Р Е Ш Е Н И Е

№.....73....../ 19.06.2013 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд на трети юни две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: Светлин Стефанов

Йордан Димов

При участието на секретаря С. М.

Като разгледа докладваното от Мариана Георгиева ВНЧХД № 225 по описа за 2013 г. установи:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 55/02.04.2013 г., постановена по НЧХД № 1297/2012 г. Шуменският районен съд признал подсъдимия Н.К. Н. за невиновен в това, че на 28.02.2012г. в с. Капитан Петко, обл. Шумен публично приписал на Б.С.С. извършване на престъпление, а именно, че е набил неговият тъст С.С.М. и че го е ударил по окото, поради което го оправдал по обвинението за престъпление по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл.147 ал.1 пр.2 от НК. Съдът оправдал подсъдимия и за това, че 28.02.2012г. в с. Капитан Петко, обл. Шумен публично нарекъл Б.С.С. “дърт”, с което унизил честа и достойнството му в негово присъствие - престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК. ШРС признал подсъдимия за невинен и в това, че на 19.07.2012г. в с. Капитан Петко, обл. Шумен публично разгласил позорни обстоятелства за Б.С.С., поради което го оправдал по обвинението за престъпление по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл.147 ал.1 пр.1 от НК. Отхвърлил предявените граждански искове от Б.С.С. против подсъдимия за сумата от 19 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деяние по чл. 148, ал.2, във вр. с чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 147, ал.1 пр.2 от НК, извършено на 28.02.2012г. и за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деяние по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146 ал.1 от НК, извършено на 28.02.2012г. както и за сумата от 10 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деяние по чл. 148, ал.2 във вр. с чл. 148, ал.1, т.1 от НК, извършено на 19.07.2012г. като неоснователни.

Частният тъжител и неговият защитник останали недоволни от присъдата. Във въззивната си жалба сочат, че присъдата е постановена при неправилно приложение на закона. Считат, че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства установяващи по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъпленията посочени в тъжбата. Молят въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите обвинения и да уважи предявените граждански искове.

Частния тъжител се явява лично и с процесуалният си представител адв. Н. М., редовно преупълномощена. Поддържат жалбата с направените в нея доводи и искания.

В съдебно заседание, подсъдимият редовно призован не се явява, за него се явява служебният му защитник адвокат П. И., който намира жалбата за неоснователна и моли присъдата като законосъобразна да бъде потвърдена.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:

Съдебното производство е образувано по тъжба Б.С.С. срещу Н.К. Н. с обвинения за извършени престъпления от частен характер наказуеми по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл.147 ал.1 пр.2 от НК, по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК и чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл.147 ал.1 пр.1 от НК. В хода на съдебното следствие, съдът събрал всички доказателства имащи значение за установяване на обективната истина по делото и приел от фактическа страна следното: Подс. Н.К. Н. и тъжителят Б.С.С. *** и се познават. Св. С. М. /тъст на подсъдимия/, който работел към Кметството, на 28.02.2012г. почиствал сняг около обществените сгради в с. Капитан Петко. Вървейки по тротоара срещу него се приближил тъжителят, който се движел по същият тротоар. Тъжителят посегнал с ръка към свидетеля, при което последният слязъл на асфалта, за да се предпази от удара, след което двамата се разделили. Св. М. се срещнал с кмета на с. Капитан Петко – св. М. М. и му казал за случилото се. С него била и съпругата му , която поискала от кмета да се обади в полицията. Тъй като от проведеният разговор със св. С. М. и съпругата му, кметът установил, че не се касаело за нанесен удар, а само за опит, не счел за необходимо да информира органите на реда. За случилото се св. С. М. уведомил по телефона и дъщеря си – св. М. Н. и нейния съпруг – подс. Н.Н.. Подсъдимият решил да отиде до барче, което се държало от лице на име Вежди, за да говори с тъжителя за случилото се. По това време в заведението били тъжителят и св. М.А.. При пристигането си подсъдимият застанал на прага на вратата на заведението и без да влиза в самото помещение попитал тъжителя “ Моя баща удрял ли си? “. Тъжителят отговорил, че не го е удрял. Подсъдимият втори път попитал тъжителя “Ти моя баща удрял ли си с юмрук по окото?”. Тъжителят му отговорил “Не съм го удрял, аз на теб обяснения няма да давам.”, след което извадил нож и нанесъл прободна рана на подсъдимия, в областта на шията. Последният след нараняването напуснал заведението и заедно със св. М. Н. ***, за да му бъде оказана медицинска помощ.

След известен период от време тъжителят срещнал на улицата св. М. М. и му казал, че подсъдимият го е нарекъл “гьотверен” и “дъртак”. По повод на това св. М. М. не предприел каквито и да е действия. Единствено впоследствие при случайна среща с подсъдимият го уведомил за оплакването на тъжителя, при което подсъдимият заявил, че не е казвал такива думи.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и приетите писмени доказателства - справка от РУП – Шумен, 3 бр. жалби, писмо до тъжителя от РУП – Шумен, 3 бр. протоколи за предупреждение, докладна записка.

Правилно съдът е кредитирал изцяло показанията на св. М.А., който е очевидец на срещата между тъжителя и подсъдимия и не е в роднински или приятелски отношения с тях. От показанията му безспорно се установява, че подсъдимият е отправил въпрос към тъжителя, а не твърдение, че той е извършил престъпление, от което е пострадал тъстът му. Този свидетел твърди, че освен въпросът не е чул обидни думи или изрази изречени от подсъдимия. В самата тъжба не е описано, че подсъдимият е обидил тъжителя като го е нарекъл “дърт”. Записано е следното: “За разлика от С. аз не съм дърт! Сега ще видиш аз какво представлявам, няма да си тръгна без да те свърша!” В репликите посочени от тъжителят има закана за саморазправа, но не и обида отправена към него. Ако е казал това, подсъдимият е определил като “дърт” тъстът си С.. В това определение не се съдържа нищо обидно, защото “стар” не е обидна квалификация. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че по отношение на третото обвинение не са събрани никакви доказателства. Събрани и обсъдени доказателствата по делото са довели до единствено правилното решение, а именно постановяването на оправдателна присъда по всички обвинения и отхвърляне като неоснователни гражданските претенции на тъжителя за претърпени неимуществени вреди.

В хода на съдебното следствие и при постановяване на присъдата и мотивите, съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава присъда № 55/ 02.04.2013 г., постановена по НЧХД № 1297/2012 г. на Шуменския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1.

2.