Мотиви по Наказателно дело 25/2013г.

Мотиви към присъда по НОХД № 25 по описа за 2013г. на ШОС

На 17.01.2013г. е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД № 1/2008г., ведно с материалите по ДП № 1097/2012г. по описа на РУП - Шумен, по който на 17.01.2013г. е образувано производство пред първа инстанция срещу Д.Р.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Шумен, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343а ал.1 б.”б” вр. чл.343 ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 21.07.2012г. около 09.00 часа в гр.Шумен, на бул.”Симеон Велики”, при управление на МПС - товарен автомобил ******, собственост на ЕТ „******, нарушил правилата за движение, а именно правилото установено с разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП. „Водачите на пътните превозни средства са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Ц. Т.Ц., ЕГН **********, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и деянието е извършено при условията на съпричиняване от страна на пострадалия Ц. Т.Ц., ЕГН **********, който по същото време и на същото място не изпълнил задължението, вменено на пешеходците с разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно: “При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение” – престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б” от НК вр. чл.343, ал.1 б.“в” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 изр.второ от ЗДвП.

В съдебното заседание по делото във връзка с направено писмено искане от защитника на подсъдимия и съобразно разпореждането на съдията-докладчик по делото от 22.01.2013г. е проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият С. се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 19.02.2013г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа така възведеното с обвинителния акт обвинение, излага подробно съображенията си поради които смята, че е осъществено посоченото в обвинителния акт деяние и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, за срок от 2 години и 6 месеца, като след редукцията по чл.58а ал.1 от НК бъде определено една година и осем месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца лишаване от свобода.

Разпитан в хода на досъдебното производство и пред съда подсъдимият се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, като в хода на ДП дава подробни обяснения, пред съда депозира признание на основание чл.371 т.2 от НПК на всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия се солидаризира с пледоарията на прокурора по отношение на фактите и наказанието лишаване от свобода, като единствено моли наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде за по-малък срок. Подс.С. в защитната си реч е съгласен с изложеното от адвоката си. В последната си дума съжалява дето е станало така.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият Д.Р.С. не е осъждан. Той е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на МПС №265295955, категории „В” и „М”. По силата на трудов договор №20/08.04.2010г. подсъдимият Д.С. работел по трудово правоотношение в „Хлебозавод Русе” ООД гр.Плевен, като изпълняваната от него длъжност била „Водач на товарен автомобил”. В изпълнение на трудовите си задължения подсъдимият управлявал предоставен му от работодателя товарен автомобил марка „******, собственост на ЕТ „******” гр.С.. Собственикът бил предоставил автомобила за ползване на работодателя на подсъдимия. На 21.07.2012г. сутринта с управлявания от него товарен автомобил подсъдимият С. снабдявал с хляб търговски обекти на територията на гр.Шумен. Около 09.00ч. той се движел по бул. Симеон Велики в града, по северното платно за движение, към пл. Оборище. Платното за движение било с две еднопосочни ленти. Времето било ясно, слънчево, видимостта добра, а пътната настилка суха. Управлявайки автомобила, подсъдимият навлязъл в отсечката между светофарите пред бившия „Дом на красотата” и светофарите на пл. Оборище. Скоростта на движение на автомобила била 59,12км./ч., като подсъдимият управлявал автомобила в лявата лента, тъй като в дясната имало паркирани и престояващи автомобили.

По същото време, по същата отсечка на северното платно на бул. Симеон Велики в гр.Шумен, но по десния тротоар се движел 80-годишния пешеходец Ц. Т.Ц. ***. Той решил да пресече платното за движение. Застанал вдясно от контейнера за смет, разположени в дясната част на платното за движение, в уширение между ул. Цар Шишман – пресечка на булеварда и дом №74. Мястото не било обозначено като място за пресичане на пешеходци, нито с пътна маркировка, нито с пътни знаци. На срещуположната лява страна на северното платно за движение имало само мантинела покрай речното корито, разделящо северното и южното платно на бул.Симеон Велики, като речното корито на това място не можело да се премине. Във въпросния пътен участък № Д-17 „Пешеходна пътека” имало на 24м. преди мястото, на което бил застанал пешеходецът, по посока на движението и съобразно чл.101 от Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци /обн. ДВ бр. 73/2001г./ местоположението му било извън зоната на действие на знака, като в участъка не е имало пътен знак А 18.

