Р Е Ш Е Н И Е

№ .64./ 10.06.2013 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На тринадесети май през две хиляди и тринадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2.Свилен Станчев

Секретар: Д.А.

Прокурор: Румен Рачев

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНАХД № 198 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С Решение № 229 от 29.03.2013 година по НАХД № 1320/2012 Шуменския районен съд е признал за виновен Х.П.У., ЕГН ********** в това, че в периода от 29.06.10 до 29.07.10 година в гр. Шумен в качеството си на търговец ЕТ “Х.У.”, след като изпаднал в неплатежоспособност, в 30 дневен срок от спиране на плащанията, не заявил това пред ШОС - престъпление по чл. 227 б, ал.1 от НК и на основание чл. 78 А, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1000 лева. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.

Решението е обжалвано от Х.У., чрез процесуалния му представител. Излагат се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, а също и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде оправдан. Депозирано е и допълнително изложение, в което посочените доводи са доразвити. Поддържат се в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен изразява становище, че депозираната жалба е неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.

Въззивният съд при проверка на решението по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал доказателствата по делото. Преценявайки ги поотделно и в своята съвкупност е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящия състав:

С решение по ф. д. № 661 /96г на ШОС в Търговският регистър е вписан ЕТ “Х.У. ”с представител Х.П.У., ЕГН - **********. У. развивал дейност чрез фирмата си, която била с основен предмет строителство и продажба на жилища. През 2007 година започнал строителство на жилищен блок в гр. Шумен ул.”Перущица” № 8. Поради липса на средства за довършването му изтеглил кредит от “Интернешънъл Асет Банк” АД клон Шумен. В началото на 2010 година започнал да изпитва трудности във връзка с обслужване на процесния кредит и просрочил задълженията си. Към м. август 2010 година банката пристъпила към удовлетворяване на вземането си, чрез образувано изпълнително производство. На 29.06.2010 година търговеца изпаднал в неплатежоспособност и в продължение на 30 дни до 29.07.2010 година не изпълнил законовото си задължение да подаде заявление до ШОС, с искане за откриване на производство по несъстоятелност.

От заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че показателите за ликвидност изчислени на база Баланси към 31.12.2008 година на ЕТ “Х.У.” показват тенденции, че предприятието на търговеца не разполага с достатъчно оборотни средства с които да оперира. Посочена е като дата на изпадане в несъстоятелност 29.06.2010 към която дата търговеца е извършил последно плащане.

Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: показанията на разпитаните св. Х., св. Н., св. Б св. Д., св.Д. Д. Й., св. А.Й., както и от приложените писмени доказателства – фактури, договори за възлагане на строителство, ГДД за 2008 и 2009 година, отчети за приходи и разходи за 2008 година, счетоводен баланс, писма до и от “Интернешънъл Асет Банк” АД, заверено копие от изп.д. 20108760400906 на частен съдебен изпълнител Д. Златева, договори за възлагане на строителство, нотариални актове, справка по лице, справки за движение по сметка и др.

В хода на първоинстанционното производство е назначена и двойна съдебно счетоводна експертиза. В приетото от съда и неоспорено от страните заключение се посочва, че ЕТ “Х.У.” е изпаднал в неплатежоспособност на 29.06.2010 година, като са налице спиране на плащанията по търговска сделка към “Интернешънъл Асет Банк” АД.

Първоинстанционния съд е приел, че с деянието си Х.П.У. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.227 б, ал.1 от НК, тъй като в периода от 29.06.10 до 29.07.10г гр. Шумен в качеството си на търговец ЕТ “Х.У.”, след като изпаднал в неплатежоспособност в 30 дневен срок от спиране на плащанията, не заявил това пред ШОС. Съдът се е позовал на чл. 608 ал.1 от ТЗ. По делото безспорно е установено, че ЕТ “Х.У.” в качеството си на търговец е имал сключен договор за кредит с “Интернешънъл Асет Банк” АД. Към 29.06.2010 е имало налице едно безспорно парично задължение по търговска сделка, което е било изискуемо - уведомително писмо от “Интернешънъл Асет Банк”АД стр. 25 от делото. Доколкото става дума за безспорно изискуемо и неизплатено задължение, то търговецът е следвало в 30 дневен срок от 29.06.2010 година да предприеме действия и да подаде заявление пред ШОС за обявяване в несъстоятелност. Не се спори от страните по делото че такова действие от страна на Х.П.У. не е предприето.

