Р Е Ш Е Н И Е

№ 110 21.10.2013г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар Г.С.

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНЧХД № 227 по описа за 2013г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 61 от 19.04.2013г. по НЧХД № 1646 по описа за 2012 г. по описа на Шуменския районен съд, е признат за невиновен Г.П.Н., за това, че на 01.03.2012г. в гр.Шумен разгласил позорни обстоятелства, чрез изготвен и подписан от него документ, озаглавен “Справка”, които са били разпространени и са станали достояние на неограничен кръг лица, чрез представеното на документа по ДП № 290/2012г. по описа на РУП – Шумен, ЧНД №№306,706,758 по описа на ШРС, ВЧНД №268/2012г. по описа на ШОС, и от тези клеветнически твърдения са настъпили тежки последици - престъпление по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.4, във вр. с чл.147 ал.1 пр.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправдал. С присъдата е отхвърлен и предявеният граждански иск от частния тъжител Б.С.С. против подсъдимия Г.П.Н. като неоснователен.

Срещу постановената от ШРС присъда е подадена въззивна жалба от частния тъжител. В жалбата се изразява несъгласие с присъдата. Счита, че в производството по делото са се събрали достатъчно доказателства, с които по безсъмнен начин се е установило изложеното в тъжбата. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде признат подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено подходящо по вид и размер наказание, както и да бъде уважен предявения граждански иск. Моли да му бъдат присъдени и направените разноски. Представят преди съдебното заседание множество писмени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му представител частен тъжител поддържат жалбата изцяло с аргументите в нея и представените със заявление писмени доказателства.

В съдебно заседание подсъдимият смята, че всички доказателства са били събрани в хода на първоинстанционното производство. Сочи, че преди да напише справката не е познавал тъжителя, а информацията посочена в нея е събрал от масивите на ОД на МВР и от съселяни на тъжителя.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въззивната инстанция, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи само наличие на обстоятелства по чл. 338 от НПК във вр. с чл. 334 т.6 от НПК.

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К.К., Н.Ж., М.М., както и писмените доказателства - справка от 01.03.2012г. изготвена от подсъдимия, ЧНД № 306/2012г. по описа на ШРС, ЧНД № 706/2012г. по описа на ШРС,ВЧНД №268/2012г. по описа на ШОС, ЧНД № 758/2012г. по описа на ШРС, ДП № 696/2007г. по описа на РПУ – Шумен, справка от 08.02.2013г. от РУП – Шумен, справка от 27.02.2013г. от Интегрирана полицейска система за полицейски регистрации на тъжителя, 4 бр. Съобщения за установен извършител на престъпление, тематична справка от Централен полицейски регистър, поименна справка от Интегрирана полицейска система, удостоверение за семейно положение, свидетелство за завършено основно образование на името на С.Е., свидетелство за завършено основно образование на името на С.Р., страници от военна книжка, свидетелство за завършено полувисше образование, страници от паспорт и останалите писмени доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК, които е обсъдил обстойно и задълбочено. След анализа им, съдът е приел от фактическа страна, че:

Подс. Г.П.Н. работи като главен полицай в сектор “Криминална полиция” при РУ “Полиция” – Шумен. Обслужваният от него район обхващал 34 населени места в Община Хитрино и Община Венец, между които и с. Капитан Петко. Във връзка с воденото досъдебно производство № 290/2012г. по описа на РУП – Шумен срещу тъжителя Б.С.С., подсъдимият изготвил справка съдържаща характеристични данни на тъжителя. В същата неправилно посочил, че тъжител е български гражданин от циганска етническа принадлежност, вместо от турска. По отношение на личността на тъжителя посочил, че е сприхав по характер, силно агресивен, лесно избухлив, че често влиза в конфликти с хора от селото като им отправя заплахи за саморазправа. А също така, че по данни на хората многократно е проявявал агресия и им е нанасял физически наранявания, че има породен страх от тъжителя в живущите в селото, поради което същите не подавали официално жалби срещу него, както и че е в състояние да въздейства на свидетелите чрез заплахи и дори физическа саморазправа с тях. В справката отразил и, че тъжителят бил регистриран в масивите на МВР като извършител на престъпление по чл.131 ал.1 т.1 от НК за нанесена телесна повреда на длъжностно лице, под ЗМ №696/2007г. по описа на РУП – Шумен, за което имал и криминалистическа регистрация в РУП – Шумен. Съдържащите се справката данни относно етническата принадлежност и криминалистическата регистрация на тъжителя подсъдимият отразил, след като извършил поименна справка за лицето в масивите на МВР. По отношение съдържащите се характеристични данни за личността на тъжителя, същите се базирали на негативната личностна оценка, която подсъдимият направил на тъжителя, в резултат данни, които е получил от свои колеги обслужващи с. Капитан Петко – свид. К.К., свид. Н.Ж., от кмета на селото – свид. М.М., както и въз основа на личните си възприятия при проведени разговори с голяма част от населението на селото.

Изготвената справка била приложена по досъдебно производство № 290/2012г. по описа на РУП – Шумен. По повод внесено в ШРС искане за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража”, както и във връзка с направено впоследствие искане за изменение на наложената мярка за неотклонение досъдебното производство е било приобщавано като доказателство по ЧНД № 306/2012г. по описа на ШРС, ЧНД № 706/2012г. по описа на ШРС и ВЧНД №268/2012г. по описа на ШОС, образувано по повод депозиран частен протест от ШРП. ДП № 290/2012г. било приобщено като доказателство и по ЧНД № 758/2012г. образувано във връзка с депозирано предложение от ШРП да бъде наложена забрана на тъжителя да доближава пострадалия по досъдебното производство – Н.К.Н..

В информационните масиви на МВР са отразени два заявителски материала срещу тъжителя Б.С.С., а именно – ЗМ №696/2007г. по описа на РУП и ЗМ № 290/2012г. по описа на РУП. На 21.05.2007г. служител на РУП – Шумен изготвил Съобщение за установен извършител на престъпление по СИП на Служба КП при РПУ – Шумен от дата 15.05.2007г., преписка № з696/07. В изготвеното Съобщение за установен извършител на престъпление са посочени личните данни на тъжителя, направена е отметка, че се съставя за извършител, а също така в бланката срещу етническа принадлежност е отразено “ромска”. Впоследствие са били изготвяни и други Съобщения за установен извършител на престъпление, в които относно тъжителя е отразена етническа принадлежност “турска”.

На л.1 от Поименната справка от Интегрираната полицейска система се съдържат данни за тъжителя като е посочена и етническа принадлежност – циганин.

От изготвената разпечатка на хартиен носител от Интегрираната полицейска система /л.57 и 58/, се установява, че в системата има въведени две полицейски регистрации на тъжителя. Първата от тях е с рег. № 19517 от 06.12.2007г. като срещу “проява” е отразено чл.131 ал.1 т.1 от НК.

Срещу тъжителя Б.С.С. е било образувано предварително производство № 696/2007г. по описа на РПУ - Шумен за извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК, по което на 03.08. 2007г. същият е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.129 ал.1 от НК. С постановление на ШРП от 20.12.2007г., влязло в законна сила на 04.01.2008г. производството е било прекратено , като е прието, че се касае за престъпление по чл.133 от НК, което е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства. Обосновано първата инстанция е приела, че разпитаните в съдебно заседание свидетели не доказват изложеното в тъжбата. Голяма част от показанията всъщност касаят факти и обстоятелства несъотносими към предмета на доказване. Събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х.А. и В.С. и декларациите от жители на селата Трем и Капитан Петко установяват данни за личността на тъжителя. ШРС е обсъдил задълбочено обясненията на подсъдимия и ги е съпоставил с всички събрани по делото доказателства – гласни и писмени, като е дал и обоснован отговор защо ги кредитира. Въззивната инстанция приема за безспорно установено, че Н. е изложил информацията в изготвената справка относно етническа принадлежност и криминалистичната регистрация, след като е направил справка за тъжителя в информационните масиви МВР. Тези писмени доказателства са надлежно събрани по делото и обсъдени от РС - Поименната справка от Интегрираната полицейска система, Съобщение за установен извършител на престъпление по СИП на Служба КП при РПУ – Шумен от дата 15.05.2007г. по преписка № з696/07., разпечатката на хартиен носител от Интегрираната полицейска система. Правилно районният съд е преценил и че от разпечатката приложена на л.57 и 58 от делото безспорно се установява въведената полицейска регистрация на тъжителя с рег. № 19517 от 06.12.2007г. с отразена проява по чл.131 ал.1 т.1 от НК и затова това не е неистинско обстоятелство отразено в справката, което пък обуславя липса на обективната страна на деянието. От значение е наличието на криминалистическа регистрация във връзка с образувано наказателно производство и в тази връзка промените на квалификациите на деянието по време на развитието му са ирелевантни и затова обективното възприемане на тази регистрация от подсъдимия, няма как да повлече наказателна отговорност за посочването в случай, че се окаже неистинска. От значение е обективно и субективно възприетото от подсъдимия, което той е посочил в процесната справка. Районният съд е съобразил събраните писмени доказателства по делото, които са в подкрепа на гласните доказателства и е установил, че с посоченото в тъжбата подсъдимият не е извършил посоченото престъпление. В тази връзка обстойно е обсъдил всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, направил им е пълен и всеобхватен анализ и е направил правилни и законосъобразни изводи въз основа на тях. Шуменският окръжен съд напълно споделя логиката на ШРС при обсъждането на доказателствата и се солидаризира с мотивите му, поради което и не ги преповтаря. При правилно установената фактическа обстановка и логичен анализ на събраните доказателства, районният съд е направил и законосъобразни правни изводи. Приел е от правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият Г.П.Н. не е осъществил състава на престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.4 вр. чл.147 ал.1 пр.1 от НК. Правилни, задълбочени и обосновани са изводите на Шуменския районен съд по отношение на обекта, обективната страна и субекта на престъплението и настоящата инстанция напълно се солидаризира с тях.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че от субективна страна престъплението по чл. 147 от НК може да бъде осъществено само умишлено, като извършителят му трябва да съзнава неистинността на разгласените обстоятелства, както и това, че те са позорни, и че като извършва деянието поне още едно лице ще узнае за тези позорни обстоятелства. Данните за етническа принадлежност “циганин” в поименната справка и “ромска” в Съобщението обсъдени по-горе са причината поради която подсъдимият Н. е нямало как да осъзнава субективно, че вписва невярно обстоятелство в справката и поради това той не е осъществил състава на престъплението от субективна страна. Според ШОС в настоящия случай у подсъдимия не е бил налице умисъл, защото той е съобщил в справката определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им, защото са му станали известни от масивите на МВР, от негови колеги от МВР отговарящи за региона и от кмета на селото и съселяни на частния тъжител.

Поради това според ШОС извода на ШРС, че подсъдимият не е осъществил състава на чл. 148 ал.2, във вр. с ал.1 т.4, във вр. с чл.147 ал.1 пр.1 от НК е правилен обоснован и законосъобразен и се възприема изцяло от ШОС.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда на основание чл.304 от НПК. При дела от частен характер частният тъжител поддържа и повдига обвинението с изложеното в тъжбата и неговите изявления в съдебно заседание не са източник на доказателства. Именно поради това и на основание чл.304 от НПК ШРС правилно и законосъобразно се е произнесъл с присъда, с която е признал подсъдимия по така възведеното с частната тъжба обвинение за невиновен и го е оправдал.

По отношение предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск: Настоящата инстанция приема напълно изводите на районния съд относно гражданския иск. Становището на ШРС, че следва да се отхвърли гражданският иск за неимуществени вреди срещу подсъдимия в пълния предявен размер, като неоснователен е правилен и обоснован и се споделя от ШОС.

Въззивният съд не намира пороците в жалбата посочени от жалбоподателя – неправилност на присъдата или съществени нарушения на процесуалните правила. По изложените по-горе съображения, съдът е приел правилна фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, на които е направил логичен и последователен анализ. Мотивирано е отказал да уважи неотносимите с предмета на делото доказателствени искания. Представените пред въззивната писмени доказателства също не променят изводите на районния съд относно релевантните за обвинението в тъжбата факти.

С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния закон, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 61 от 19.04.2013г. по НЧХД № 1646 по описа за 2012 г. по описа на Шуменския районен съд

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.