Мотиви по Наказателно дело 515/2012г.

Мотиви към присъда по НОХД № 515 по описа за 2012г. на ШОС

На 16.03.2012г. от Шуменска Окръжна прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД №5/2012г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция по НОХД № 151/2012г. на ШОС срещу подсъдимите М.А.А. *** за извършено от него престъпление по чл.199, ал.2 т.2 предл.1 вр. чл.199 ал.1, т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 и чл.29 ал.1 б.”б” от НК, Р.И.А. *** за извършено от него престъпление по чл.199, ал.2 т.2 предл.1 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК и И.А.А. ***, за извършено от него престъпление по чл.199, ал.2 т.2 предл.1 вр. чл.199 ал.1, т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.18 ал.1 и чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

НОХД № 151/2012г. на ШОС е приключило с осъдителна присъда по отношение на подсъдимите М.А.А. и Р.И.А. за извършен от двамата в съучастие опит за грабеж придружен с убийство, като са били признати за невиновни да са извършили деянието в съучастие и с подсъдимия И.А.А., който бил оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение в обвинителния акт. По протест на прокурора срещу оправдателната част на присъдата и по жалби на служебните защитници на осъдените подсъдими и на самите подсъдими делото е преминало през въззивна проверка от Апелативен съд – гр.Варна и по силата на Решение № 140 от 21.11.2012г. по ВНОХД № 255/2012г. е отменена изцяло присъда №19/09.08.2012г. по НОХД №151/2012г. на ШОС и е върнато делото на ШОС за ново разглеждане.

В диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на подсъдимите е посочено, че: М.А.А. ***, в съучастие като съизвършител с Р.И.А. /извършител/ и И.А.А. като помагач, направили опит да отнемат 17 /седемнадесет/ лева от владението на A.А.Р. от с.Памукчии, с намерение противозаконно да ги присвоят като за това употребили сила и деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, грабеж придружен с убийство на A.А.Р. на 88 години, деяние извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 199 ал.2 т.2 предл.1-во вр. ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.”б” вр. чл.18 ал.1 от НК; Р.И.А. ***, в съучастие като съизвършител с М.А.А. /извършител/ и И.А.А. като помагач, направили опит да отнемат 17 /седемнадесет/ лева от владението на A.А.Р. от с.Памукчии, с намерение противозаконно да ги присвоят като за това употребили сила и деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, грабеж придружен с убийство на A.А.Р. на 88 години – престъпление по чл. 199 ал.2 т.2 предл.1-во вр. с чл.198 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК; И.А.А. ***, в съучастие като помагач с Р.И.А. и М.А.А., последните двама като извършители, умишлено улеснил Р.И.А. и М.А.А., като ги превозил до с.Памукчии и обратно с лек автомобил Опел Омега с рег.№ Н 40 47 АР, пазил ги докато извършват деянието/, които направили опит да отнемат 17 /седемнадесет/ лева от владението на A.А.Р. от с.Памукчии, с намерение противозаконно да ги присвоят, като за това употребили сила и деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, грабеж придружен с убийство на A.А.Р. на 88 години, деяние извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 199 ал.2 т.2 предл.1-во вр. ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 и вр. чл.20 ал.4 вр. чл.29 ал.1 б.”б” вр. чл.18 ал.1 от НК.

Всички наследници на пострадалата са редовно призовани за съдебното заседание, като от тях се явяват дъщерята Е.С. и сина Д.Й.. Същите не пожелаха да вземат участие в процеса като страна, предвид изразеното им желание само съдът да наложи на виновните наказание за смъртта на майка им и не желаят да предявяват граждански иск.

В съдебно заседание представителят на ШОП след събиране на множество гласни и писмени доказателства по делото, на основание чл.287 ал.1 от НПК обосновавайки се с новите факти установени в хода на съдебното следствие, изменя възведеното с обвинителния акт обвинение срещу тримата подсъдими както следва:

- срещу подсъдимия М.А.А. за това, че на 16.02.2011 г. в с. Памукчии, обл. Шуменска, в съучастие като съизвършител с Р.И.А. и И.А.А., действащи като съизвършители, направил опит да отнеме 17 (седемнадесет) лева от владението на A.А.Р. от с. Памукчии с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, грабеж придружен с убийство на A.А.Р. на 88 години, деяние извършено за М.А.А. при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 199 ал.2 т.2 предл.1 вр. с чл.199 ал. 1 т. 4 и вр. с чл.198 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл.18 ал.1 вр. чл. 29 ал. 1 б. “б” от НК;

- срещу подсъдимия Р.И.А. за това, че на 16.02.2011 г. в с. Памукчии, обл. Шуменска, в съучастие като съизвършител с М.А.А. и И.А.А., действащи като съизвършители, направил опит да отнеме 17 (седемнадесет) лева от владението на A.А.Р. от с. Памукчии с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, грабеж придружен с убийство на A.А.Р. на 88 години – престъпление по чл. 199 ал.2 т.2 предл.1 вр. с чл.198 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл.18 ал.1 от НК;

- и срещу подсъдимия И.А.А. за това, че на 16.02.2011 г. в с. Памукчии, обл. Шуменска, в съучастие като съизвършител с Р.И.А. и М.А.А., действащи като съизвършители, направил опит да отнеме 17 (седемнадесет) лева от владението на A.А.Р. от с. Памукчии с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, грабеж придружен с убийство на A.А.Р. на 88 години, като за подсъдимия И.А.А. деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 199 ал.2 т.2 предл.1 вр. с чл.199 ал. 1 т. 4 и вр. с чл.198 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл.18 ал.1 вр. чл. 29 ал. 1 б. “б” от НК.

След допускане на изменението от съда, представителят на ШОП поддържа така измененото обвинение срещу всеки от тримата подсъдими и предлага на съда да наложи на подсъдимия М.А.А. наказание лишаване от свобода в размер на 16 години, а за подсъдимите Р.И.А. и И.А.А. от по 20 години за всеки един от тях. Предлага да бъде зачетено времето, през което тримата подсъдими са били задържани под стража по настоящото дело, както и да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски – в хода на досъдебното производство и през съдебните инстанции.

