№ ......68...... /
12.06.2013 год.гр. Шумен
Шуменският
окръжен съд, наказателно отделение,
На
трети юни през две хиляди и
тринадесета година
В
публично съдебно заседание, в следния състав :
Председател : Нели Батанова
Членове :
1. Лидия Томова
2. Свилен Станчев
Секретар: С.М.
Прокурор: Маргарита Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Нели
Батанова
ВЧНД № 205 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 499 от
25.10.2012 година по ЧНД № 1534/2012 Шуменският районен съд се е произнесъл по
реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК като на основание чл. 23-25 от НК е групирал
наказанията наложени на осъдения М.А.С., ЕГН – **********, от гр. Шумен.
Срещу това определение е
депозирана въззивна жалба от осъденото лице М.С.. Във
въззивната жалба се излагат съображения, че е
извършено неправилно групиране на наказанията, както и незаконосъобразно съдът
е приложил чл. 25, ал.4 от НК. За част от осъжданията С. се позовава и на
изтекла погасителна давност. Направено е искане да бъде отменено атакуваното
определение.
С решение № 3 от 07.01.2013 год. по ВЧНД състав на Шуменския окръжен съд е изменил
посоченото определение като го е отменил в частта, в която е постановено
изтърпяване на общото наказание по НОХД № 880/98 ШРС, по НОХД № 629/99 на ШРС и
по НОХД № 940/99 на ШРС в размер на една година и шест месеца “лишаване от
свобода” и е прекратил производството по отношение на изтърпяването на това
наказание като погасено по давност. Определението в останалата част е
потвърдено.
С решение № 195 от 23.04.2013
година по к.д. № 608/2013 година Върховния касационен
съд по предложение на Главния прокурор е възобновил ВЧНД № 494/2012 по описа на
ШОС, отменил е решение № 3/07.01.2013 по посоченото дело и го е върнал за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд. Делото е
подновено под № 205 / 2013 описа на Окръжен съд гр. Шумен.
В съдебно заседание
жалбоподателя М.С. поддържа жалбата си. По отношение на определеното общо
наказание по НОХД № 880/98 ШРС, по НОХД
№ 629/99 на ШРС и по НОХД № 940/99 на ШРС се застъпват две становища – ако се
приема наказанието за изтърпяно – да се потвърди определението, в противен
случай – се позовават на изтекла погасителна давност.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура дава становище, че определението на Районен съд гр. Шумен е
правилно и законосъобразно. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение,
като се потвърди определението на Шуменският районен съд.
Въззивният
съд при проверка на атакуваното определение, като обсъди доказателствата
поединично и в тяхната съвкупност, се установи следното:
От доказателствата по делото е
видно, че жалбоподателя М. С. е осъждан както следва:
1. С присъда №131 от 12.02.99 година постановена по НОХД
№880/98 год. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 15.03.99 г., е осъден на една година и
шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.69,
ал.1 от НК за срок от три години, за престъпление по чл. 198, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.З от НК, извършено на 06.11.97год.
2. С присъда
№841 от
19.10.99 година, постановена по НОХД №629/99г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 18.11.99 г. е осъден на една година лишаване от свобода, за престъпление по чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.З от НК, извършено на
28.10.98г., като е определено общо наказание с определеното по предходната присъда, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.69, ал.1 от НК за срок от три години.
З. С определение за
одобряване на споразумение №112 от 16.02.2000 година, постановено по НОХД №644/99 год. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 16.02.2000г. е осъден на обществено порицание за престъпление по чл.
194, ал.З, вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК, извършено на 08.12.98 година.
4. С присъда № 312 от 18.04.2000 година, постановена по НОХД №940/99год. по
описа на ШРС, влязла в законна сила на 18.05.2000г., е осъден на една година лишаване от свобода,
за престъпление по чл. 194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.З от НК, извършено на
12.02.1998г. Определено е общо наказание с наложените по НОХД №940/99г. на ШРС и НОХД №629/99г. на ШРС,
изтърпяването на което е отложено по реда на чл.69, ал.1 от НК за срок
от три години.
5. С определение за одобряване на споразумение от 02.04.2001 година, постановено по НОХД №1081/2000год. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 02.04.2000 год. е осъден на глоба в
размер на 50 лв., за престъпление по чл. 194, ал.З от
НК, извършено на 15.01.1999 година.
6. С присъда №177 от 25.02.02 година, постановена по
НОХД №42/02 год. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 27.03.02год., е осъден на три
години лишаване от свобода при
първоначален общ режим, за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, извършено на
19/20.11.01 год. На основание чл.68, ал.1 от НК определеното общо наказание по
предходните присъди е приведено в изпълнение.
7.
С определение за одобряване на споразумение №181 от 10.02.05 година, постановено по НОХД
№1027/04 год. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 10.02.05год., е осъден на лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца, за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК,
извършено на 16.11.1999г.
8.
С определение за одобряване на
споразумение № 617 от 28.04.05г.,
постановено
по НОХД №1483/04 год. по описа на ШРС, влязло в
законна сила
на 28.04.05год., е осъден на лишаване от
свобода за срок от три месеца, за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено на 27.03.1999г.
9. С определение за одобряване на споразумение №892 от 20.06.05 година, постановено по НОХД
№1783/04 год. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 20.06.05год., е осъден на лишаване от свобода
за срок от три месеца, за престъпление
по чл.195, ал.1, т.З, вр. с
чл.194, ал.1от НК, извършено на19.02.1998
г.
10.
С определение за одобряване на
споразумение №1111 от 26.07.06 година, постановено по НОХД №1025/06 год. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 26.07.06год., е осъден на лишаване от свобода
за срок от шест месеца, за престъпление
по чл. 150, предл.1 от НК, извършено на 14.05.2006г.
11.
С определение за одобряване на
споразумение №1 от 07.02.07г.,
постановено по НОХД №117/07 год.
по описа на ШОС, влязло в законна сила
на 07.02.07год., е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, за
престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 от НК, извършено на
05.02.2007г.
12.
С определение за одобряване на
споразумение №963 от 24.11.11 година, постановено по НОХД
№5131/11год. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 24.11.11 год., е осъден на пробация, включваща
задължителните
пробационни мерки за срок от една година, за престъпление по чл. 327, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено на 10.06.2011г.
13.
С определение за одобряване на
споразумение №159 от 16.07.12 година, постановено по НОХД
№1088/12год. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 16.07.12год., е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца, за престъпление по чл.327, ал.2, т.1 от НК,
извършено на 12.07.2012 година.
От гореустановените
факти е видно, че по отношение на С. могат да се обособят няколко съвкупности
от общи наказания, съобразно датите на осъществяване на престъпните деяния и
датите на влизане на съдебните актове в сила като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл.23-25 от НК, включително
и принципа за най-благоприятното за
осъдения съчетание (Тълкувателно решение №3/16.11.2009г. на ВКС по т.д.№3/09г, ОСНК, т.З). Съдът счита, че са налице условията и следва да
бъде определено едно общо наказание
на осъдения С. измежду наложените с присъдите, постановени по НОХД №880/98 год. на ШРС, по
НОХД №629/99г. на ШРС и по НОХД №940/99 година на ШРС. Деянията по
посочените присъди са извършени преди да е
имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, като счита, че следва да бъде определено наказание в
размер на най-тежкото от наложените с
посочените присъди наказания, а именно – наказание една година и шест месеца "лишаване от свобода". Предвид
повишената обществена опасност на осъдения и на основание чл.25, ал.4 от
НК въззивния състав счита, че същото следва да бъде изтърпяно реално при първоначален строг
режим, като на основание чл.25, ал.2
от НК следва да се приспадне изтърпяната част от наказанията по посочените
присъди. Към така определената първа група от наказание, на основание чл.23,
ал.2 от НК към определеното общо наказание следва да се присъедини
наказанието глоба в размер на 50 лева, наложено на осъдения с присъдата по НОХД
№1081/2000г. на ШРС, както и наказанието
„обществено порицание" по НОХД № 644/99г. на ШРС. От така определеното
общо наказание следва да се приспадне
изтърпяната част от посочените наказания.
На основание чл.25,
ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК на осъдения С. също
така следва да бъде определено общо наказание и измежду наложените с присъдите, постановени по НОХД №
42/02г. на ШРС, по НОХД № 1027/04г. на ШРС,
по НОХД №1483/04г. на ШРС и по НОХД №1783/04г. на ШРС, тъй като деянията по
посочените присъди са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Те формират
втората група от общо наказание, като неговия размер следва да бъде определен в размер на най-тежкото от наложените с посочените
присъди наказания, а именно три
години "лишаване от свобода". Така определената група не би могла да бъде кумулирана
с предходната определена такава, тъй като
деянието по НОХД №42/2002 година е извършено на 19/20.11.2001г., т.е. след влизането в сила на присъдите, включени в първата
група. Следва да се определи строг
режим на изтърпяване на общото наказание, като на основание чл.25, ал.2 от НК
да се приспадне изтърпяната част от наказанията по посочените присъди.
Определението за одобряване на споразумение по НОХД № 5131/11г. на ВРС е влязло в законна сила на 24.11.2011г., а
деянието, за което същият е осъден по НОХД №1088/12г. на ШРС е извършено на 12.07.2012г т.е.след влизане в сила на посоченото
определение. При това положение е видно, че не са налице
условията на чл.23-25 от НК, като посочените две
наказания не подлежат на кумулиране. Последното
осъждане не попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходните влезли в
сила присъди. Поради което наказанията,
наложени на осъдения С. с присъдите по НОХД
№ 1025/06г. на ШРС, по НОХД №117/07г. на ШОС, по НОХД № 5131/11г. на ВРС и по НОХД № 1088/12г. на ШРС следва да се
изтърпят отделно, при първоначален строг режим за наказанията „лишаване
от свобода", тъй като не са налице условия за определяне на общо
наказание. На основание чл.25, ал.2 от НК следва да се приспадне
изтърпяната част от същите.
От гореустановените факти е видно, че по отношение на С. могат да се обособят няколко групи от
общи наказания, съобразно датите на осъществяване на престъпните деяния и датите на влизане на съдебните актове в сила.
Така определените групи от съвкупности са най
благоприятни за осъдения. До същият извод е стигнал и първоинстанционния съд.
Ето защо определението на Шуменският районен съд е правилно и законосъобразно.
По жалбата на М.С.: Във въззивната жалба се излагат съображения, че е извършено
неправилно групиране на наказанията, както и незаконосъобразно съдът е приложил
чл. 25, ал.4 от НК. За част от осъжданията С. се позовава и на изтекла
погасителна давност. Направено е искане да бъде отменено атакуваното
определение. В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата си. По
отношение на определеното общо наказание
по НОХД № 880/98 ШРС, по НОХД № 629/99 на ШРС и по НОХД № 940/99 на ШРС
се застъпват две становища – ако се приема наказанието за изтърпяно – да се
потвърди определението, в противен случай – се позовават на изтекла погасителна
давност.
Жалбата е
неоснователна.
Първоинстанционния съд правилно е обсъдил
събраните по делото доказателства и е съпоставил различните групи от общи
наказания. В резултат на тази преценка правилно е определил съвкупностите,
които са най благоприятни за осъдения. Поради което и постановения от него акт е
правилен, законосъобразен и обоснован.
С определението на Шуменският районен съд е извършено
пълно групиране на наказанията по тринадесетте осъждания на М.С., като са
отчетени съотношенията на съвкупност и рецидив, в които се намират отделните
престъпления, както и размерът на наложените за тях наказания. Наказанията по НОХД № 880/98
ШРС, по НОХД № 629/99 на ШРС и по НОХД № 940/99 на ШРС подлежат на кумулация и по трите от тях е определен изпитателен срок –
условно осъждане, видно от свидетелството на съдимост на осъдения и бюлетина
към него. В съгласие с ТРОСНК № 3/209 год. последния
решаващ съд следва да направи пълно групиране на осъжданията на съответното
лице обсъждайки престъпната му дейност.
При този цялостен анализ на
престъпната дейност съдът следва да се
произнесе и дали има основание и по ефективното изтърпяване на наложеното общо
наказание. Именно това е сторил първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.2 от НК давността
за изпълнение на наказанието по отношение на лишаване от свобода, чието
изтърпяване е било отложено по реда на чл. 65 от НК започва да тече от влизане
в сила на съответните присъди или определение, с които се активира разпоредбата
на чл. 68 от НК. Позоваване на абсолютната давност би могло да има само ако
след посочените осъждания не се е налагало да се приложи разпоредбата на чл.
68, ал.1 от НК. При стриктния преглед на предходните осъждания се вижда, че с
присъда № 177 от 25.02.2002 на ШРС по НОХД № 42/02 е приложена нормата на чл.
68, ал.1 от НК по отношение на наказанието една година и шест месеца лишаване
от свобода чрез препращане към осъждането по НОХД № 1081/00 на ШРС. Освен това
коментираното наказание е изтърпяно. С оглед на това обстоятелство, както и
поради факта, че абсолютната давност за изпълнението на наказанието започва да
тече от влизане в сила на присъдата по НОХД № 42/2002 год.
описа на ШРС, когато е активирана нормата на чл. 68, ал.1 от НК давността
съобразно изискването на чл. 82, ал.2 от НК не е изтекла.
Във въззивното
производство не се събраха други доказателства, имащи значение за определяне на
общо наказание по благоприятно за осъдения при друг начин на групиране на
наказанията.
Поради изложените съображения въззивният
съд счита, че Шуменският районен съд е приложил правилно закона и е постановил
законосъобразно определение, което като такова следва да бъде потвърдено. Поради което настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционният съд.
В предвид на гореизложеното Шуменския окръжен съд,
Р Е Ш И
:
Потвърждава изцяло определение № 449 от 25.10.2012 година по ЧНД № 1534/2012
година по описа на Районен съд гр. Шумен.
Решението да бъде
съобщено на страните.
Решението е окончателно.
Председател
: Членове: 1.
2.