Управлявайки товарният автомобил подсъдимият видял пешеходеца докато последният стоят до контейнерите, преди да е започнал да пресича. Видял го и в момента, в който предприел пресичане. В този момент разстоянието между пешеходеца и автомобила било повече от 80 метра, а предвид скоростта на движение на автомобила 59,12км./ч. Опасната му зона за спиране била 43,39м.. Въпреки, че възприел пресичащия пешеходец, подсъдимият не предприел своевременно действия за намаляване на скоростта или спиране. Употребил спирачките със закъснение, вследствие на което не успял да спре преди мястото, където пресичал пешеходецът. Товарният автомобил ударил Ц. с предната си дясна част, като ударът отхвърлил тялото на пешеходеца метри напред и той паднал върху пътната настилка. Автомобилът продължил, след което преустановил движението си на шест метра преди мястото, където бил паднал удареният пешеходец. Веднага след спирането на автомобила подсъдимият С. отишъл до пострадалия. До пострадалия отишли и граждани, които пътували в движещ се след колата на подсъдимия лек автомобил – свид. М.А. и свид. М.А.. Ц. бил жив, но по тялото му имало наранявания. По лицето му имало кръв, дишал тежко, не говорел, на моменти изгубвал съзнание. Силно изплашен и притеснен от случилото се, подсъдимият се обадил за помощ на телефон 112, след което помолил свид.А. и свид.А., да му помогнат да премести пострадалия в товарния автомобил. Тримата успели да вдигнат Ц. и да го поставят в товарното отделение на автомобила. През цялото време докато изчаквали лекарския екип, подсъдимият оказвал помощ на пострадалия и придържал главата му. Няколко минути по-късно на мястото пристигнали екип на Спешна помощ и полицейски служители. Пострадалият бил откаран в Многопрофилна болница в гр.Шумен.

Въпреки оказаната своевременно медицинска помощ, малко по-късно същият ден в 11.55ч. пострадалият Ц. Т. *** вследствие на получените при пътно-транспортното произшествие травматични увреждания. От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №82/2012г. е видно, че при огледа и аутопсията върху трупа на Ц. Т.Ц., са установени: Тежка съчетана гръдна и коремна травма. Множество счупвания на ребра вляво на гръдния кош с разкъсване на плеври. Разкъсване и контузия на левия бял дроб. Левостранен хемоторакс /500мл./, кръвонасядане на медиастинума. Кръв в коремната кухина /400мл./. Частично разкъсване на слезката. Множество счупвания на таза вляво. Счупване на лявата ключица. Счупване на двете кости на лява подбедрица. Наличие на бампер-фрактура на големия пищял. Кръвонасядане около местата на счупванията. Охлузвания по главата, гръдния кош, коремната област и крайниците. Кръвонасядане на меки черепни обвивки. Счупване на черепни кости в дясна слепоочна област. Малко контузионно огнище на дясна голямомозъчна хемисфера. Счупване на външния край на лявата ключица. Кръвонасядане на меките тъкани около рогчетата на подезичната кост и около щитовидния хрущял. Травматичните увреждания са получени от твърди тъпи предмети по механизма на удар, натиск и триене, отнасящо се до охлузванията. Добре отговарят да бъдат получени при сблъскване на движещ се автомобил с човек, падане на тялото върху автомобила и отхвърлянето му върху платното, с последващо плъзгане на тялото по платното. Травматичните увреждания са разположени предимно в лявата половина на тялото. Първоначалният удар е бил в областта на външната страна на лявата подбедрица. Причина за смъртта на Ц. Т.Ц. е тежката съчетана гръдна и коремна травма. Травматичните увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

Видно от заключението на автотехническа експертиза, скоростта на движение на т.а. „***** преди настъпване на произшествието на 21.07.2012г. е била 59,12км./ч.. Опасната зона за спиране на автомобила е била 43,39м.. Разстоянието от мястото, на което се е намирал автомобила, в момента в който пешеходецът е навлязъл на платното, до мястото на удара било 81,62м.. Пешеходецът не е попадал в опасната зона за спиране на автомобила и водачът е имал възможност да предотврати удара при своевременна употреба на спирачки. Според експерта причините за станалото автопроизшествие са комплексни: пешеходецът е пресичал на място, необозначено с маркировка или пътни знаци, като място за пресичане на пешеходци; на мястото на пресичане на пешеходеца от лявата страна има мантинела и речното корито не дава възможност за преминаване на другото платно; в същото време водачът на товарния автомобил „***** своевременно е възприел пешеходеца, но късно е предприел аварийно спиране, поради което не е могъл да предотврати удара.