Разпитани в хода на досъдебното производство подсъдимите М.А., Р.А. и И.А. не се признават за виновни в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние. В хода на съдебното следствие подсъдимите заявяват, че разбират в какво са обвинени, включително след изменението, но не се признават за виновни, като се възползват от правото си да не дават обяснения. Служебният защитник на подсъдимия М.А. в хода на съдебните прения моли подзащитният й да бъде оправдан поради липса на доказателства. В защитната си реч подсъдимият М.А. изразява съгласие с изложеното от адвоката му. Твърди, че е невинен и че признава, че е влязъл в двора на пострадалата, но твърди, че не я е докосвал и не би посегнал на човешки живот. Служебният защитник на подсъдимия Р.А., смята че обвинението не е било доказано по безспорен и несъмнен начин и моли подзащитния му да бъде признат за невинен или алтернативно, ако съдът прецени, че той е извършил престъпление – смята, че извършеното от него е съставомерно по чл. 170 от НК и моли за минимална присъда, като бъде зачетено времето, през което му е била наложена мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 17.02.2011 г.. Подсъдимият Р.А. поддържа защитата на адвоката, заявява, че съжалява, че е отишъл да краде, ама не я е убил и иска да го съдят дето е влязъл да краде и не е взел нищо, но не я е убил. Служебният защитник на подсъдимия И.А. смята, че обвинението е недоказано, че в процеса на събирането на доказателствата в хода на досъдебното производство са налице редица пропуски, които водят до изключване на самите доказателства. Смята, че обвинението не се подкрепя от нито една данна по делото, събрана по необходимия процесуален ред и моли, да бъде оправдан изцяло подзащитния му, тъй като няма никакви доказателства, обосноваващи неговата виновност и съпричастността му към извършване на такова престъпление, за което му е повдигнато обвинение. Подсъдимият И.А. в защитната си реч поддържа изцяло изказването на адвоката и заявява, че е невинен. В последната си дума подсъдимият М.А. моли съда, тъй като не е извършител на такова тежко престъпление, а е влязъл в имота, търсил е вътре, тършувал е, но не е вземал нищо и не е убил бабата, ако бъде дадена присъда, да е за това което е извършил, а не за нещо, което не е направил, защото това не може да го преживее да го съдят за убийство и става вече четири пъти си слага край на живота; че е баща на четири деца, които са без майка и без баща, а той в момента лежи за вятъра; че не е посегнал на никого и никога не бих посегнал на човешки живот и по-скоро би посегнал на своя живот, отколкото на чужд. В последната си дума подсъдимият Р.А. заявява, съжалява, че така е станало с бабата, че не я е убил, не отрича, че е влязъл и това е. Подсъдимият И.А.А. в последната си дума заявява, че е невинен и моли да му бъде отменена мярката от задържане.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалата A.А.Р. на 88 години от **** живеела сама в къщата си в посоченото село на ****. През последните 20 години по-голямата част от времето си същата прекарвала в този имот. В същото село живеела и свид.Е.Ш.С., дъщеря на пострадалата, но в друг имот на ***. На 16.02.2011г. свидетелката С. била до около 18.00 часа в дома на майка си и след това си тръгнала, а пострадалата Р., като всеки път останала сама в къщата си.

Подсъдимите М.А.А., Р.И.А. и И.А.А. ***. Тримата били безработни. Осъждани са за престъпления против собствеността, а подс. Р.И.А. – и за престъпление против личността.

На 16.02.2011 г. подс. Р.И.А. отишъл в дома на М.А.А. и му предложил да отидат до с. Памукчии, откъдето да откраднат пари. Подс. М.А.А. се съгласил, взел маскировъчното си яке и плетената си шапка с емблема отпред и двамата още същата вечер отишли до с. Памукчии с автомобила на бащата на подс. Р.И.А. – подсъдимия И.А.А.. Тримата заедно отишли до къщата на постр. A.А.Р., като подс.М.А. и подс.Р.И. предварително закрили лицата си с шапки с изрязани отвори за очите. Подс. Р.И.А. носел на ръцете си ръкавици. За да влязат в стаята, в която била пострадалата, той разковал стъклото на единия от прозорците. Подс.М.А. и подс.Р.И. влезли вътре, а подс. И.А. останал навън да охранява и да предупреди в случай на нужда. Подс. Р.И.А. започнал да нанася многобройни силни удари по главата и тялото на пострадалата и да й крещи да каже къде са парите. През това време, подс. М.А.А. започнал да премества, събаря и разхвърля предметите из стаята, търсейки пари. Докато правел това, подс. М.А. намерил в чанта коран и накарал пострадалата да целуне корана и да се закълне, че няма пари. Когато тя сторила това, двамата подсъдими напуснали дома й. Тримата се отправили към колата, като по пътя минали покрай контейнер за отпадъци където подс.М.А. и подс.Р.А. изхвърлили шапките и ръкавиците си. Потеглили обратно към село Преселка, като по пътя им свършил бензина, оставили колата и се прибрали пеш.

Вследствие нанесения побой, пострадалата получила множество травми, в резултат на които няколко часа по-късно починала. На следващия ден около 17.00 часа свид.Е.С. изпратила сина си С., за да види баба си. Той се върнал изплашен и казал, че при баба му е влизал някой. Свидетелката С. веднага отишла в къщата на майка си и като влязла, видяла че вътре в къщата всичко е разхвърляно. Намерила майка си – пострадалата Р. на леглото лежаща по гръб безжизнена. На другия ден Е.С., като разчиствала намерила една синя престилка на майка си, като в джоба на престилката й намерила носна кърпа вързана във форма на възел. Като развързала възела там намерила пари общо 17 лева в книжни банкноти и монети.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, е видно, че на пострадалата А.Р. на 88 години са причинени следните травматични увреждания: съчетана травма на глава и шия, гръден кош, корем и крайници; Черепно мозъчна травма, шийна травма, гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците. Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, натиск и триене. Повечето от тях са причинени със значителна сила, достатъчна да причини счупване на кости на лицевия череп и множество ребра. В областта на шията травмите отговарят да са получени от сравнително краткотраен, но силен натиск в областта на корена на езика, подезичната кост и щитовидния хрущял; Причината за смъртта на А.Р. е тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма довели до развитие на дихателна и съчетана съдова недостатъчност, които са и непосредствен механизъм за настъпването й. При определени условия сама по себе си и травмата на шията е било възможно да доведе до смърт. Според експертите смъртта е настъпила сравнително бързо в рамките на минути до 1-2 часа и е в пряка причинно следствена връзка с получените увреждания.

