Мотиви към присъда по НОХД
№ 75 по описа за 2013г. на ШОС
На
07.02.2013г. от Шуменска Окръжна прокуратура е внесен в ОС - -гр.Шумен обвинителен акт
по ПД №3/2013г., по който в същия
ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С. А. Л. с ЕГН **********,***,
български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан за извършени от него престъпления от
общ характер по чл.304 а ал.1 от НК и по чл.343в
ал.2 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на
05.02.2013г. около 14,55ч. – 15.00ч. в с.Велино, по ул.Вела Пискова №, при полицейска проверка предложил подкуп
– 1 бр. банкнота със сериен номер БГ
2963039 с номинал 50/петдесет лева/ на полицейски орган – полицейски инспектор
при РУ “Полиция” – Шумен – Р.Л.М., за да не извърши действие по служба – да
състави акт за установяване на административно нарушенеие
по ЗДвП за управление на МПС – лек автомобил *** без
свидетелство за управление на МПС – престъпление по чл.304а ал.1 от НК; както и че: на 05.02.2013г. в с.Велино, по ул.”Вела Пискова”, управлявал МПС ***** без
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление /с НП №639/12.09.2012г. на Началника на РУП – Каолиново, ВЗС на
04.10.2012г./ - престъпление по чл.343в
ал.2 от НК.
В съдебното
заседание по делото по искане на подсъдимия и неговия защитник е проведено предварително
изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за
решаване въпросите по чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Л. се възползва от тази
диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
07.02.2013г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещото лице за деянията описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатите обвинения и предлага на съда да
наложи на подсъдимия за двете престъпления общо наказание “лишаване от свобода”
при условията на чл.58а от НК за срок между девет месеца и една година, което да бъде отложено с
изпитателен срок, както и наказание глоба в размер на минимума предвиден в
общите разпоредби на НК. Моли да бъде отнета в полза на държавата на основание
чл.307а от НК банкнотата от 50лв., предмет на престъплението.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и
е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият съжалява за случилото се и
заявява, че повече няма да се повтори, че ще изкара книжка и няма да кара без
книжка. Защитникът на подсъдимия моли при определянето на наказанието съдът да
съобрази, че подзащитният му се е осъзнал, съжалява и има тежко семейно
положение и поради това моли за определяне на наказание лишаване от свобода към
минимума – шест месеца с редукцията, което да бъде отложено при условията на
чл.66 от НК, като по отношение на наказанието глоба се солидаризира с
представителя на обвинението.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият
С.А.Л. не се води на отчет в “Пътна полиция, КАТ” при МВР и не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство. От 2009г. до настоящия
момент има наложени по административен ред пет наказания за нарушения на ЗДвП. Л. е предаван два пъти на съд за извършени през 2010г. престъпления по чл.343в ал.2 от
НК, като и двата пъти е бил освободен от наказателна отговорност и са му
наложени административни наказания “глоба” от Шуменския районен съд и Новопазарския районен съд. Независимо от наложените му
наказания същите не са имали предупредително възпиращо въздействие и Л.
продължил да управлява МПС без да притежава правоспособност.
С
НП №639/12.09.2012г. на Началника на РУ “Полиция” – гр.Каолиново,
подс. Л. е санкциониран , за това, че на 09.09.2012г.
в с.Пристое е управлявал МПС *****, негова
собственост, без да притежава СУМПС. Наказателното постановление е влязло в
законна сила на 04.10.2012г..
На
05.02.2013г. около 14,55 – 15,00 часа подсъдимият управлявал собствения си
автомобил ***** в с.Велино, обл.Шумен,
по ул.”Вела Пискова”, в посока с.Живково без включени
светлини. В лекият автомобил с подсъдимия пътувала и жена му З. Л..
Преминавайки край Кметството на с.Велино автомобилът
управляван от Л. бил спрян за проверка от свид.Р.М. –
полицейски инспектор при РУ “Полиция” – гр.Шумен,
който заедно с колегата си П.М.М. работели по безопасност на движението на
посочената улица през Кметството на с.Велино.
Причината водачът да бъде спрян за проверка била липсата на включени светлини.
