Р Е Ш Е Н И Е

№ ......89........ / 25.09.2013 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На шестнадесети септември през две хиляди и тринадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: Н.И.

Прокурор: ................................

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНЧХД № 242 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 63 от 30.04.2013 година постановена по НЧХД № 1777/2012 година Шуменският районен съд е признал подсъдимия М.Г.Н., ЕГН - ********** за виновен в това, че на 15.05.2012 г. в гр. Шумен, в деловодството на ВиК ООД, умишлено е приписал на О.К. в качеството му на длъжностно лице – технически ръководител на сектор „Изгрев” при ВиК ООД – Шумен, престъпление по чл. 234в от НК /неправомерно въздействие върху намиращия се в дома на баща на М.Н.. – Г.А. уред за търговско измерване на вода, с което създал условия за непълно отчитане на потребената вода/, като това е извършено публично, чрез подаване на писмена жалба в деловодството на ВиК ООД – Шумен – престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК, вр. чл. 147 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на ХИЛЯДА лева.

Съдът е осъдил подсъдимия М.Н. да заплати на О.К. сумата от 2000 лева като обезщетение за причинените му неимуществени вреди като отхвърлил иска в останалата му част до предявен размер, като неоснователен и недоказан.

Съдът се е произнесъл и по направените разноски по делото и дължимите такси.

Недоволен от присъдата останал подсъдимия М.Н., както от наложеното наказание, така и по отношение на уважения граждански иск. Счита, не е извършил престъплението, за което е осъден. Моли за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна присъда.

Частният тъжител О.К. не е депозирал писмено възражение срещу жалбата. В съдебно заседание чрез процесуалните си представители взема становище за неоснователност на жалбата. Намира присъдата за правилна и законосъобразна, а наложеното наказание и присъдено обезщетение за справедливо. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, установи следното: За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства съдът приема за установена фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд и която е следната:

Тъжителят О.К. и подсъдимия М.Н. членуват в една и съща политическа формация и дълго време са поддържали и приятелски взаимоотношения. По причини, които не споделят, двамата прекратили дългогодишното си приятелство. Тъжителят К. работел към 2012 година, а и към настоящият момент, като технически ръководител към „ВиК” ООД Шумен. В района на действие му са населените места в Община Венец. В това си качество, заедно с няколко свои колеги на 21.03.2012 година извършили проверка в дома на бащата на подсъдимия, находящ се в с. Буйновица. Установили определени нередности, което наложило да дадат предписание на абоната Г. Н. в срок до 10 април 2012 година да закупи и монтира нов водомер. Тези действия са провокирали подсъдимия да започне да пише жалби срещу тъжителя, не само до работодателя на последния, но и до ШРП за проверка на случилото се. На 05.04.2012 година и на 25.04.2012 година, двама инспектори от „В и К” ООД /свидетелите З.Д. и С.С./ независимо един от друг посетили дома на бащата на подсъдимия, като установили едно и също, а именно, че водомерът е манипулиран. Останал неудовлетворен от направените констатации, подсъдимия Н. на 15.05.2012 година, депозирал в деловодството на „ВиК” ООД Шумен нова жалба, в която посочил, че: „продължавам да твърдя, че при проверката направена на 21.03.2012 год. от О.К. е манипулиран водомер. Считам че тези действия на вашия технически ръководител на Община Венец са продиктувани от личната му вражда към мен”. Жалбата дала повод, впоследствие тъжителя да дава обяснения пред своя работодател, а и в ОД на МВР гр. Шумен.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – М.А., Е.О., З.Д., И.И., С.С., З.А., В.Р., както и от показанията на св. Г.А..

В подкрепа на тях са и приложените по делото и приети от съда писмени доказателства – жалби, констативни протоколи, протокол за установяване на незаконни манипулации върху водомери с цел кражба на вода от страна на собственика от 10.05.2012 година, полицейска преписка рег. № 22681 от 01.02.2013 год. на ОД на МВР гр. Шумен, с вх. № 7335/2012 по описа на РУП Шумен.

Анализът на посочените доказателства сочат по безспорен начин, че действително на 21.03.2012 година, екип от служители на посоченото по горе дружество, водени от техническия си ръководител - тъжителя О.К. са посетили по повод планова проверка дома на бащата на подсъдимия М.Н.. В хода на проверката посредством влизане в шахтата първоначално от св. Е.О., а впоследствие и от св. М.А. се установило, че шахтата е била зазимена с чували със слама и че оловната пломба на водомера, която пломбира стъклото на водомера и капачето на холендъра са скъсани като циферблата бил обърнат. Действията на посочените лица, били наблюдавани от св. З.А. и Г.А., а също и от частния тъжител. За тези обстоятелства бил съставен констативен протокол от 21.03.2012 година. Впоследствие тази шахта, била посетена още два пъти от инспекторите св. Д. и С.С., които установили същото, а именно, че е имало интервенция върху водомера. Въпреки всичко това, подсъдия М.Н. депозирал жалба в деловодството на „В и К” ООД Шумен, в която обвинил О.К., че му е манипулирал водомера.