Видно от заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, темпа на настъпване на смъртта се преценява на основата на тежестта и вида на нараняванията. Според индивидуалните особености на пострадалата при така констатираните травми може да доведе до бързо настъпване на смърт в рамките на 10-15 минути – време за развитие на белодробния оток и мозък, така и в един по-продължителен период – в рамките на часове. В конкретния случай според експертите вероятната смърт е настъпила часове след нанесения побой – в периода между 08.00 часа и 14.00 часа на 17.02.2011г.. Съществува пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания и смъртта на пострадалата.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: на свид.Е.С. – дъщеря на пострадалата, която непосредствено е възприела обстановката при установяване на смъртта на майка й пострадалата А.Р., както и показанията на свид.С. депозирани друг състав на ШОС, прочетени по реда на чл.281 от НПК; на свид.С. С. – внук на пострадалата, който първи е установил, че в дома на баба му всичко е разхвърляно и вътре е влизал някой, както и показанията му дадени в пред друг състав на съда, прочетени по реда на чл.281 от НПК; на свид.Д.Й. – син на пострадалата, който има косвени възприятия, защото са му съобщили по телефона обстоятелствата около смъртта на майка му; на свид. А.А. – магазинерка в магазина на с.Памукчии, при която последно е пазарувала пострадалата с банкнота от 20 лв., както и показанията й дадени в хода на ДП и пред друг състав на съда, прочетени по реда на чл.281 от НПК; на свид.С.Т.Т. – личен лекар на пострадалата А.Р.; на свид.Р.Ф., както и показанията му дадени пред друг състав на съда, прочетени по реда на чл.281 от НПК; на свид. Я.Х.; на свид.Л.Х., която дава показания относно непоколебимото намерение на подс.И.А. да се оттърве от обувките си, с които е бил на местопрестъплението; на свид.Ю.А. – съпруга на подс.И.А. и на свид. С.Б. депозирани от него пред друг състав на ШОС, прочетени по реда на чл.281 от НПК; от заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №70/2011г., от заключението на съдебно-графическата експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, от заключенията на комплексните съдебно-психиатрични и психологически експертизи по отношение на тримата подсъдими, от заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства №13/2011г., от заключението ва ДНК експертиза №11/ДНК-30/2011г. изготвена в хода на ДП, от заключението на назначената в хода на съдебното следствие ДНК експертиза по писмени данни №13/ДНК-5/2013г., от заключението на ДНК експертиза №13/ДНК-37/2013г., всички поддържани от вещите лица в съдебно заседание и приети от съда като пълни обосновани и компетентно дадени и от приобщените писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие пред двата съдебни състава и приобщените по реда на чл.283 от НПК и предявените на основание чл.284 от НПК веществени доказателства. От така събраните доказателства безспорно се установява, че на 16.02.2011г. тримата подсъдими са се опитали да отнемат всички намиращи се в дома на пострадалата пари – сумата от 17лв., като за целта използвали физическа сила спрямо нея и в следствие на употребената сила пострадалата A.А.Р., е починала в ранните часове на 17.02.2011г.. Обстоятелството, че пострадалата Р. е живеела сама в къщата си и е обитавала основно една от стаите на пристройката на първия етаж на къщата си е безспорно установено по делото от огледа на местопроизшествие ведно с приложения към него фотоалбум, от разпитите на наследниците на пострадалата свид.Е.Ш. и свид.Д.Ж.Й., както и от показанията на внука на пострадалата свид.С. С.. Безспорно се установи по делото, че пострадалата A.А.Р. на 88г. е била в цветущо за възрастта си здраве и няма основание да се счита, че е боледувала от нещо предпоставящо внезапната й кончина. В този смисъл са показанията на личния лекар на пострадалата – свид. Д-р С.Т., който я нарича „желязната лейди” и твърди, че тя не е страдала от неизлечими заболявания, а е имала само високо кръвно налягане, обяснимо за възрастта й, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп и заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на пострадалата A.А.Р., на 88 години са причинени следните травматични увреждания: съчетана травма на глава и шия, гръден кош, корем и крайници; Черепно мозъчна травма, шийна травма, гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците. Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, натиск и триене. Повечето от тях са причинени със значителна сила, достатъчна да причини счупване на кости на лицевия череп и множество ребра. В областта на шията травмите отговарят да са получени от сравнително краткотраен, но силен натиск в областта на корена на езика, подезичната кост и щитовидния хрущял; Причината за смъртта на А.Р. е тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма довели до развитие на дихателна и съчетана съдова недостатъчност, които са и непосредствен механизъм за настъпването й. При определени условия сама по себе си и травмата на шията е възможно да доведе до смърт. Според експертите смъртта на пострадалата Р. е настъпила сравнително бързо в рамките на минути до 1-2 часа и е в пряка причинно следствена връзка с получените увреждания. Видно от заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, темпа на настъпване на смъртта се преценява на основата на тежестта и вида на нараняванията. Според индивидуалните особености на пострадалата при така констатираните травми може да доведе до бързо настъпване на смърт в рамките на 10-15 минути – време за развитие на белодробния оток и мозък, така и в един по-продължителен период – в рамките на часове. В конкретния случай според експертите вероятната смърт е настъпила часове след нанесения побой – в периода между 08.00 часа и 14.00 часа на 17.02.2011г.. Съществува пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания и смъртта на пострадалата. Съдът не приема доводите на защитата, че само шийната травма би причинила смърт моментално, тъй като вещите лица в съдебно заседание са категорични, че шийната травма е само принципно възможна причина за смърт, и то при определени условия и поради това приема за неоснователно твърдението на защитата, че такава травма би се получила само при удушаване. Всички данни, които се извличат от заключенията на тези експертизи и разпита на вещите лица в съдебно заседание водят до единствено възможния извод, че на пострадалата Р. е нанесен изключително силен побой с голям интензитет. От протокола за оглед на местопроизшествие и албума към него, от показанията на свид.Е.С. и свид. С. С. се установява, че дома на пострадалата е бил разхвърлян, мръсен и кален, че е ровено навсякъде в него, че е имало счупени вещи. Поради това съдът приема за безспорно установено, че побоят е бил нанесен на пострадалата, за да не се налага да се търси в къщата и да бъде преодоляна съпротивата на пострадалата, като каже къде са парите й, които подсъдимите са търсили и са искали да отнемат. При извършване на първоначалния оглед на местопроизшествие и на последващия оглед на местопроизшествие от 18.02.2011г. са намерени и иззети множество веществени доказателства. За изследване на тези веществени доказателства са изготвени редица експертизи. От заключението на съдебно – медицинската експертиза на веществени доказателства №13, се установява, че пострадалата A.А.Р. е кръвна група – 0, по системата “АБ 0” с алфа бета глутиногени. От намерените и иззети веществени доказателства се установява наличието на човешка кръв по чифт ръкавици – зеленикаво-жълти и по един брой ръждиво-кафяв обект – мазилка. От заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства става ясно, че по обектите 1 ”а” и 2 ”а” – ръкавици, от външната страна има човешка кръв, чийто профил напълно съвпада с този на сравнителния материал на пострадалата A.А.Р.. Клетъчният материал по обекти 1 ”б” – ръкавица от вътрешната част има ДНК профила, който напълно съвпада със сравнителния материал на Р.