Мотиви към присъда по ВНОХД № 35 по описа за 2013г. на ШОС

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С присъда № № 44 от 13.11.2012г. по НОХД №94/2012 Великопреславският районен съд е признал за невинна Р.С.И. ***, за това, че на 04.08.2010г. в с.Хан Крум, обл.Шумен, в качеството си длъжностно лице – старши специалист - секретар/организатор в Кметство – с.Хан Крум, обл.Шумен, в кръга на службата си съставила официален документ /удостоверение за наследници №043 от 04.08.2010г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че „единствен наследник на С.Б.П. е Д.С.П.”/, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл.311, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал и постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е депозиран протест от Районна прокуратура – Велики Преслав. В протеста прокурора намира, че присъдата е неправилна. Моли да бъде отменена постановената от Великопреславския районен съд присъда, като бъде постановена нова, и бъде осъдена подсъдимата по повдигнатото й обвинение. Представя допълнително мотивите си в писмена форма, като прави обстоен анализ на събраните по делото доказателства и излага подробно правните си съображения, поради които смята, че обвинението е доказано. Алтернативно прави предложение и за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура поддържа протеста ведно с допълнителните мотиви към него. Счита присъдата на ВПРС за неправилна и необоснована и моли да бъде отменена, като бъде постановена нова, а по отношение на наказанието предоставя на съда.

Защитникът на подсъдимата намира протеста за неоснователен, а присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Подсъдимата в защитната си реч поддържа казаното от нея пред ВПРС. Сочи, че извършеното не е умишлено, че не е довело до сериозни последици, че не е имала интернет и връзка с общинските служители трудно се правела. За успокоение сочи, че от година и половина вече не работела там. В последната си дума моли да бъде потвърдено това, което е определил Великопреславския съд.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимата И., показанията на свидетелите – П., И., М., Б., К., , от заключението по назначените в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза, от събраните по делото писмени доказателства и др., които е обсъдил обстойно. След анализа им, съдът е приел от фактическа страна, че:

От 2003г., Р.С.И. ***. Към 04.08.2010г. заемала длъжността „старши специалист секретар/организатор”. Във връзка със служебните си задължения имала правомощия да издава удостоверения за наследници, което й било вменено с длъжностната характеристика.

На 04.08.2010г. в кметството на с.Хан Крум дошъл св. Д.С.П.. Същият подал молба-декларация по образец за издаване на удостоверение за наследници по повод смъртта на съпругата си С.Б.П.. Посочил, че същото ще му послужи при необходимост. Същото му било необходимо, за да подаде декларация по ЗМДТ пред Община Шумен. Подсъдимата приела молбата-декларация и издала исканото удостоверение за наследници, като в него вписала единствено, че наследник на С.Б.П. е съпруга й Д.С.П.. Подсъдимата приела молбата-декларация, извършила проверка в личния регистрационен картон на починалото лице и въпреки, че там били вписани с личните си имена двама братя на наследодателя, тя издала процесното удостоверение за наследници, като в него вписала декларираното от молителя, а именно: „С.Б.П., починала на 01.08.2010г…… е оставила следните наследници: Д.С.П. с ЕГН… и родство-съпруг…”. Като мотив за това, представителят на обвинението сочил, че между подс.И. и св.П. съществувала роднинска връзка по сватовство. Двамата братя на наследодателя или техните низходящи по заместване се явяват също наследници на С.Б.П., освен Д.С.П.. Подсъдимата следвало да впише в издаденото удостоверение за наследници, освен съпругът на починалото лице и другите наследници, които наследяват по закон, тъй като Снежанка и Д. П.и нямали родени от брака деца.

При правилно установената фактическа обстановка, която се споделя изцяло от настоящия състав, районният съд е изложил редица правни съображения, които почиват и на закона и правната доктрина, но е направил незаконосъобразен краен правен извод относно приложимостта на чл.311 от НК в конкретния случай. Правилен е извода на РС, че подсъдимата към 04.08.2010г. е била длъжностно лице по смисъла на НК и че именно в това си качество е издала процесното удостоверение за наследници №043 от 04.08.2010г.. Резонно РС се е позовал на ППВС №3/1982г..

РС обаче е преиначил фактите сочейки, че в посоченото удостоверение за наследници, подсъдимата не е удостоверила неверни обстоятелства, защото била удостоверила верното обстоятелство, че С.Б.П. е оставила като наследник `съпруга си Д.С.П. и лъжливото документиране предполага внасяне в документи на неверни обстоятелства, а не неотразяването на верни факти или затаяването на истина, т.е. факта, че има още двама наследници – братята на наследодателката или техните наследници и посочил, че обвинението че подсъдимата е „удостоверила неверни обстоятелства, че „единствен наследник на С.Б.П. е Д. .С.П.”, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тези обстоятелства” не било доказано. Тези изводи на съда не са правилни, тъй като удостоверението за наследници е удостоверителен документ и удостоверява факти с правно значение, а не диспозитивен при който е възможно затаяването на истина, предвид първичното изявление на автора. Удостоверението за наследници следва да отрази факта кои са наследниците на наследодателя – всички, а не един или няколко – правния мир не познава частично удостоверяване на наследниците в този вид документи. Престъплението по чл.311 от НК е формално и е безспорно според ШОС, че то е било извършено. В този смисъл ВПРС е приложил неправилно материалния закон.

Първоинстанционният съд обсъдил също така и обществена опасност на посоченото като престъпно деяние и преценил, че дори и да се приеме че е формално съставомерно, то не разкрива висока степен на обществена опасност, малозначително е и не е обществено опасно, т.е. не е престъпление. Също така РС посочил, че не са обосновани общественоопасните последици, защото с евентуалното използване на процесното удостоверение пред земеделската кооперация в с.Хан Крум или пред Община – Шумен не са настъпили вредни последици, а съпругът е наследник на починалата и по чл.9, ал.2 от ЗН получава 2/3 от наследството и при прилагането на един от основните принципи в правото, този на справедливостта, се аргументира малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Този извод на съда също не се споделя от ШОС. Посочените от ВПРС обстоятелства обуславят обсъждането на чл.93 т.9 от НК, поради незначителността на вредните последици, какъвто е обсъждания случай. Удостоверението е било използвано все пак и макар да не довело до значителни последици, те все пак са налице, след като по този начин са засегнати правата на другите наследници и съпругът е бил облагодетелстван за тяхна сметка. Именно в тази връзка е следвало ВПРС да обсъди ниската степен на обществена опасност на дееца обусловена от положителните характеристични данни, липса на констатирани извършени нарушения от какъвто и да е било характер и др.. Те също според ШОС водят до извода, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.

Като е възприел наличието на чл.9 ал.2 от НК в процесния случай за престъплението посочено в обвинителния акт Великопреславският районен съд неправилно е приложил материалния закон. От събраните доказателства безспорно се установява престъпното деяние на подсъдимата посочено в обвинителния акт. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл – тя е съзнавала обществено опасния характер на деянието и е целяла настъпването на обществено-опасните последици. Поради това ШОС прецени, че протестираната присъда на Великопресвлавския районен съд , с която подсъдимата е призната за невиновна и е оправдана за деяние по чл. 311 ал.1 от НК, следва да бъде отменена на основание чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК вр. чл. 334, т. 2 от НПК, като вместо това бъде постановена нова, с която бъде призната подсъдимата Р.С.И., за виновна в това, че на 04.08.2010г. в с.Хан Крум, обл.Шумен, в качеството си длъжностно лице – старши специалист -секретар/организатор в Кметство – с.Хан Крум, обл.Шумен, в кръга на службата си съставила официален документ /удостоверение за наследници №043 от 04.08.2010г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че единствен наследник на С.Б.П. е Д.С.П./, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тези обстоятелства, като случаят е маловажен – престъпление по чл.311, ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК следва да бъде оправдана по първоначално повдигнатото обвинение срещу нея за престъпление по чл.311 ал.1 от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като невисока, степента на обществена опасност на подсъдимата - данните за личността й - видно е че тя е с ниска обществена опасност, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимата: Съдът преценява, че за подсъдимата са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добросъвестно поведение в наказателния процес, прави пълни самопризнания, критична е към извършеното. Съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.И., наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл.311 ал.2 от НК, извършено умишлено, се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Същевременно се установи, че подсъдимата, която е пълнолетна, не е осъждана за престъпление, нито е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и в резултат на деянието няма нанесени преки и съставомерни имуществени вреди, поради което тя следва да бъде освободена от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на предвидените наказания, съдът отчете обсъдените обществена опасност на деянието и дееца и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като и бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК "глоба" в размер на минимума предвиден от закона - действащ по време на извършване на деянието, а именно – по 1000лв.. Определеният размер на това административно наказание съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената, а освен това съдът счита, че така определеното административно наказание ще въздейства предупредително върху нея и ще и се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото

По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът възложи на подсъдимата направените деловодни разноски съгласно чл.189 ал.3 от НПК.

Водим от горното Шуменският окръжен съд постанови присъдата си.

Председател : Членове : 1.

2.