Л. не изпълнил подадения от св.М. сигнал – не спрял
на указаното му от полицейския служител място, а на 5 метра по-напред, като
затапил улица, по която също се движели МПС и застрашил безопасността на
движението. След повторно разпореждане от М., водачът преместил автомобила на
посоченото му място, отворил прозореца, но не изключил двигателя. Полицай М. се
представил на водача Л. и му разпоредил да изключи двигателя. Въпреки това
подсъдимият не изпълнил разпореждането и се наложило още два пъти М. да
разпореди същото. Действията на водача Л. станали причина полицай М. да
обезопаси колегата си М., заставайки в близост до него. След като водачът
изключил двигателя, М. разпоредил да му представи СУМПС. Л. заявил, че няма.
Тогава М. поискал от водача да му представи документ за самоличност. Л. бръкнал
в десния джоб на якето си, извадил портмоне от което взел несгъната
банкнота от 50 /петдесет/ лева, която подал на М. и казал – “да се почерпите”. М. разпоредил на
Л. да си прибере парите, но водачът сгънал банкнотата и я поставил в калъфа за
документи и с репликата “Ето, ще я сложа тука да не се вижда.”, подал към М.
калъфа с банкнотата. Тогава М. разпоредил на подсъдимия да слезе, да застане до
МПС и да постави калъфа с банкнотата на тавана на лекия си автомобил, което
било изпълнено. Свидетел на случващото се станал и полицейският служител свид.И.Ш.. Полицаите уведомили ОДЧ и изчакали пристигане на
дежурната следствена група. В разговор с полицейските служители Л. заявил, че
им предложил банкнотата, за да не му съставят акт за установяване на
административно нарушение, тъй като няма СУМПС и се извинил. На С. Л. бил
съставен АУАН №66 Р №595489. При огледа на местопроизшествието от калъф за
документи с преобладаващо кафяв цвят освен описаните вещи, поставени в джобове,
до джоба с личната карта на Л. е намерена и иззета непоставена
в джоб сгъната на две банкнота с номинал 50лв. серия БГ 2963039. Видно от
заключението на проведената техническа
експертиза, представената за изследване банкнота с номинал 50лв. серия
БГ 2963039 е истинска.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа
на: самопризнанието на подсъдимия Л. в хода на предварителното изслушване
на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит, на свидетелите и вещото
лице по съдебно-техническата експертиза. Освен това
съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя
изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК, както и веществените доказателства приобщени по реда на чл.284
от НПК. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателства - от показанията
на свидетелите Р.М., П. М., И.Ш. и З. Л., от заключението на съдебно-техническата
експертиза и от приобщените писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие и от предявените веществени доказателства включително. Съдът намира,
че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Съдът като прецени
всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Л. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.304а ал.1 от НК и състава на престъплението от общ характер
наказуемо по чл.343в ал.2 от НК, защото:
- по отношение на престъплението по чл.304а ал.1 от НК:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
законосъобразно, безкористно и авторитетно осъществяване на различните служебни
дейности;
*
от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е предложил на полицейски
орган – полицейски инспектор при РУ “Полиция” – Шумен – Р.Л.М. в дар пари - сумата от 50 лева, за да не извърши
действия по служба – да не състави акт за установяване на административно
нарушение по ЗДвП на подсъдимия за управление на МПС
– лек автомобил ****** без свидетелство за управление на МПС – т.е. предложил е
подкуп, за да се пропусне съставянето на акт;
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице, което е било спряно за полицейска проверка от полицейски орган;
*
от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл; Той е
съзнавал обществено опасния характер на описаното деяние - деецът е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, като е предвиждал и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
- по отношение на престъплението по чл.343в
ал.2 от НК:
*
от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
"управление на МПС", което съгласно константната практика на
Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му";
* от приложеното по делото с НП №639/12.09.2012г. на
Началника на РУП – Каолиново, ВЗС на 04.10.2012г. е видно, че Л. е бил
наказан по административен ред за управление на МПС без съответна
правоспособност за това; настоящото деяние е извършено в едногодишен срок от
наказването му.
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните
последици; подсъдимият е знаел, че с наказателно постановление влязло в законна
сила на 04.10.2012г. е бил наказан с административно наказание за управление на
МПС без правоспособност.
Причините за извършване на престъплението от страна на подс.Л.
