Р Е Ш Е Н И Е

№ 72 14.06.2013г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесети май две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар Нели И.

Прокурор Д. Арнаудов

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНОХД № 191 по описа за 2013г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 8 от 05.03.2012 г. по НОХД № 485/2012г. Великопреславският районен съд е признал подсъдимия Т.М.М., за виновен в това, че в периода от 18.08.2012г. до 22.08.2012г. в с.Драгоево, обл.Шумен, в немаловажен случай, при условията на повторност, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с М.М.А., отнел чужди движими вещи: 90 л домашна ракия, 30 л домашно вино и 1 бр. меден котел с вместимост 10 л, всички вещи на обща стойност 739.00 лв., от владението на Д.Х.М. от гр.В.Преслав, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.5 и 7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл.57 вр. чл. 60, ал.1 и чл.61, ал.1, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и закрит тип на затворническото заведение. На основание чл.68 ал.1 от НК постановил подсъдимият Т.М.М., да изтърпи и наказанието “лишаване от свобода” в размер на десет месеца, наложено му с определение за одобряване на споразумение по НОХД №339/11 г. по описа на ВПРС, ВЗС на 26.11.2011 г., изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, като на основание чл.57 вр. чл.60 ал.1 и чл.61 ал.1 т.2 от ЗИНЗС, определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и закрит тип на затворническото заведение. С присъдата ВПРС признал и подсъдимия М.М.М. за виновен в това, че в периода от 18.08.2012 г. до 22.08.2012 г. в с.Драгоево, обл.Шумен, в немаловажен случай, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с Т.М.М., отнел чужди движими вещи: 90 л домашна ракия, 30 л домашно вино и 1 бр. меден котел с вместимост 10 л, всички вещи на обща стойност 739.00 лв., от владението на Д.Х.М. от гр.В.Преслав, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.5 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода и на основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.25 ал. 1 вр. чл.23 ал.1 от НК определил едно общо наказание на подсъдимия М.М.М. по постановената присъда и по определение за одобряване на споразумение по НОХД №403/12 г. по описа на ВПРС, ВЗС на 19.10.12 г., в размер на осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК, отложил изпълнението на определеното общо наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата ВПРС осъдил подсъдимите Т.М.М. и М.М.М. да заплатят солидарно на Д.Х.М. сума в размер на 539.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл.195 ал.1 т.5 от НК, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2012 г., до окончателното изплащане на сумата и отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан. На основание чл.189 ал.3 от НПК и чл. 190 ал.2 от НПК, осъдил всеки от подсъдимите да заплати по 25.00 лева, в полза на държавата по сметка на ВПРС, представляваща направените по делото разноски по обвинението по което е признат за виновен и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски, както и по 25.00 лева държавната такса върху уважения размер на гражданския иск.

Така постановеният съдебен акт е обжалван от адв.К.Б. от ШАК като служебен защитник на подсъдимия Т.М.. В жалбата се изразява становище за неправилност на присъдата, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Смята, че е приложим чл.55 от НК и следва да се определи по-ниско наказание, че не са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства като семейно положение, тежко финансово състояние и пълно съдействие на разследващите органи. Моли да бъде отменена присъдата, като бъде оправдан подсъдимия или да бъде изменена присъдата като му бъде наложено наказание пробация или изпълнението на наказанието да бъде отложено или да бъде намален срока на наложеното наказание лишаване от свобода на три месеца.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна. Смята, че е невъзможно прилагането на чл.66 от НК или налагането на наказание пробация предвид специалния минимум, че е неприложима разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което смята, че именно наложеното наказание от десет месеца лишаване от свобода е справедливо, а самата присъда на ВПРС намира за законосъобразна, обоснована и правилна. Моли да бъде потвърдена присъдата на ВПРС.

Гражданският ищец поддържа иска и моли да бъде възстановена сумата от кражбата. Смята, че присъдата е правилна и се надява да подейства възпитателно на подсъдимите. В хода на съдебните прения желае да му бъде заплатена присъдената сума.

