МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНОХД № 52/2013 година

С присъда № 91 от 29.11.2012 г. постановена по НОХД № 608 по описа за 2010 г. Новопазарският районен съд признал подсъдимия Г.Н.Ц. за виновен в това, че за периода от 17.02.2006 г. до 07.03.2007 г. в с. Памукчи, Шуменска област, в компютърен клуб, на ДЗЗД “Вега” със седалище и адрес на управление : гр. Нови пазар разпространявал чужди произведения на литературата – 16 компютърни програми възпроизведени върху пет броя компютърни конфигурации в нарушение на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, без необходимото съгласие на издателите на софтуера или на разпространителите му за територията на Република България и на основание чл. 172а, ал. 1, предложение ІІІ, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК го осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично; задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от една година.

Със същата присъда съдът оправдал подсъдимия за това, че в периода 01.12.2005 г. до 17.02.2006 г. в същия компютърен клуб разпространявал други 12 компютърни програми без необходимото съгласие на издателите на софтуера или на разпространителите му за територията на Република България – престъпление по чл. 172а, ал. 1, предложение ІІІ от НК.

Съдът оправдал подсъдимия и за това, че в периода от 01.12.2005 г до 07.03.2007 г. на същото място записвал и възпроизвеждал 28 компютърни програми инсталирани върху пет компютърни конфигурации в нарушение на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, без необходимото съгласие на издателите на софтуера или на разпространителите му за територията на Република България – престъпление по чл. 172а, ал. 1, предложение І , ІІ и ІІІ от НК.

Срещу присъдата в срок е подадена въззивна жалба от подсъдимия, който изтъква, че е налице основание за отмяна на присъдата, тъй като осъдителния диспозитив е в противоречие с последния оправдателен диспозитив, с който съдът го е оправдал изцяло по първоначалното обвинение по чл. 172а, ал. 1, предложения І, ІІ и ІІІ от НК. Счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде отменена и постановена нова, с която да бъде оправдан. В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата си и доразвива доводите си в нейна подкрепа. В последната си дума заявява, че не е извършил никакво престъпление, заплащал всички лицензи и такси, поради което иска присъдата да бъде отменена.

Прокурорът от Шуменската окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Счита, че действително има противоречие между осъдителната и оправдателна част на присъдата, но приема, че това е техническа грешка при изписването на диспозитива, защото волята на съда била съвсем ясна и недвусмислена. Намира, че присъдата страда от друг порок и това е липса на мотиви, защо подсъдимият е признат за виновен за разпространение на 16 от софтуерните продукти, а е оправдан за разпространението на останалите 12 софтуерни продукта. Съдът въобще не се бил занимал с изискващата се за съставомерността на деянието форма на вината. Липсвали мотиви относно приложението на чл. 55 от НК при определяне на наказанието. Прокурорът констатирал още и противоречие между присъдата и мотивите, тъй като съдът в мотивите посочил, че обвинението по пункт трети от обвинителния акт било доказано по безспорен начин и поради това го признал за виновен. В същото това време в присъдата има оправдателен диспозитив за разпространението на 12 софтуерни продукта. Предлага обжалваната присъда да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Въззивният съд намери жалбата на подсъдимия за допустима и основателна и отмени присъдата в осъдителната й част и призна подсъдимия за невинен и го оправда за деянието по чл. 172а, ал. 1, предложение ІІІ, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е осъден на първа инстанция, поради следното:

Въззивното производство е образувано само по жалба от подсъдимия. Безспорно налице са липса на мотиви относно причините, по които съдът е оправдал подсъдимия за част от деянието свързано със разпространение на софтуерни продукти, няма такива и по отношение на субективната страна на деянието както и за основанието за приложение на чл. 55 от НК при определяне на наказанието. Налице са и противоречия между мотиви и присъда, доколкото в мотивите се приема, че деянието по чл. 272а, ал. 1, предложение ІІІ от НК е доказано по безспорен начин и съдът признал подсъдимия за виновен, а от присъдата е видно, че за част от периода на това продължавано престъпление е постановен оправдателен диспозитив. Това обаче не е основание присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от районния съд, защото няма протест на прокурора, а допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила не са довели до ограничаване правата на подсъдимия, тъй като той е оправдан.

Подсъдимият е оправдан изцяло по обвинението за записване и възпроизвеждане на софтуерни продукти в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП. В цифровото изписване в диспозитива на присъдата е посочено, че е оправдан за трите изпълнителни форми на деянието, а именно и за предложение ІІІ на чл. 172а, ал. 1 от НК – разпространение. В случая се касае за техническа грешка при цифровото изписване на правната квалификация на извършеното деяние. Тя не води до отмяна на присъдата, защото от словесното изписване на диспозитива и от мотивите на присъдата се установява ясно и недвусмислено волята на съда.

Съдът признал подсъдимия за виновен за разпространение на 16 компютърни програми, приравнени на произведения на литературата, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП в периода 17.02.2006 г. до 07.03.2007 г. без необходимото по закон съгласие на носителите на авторското право. Защо съдът е приел тази начална дата за извършване на престъплението, от мотивите на присъдата не става ясно, но прокуратурата не е счела за нужно да протестира присъдата, в частта с която подсъдимият е оправдан за разпространение на компютърни програми за периода от 01.12.2005 до 17.02.2007 година. Прокурорът в първата инстанция в пледоарията си не е поддържал обвинението относно другите две изпълнителни деяния по чл. 172а, ал. 1 от НК, а именно записване и възпроизвеждане на компютърни програми в нарушение на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, като е счел че по делото не са събрани убедителни доказателства, че именно подсъдимия е извършил такива действия. Съдът възприел становището на обвинителя и оправдал подсъдимия за тези обвинения, като в мотивите единствено отбелязал, че в тази част обвинението е недоказано. В мотивите по отношение на разпространението, за което подсъдимият е осъден, е посочено единствено, че компютърните конфигурации с инсталираните на тях развлекателни игри, са били предоставяни срещу заплащане на трима свидетели.

Настоящата инстанция призна подсъдимия за невинен и го оправда по това обвинение, защото след като подсъдимият не е инсталирал софтуера, той не би могъл да знае какви програми има на компютрите. От извършените в хода на ДП и по време на съдебното следствие експертизи се установява, че даден софтуер е инсталиран на твърдия диск на някой от петте компютъра в клуба на определена дата. Не е установено, обаче дали е използван, колко пъти и кога. Няма доказателства и за какви точно софтуерни продукти става дума, дали за тях задължително следва да бъде заплатено, или са демоверсия. Безспорно е установено, че подсъдимият не е присъствал през цялото време в клуба, за да осъществява контрол над лицата играещи на компютрите. За продължителен период от време допускане на лица в клуба и събиране на такси извършвал свидетелят Д. С.

Една от възможните форми за разпространение на обект на авторското или сродно на него право, съгласно разпоредбата на § 2, т. 4 от ДР на ЗАПСП е и даването под наем, каквито правоотношения са се осъществявали в компютърния клуб. Съдът приел, че наемните договори с клиентите на клуба са сключени с подсъдимия и той следва да носи наказателна отговорност за разпространението на компютърните програми . Установено е, че компютърният клуб “Вега” е на ДЗЗД със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, Шуменска област. Дружествата образувани но ЗЗД са граждански дружества, а не ЮЛ и действия по управление и осъществяване на стопанска дейност може да извършва всеки един от съдружниците, освен ако в договора не е посочено друго. От удостоверение на Агенцията по вписванията е видно, че в дружеството има двама съдружници, представлява се от тях и е с колективен орган на управление – общо събрание. След като не само подсъдимият управлява и представлява дружеството, не може да се приеме, че изцяло и само в неговите задължения и правомощия е да сключи договорите за използване на компютърните програми с носителите на авторското право.

В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.

Председател: Членове:1.

2.