Посочените доказателства обосновават извода на съда за виновността на подсъдимия в престъпление по чл.148, ал.2 от НК вр чл.148, ал.1, т.1, 2 и 3 от НК, вр. чл. 147 от НК.

С престъплението са засегнати обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека, на личното чувство за достойнство, самооценката за собствената си личностна и обществена ценност. Подсъдимият е извършил престъплението под формата на писмена жалба депозирана в деловодството на работодателя, правейки я достъпна до неограничен брой от хора. Пострадалия от деянието я е възприел лично и е давал обяснения многократно пред различни институции и длъжностни лица. Преписаното на частния тъжител неизвършено от него престъпление е в качеството му на длъжностно лице – технически ръководител към “ВиК“” ООД гр. Шумен

Подсъдимият М.Н. е пълнолетно вменяемо лице без наличие на данни, че не може да носи наказателна отговорност. Престъплението е извършено от подсъдимия с евентуален умисъл – подсъдимия не е бил сигурен в действителното положение, но въпреки това е направил съответните твърдения, възприети и от трети лица. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и се е съгласил с настъпването им.

Причината за извършване на престъплението се корени в несъобразяването и незачитането на обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на личното чувство за достойнство и самооценката на човека за собствената му личностна и обществена ценност.

При определяне на наказанието съдът е преценил тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Преценил е и личността на извършителя, семейното и имотното му състояние. Преценено е, че в случая може да намери приложение разпоредбата на чл. 78-а от НК, тъй като се касае за престъпление, за което се предвижда наказание глоба и обществено порицание, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и с деянието се са нанесени преки имуществени щети. Поради което и първоинстанционния съд е приел, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено на минимума предвиден в закона – а именно - "глоба" в размер на 1 000 лв. Така наложеното наказание, Шуменският районен съд е преценил за справедливо и съответстващо на деянието и дееца, както и подходящо за да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. По този начин и с това наказание съдът е счел, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на гражданския иск: Претендирана е гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат всички отрицателни последици настъпили за пострадалите, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите и те са в причинна връзка. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост /т.13 от Постановление №7/59г. на Пленума на ВС/ и след преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Отчитайки това първоинстанционния съд е приел, че е справедливо гражданския иск срещу подсъдимия да бъде уважен в размер на 2000 лева. В останалата им част до пълния предявен размер съдът е отхвърлил.

Съдът се е произнесъл се и по направените разноски и дължими такси.

По отношение на жалбата на подсъдимия: Недоволен от присъдата останал подсъдимия М.Н., както от наложеното наказание, така и по отношение на уважения граждански иск. Счита, не е извършил престъплението, за което е осъден. Жалбата е бланкетна, без подробни доводи. Такива се излагат допълнително писмено. Счита, че присъдата е необоснована, тъй като не било ясно в какво се е състояла манипулацията на измервателния уред. Освен това счита, че депозираната от него жалба не е била насочена срещу тъжителя, а общо срещу лицата извършвали проверката. Моли за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна присъда.

Жалбата е изцяло неоснователна.

Шуменският районен съд е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства. Направил е анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са обсъдени поединично и в своята съвкупност. Съдът е дал отговор на всички поставени въпроси. И едва след този анализ е направил правния извод за приложимия закон. Съдът изрично е посочил непротиворечивите доказателства. Обсъдил е и противоречивите. Съпоставил ги е поотделно и в съвкупност със всички доказателства по делото. Изложил е доводи поради какви обстоятелства кредитира едните и не дава вяра на другите. Първоинстанционният съд е обсъдил всички свидетелски показания. Коментирал е не само отделни техни показания, а и показанията им в цялост като ги е съпоставил и с писмените доказателства

Първоинстанционния съд е обсъдил показанията на свидетелите М.А., Е.О., З.А., И.И., С.С., Г.А., З.Д., В.Р.. Същите са съпоставени и в контекста на установеното в трите броя констативни протоколи и протоколи за установени незаконни манипулации върху водомери.

Безспорно е установено, че на 21.03.2012 год., екип от служители на “ВиК” ООД гр. Шумен, водени от техническия си ръководител – О.К. са посетили по повод планова проверка дома на бащата на М. Н. В хода на същата е констатирано, че шахтата е била и че оловната пломба на водомера, е скъсана и циферблата бил обърнат. За всичко констатирано бил съставен и констативен протокол от 21.03.2012 г. Впоследствие тази шахта, била посетена още два пъти от инспекторите Д. и С., които установили същото. От показанията на разпитаните свидетели по категоричен начин е установено, че описаните по горе действия могат да бъдат извършени само с техническо средство и то за период не по малък от 20 минути. Т.е. те не могат да бъдат извършени от проверяващите пред очите на всички останали и то в присъствието на собственика на водомера за времето за което е продължила проверката. Освен това всички свидетели са категорични, че тъжителя К. не само че не е докосвал водомера, но и въобще не е влизал в шахтата. Въпреки всичко това, подсъдимия М.Н. е депозирал посочената по горе жалба в деловодството на „В и К” ООД Шумен, в която обвинява К., че е манипулирал водомера му.

Не се споделят оплакванията за необоснованост на съдебния акт. Първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви. Посочил е и в какво се е състояла манипулацията. Безспорно е, че дали на водомера е обърнат механизма или че е манипулиран му часовниковия механизъм, се касае за едно и също нещо – за външна намеса в изправността на уреда, водеща до неправилно отчитане потреблението на водата. И това е ясно и за подсъдимия, който независимо от твърдението, че “не му било ясно” в допълнителното изложение подробно прави обяснения за това. Не се споделя и оплакването му че жалбата е насочена срещу неопределен кръг от проверяващи, а не срещу частния тъжител. Видно от приложените писмени доказателства – л. 17, л. 19 от първоинстанционното дело и от приобщената преписка от ОД на МВР Шумен подсъдимия е посочил К. поименно и като техническия ръководител.

Отчетени са всички обстоятелства, имащи значение за правната квалификация на деянието. Материалният закон правилно е приложен. Този извод изцяло се споделя. Поради което и искането на подсъдимия за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова – изцяло оправдателна, е неоснователно.

Следва да се обсъди и оплакването за несправедливост на наложеното наказание. Настоящият състав намира същото за неоснователно. При определяне на наказанието на подсъдимия съдът е отчел всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанието. Настоящият състав се солидаризира с изложените обстоятелства свързани с индивидуализацията на наказанието. Същото е наложено на минимума. Поради което не е възможно и неговото по нататъшно намаляване.

По отношение гражданския иск. Присъдата не е обжалвана от частния тъжител, но тъй като е направено искане за постановяване на оправдателна присъда от подсъдимия, което води като последица до основателността на гражданския иск, следва да се отбележи само следното: С оглед на изложените доводи, че не са налице основания за постановяване на оправдателна присъда, то не са налице и основания за отхвърляне на предявения граждански иск. Същия е уважен частично по справедливост и при спазване правилото на чл.52 ЗЗД и указанията дадени в т.13 от Постановление №7/59г. на Пленума на ВС. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. Преценени са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са отчетени при определяне размера на обезщетението и причинените морални страдания /Постановление №4/68г. на Пленума на ВС/. Видно от събраните доказателства, тъжителя е претърпял морални вреди, поради което правилно и законосъобразно, а и обосновано иска е уважен частично. В останалата му част до пълния предявен размер иска е отхвърлен. В случая не са налице нови или необсъдени обстоятелства, които да водят до промяна размера на присъденото обезщетение.

Съдът се е произнесъл и по дължимите държавни такси и направени разноски.

По делото не се събраха доказателства, променящи фактическата обстановка или правните изводи. При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Нещо повече, във въззивното производство не се събраха и нови доказателства, налагащи изричното им обсъждане. Липсват факти и доказателства водещи до промяна на фактическата обстановка или до установяване на нови фактически положение. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание или присъденото обезщетение.

Ето защо съдът намира, че присъдата на Шуменския районен съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Съобразно направеното искане от тъжителя за присъждане на разноските направени от него във въззивното производство, същото е основателно и доказано – представено адвокатско пълномощно. В тежест на подсъдимия М.Н. следва да се поставят разноските в размер на 500 лева направени от О. К.

С оглед на изложеното и водим от горното, Шуменският окръжен съд:

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло присъда № 63 от 30.04.2013 година по НЧХД № 1777/ 2012 година по описа на Районен съд гр. Шумен.

Осъжда М.Г.Н., ЕГН – ********** да заплати на О.В.К. сумата от 500 – петстотин лева за разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Решението да бъде съобщено на страните.

Председател: Членове : 1.

2.