Шуменският районен съд е приел, че за обективната страна на деянието са релевантни два вида бездействие на дееца. Едното е спирането на плащанията по търговската сделка като трайно състояние и второто е не обявяването на тази неплатежоспособност пред съда. Изпълнителното деяние, като първата част от бездействието на дееца е обвързано само със спирането на плащанията на безспорни и изискуеми парични задължения по търговска сделка, което има траен характер, определящ го като състояние на неплатежоспособност. Втората част от бездействието е не обявяването на неплатежоспособността на търговеца в съда в срока по чл. 227б, ал. 1 от НК.

В резултат на този анализ и събрани доказателства съдът е приел, че Х.У. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.227 б, ал.1 от НК.

Съдът е обсъдил възможността за приложение на чл. 78-а от НК. За това престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5 000лв. Чл. 78-а от НК предвижда възможност за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание в случаите, когато за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, при наличието на следните предпоставки - деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел. В разглеждания казус са налице изискуемите се предпоставки. Поради което и Районния съд е признал обвиняемия за виновен в извършването на посоченото деяние и го е освободил от наказателна отговорност. Съдът му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Произнесъл се е и по направените разноски по делото.

По отношение на жалбата: Излагат се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което обвиняемия да бъде признат за невиновен.

Оплакването е неоснователно.

Съгласно чл. 378, ал.3 от НПК съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения той прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. В случая първоинстанционния съд е разгледал делото в рамките на фактическите положения приети в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В хода на първоинстанционното съдебно производство е назначена и двойна съдебно счетоводна експертиза, в чието заключение се посочва, че ЕТ “Х.У.” е изпаднал в неплатежоспособност на 29.06.10г, като са налице спиране на плащанията по търговска сделка към “Интернешънъл Асет Банк” АД, Т.е. установено е същото обстоятелство посочено и в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност. Или в разглеждания казус не са установени нови фактически положения, които да са основание за прекратяване на делото и връщането му на прокурора.

Въззивният съд счита, че не е допуснато и другото процесуално нарушение твърдяно от защитата – неправилно посочена дата на извършване на престъплението. В този смисъл Решение № 566 от 13.10.2004 г. на ВКС по н. д. № 173/2004 г., I н. о., докладчик председателят на отделение Бойка Попова: “Фиксирането на срок, в който деецът следва да извърши предписано действие, не означава нищо друго в наказателноправен аспект, освен че след пропускането на срока деянието е довършено”. В разглеждания казус точно това е сторил районния съд в решението – фиксирал е периода, в който търговеца е следвал да извърши предписаното му действие: ”че в периода от 29.06.10 до 29.07.10г гр. Шумен в качеството си на търговец ЕТ “Х.У.”, след като изпаднал в неплатежоспособност, в 30 дневен срок от спиране на плащанията, не заявил това пред ШОС”. Това е направил и разследващия орган, поради което и не е допуснато процесуално нарушение.

Няма нарушение и на материалния закон. Както е посочил и районния съд съгласно чл. 608 ал.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. В този смисъл са Решение № 36 от 22.03.2000 г. на ВКС по н. д. № 581/1999 г., I н. о., докладчик председателят на отделение Бойка Попова: “ Престъплението е формално и за съставомерността му е без значение дали неплатежоспособността е само фактическа или обявена от съд. Дефиницията й следва да се търси в ТЗ, доколкото такава не се съдържа в чл. 93 НК. Член 608 от ТЗ сочи, че всеки търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо и безспорно парично задължение по сделка, е неплатежоспособен. Спирането на плащанията от длъжника презумпира състоянието на неплатежоспособност - ал. 2 на чл. 608 ТЗ. Именно това трайно бездействие по изпълнение на конкретно задължение за определено заявление е обявено от закона за наказуемо и характеризира престъплението по чл. 227б НК.” Решение № 183 от 5.06.2001 г. на ВКС по н. д. № 121/2001 г., III н. о., докладчик съдията Вероника Имова: “За обективната страна на деянието по чл. 227б НК са релевантни два вида бездействия на дееца: едното е спиране на плащанията по търговската сделка, а второто е необявяването на тази неплатежоспособност пред съда. Деянието по чл. 227б, ал. 1 НК е на формално извършване и изпълнението му е подчинено на особената му форма - бездействието, затова се осъществява непрекъснато във времето като едно постоянно фактическо състояние, което се определя от правната му природа на продължено престъпление. За този вид престъпления давността за наказателно преследване започва да тече едва когато изпълнението им бъде прекратено по аргумента на чл. 80, ал. 3 НК. За съставомерността на деянието представляващо бездействието на търговеца изпаднал в неплатежоспособност няма значение дали неплатежоспособността на дееца е само фактическа или е обявена от съда. Важното е, че тълкуването на понятието неплатежоспособност няма легално определение в НК и след като то е дефинирано в специален закон, какъвто е Търговският закон, то съдържанието на този елемент от престъпния състав по чл. 227б от НК се изяснява напълно с категориите на търговското право и се намира в нормата на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон. Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое безспорно и изискуемо парично вземане по търговска сделка, по спомената редакция на текста. Безспорността и изискуемостта са категории на общото гражданско право и следва да намерят своето място при тълкуването на неплатежоспособността като елемент от обективната страна на престъпния състав по чл. 227б, ал. 1 от НК”. Решение № 554 от 13.02.2001 г. на ВКС по н. д. № 503/2000 г., I н. о., докладчик съдията Савка Стоянова: “ За съставомерността на деянието по чл. 227б НК е достатъчно да се установи, че подсъдимият има качеството на търговец, че е налице едно изискуемо и ликвидно парично задължение, по което плащането е спряно и в петнадесетдневен срок деецът не е уведомил за това съда. За квалификацията на деянието е без значение обстоятелството, че задължението е обезпечено, че кредиторът (банката) е предприел принудително изпълнение, но до възстановяване на кредита не се е стигнало, поради вина на самия кредитор. Престъплението е формално и за съставомерността му е без значение дали неплатежоспособността е само фактическа или е обявена от съд. Без значение за правната квалификация е и обстоятелството, че задължението е обезпечено, банката е предприела принудително изпълнение, но до възстановяване не се стигнало, поради виновно поведение на самия кредитор”.

Шуменският районен съд е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства. Направил е анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са обсъдени поединично и в своята съвкупност. Съпоставил ги е поотделно и в съвкупност със всички доказателства по делото. Съдът е дал отговор на всички поставени въпроси. И едва след този анализ е направил правния извод за приложимия закон. Отчетени са всички обстоятелства, имащи значение за правната квалификация на деянието. Материалният закон правилно е приложен. Този извод изцяло се споделя. Поради което и искането на обвиняемия за отмяна на осъдителното решение и постановяване на ново – оправдателно, е неоснователно. Решението е обосновано и законосъобразно.

Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 78-а от НК. Налице са законовите предпоставки за това. Наложеното административно наказание глоба е определено на минимално предвиденото. Поради което не е възможно и неговото по нататъшно намаляване.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна. Поради което и ще следва решението да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 229 от 28.03.2013 год. постановено по НАХД № 1320/2012 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

Председател : Членове : 1.

2.