Подсъдимият А., редовно призован се явява лично и със служебния си защитник адв.Б. и заявяват изрично че няма да се възползват от правото си да се присъединят към жалбата. Смятат присъдата на ВПРС за правилна, справедлива и обоснована, както по отношение на наложеното наказание, така и по отношение на гражданския иск.

Пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява. Служебният защитник поддържа жалбата на сочените в нея основания и излага допълнителни доводи, поради които моли да бъде намалено наложеното на подзащитния му наказание, защото е несправедливо, като смята, че следва да се приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК и да бъде намалено наказанието на шест месеца, че режима следва да е общ, тъй като за първи път М. ще изтърпява наказание “лишаване от свобода”. Поради това моли за изменение на присъдата с намаляване на наказанието и по-лек режим на приведеното в изпълнение наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд провел предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК, при което подсъдимите на основание чл.371 т.2 от НПК са признали всички факти изложени в обвинителния акт и не е провеждан в хода на съкратеното съдебно следствие разпит на свидетелите и вещите лица. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел от фактическа страна описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно, че:

Пострадалият Д.М. ***. М. посещавал имота един път седмично и съхранявал в същия покъщнина и други вещи, включително десет пластмасови туби с вместимост всяка от по 10 литра, две дървени бурета, едното от сто литра, а другото от двеста и петдесет литра, 90 литра ракия - гроздова и 50 литра червено вино. Алкохолът съхранявал в мазето, чиято врата не се заключвала.

На подсъдимите било известно, че имота на пострадалия в с.Драгоево, не се обитавал постоянно. Двамата се уговорили да влязат в къщата и да вземат ракия и вино. На неустановена дата за времето от 18.08.2012г. до 22.08.2012г. двамата влезли в мазето на М. и напълнили в пластмасовите туби, които открили там, 90 литра ракия и 30 литра червено вино. Същата вечер, двамата заедно, на няколко курса пренесли пълните туби от мазето на пострадалия до дома на подс.Т.М.. От мазето, освен тубите с алкохол взели и 1 меден котел с вместимост 10 литра. Част от алкохола, подсъдимите употребили по предназначение, като лично го изпили, а друга част продали на неустановени лица.

Приетата от съда икономическа експертиза, дава заключение, че стойността на отнетото, към момента на извършване на престъплението е общо 739.00 лв.

В хода на съдебното следствие всеки от подсъдимите дал на пострадалия по 100.00 лв. за възстановяване на част от причинените с престъплението вреди.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т.М. е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.5 и 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, а подс.М.А. е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянията е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано първата инстанция е приела, че извършители на престъплението са подсъдимите. В тази насока са преди всичко обясненията в хода на досъдебното производство и самопризнанията на подсъдимите, а в синхрон с тях са и показанията на свидетелите М., М. и И., събрани в хода на досъдебното производство и заключението на съдебно-икономическата експертиза приобщено по ДП. Шуменският окръжен съд напълно споделя логиката на ВПРС при обсъждането на доказателствата и се солидаризира с мотивите му, поради което и не ги преповтаря. При правилно установената фактическа обстановка и логичен анализ на събраните доказателства, районният съд е направил и законосъобразни правни изводи.

По отношение на оплакванията в жалбата: Наложеното наказание на подсъдимия М. по вид и размер е съобразено с целите по чл.36 от НК. ВПРС правилно е отчел разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и е определил наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а ал.1 от НК. ВПРС съобразил правилно смекчаващите отговорността обстоятелства – съдействието на органите на наказателното производство и възстановяването на част от щетите, а като отегчаващи отговорността обстоятелства високата обществена опасност на деянието и на самия деец, предвид предходните му осъждания. ВПРС не е отчел единствено младежката възраст на подсъдимия М., но дори и при отчитането й не се налага корекция в размера на наказанието и поради това оплакването в жалбата в тази насока е неоснователно. За семейното положение и тежкото финансово състояние от една страна не са ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства, а възстановената част от щетите е сравнително малка, а от друга дори и да се отчетат те, това няма да повлияе на начина на определяне на наказанието и на размера на наказанието лишаване от свобода, защото не може да игнорира наличието на отегчаващите отговорността обстоятелства. Районният съд е определил наказанието в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.195 ал.1 от НК и ШОС напълно споделя мотивите на ВПРС при определяне на наказанието. Размерът е съответен и на констатираните от съда смекчаващи отговорността обстоятелства и на констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което не може да бъде определено по-леко по размер наказание, а определяне на наказание пробация за посоченото престъпление е невъзможно. Правилно РС е преценил, че наказанието следва да бъде изтърпяно, тъй като наличието на предходно осъждане, по силата на което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, е пречка за приложението на чл.66 от НК с настоящата присъда, а от друга страна е причина да бъде приложен и чл.68 ал.1 от НК, като бъде приведено в изпълнение отложеното наказание. Законосъобразно и правилно РС е преценил, че и приведеното в изпълнение наказание от десет месеца лишаване от свобода следва да бъде търпяно при строг режим, тъй като ВПРС обсъждайки за първи път с настоящата присъда наложеното с нея наказание и вече веднъж отложеното, което се привежда в изпълнение, за първи път е в хипотезата да обсъди и двете – поотделно и в тяхната съвкупност преценявайки и обществената опасност на деянията за които е осъден по тях и обществената опасност на дееца, да определи приведеното наказание при какъв режим и в какъв тип затворническо заведение да се търпи. Съдът определя режима и типа затворническо заведение към момента в който решава наказанието лишаване от свобода да бъде търпяно, а не към един предходен момент, в който е било постановено да бъде проверено поведението на осъденото лице в изпитателния срок на чл.66 ал.1 от НК. ВПРС в атакуваната присъда е определял режим и тип затворническо заведение за вече осъждано по силата на два съдебни акта лице на наказание лишаване от свобода. Заради това именно той не е в хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, съобразно който осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години се определя общ режим. Тази хипотеза щеше да е приложима за осъденото лице за осъждането му по НОХД №339/2011г., ако при първоначалното определяне на наказанието, то не е било отложено, а е било постановено изтърпяването му. При последващо привеждане в изпълнение на наказание лишаване от свобода на основание чл.68 ал.1 от НК, поради налагане на друго наказание на лишаване от свобода, съдът вече е в хипотезата на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС и следва да определи строг режим на изтърпяване на наказанието и затворническо заведение от закрит тип и за приведеното наказание и за наказанието по обуславящото привеждането осъждане. Законът не прави разлика дали лишаването от свобода по това първо осъждане следва да е търпяно ефективно или не. Достатъчно е такова наказание да е било наложено. В този смисъл е константната практика на ВКС, материализирана в Решение № 8 от 10.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 655/2009 г. на II н. о., Решение № 46 от 27.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 721/2009 г. на III н.о., Решение № 87 от 18.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 739/2009 г. на III н. о., Решение № 104 от 4.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 36/2010 г. на II н. о.. По тази причина ШОС споделя изцяло изводите на ВПРС в присъдата по отношение на определянето на наказание, което намира за правилно и законосъобразно. Така определените наказания въззивният съд счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения и да го подготвят за общественополезен труд. Наказанието няма за цел да удовлетвори подсъдимия и поради това ШОС не възприема лансираните в жалбата и в съдебно заседание оплаквания по отношение на параметрите на наказанието лишаване от свобода и режима на изтърпяването му. Така определените наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

При служебната проверка на присъдата по отношение на подс.М.М.М., въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон.

По отношение на гражданския иск, разноските по делото и държавната такса за уважения граждански иск, ВПРС правилно се е произнесъл с присъдата си.

С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 8 от 05.03.2013г. по НОХД № 485/2012г. на Великопреславския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.