В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Мариана Георгиева

2. Свилен Станчев

при участието на секретар С.М. и прокурор Диан Долапчиев, като разгледа докладваното от съдията Свилен Станчев ВНОХ дело № 234 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 24б от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Образувано е по жалба на Е.И.Д., като майка и законен представител на малолетния С.Д.Н., срещу решение № 312 от 26.04.2013 г. по ЧНД № 594/2013 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение районният съд в производство по чл. 24а във вр. с чл. 21 ал. 1 т. 2 от ЗБППМН, по предложение на местната Комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при община Шумен, наложил на малолетния Н. възпитателна мярка по чл. 13 ал. 1 т. 11 от закона – настаняване в социално-педагогически интернат. Доводите на жалбоподателя са за наличие на психично заболяване на детето, несъобразено от комисията и съда, и за несистемна работа с малолетния за постигане на възпитателния ефект на предходно наложената възпитателна мярка по чл. 13 ал. 1 т. 3 и 5 от закона.

Становището на представителя на комисията и прокурора е за неоснователност на жалбата.

Становището на социалния работник И.И. е за основателност на жалбата и за необходимост от терапевтична работа с малолетното лице без неговото откъсване от семейната среда.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

От приложеното възпитателно дело № 18/2013 г. е видно, че същото е образувано за противообществени прояви, извършени от четири малолетни лица: С.Д.Н., К.Й.Й., Р.Ш.Р. и А.М.А.. Основанието за образуване на възпитателното дело е постъпила в местната комисия преписка № 3482/2012 г. на ШРП. По делото няма данни за извършена от комисията проверка по чл. 16 ал. 2 от ЗБППМН след постъпването на преписката. Такава проверка е задължителна предпоставка за образуването на възпитателното дело и тя следва да се извърши независимо от предхождащите действия в тази насока на органите на полицията и прокуратурата. Липсата на такава проверка преди образуването на възпитателното дело опорочава действията по установяването на противообществените прояви на малолетния, причините за тях и взетата по отношение на него възпитателна мярка.

От данните по възпитателното дело се установява, че на малолетния Н. са наложени следните възпитателни мерки за противообществени прояви: по ВД № 45/2012 г. – предупреждение; по ВД № 48/2012 г. – поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател; и по ВД № 58/2012 г. – възпитателни мерки по чл. 13 ал. 1 т. 3 и 5 от закона: задължение да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклонения в поведението, и по точка 5 – поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател. Не са посочени началните дати и продължителността на възпитателните мерки, но като се вземат предвид проявите, които са били основание за тяхното налагане, посочени в доклада за образуваното възпитателно дело, последните възпитателни мерки по ВД № 58/2012 г. са били наложени след 29.08.2012 г. След тази дата, според доклада на комисията малолетният до края на м. януари 2013 г. е извършил още осем противообществени прояви. За този период не са предприети никакви мерки по отношение на лицето – доказателства за такива действия на комисията няма по възпитателното дело. Всички действия на комисията за събиране на характеристични данни (вече по настоящото възпитателно дело) са от 15.03.2013 г. и след тази дата. Поради това, съдът намира, че противообщественото поведение на малолетния Н. в голяма степен се дължи на липсата на своевременни действия по предотвратяване или преустановяване на противообществените прояви.

Следва да се отбележи и несъответствието, съдържащо се в материалите по възпитателното дело, както и между тях и данните по настоящото въззивно производство. По данните в доклада, налице е неизпълнение на наложената възпитателна мярка, изразяващо се в неявяване на уговорените срещи с обществения възпитател. За такова неявяване не е било своевременно съобщавано, а данни за него са съдържат едва в становището на обществения възпитател от 04.04.2013 г. В същото становище се твърди за “категоричен отказ” малолетният да посещава психолог, а в доклада е отбелязано, че от м. януари 2012 г. до момента момчето ползва услугата психологическо консултиране. Това се потвърждава и от изслушването на социалния работник И.И. пред въззивния съд. От това изслушване се установява и че по отношение на детето са предприети съответните действия от родителя – консултация с психиатър и освидетелстване от ЛКК. Тези данни за състоянието на детето и взетите от родителя мерки за неговото поправяне също не са били отчетени от комисията.

Органите на местната комисия не са извършили проверка на твърдените от майката обстоятелства за преминаването на малолетния към индивидуална форма на обучение и отделянето му от средата, провокирала противообщественото му поведение. Тези твърдения се потвърждават от изложеното от социалния работник при неговото изслушване пред съда. Не е отчетено и че не са установени противообществени прояви на малолетния след м. февруари 2013 г. – последната такава, описана в характеристиката на инспектора ДПС, е на 21.02.2013 г. При тези обстоятелства, вземането на възпитателна мярка по чл. 13 ал. 1 т. 11 от ЗБППМН е прибързано и преждевременно.

С оглед на изложеното, следва решението на районния съд, с което на малолетния С.Д.Н. е наложена възпитателна мярка по чл. 13 ал. 1 т. 11 от ЗБППМН – настаняване в социално-педагогически интернат, да бъде отменено. Тъй като в материалите по делото не е посочена датата на налагане и срокът на продължителност на последните възпитателни мерки по чл. 13 ал 1 т. 3 и 5 от ЗБППМН, въззивният съд не може да прецени дали тези мерки в момента са в сила или са преустановили действието си. Поради това, съдът не следва да определя на малолетния друга възпитателна мярка.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отменя решение № 312 от 26.04.2013 г. по ЧНД № 594/2013 г. на Шуменския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.