И.А.. Върху обект № 7 – шапка е наблюдавана смес от клетъчен материал на индивиди от мъжки пол и съвпадат напълно с ДНК профилите на тримата подсъдими - М.А.А., Р.И.А. и И.А.А.. По тези съображения ШОС прави категоричния извод, че човешката кръв по външната страна на ръкавиците е на пострадалата A.А.Р., а клетъчният материал от вътрешната страна на ръкавиците е на Р.А.. Това доказва упражнената от подс. А. физическа сила върху постр. Р., тъй като има следи от биологичен материал от пострадалата върху външната страна на една от ръкавиците, намерени при оглед на казан за смет и биологичен материал върху вътрешната страна на същата ръкавица, които следи са установени с ДНК-експертиза. Това води до единствен възможния извод, че тези ръкавици, които на носени от подс.А. са били употребени при побоя над нея на 16.02.2011г., който е довел до смъртта й. От огледа на местопроизшествие от 19.02.2011г. в с. Памукчии, на кръстовището на ул. “Витоша” с ул. “Родопи”, на контейнер за битови отпадъци, проведен в присъствието на подс.М.А.А. се установява, че в него са намерени и иззети 2 броя ръкавици – жълти с пет пръста, машинно-плетени, една черна шапка с две дупки, машинно плетена, една дясна ръкавица, една черна плетена шапка с два отвора, с бял надпис “Найк”, една ръкавица от плат, плетена в мръсно – бял цвят, с пет пръста, от другата страна гумирана, с латексово покритие в оранжево. Тези факти се установяват и от фотоснимките в албума приобщен и приложен към огледа и от тях съдът приема, че подс.М.А. е присъствал на това следствено действие, защото сам е посочил контейнера на органите на досъдебното производство и защото е знаел, че там са изхвърлили шапките и ръкавиците, с които са били в дома на пострадалата той и подс.Р.А., след като са напуснали дома й. От изложените доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема, че физическата сила върху пострадалата е била упражнена от подс. Р.И.А., а участието на подс. М.А.А. в деянието се изразявало в претърсване на стаята с цел намиране на пари. В тази насока са и резултатите от експертните изследвания върху шапката обект №7, които са доказателство, че установения по нея клетъчен материал произхожда от тримата подсъдими. От заключението на проведената в хода на съдебното следствие по настоящото дело допълнително ДНК –експертиза № 13 ДНК – 37 от 26.04.2013 г. върху обект № 2 – лява обувка, в предната й част е установен биологичен материал от две лица. Експертизата дава категорично заключение, че биологичния материал по това веществено доказателство е от пострадалата A.А.Р. и от подсъдимия И.А.А.. Поради това ШОС прави категоричния извод, че И.А.А. е бил обут с тези обувки и по външната част на тези обувки е оставен биологичен материал от пострадалата A.А.Р., а за да се е случило това единственият възможен начин е да е бил на местопрестъплението заедно с подс.Р.А. и подс.М.А.. Този факт се потвърждава и от показанията на свид. Л.Х., която потвърждава факта, че подсъдимият дори и след като е бил в полицията, е направил всичко възможно за да изхвърли обувките. Без значение е физико-механичния начин на попадане на биологичния материал от пострадалата върху обувките на подс.И.А.. Наличието му потвърждава участието на подс.И.А. в деянието, защото той е бил на местопрестъплението, останал е навън в двора на къщата за да координира действията на другите, и е бил с ясно съзнание, че се извършва насилие спрямо жената, не е предприел нищо, за да преустанови насилието върху нея и така се е съгласил мълчаливо с извършваното от другите двама. От протоколите за оглед на местопроизшествие на дома на пострадалата и показанията на дъщерята и внука на пострадалата се установява, че обитаваната от възрастната жена част е била претършувана и навсякъде е било ровено и разхвърляно и това води до извода, че подсъдимите са имали намерение да вземат всички намерени в дома й пари. От показанията на дъщерята на пострадалата свид.Е.С. и свид. А.А. – магазинерка в магазина на с.Памукчии, се установява, че при последното си пазаруване преди смъртта си пострадалата Р. е имала 20 лева, купила си е хляб и банан и магазинерката и е върнала ресто, а след деянието дъщерята на пострадалата прибирайки дома й в джоба на една синя престилка на майка й намерила вързани в носна кърпа на възел пари - общо 17 лева в книжни банкноти и монети. Съдът кредитира по отношение на точната сума и вида монети и банкноти показанията на свид.С. дадени пред предходния състав на съда, защото тогава са били по-ясни възприятията й. По отношение на възражението на защитата относно непредявяването на вещественото доказателство медицински картон на пострадалата Р., ШОС съобрази, че всички намиращи се в съда веществени доказателства са били предявени едно по едно в хода на съдебното следствие, а такъв картон не е предаван с приложението към обвинителния акт, независимо от обстоятелството, че е описан като обект в протокол за оглед на местопроизшествие. Освен това ШОС споделя практиката на ВКС материализирана в решение №396 от 10.10.2011г. по н.д. №2121/2011г. на ІІІ н.о. НК, съобразно което “Загубването на веществено доказателство, дори когато то е предмет на престъпление, не е основание да се прецени, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуални правила при оценка на доказателствената маса.” Поради това ШОС приема, че дори и да е бил иззет по делото медицинският картон, липсата му или непредаването му на съда не води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение и без него съвкупността на доказателствената маса е пълна и ясна. Извършена е съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп и вещите лица в съдебно заседание потвърдиха и становището на личния лекар на пострадалата свид.С. Т., че A.А.Р. не е страдала от заболяване, което да обуслови внезапната и кончина. ШОС кредитира всички доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК, включително оспорения от адв.Л. протокол за оглед на местопроизшествие от 19.02.2011г., независимо от обстоятелството, че на него не е посочено по кое дело е извършен, тъй като е видно хронологически къде е подреден – в т.І, л.39-40 по мастилената номерация, и по своето съдържание е относим към процесното дело и съответства на приложения на л.41-44 в т.І фотоалбум. При анализа и оценката на събраните по делото доказателства съдът не установи други съществени противоречия от значение за обективната истина. Следва да се отбележи и обстоятелството, че от представените от прокурора интернет разпечатки от страниците на АС – Варна и ВКС, се установява, че по отношение на тримата подсъдими на 13.05.2013г. е влязла в законна сила присъда, по силата на която са били признати за виновни да са извършили грабеж придружен със средна телесна повреда на 80 годишна пенсионерка живееща сама в ***** и видно от съобразителната част на решението на АС – Варна, деянието е било извършено по идентичен начин с процесното деяние и това според ШОС показва и установен начин на извършване на престъпните посегателства от тях – насочени срещу собствеността на самотно живеещи в малките села стари хора. Според ШОС в настоящия случай са събрани достатъчно - и преки, и косвени доказателства, които напълно разкриват фактическата обстановка по делото. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви, взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият М.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 199 ал.2 т.2 предл.1 вр. ал. 1 т. 4 вр. с чл.198 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл.18 ал.1 вр. чл. 29 ал. 1 б. “б” от НК, подс.Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл. 199 ал.2 т.2 предл.1 вр. с чл.198 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл.18 ал.1 от НК, а подсъдимия И.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 199 ал.2 т.2 предл.1 вр. ал. 1 т. 4 вр. с чл.198 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл.18 ал.1 вр. чл. 29 ал. 1 б. “б” от НК, защото:

* обект на престъплението извършено от тримата подсъдими са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и гарантиращи правото на живот, както и обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи и обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята воля и да избира поведение;

* от обективна страна подсъдимите М.А., Р.А. и И.А. чрез своите действия, са извършили в условията на съучастие престъплението опит за грабеж, като са направили опит да отнемат чужди движими вещи - парична сума в размер на 17 лева от владението на пострадалата A.А.Р. от с.Памукчии, като и тримата са имали намерение да прекратят фактическата власт върху всички пари, които намерят в дома й, която до момента на деянието се е упражнявала от свидетелката Р.; Престъплението опит за грабеж, придружен с убийство е съставно и всеки от подсъдимите е взел участие в различни негови етапи:

- Подс.М.А. претърсвал къщата докато подс.Р.А. е биел пострадалата Р. - А. местел, събарял и разхвърлял предметите из стаята, търсейки пари; всичко това той е правел докато Р.А. е упражнявал сила върху пострадалата - докато и е оказвал такова пряко физическо въздействие върху личността на пострадалата; в същото време той мълчаливо се е съгласявал с всички действия извършени от другия подсъдим в къщата – Р.А..

- Подс.Р.И.А. е нанесъл многобройни силни удари по главата и тялото на пострадалата и й е крещял да каже къде са парите; с тези действия той е упражнил сила, за да опита да отнеме намиращите се в дома на пострадалата пари – той е оказал физическо въздействие върху личността на пострадалата; в същото време той мълчаливо се е съгласявал с всички действия извършени от другия подсъдим в къщата – М.А..

- Подс.И.А. по време на посочените действия е стоял отвън, като е пазил докато Р.А. е бил и заплашвал старата жена, а подс.М.А. е тършувал в къщата; той през цялото време е присъствал на местопрестъплението, като е стоял в двора отвън на къщата, но следейки какво става вътре; не е повикал помощ за пострадалата и не е помогнал на пострадалата, като спре подсъдимите М.А. и Р.А., докато вътре в къщата са упражнявали принудата по отношение на пострадалата Р.. Т.е. подс.И.А. мълчаливо се е съгласил с всички действия извършени от двамата подсъдими, които са били вътре в къщата – Р.А. и М.А.. /В този смисъл е и практиката на ВС, материализирана в Решение №156/80 на ВК на ВКС./ Той не просто е охранявал, без да чува какво става вътре, а пряко и непосредствено е възприемал ставащото там - през цялото време е чувал какво става вътре – чувал е шума от претърсването на къщата и шума от ударите и агресията на подс.Р.А..

Употребената от страна на Р.А. сила е била насочена към преодоляване на каквато и да било съпротива от страна на пострадалата А.Р., включително и за прекъсване фактическото държане на търсените пари на пострадалата Р.. За прекратяване на съществуващото владение не е било достатъчно деецът да вземе вещите, а извършването му е наложило предварителното упражняване на принудата за да съобщи пострадалата къде са се намирали търсените вещи – намиращите се в дома и пари, които са имали намерение да вземат.

Между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа, съществува функционална връзка, тъй като използваната от подсъдимия Р.А. принуда се явява начин, метод за парализиране на съпротивата на пострадалата Р., която не е имала намерение да даде или отстъпи някому парите си и опита за отнемането им съвпада по време с принудата. Силата употребена от подсъдимите безспорно е била насочена към преодоляване на връзката между пострадалата и намиращите се в дома й пари.

- стойността на вещите, които подсъдимите са се опитали да отнемат е 17 лева, защото това е цялата сума пари която се е намирала в дома на пострадалата Р. и подсъдимите са влезли в дома й с намерение именно за да отнемат всички намиращи се в дома и пари.

- в резултат на употребената физическа принуда от деянието на 16.02.2011г. на пострадалата A.А.Р. са причинени редица травматични увреждания: съчетана травма на глава и шия, гръден кош, корем и крайници; Черепно мозъчна травма, шийна травма, гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците. Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, натиск и триене. Повечето от тях са причинени със значителна сила, достатъчна да причини счупване на кости на лицевия череп и множество ребра. В областта на шията травмите отговарят да са получени от сравнително краткотраен, но силен натиск в областта на корена на езика, подезичната кост и щитовидния хрущял; Причината за смъртта на А.Р. е тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма довели до развитие на дихателна и съчетана съдова недостатъчност, които са и непосредствен механизъм за настъпването й. При определени условия сама по себе си и травмата на шията е възможно да доведе до смърт. Смъртта е настъпила сравнително бързо в рамките на минути до 1-2 часа и е в пряка причинно следствена връзка с получените увреждания. Видно от заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, темпа на настъпване на смъртта се преценява на основата на тежестта и вида на нараняванията. Според индивидуалните особености на пострадалата при така констатираните травми може да доведе до бързо настъпване на смърт в рамките на 10-15 минути – време за развитие на белодробния оток и мозък, така и в един по-продължителен период – в рамките на часове. В конкретния случай според експертите вероятната смърт е настъпила часове след нанесения побой – в периода между 08.00 часа и 14.00 часа на 17.02.2011г.. Според експертите съществува пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания и смъртта на пострадалата и това обуславя наличието на квалифициращия признак чл.199 ал.2 т.1 от НК; т.е. е чрез своите действия подсъдимите противоправно са лишили от живот пострадалия A.А.Р.; подсъдимите са въздействали пряко и непосредствено върху пострадалата, по начин да причинят увреждане, което води до летален изход; в резултат на действията на подсъдимите е причинена биологичната смърт на A.А.Р.; между нанесените от подсъдимия Р.И. травматични увреждания и настъпилата смърт на пострадалата е налице пряка причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на тези травматични увреждания е настъпила смъртта на пострадалата в периода между 08.00 часа и 14.00 часа на 17.02.2011г.. Приложената сила е била с цел жертвата да каже или покаже къде се намират парите, чието отнемане са целели подсъдимите.

* субекти на престъплението са пълнолетни вменяеми лица – и тримата подсъдими са пълнолетни наказателно-отговорни лица, които не са били собственици на паричната сума от 17 лева намираща се в дома на пострадалата – предмет на опита за отнемане – по време на извършване на деянието и тримата са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

По отношение на подсъдимия М.А. и подсъдимия И.А. е налице опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК, предвид предишните им осъждания с влезли в законна сила съдебни актове, с които всеки от тях е осъждан многократно на лишаване от свобода, включително и ефективно, т.е. и М.А. и И.А. са извършили настоящото деяние след като са били осъждани повече от два пъти за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода, като поне едно от тях не е отложено по чл.66 от НК:

- подс.М.А. е осъждан общо шест пъти, без последното осъждане по ВЗС на 13.05.2013г. присъда, което не е включено в бюлетина за съдимост, като е изтърпявал наказания лишаване от свобода ефективно за срок: от шест години при строг режим, от една година при строг режим и от две години и шест месеца при строг режим, поради което за него е налице квалификацията във връзка с чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

- подс.И.А. е осъждан общо четиринадесет пъти, без последното осъждане по ВЗС на 13.05.2013г. присъда, което не е включено в бюлетина за съдимост, като е изтърпявал наказания лишаване от свобода ефективно за срок: от три години при строг режим, от четири години при строг режим, от пет години при строг режим, от шест месеца при строг режим, от три години при строг режим, от десет месеца при строг режим и от единадесет месеца и петнадесет дни при строг режим, поради което за него е налице квалификацията във връзка с чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

* от субективна страна деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл – те са съзнавали, че парите които търсят в дома на пострадалата се намират именно в нейно владение – т.е. във владението на другиго, че са чужди, че пострадалата Р. не е била съгласна да й бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената физическа принуда. Още с използването на силата подсъдимите са целели да установят своя фактическа власт върху предмета на престъплението и са извършили деянието с намерението да присвоят всички пари, които намерят. Подсъдимите са имали намерение да се разпореждат с вещите, които ще отнемат в свой интерес (имали са намерение противозаконно да ги присвоят). Те са съзнавали обществено опасния характер на деянието и са целяли настъпването на обществено-опасните последици;

В подкрепа на горните изводи е и практиката на ВС материализирана в решение № 209 от 1968 г. по н.д. № 85/1968 г. на ІІ н.о. на Върховния съд, в което е посочено, че: “При грабеж придружен с убийство, ако деянието е спряло във фазата на опита по независещи от волята на дееца причини, налице е опит за грабеж, придружен с убийство”.

Предвид всичко гореизложено, ШОС не може да сподели изводите на защитата, за недоказаност на обвинението, за липсата на доказателства спрямо подзащитните им. По подробно изложените до тук аргументи от съда, не се възприема и довода за наличие на визираните от защитата противоречия.

Деянието и за тримата подсъдими се квалифицира и във връзка с чл.20 ал.2 от НК, тъй като с отделните свои действия тримата подсъдими са взели участие в изпълнителното деяние на вмененото им престъпление. По изложените по-горе съображения относно обективната страна на деянието, ШОС смята за безспорно участието и на тримата подсъдими в опита за отнемане на вещите предмет на престъпното посегателство. Също така ШОС намира за безспорно по изложените по-горе съображения относно обективната и субективната страна на деянието, че подсъдимия М.А. и подсъдимия Р.А. са участвали активно и със собствените си действия и с мълчаливото приемане на действията на другия в осъществяването и на физическата принуда по отношение на пострадалата A.А.Р., а подсъдимия И.А. е участвал с действията си по пазене и охраняване отвън на къщата, докато другите двама са били вътре в къщата и единият от тях е бил пострадалата, а другия е тършувал в къщата с цел да намери всичките и скрити пари, а и сам не е помогнал за да спре упражняваното на д нея насилие; той през цялото време е чувал какво става вътре – чувал е заплахите, шума от претърсването на къщата и от ударите и така мълчаливо се е съгласил с всички действия извършени от двамата подсъдимия Р.А. и подсъдимия М.А.. /В този смисъл Р 156-80-ВК./. В този смисъл е и Решение №541/27.01.2010г. на ВКС по н.д. №507/2009г. на Ін.о. на ВКС, обсъждащо неправилно смекчена квалификация при грабеж от извършителство в помагачество, съобразно което “Помагачеството чрез бездействие изисква деецът да е бездействал не въобще, а по отношение на някакво свое правно задължение, което той съзнателно не е изпълнил. Без съществуването на такова правно задължение поведението на дееца не може да е причина за престъпния резултат.” М този смисъл Н. Ив., Наказателно право на НРБ, обща част, С., НИ, 1972, с.401 във вр. със с.290 и С. Ал, наказателно право , обща част, София, Сиела, 1999г., с.317 във вр. съд с.241.. В подкрепа на горните аргументи е и Решение №552/23.12.2009г. по н.д. №635/2009г. на ІІІн.о. на НО на ВКС. Деянието на подс.И.А. би било извършено под форма на помагачество, ако само беше охранявал на отдалечено разстояние от къщата, без да чува какво непосредствено става вътре съобразно т.5 от ТР №54/16.09.1989г. по н.д. №49/89г. на ОСНК. “Лицето което пази, докато другия съучастник отнема вещта, и след това двамата с МПС на пазача превозват отнетото имущество е съизвършител”. В този смисъл и търлкуването дадено в т.11 на постановление №6/71г. на Пленума на ВС, изменена с т.11 на ППВС №7/87г.. По тези съображения ШОС счита, че именно измененото обвинение по отношение на подс.И.А. е правилно и съответно на фактическата обстановка. Следва да се отбележи, че НПК дава възможност на прокурора да измени на основание чл.287 от НПК обвинението в по-тежко, за разлика от липсата на такава възможност при внасянето на обвинителния акт и затова и изменението по отношение на подс.И.А. от опит за грабеж, придружен с убийство във вр. с чл.20 ал.4 от НК в опит за грабеж, придружен с убийство във връзка с чл.20 ал.2, т.е. променяйки за него обвинението от помагач в съизвършител е допустимо и законосъобразно при процесуалните възможности на чл.287 от НПК. Формулирането на обвинението в неговите правни и фактически рамки в хода на ДП и пред съда по реда на чл.287 от НПК е приоритет на прокурора и дори за съда не съществува възможност да не допусне изменението на обвинението на прокурора в съдебно заседание, без да се постави в хипотеза на чл.31 от НПК. Според ШОС, подсъдимият би бил помагач, само ако тихо и кротко е пазел отвън на къщата, без да чува какво става вътре – т.е. ако неговите действия и бездействия се състояха единствено в простото охраняване на другите двама подсъдими на отдалечено разстояние, непозволяващо непосредственото възприемане на случващото се вътре, защото помагачеството се различава от съизвършителството по това, че съизвършителят намирайки се на местопрестъплението върши нещо съществено от гледна точка на конкретния замисъл за извършване на престъплението, докато помагача само улеснява извършителите, без да участва в самото изпълнение.