се свеждат до сниженото правосъзнание на обвиняемия и житейската ситуация, в
която е изпаднал, предвид необходимостта от грижа за член на семейството с
влошено здравословно състояние.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените от него
престъпления съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност
на деянията, съдът прецени като невисока, предвид обстоятелствата в конкретния
случай;
- степента на обществена опасност на
подсъдимия – от данните за личността му – неосъждан,
семеен с едно малолетно дете, със здравословни проблеми, осъзнал вината си,
демонстрира искрено разкаяние по отношение и на двете престъпления и готовност
за корекция в поведението си, съдът направи извода за невисока степен на
обществена опасност на дееца, независимо от установените административни
нарушения на ЗДП.
- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение
на обществените отношения, които осигуряват законосъобразното и авторитетно осъществяване
на различни служебни дейности, както и по отношение на обществените отношения,
които гарантират спазването на правилата за движението по пътищата и нормалната и безаварийната транспортна
дейност.
Съдът преценява, че за подс.Л. са налице следните
смекчаващи вината обстоятелства - добросъвестно поведение в наказателния
процес, осъзнаване на вината и готовност за корекционно
поведение, неосъждан, влошено материално състояние и
семейно положение, обусловено от необходимостта за постоянна грижа за здравословното състояние на член на
семейството му.
От друга страна по отношение на него съдът констатира наличието на едно
отегчаващо вината обстоятелство – налаганите административни наказания за
нарушения на Закона за движение по пътищата извън това обуславящо
квалификацията по чл.343в ал.2 от НК.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.Л.,
като наказанието бъде определено при
условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като не констатира наличието на многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства обуславящи
предпоставките по чл.55 от НК, в съответствие с разпоредбата на чл.373
ал.2 от НК и при превес на констатираните смекчаващи вината обстоятелства,
а именно: За престъплението по чл.304а от НК, извършено умишлено, се предвижда
наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до 15 000лева, а за
престъплението по чл.343в ал.2 от НК - наказание лишаване от свобода до две
години. Съдът счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства,
не са многобройни, а няма сред тях и изключително по своята същност, за да бъде
приложен чл.55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия. Тъй като
делото е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, в
съответствие с чл.373 ал.2 от НК следва
да намери приложение разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при което определеното
от съда наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета.
Съдът намира, че справедливо и съответно на всяко от двете извършени
престъпления ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" при
граници от три месеца /общия минимум за наказанието лишаване от свобода/ до
специалния максимум за всяко от престъпленията, в размер между минималния и средния,
а именно по 9/девет/ месеца, както и наказание глоба за престъплението по
чл.304а от НК в размер на минималния предвиден от закона в общата част на НК в
чл.47 ал.1 от НК, предвид тежкото материално състояние на подсъдимия, а именно
– глоба в размер на 100лв./сто лева/. Предвид редукцията на чл.58а ал.1 от НК
така определените наказания лишаване от свобода следва да бъдат намалени с по
една трета и при това положение на подсъдимия следва да бъде определено
наказание лишаване от свобода за всяко от престъпленията за срок от по 6 /шест/
месеца. Предвид обстоятелството, че с настоящата присъда на подсъдимия Л. се
налагат две наказания, преди да има влязла в сила присъда за което и да било от
тях, съдът на
основание чл.23 ал.1 от НК му определи едно общо наказание лишаване от свобода
на от наложените с настоящата присъда, а именно – 6 /шест/ месеца лишаване
от свобода. По отношение на така определеното наказание “лишаване
от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието,
защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието
приложение са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство
за превъзпитание на подсъдимия. Налагането на ефективно наказание лишаване от
свобода по отношение на него не е необходимо за да бъдат изпълнени целите на
наказанието. Поради това съдът отложи изтърпяването на така определеното общо
наказание “лишаване от свобода” за минимално възможния срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Към така определеното отложено общо
наказание шест месеца лишаване от свобода, на основание чл.23 ал.3 от НК, съдът
присъедини изцяло и наказанието от 100лв. глоба по настоящата присъда.
Определеният размер на тези наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На основание
чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението - 1
банкнота от 50 лева серия БГ 2963039.
Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски съгласно чл.189
ал.3 от НПК в размер на 17,35лв., които да бъдат заплатени по сметка на ОД на
МВР - Шумен.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: