Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

                                                              65

 

                                          гр. Шумен 07.06.2013 година

 

 

                              В    И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

Шуменският Окръжен съд наказателна колегия на двадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :   Мариана Георгиева

 

                         ЧЛЕНОВЕ : 1. Светлин Стефанов

 

                                                2. Румяна Райкова

 

при секратаря Н. И. и с участието на прокурора Димитър Арнаудов, като разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов ВНОХД  №207/2013 година по описа на ШОС за да се произнесе взе предвид следното :

Производство по чл.318 и следващите от НПК.

С присъда № 10 от 18.03.2013 година Районен съд град Шумен е признал за виновен М.М.К. с ЕГН-********** за престъпление по чл.343в ал.2 от НК и  го осъдил на десет месеца лишаване от свобода ефективно.

На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определил „строг режим” на изтърпяване на наказанието, което на основание чл.60 ал.1 от същия закон следва да се търпи в затворническо общежитие от закрит тип.

Така постановената присъда в предвидения от закона срок и форма е обжалвана от защитника на подсъдимия. С жалбата се иска изменение на присъдата в частта и отностно вида и размера на ноложеното наказание, като постановеното наказание „лишаване от свобода”  бъде заменено с наказание „пробация”. В подкрепа на искането се излагат доводи в самата жалба.

В открито съдебно заседание подсъдимия редовно призован не се явява за него се явява служебния защитник, който поддържа така депозираната жалба ведно с изложените в нея доводи и искане за замяна на наложеното наказание с друго по вид и размер.

Представителя на прокуртурата намира така наложеното наказание за съответно на извършеното от подсъдимия, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна поради което пледира за нейното потвърждаване.

ШОС след като се запозна с материалите по делото обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупонст в това число и  тезите на страните изложени в открито съдебно засаседание, намира така депозираната жалба за процесуално допустима но разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения: Подсъдимият М.М.К. не притежавал свидетелство за управление на МПС. Видно от направената справка в сектор ПП при ОД на МВР – град Варна, същият никога не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС. На 05.04.2012 година около 11.30 часа в село Мадара обл. Шумен по ул. „ Мадарски конник” в посока с. Кюлевча К. управлявал лек автомобил марка Рено 19 с ДК№ В 54 87КН. Този факт е установен от служители на РУ „ Полиция” – град Шумен, след като спрели подсъдимия за проверка. При извършената проверка служителите установили ,че водачът е неправспособен за което му съставили акт за административно нарушение № 140Р със номер 661845 от 05.04.2012 година. Акта е подписан от К. без възражения. След извършената проверка било установено ,че К. бил вече наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с НП № 156/12 от 09.03.2012 година издадено от Началника на РУ МВР към ОД МВР – град Варна, влязло в законна сила на 04.04.2012 година.

Правилно съдът е установил изложената по-горе фактическа абстановка, на базата на събрания по делото доказастелствен материал. Фактологията по делото не се спори от подсъдимия. Искането му е единствено за вида на наложеното наказание.

Правилно първоинсатнционния съд  при определеня на наказанието е преценил степента на обществена опасност на деянието, като е определил като висока, степента на обществена опасност на дееца. Подсъдимият е безработен осъждан многократно / десет пъти/, както и лошите характеристични данни.

Правилно съдът при отределяне наказанието е съобразил смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смегчаващи ШРС е приел направеното в досъдебното производство самопризнание, а като отегчаващо многобройните предиши осъждания, като четири от тях за деяние по чл.343в ал.2 от НК, като в два от случайте и с обвинения по чл.343б от НК, за които са му е налагани различни наказания- пробация ,условни  осъждания включително и „лишаване от свобода” търпяно ефективно. Всичко това обосновава правилния извод на ШРС ,че говори за изградена престъпна нагласа у подсъдимия, като очевидно с налаганите наказания не се постигат целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. В тази връзка въззивния съд намира така наложенето наказание по вид и размер за правилно и законосъобразно и съответно на извършеното от подсъдимия.

Поради това ШОС счита ,че жалбата на подсъдимия се явява процесуално допустима разгледана по същество за неоснователна, а присъдата на ШРС правилна и законосъобразна и като такава същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК ШОС,

 

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло  Присъда №40/18-03.2013 година постановена по НОХД № 206/2013 година на Районен съд град Шумен.

Решението е окончателно е не подлежи на обжалване и протестиране.

На основание чл.340 ал.2 да се съобщи на страните за изготвеното решение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                              2.