Причините за извършване на престъплението от страна на подсъдимите се свеждат до незачитане на обществените отношения осигуряващи неприкосновеност на честта, достойнството, живота и здравето на личността, подценяването на правно защитени интереси на човешката личност, както и до стремежа на подсъдимите към придобиване на облаги по неправомерен начин и склонността им към антисоциално поведение.

При определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното от тях престъпление съдът прецени следните обстоятелства:

- степента на обществената опасност на деянието е висока, защото се касае за: посегателство срещу телесната неприкосновеност на човека, здравето и живота му; на пострадалата са нанесени множество удари, някои от които с изключителна сила и довели до счупване на кости; тези факти, както и принципната актуалност на така наречената "улична престъпност" и трудната и разкриваемост, както и на високия процент на престъпленията от този род в региона отличават процесното деяние с изключително висока степен на обществена опасност.

- степента на обществена опасност на подсъдимите - данните за личността им – и тримата са осъждани многократно и са изтърпявали ефективно наказания лишаване от свобода и имат изградена антисоциална нагласа за противоправно поведение насочено спрямо собствеността на гражданите и тяхната обществена опасност е висока.

--- Подс.Р.А. е в младежка възраст, но предвид гореизложеното следва да се приеме, че това обстоятелство не занижава неговата степен на обществена опасност. Видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза при него е налице гранично ниво на интелектуално развитие, както и личностов профил с антисоциални черти; интелектуалния дефицит, личностовата дисхармония и посттравмената характеропатия определят специфичния стил на поведение, насочен към житейска реализация и задоволяване на потребностите по социалнонеприемлив начин; те обуславят занижена критичност към действията, неспособност за преживяване на емпатия липса на чувство за вина и недостатъчна активност за корекция на функционирането в обществото чрез оценяване и използване на негативния опит; в семейството му липсва нужния родителски капацитет за оказване на корективност и контрол, още повече по отношение на въздействия за изграждане на морално-етична оценка на действията; в личностовия му профил присъстват още формална критичност в поведенчески план, улеснена внушаемост и манипулируемост и непоследователност във волевия акт; във връзка с това е проявяваната импулсивност и приобщаването към антисоциални действия; Вещите лица в заключението са категорични, че за ресоциализация на лицето и интеграцията му в обществото липсва капацитет за корективност. Според съда тези черти определят висока склонност към антисоциално поведение у подсъдимия, а ниската критичност към действията му и неспособността за преживяване на емпатия /за съпреживяване на чувствата на другите/ и липса на чувство на вина обуславят извод за изключително висока степен на обществена опасност на подс. Р.И.А. и практическата липса на възможност за неговото превъзпитание и поправяне при налагане на по-леко наказание.

- Видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза при него подс.М.А.А. има нормално за възрастта си интелектуално развитие; въздействието на семейната и социална среда върху личността му е довело до оформяне на девиантни черти; способен е на точна морална оценка на действията си; налице е ограничен потенциал за ресоциализация и интеграция в обществото, а липсват и предпоставки за реализацията му. Според съда тези черти определят склонност към антисоциално поведение у подсъдимия и обуславят извод за висока степен на обществена опасност на подс. А. и ограничена възможност за неговото превъзпитание и поправяне.

- Видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза при него подс.И.А.А. поведението му е видимо социално приспособимо, но са налице противоправни деяния; личностовият профил на на И.А. е на първосигнална личност. В характеровото структуриране влияние имат социалното обкръжение и социалният модел; налице са лесновъзбудими емоции, нисък афективен праг и за момента повишена невротичност и тревожност; налице са ниско ниво на отговорност, нисък външен и вътрешен локус на контрола, улесняващ проявите на асоциалност; морално-етичната оценка е формална по отношение на действия и поведение; при неговата възраст и социален статус интеграцията и ресоциализацията са трудновъзможни. Според съда тези черти определят висока склонност към антисоциално поведение у подсъдимия, а лесновъзбудимите емоции и ниския афективен праг обуславят извод за изключително висока степен на обществена опасност на подс. И.А.А. и затруднена ресоциализация и интеграция в обществото.

- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на живота, личността и нейното здраве, собствеността; намалената им критичност предвид ниското им гражданско правосъзнание.