От заключението на допълнителната автотехническа експертиза по делото се установява, че мястото на което е настъпил удара между товарния автомобил и пешеходеца е намира на около 24 метра след мястото, на което е бил поставен пътен знак Д-17 „Пешеходна пътека”.

От заключението на съдебно-химическата експертиза се установява, че в кръвта на подс. С. не е установена алкохолна концентрация.

От заключението на съдебно-химическата експертиза на пробата кръв взета от пострадалия Ц. Ц. се установява, че в кръвта му има наличие на алкохол в размер на 1,47 промила.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия С. в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит, на свидетелите и вещите лица. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства - от показанията на свидетелите – М.А. и М.А., които са били в лек автомобил непосредствено след управлявания от подсъдимия и заедно с него са отишли при пострадалия, на свидетелите Г.Ц., Т.Т. и Ц.Ц. – наследници на пострадалия, от заключенията на съдебно – медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, от заключението на автотехническата експертиза и на допълнителната автотехническа експертиза, от заключенията на двете съдебно-химически експертизи и от всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.343а ал.1 б.”б” от НК във вр. с чл.343 ал.1 б.”в” от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот;

* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му";

- безспорно се установи, че при управлението на лекия автомобил подс.С. е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДвП - Водачите на пътните превозни средства са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, защото подсъдимият пряко е възприел от разстояние 81,62м. пешеходецът, който започва да пресича пътното платно и управлявайки т.а. „***** със скорост 59,12км./ч. той е имал възможност да спре и да предотврати удара с пешеходеца, защото опасната зона за спиране на автомобила е била 43,39м. - пешеходецът не е попадал в опасната зона за спиране на автомобила и водачът е имал възможност да предотврати удара при своевременна употреба на спирачки. Именно това нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия е в пряка причинно-следствена връзка с последвалото ПТП, защото видно от заключението на вещото лице, своевременно е възприел пешеходеца, но късно е предприел аварийно спиране, поради което не е могъл да предотврати удара.

- установи се и че е налице съпричиняване от пострадалия Ц. Ц., който е нарушил разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно: При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Според експерта причините за станалото автопроизшествие са комплексни и една от тях е, че пешеходецът е пресичал на място, необозначено с маркировка или пътни знаци, като място за пресичане на пешеходци.

- подс.С. е управлявал МПС с над 50км./ч. в населено място, което също е нарушение на правилата за движение по пътищата, но видно от заключението на експерта то няма пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, защото и при такава скорост, той е можел да спре и да предотврати удара, ако беше предприел аварийно спиране. Също така видно от техническия оглед на лекия автомобил е установено, че преди ПТП той е бил технически неизправен, като неизправността на спирачната система и ходовата част са преди настъпване на ПТП и обстоятелството, че подсъдимият го е управлявал, също е нарушение на правилата за движение по пътищата по ЗДвП и ППЗДвП, но това нарушение също не е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, защото и в това състояние на товарният автомобил, подсъдимият е могъл да спре и да предотврати удара, видно от заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, на което са били предоставени материалите по досъдебното производство защото и в това състояние на товарния автомобил, той е можел да спре и да предотврати удара, ако беше предприел аварийно спиране. По тази причина съдът намира, че тези две нарушения на правилата за движение по пътищата не са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и не следва да влизат в квалификацията на обвинението, а да се съобразяват при обстоятелствата по чл.54 ал.1 предл.последно от НК.

- вследствие на нарушението на правилото за движение по пътищата по чл. 20 ал.2 изр.2 от ЗДвП подс.С. става причина за ПТП с пострадалия Ц. Т.Ц., който по същото време и на същото място е допуснал нарушение на правилото за движение по пътищата на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП, при което на последния са причинени редица травматични увреждания, обусловили тежката съчетана гръдна и коремна травма - причина за смъртта на Ц. Т.Ц., т.е. подсъдимият на 21.07.2012г. е въздействал с управляваното от него МПС пряко и непосредствено върху пострадалия и по този начин е увредил обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на неговия живот; в резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на Ц. Т.Ц.; между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията от това ПТП е настъпила смъртта на пострадалия; т.е. подсъдимият чрез своите действия противоправно е лишил от живот пострадалия Ц. Т.Ц. и смъртта му е в пряка каузална връзка, както с допуснатото от пострадалия нарушение на правило за движение по пътищата, така и с нарушение на правилото за движение по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП от подсъдимия С.;

- след деянието подс.С. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, тъй като веднага след настъпване на пътнотранспортното произшествие той е излязъл от колата си, отишъл е при пострадалия – обадил се е на тел.112, преместил е заедно със свидетелите тялото на пострадалия в товарното отделение на автомобила си, за да не е на пътя и докато дойде екипа на бърза помощ придържал главата на подсъдимия и се опитвал сам да оказва неотложна медицинска помощ. Предвид на това съдът счита, че извършените от подсъдимия С. действия обективно са били насочени към оказване помощ на пострадалия и субективно същият е съзнавал, че оказва такава помощ, каквато е имал възможност да окаже. Съдът приема за безспорно установено, че това което подсъдимият е направил с оглед оказване помощ на пострадалия обективно е било в максимума на неговите възможности – нищо повече той не е можел да направи. Всичко което подсъдимият С. е можел да направи за оказване помощ на пострадалия от ПТП от настъпване на ПТП до пристигането на линейката, той го е направил и поради това следва да бъде приложена именно намалената отговорност по привилегирования състав на чл.343а от НК;

* субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимият е пълнолетно вменяемо лице - по време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност, защото подс.С. не е целял и не е предвиждал обществено-опасните последици, но в конкретната ситуация е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да ги предвиди.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени следните обстоятелства:

- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид на факта, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления принципно се отличават с висока степен на обществена опасност.

- степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му – Д.Р.С. е роден на ***г***, със средно образование, безработен, неосъждан, неженен е, има налагани административни наказания по ЗДвП. Всички тези данни обуславят невисока степен на обществена опасност на дееца.

- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС и спазването на нормите на ЗДвП.

Предвид гореизложеното, съдът констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

· смекчаващите вината обстоятелства: неосъждан; младежката възраст; съжалението демонстрирано и в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание и критичността към извършеното; осъзнаването на вината; съдействието на органите на наказателното производство. Самопризнанието не се взема предвид от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото то се взема предвид от закона на друго основание.

· отегчаващи вината обстоятелства: има налагани административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата; другите нарушения на правилата за движение по пътищата, установяващи се в процесния случай, но които не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат и не влизат в обвинението.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.С., като наказанието бъде определено при условията на чл.58а от НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно: За престъплението по чл.343а ал.1 б.”б” от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до четири години и съобразно чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС. Съдът счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, а няма сред тях и изключително по своята същност, за да бъде приложен чл.55 от НК. Освен това съдът счита за справедливо и съответно на извършеното предвид високата обществена опасност на деянието, да наложи наказание “лишаване от свобода” в размер около и малко над средния, предвиден от закона, а именно – 2/две/ години и 6/шест/ месеца. Предвид редукцията на чл.58а от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и при това положение на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 8/осем/ месеца. Респективно в съответствие с чл.343 г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК съдът определи на подсъдимия С. и наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок надвишаващ срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а имено – 2/две/ години и 6/шест/ месеца. Поради липсата на данни за предварителното му лишаване от това право по административен ред, съдът не следва да прилага чл.59 ал.3 от НК. По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия предвид неговата критичност и осъзнаване на вината. Поради това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание “лишаване от свобода” и като съобразно данните за личността на дееца и неговата ниска степен на обществена опасност, счете че следва това да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Определените размери на тези наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното и съдебното производство, общо в размер на 485,62лв. По сметка на ОД на МВР – Шумен.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: