е обжалвано пред въззивната инстанция от осъдения Ш.. С жалбата се иска отмяна на решението на ШРС и постановяването на ново ,с което подсъдимият да бъде оправдан. В подкрепа на искането се излагат доводи подробно в самата жалба.

В открито съдено заседание подсъдимият се явява лично и с неговият процесуален представител, като поддържа депозираната жалба и направеното с нея искане за отмяна. Освен това се прави и алтернативно искане, с оглед допуснати процесуални нарушения/ според защитата на подсъдимия/ делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Представителят на прокуратурата намира решението на ШРС за правилно законосъобразно и като такова пледира за неговото потвърждаване изцяло.

ШОС след като се запозна с мотгериалите по делото обсъди доказателства поединично и в тяхната съвкупност намира за установено от към фактическа страна следното :

Подсъдимият Ш. бил правоспособен водач на МПС и таксиметров шофьор на ООД” Братя Кулеви - Принцес”. На 29.07.2011 година около 13.30 часа получил поръчка на адрес град Шумен ул. „ ***” № 89. Подсъдимият отъшъл с управлявания от него лек автомобил „ ***** и го спрял в близост до адреса на платното за движение в посока ул. „ ***”. В автомобила се качили пътниците. Срещу таксиметровия автомобил спрял микробус, чията лента за движение е частично свободна но недостатъчна за разминаване. В този момент на левия тротоар по ул.” ***” се движела пострадалата А.Д.П. от град Шумен и решила да пресече улицата в посока към намиращите се от другата страна магазини. Пострадалата възприела таксиметровия автомобил докато бил в покой и тръгнала да пресича платното на разстояние около 7.90 метра зад таксито и косо под ъгъл 80 градуса. От своя страна за да осигури разминаване с буса водача на таксиметровия автомобил предприел маневра „ движение на задан ход”, като погледнал назад само през страничното огледало, без да осигури видимост в посоката на движение. Движел се с минимална скорост от 5-8 км/ч и след около 2-3 секунди видял пресичащата пешеходка и предприел аварийно спиране, но в резултат на удара А.Д.П. паднала зад автомобила на дясната си страна.

В резултат на ПТП пострадалата получила счупване на лъчевата кост на дясна предмишница което довело до трайно затруднение в движението на горен десен крайник за срок по-голям от един месец, средно 2-3 месеца.

От двойната автотехническа експертиза е видно, че преди извършване на меневрата „ движение на заден ход” водача не се е убедил напълно в нейната безопасност, имал е техническа възможност да осигури достатъчна видимост за движещият се назад автомобил чрез обръщане на глава и оглеждане на обстановката през задното обзорно стъкло и през страничните стъкла.

Правилно първоинстанционния съд на базата на установената по делото фактология е счел ,че в процесния случай от обективна и субективна страна е осъществен състава на непредпазливо деяние по чл.343 ал.1 б. Б пр. второ вр. чл. 342 ал.1 от НК.

Правилно съдът е приел ,че пострадалата носи частична вина за приченения престъпен резулат и в този смисъл е допринесла за него, със собственото си неправомерно поведение и в нарушение на чл.113 ал.1 от ЗДвП.

Подробно съдът е обсъдил и чистото съдебно минало на подсъдимия, както и обстоятелството ,че същият не е освобождаван от наказателна отговороност по реда на раздел ІV от глава VІІІ от НК и на тази база е стигнал до правилния и обоснован извод, че подсъдимят следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000/ хиляда / лева, отчитайки ,че по този начин ще се постигнат целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

С оглед на целите на наказанието ШРС правилно е преценил, отчитайки данните за личността на нарушителя, степента на обществена опасност на същия , както и обстоятелството ,че постадалата е допиринесла за настъпването на престъпния резултат със собственото си неправомерно поведение, че на Ш. не следва да се налага наказание лишаване от правоуправление за определен период от време.

В този смисъл първонистанционния съд правилно законосъобразно и обосновано е поставил своя съдебен акт.

Водим от горното ШОС намира ,че постановеното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Поради което и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 203/20.03.2013 година постановено по НАХД №1695/2012 година на Районен съд град Шумен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.