Съдът преценява, че за подсъдимия М.А. са налице смекчаващите вината обстоятелства отежнено семейно положение и съдействие на органите на досъдебното производство, а за подсъдимия Р.А. – младежка възраст. За подсъдимия И.А. не се констатират смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна по отношение на тях съдът констатира отегчаващи вината обстоятелства –висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца също по отношение на тримата подсъдими, предишните осъждания по отношение на подс.Р.А. и предишните осъждания извън обуславящите рецидива за подс.М.А. и И.А..

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на тримата подсъдими, като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на който и да било от тях, а именно: За престъплението по чл.199 ал.2 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В съответствие с чл.57 ал.1 от НК съдът следва първо да определи най-подходящото по вид и размер наказание, ръководейки се от общите правила на НК. Изискване на закона е съобразно чл.38а ал.2 от НК наказание доживотен затвор да се налага, тогава когато извършеното престъпление е изключително тежко, а в случая съдът не намери изключителност на конкретното извършено от тримата подсъдими престъпление по чл.199 ал.2 т.2 от НК. Поради това, ШОС счита, че съответно ще бъде за тях наказанието лишаване от свобода предвидено от закона за извършеното от тях престъпление. Съдът счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, а няма сред тях и изключително по своята същност, за да бъде приложен чл.55 от НК при определяне на наказанието на всеки от подсъдимите. Съобразно чл.36 ал.1 от НК наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави; 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, съдействието на органите на досъдебното производство, степента на участието му в опита за отнемане на вещи и обществената му опасност, счита, че справедливо и съответно на извършеното от подс.М.А. ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер близък до минималния предвиден от закона за това престъпление, а именно 16 /шестнадесет/ години. Съобразявайки горните обстоятелства, високата степен на обществена опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия Р.А., степента му на участие в принудата и опита за отнемането на паричната сума, жестокостта му при извършване на деянието, както и заключението на вещите лица, че при установения от тях личностов профил на дееца липсва капацитет за корективност и за ресоциализация на лицето и интеграцията му в обществото, счита, че справедливо и съответно на извършеното от подс.Р.А. ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на максималния предвиден от закона за това престъпление, а именно 20 /двадесет/ години. При горните обстоятелства, степента на участието му в деянието и високата му степен на обществена опасност, предвид обстоятелството, че той е осъждан най-много от тримата, както и предвид обстоятелството, че при неговата възраст и социален статус интеграцията и ресоциализацията са трудновъзможни, ШОС счита, че справедливо и съответно на извършеното от подс.И.А. ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на максималния предвиден от закона за това престъпление, а именно 20 /двадесет/ години. Предвид заключението на вещите лица по комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, че личностовите профили на подсъдимите дават основания за извод, че по отношение на подсъдимия Р.А. за ресоциализация на лицето и интеграцията му в обществото липсва капацитет за корективност, а по отношение на подсъдимия И.А., че при неговата възраст и социален статус интеграцията и ресоциализацията са трудновъзможни, съдът намира, че само в максималния размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден от закона в чл.199 ал.2 от НК в параметрите от петнадесет до двадесет години, би изпълнило трите цели посочени в чл.36 от НК по отношение на двамата. Предвид размера на постановеното с настоящата присъда наказание по отношение на всеки един от подсъдимите, съдът на основание чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП за всеки един от тях. Определеният размер на тези наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на веществените доказателства по делото, съдът съобрази, че същите са останали без стойност и НАП не приема веществени доказателства без стойност, счита че следва да постанови унищожаването им, след влизане в сила на присъдата и поради това постанови: черно дамско портмоне, две парчета от стъкло с неопределена форма, нишковидни обекти, триъгълна пила с дървена дръжка, черни мъжки обувки без вързалки, 5 броя празни буркани тип “Омния”, ръкавици, гумени обувки, жълти ръкавици, черна плетена шапка, черна дясна текстилна ръкавица, черна плетена шапка с два прореза с надпис “Nike”, мръсно бяла ръкавица с пет пръста с гумирана част от оранжев латекс, зелено маскировъчно яке /с кафяви черти/, тъмносиньо яке, тъмносиньо долнище на анцунг с емблема “Карра”, ноктени изрезки от лява ръка на трупа – A.А.Р., ноктени изрезки от дясна ръка на трупа A.А.Р., изсушена върху марля кръв от трупа на A.А.Р., слюнка и епителни клетки от устната кухина на Р.И.А., слюнка и епителни клетки от устната кухина на И.А.А., слюнка и епителни клетки от устната кухина на М.А.А., нокти от лява и дясна ръка на Р.Р.А., нокти от лява и дясна ръка на Я.А. С., нокти от лява и дясна ръка на Я.А.Х., нокти от лява и дясна ръка на И.П.Д., нокти от лява и дясна ръка на Б.Р.Р., нокти от лява и дясна ръка на З.В. С., нокти от лява и дясна ръка на М.С.А., нокти от лява и дясна ръка на Р.И.А., изкуствена челюст с липсващи два зъба, нож с черна дръжка 27 см. дължина, нож с метална дръжка дълж.23 см., нож с дървена дръжка 3,5 см ширина, 26 см дължина, косми от половата област, дактилоскопни отпечатъци от труп и косми от главата, слюнка и епителни клетки от устната кухина на Р.Р.А., слюнка и епителни клетки от устната кухина на Я.А. С., слюнка и епителни клетки от устната кухина на Я.А.Х., слюнка и епителни клетки от устната кухина на И.П.Д., слюнка и епителни клетки от устната кухина на З.В. С., слюнка и епителни клетки от устната кухина на Б.Р.Р., кръгло прозрачно парченце, очила – бели прозрачни рамки, мъжки слип /боксерки/ сини на цвят, фенерче 2 големи кръгли батерии, пластмасов настолен часовник, зелен със счупен корпус, част от мазилка с петно с червено-кафява материя; след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

Съдът възложи на тримата подсъдими направените деловодни разноски – в хода на ДП, при първоначалното разглеждане на делото пред ШОС и при настоящото съдебно производство, съгласно чл.189 ал.3 от НПК по равно за всеки от тях, а именно по сметка на ОД на МВР – Шумен сумата от 1288,79лв. /хиляда двеста осемдесет и осем лева и 79 стотинки/ представляваща разноски по делото от досъдебното производство и сумата от 1501.46лв. /хиляда петстотин и един лева и 46 стотинки/ разноски по делото за съдебните производства по сметка на бюджета на съдебната власт.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Председател: Окръжен съдия: