В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2. Свилен Станчев

при участието на секретар Д.А. и прокурор Румен Рачев, като разгледа докладваното от съдията Свилен Станчев ВНОХ дело № 201 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Г. И. като повереник на гражданския ищец по делото Е.А.А., срещу присъда № 9 от 11.03.2013 г. по НОХД № 360/2012 г. на Великопреславския районен съд. С обжалваната присъда районният съд признал подсъдимия Д.Ш.А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК и престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК и го осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца за първото и шест месеца за второто престъпление. На осн. чл. 23 от НК определил общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, което отложил по чл. 66 от НК за срок от три години. Съдът осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец обезщетение в размер на 600 лева, като отхвърлил гражданския иск над тази сума до пълния предявен размер. Оплакването на гражданския ищец е за размера на обезщетението, като искането е за неговото увеличаване до пълния предявен размер от 3000 лева.

Подсъдимият и неговият защитник не обжалват присъдата и оспорват жалбата на гражданския ищец.

Становището на прокурора е за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

По делото е безспорно установено, че по повод междуличностен конфликт между подсъдимия Д.Ш.А. и пострадалия Е.А.А., подсъдимият с дървена бухалка счупил предното стъкло на автомобила на пострадалия –автомобил *****. С това действие подс. А. противозаконно повредил собствения на пострадалия автомобил, което деяние съставлява престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК. Когато пострадалият излязъл навън, подсъдимият започнал да отправя заплахи към него с физическа саморазправа, както и заплахи, адресирани към членове на неговото семейство. При опит на постр. А. да се обади по мобилния си телефон на 112, подс. А. го ударил с бухалката по ръката. С този удар подсъдимият причинил на пострадалия счупване на І предкиткова кост на китката на дясната ръка. Това травматично увреждане причинило на пострадалия затруднение в захвата на дясна ръка за повече от месец – трайно затруднение в движението на дясната ръка, което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК. Деянията са доказани по несъмнен начин, поради което фактическите изводи на районния съд се явяват обосновани. Правилни са и материалноправните изводи на районния съд относно правната квалификация на двете престъпления.

Основателно е оплакването на гражданския ищец за занижен размер на присъденото обезщетение. При определяне на справедливия размер следва да се отчетат обстоятелствата, при което е била причинена средната телесна повреда от подсъдимия на пострадалия. Действията на подсъдимия не са били предизвикани от пострадалия. Те са били съпроводени със заплахи, отправени от подсъдимия към пострадалия и по адрес на негови близки. Самото причиняване на телесната повреда от подсъдимия на пострадалия – счупването на І предкиткова кост, е било при опит на пострадалия да се обади за помощ на тел. 112. Следва да се отчетат и последиците от причинената телесна повреда за постр. А. – той е земеделски производител и трайното затруднение на движението на ръката значително е ограничило възможността му да се грижи за стопанството и семейството си. Тези обстоятелства обуславят извода на съда, че справедливият размер на обезщетението, която подс. А. следва да заплати на постр. А., е 1000 (хиляда) лева. Обезщетението не следва да бъде в по-голям размер, поради локалния и ограничен характер на телесното увреждане и сравнително краткия срок на неговата продължителност.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 9 от 11.03.2013 г. по НОХД № 360/2012 г. на Великопреславския районен съд в гражданскоосъдителната част, като в тази част УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението, което подсъдимият Д.Ш.А. следва да заплати на Е.А.А., на 1000 (хиляда) лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.