МОТИВИ НА ПРИСЪДА ОТ 19.06.2013 Г. ПО НОХД № 233/2013 Г. НА ШУМЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

Подсъдимият Ж.С.Ж. е предаден на съд по обвинение в престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 29 ал. 1 б. “а” от НК. По реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК подсъдимият е признал фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства относно тези факти.

В хода на досъдебното производство е установено следното:

На 30-31.05.2012 г. подсъдимият заедно с лицата В. Н. Г. и A.G.Я. пътували с л. а. ***. Автомобилът е бил собствен на Ю.Р.Г. и е бил предмет на противозаконно отнемане от неизвестно лице в гр. О. община Разград. Около 3 часа сутринта на 31.05.2012 г. те наближили с автомобила бензиностанцията на изхода на гр. Нови пазар. На бензиностанцията работела пострадалата М.П.И.. По искане на подс. Ж. и св. Я., при преминаването покрай бензиностанцията Г. намалил скоростта на автомобила и тримата видели, че постр. И. е сама в обекта. След отминаването на бензиностанцията, по указание на Ж. и Я. Г. направил обратен завой и спрял автомобила малко преди бензиностанцията. Там Ж. и Я. му казали да зареди автомобила с гориво и да ги изчака, докато се върнат. Г. придвижил автомобила до бензиностанцията и казал на постр. И. да зареди резервоара с бензин А 95 до горе. Докато тя изпълнявала поръчката, към нея се приближили Ж. и Я. с маски на главите и поставени гумирани ръкавици на ръцете. Подс. Ж. насочил газов пистолет към пострадалата, след което я ударил по главата и със сила я вкарал в офиса на бензиностанцията. Там той съборил И. на земята, а Я. я ритнал и й нанесъл няколко удара с ръце и я притискал към пода. През това време подс. Ж. отворил чекмеджето на касата и взел намиращата се там сума от 100 лева. При опит на пострадалата да му попречи, подсъдимият я ударил в областта на носа и я съборил на пода. След това Ж. и Я. излезли от офиса, качили се в автомобила и напуснали бензиностанцията. В резервоара на автомобила бил зареден 34.190 литра бензин А 95 от бензиностанцията, което гориво останало незаплатено. От изготвената икономическа експертиза се установява, че стойността на зареденото и незаплатено гориво към датата на деянието е 88 лева.

След напускането на бензиностанцията, Ж., Я. и Г. продължили към с. Калугерица с автомобила, управляван от Я.. След с. Калугерица продължили по черен път към с. Могила. При с. Могила автомобилът спукал гума. Подсъдимият и свидетелите се опитали да сменят гумата, но не успели. Тогава подсъдимият Ж. запалил автомобила с бензин, източен от резервоара, като той и св. Я. изгорили ръкавиците и маските в запаления автомобил.

От изготвената оценителна експертиза се установява, че стойността на запаления лек автомобил е 1521.50 лева.

На 22.06.2012 г. вечерта подс. Ж. и лицата В. Н. Г. и А. И. И. пътували по автомагистрала “Хемус” от гр. Варна за гр. Каспичан с л. а. Фолксваген пасат с рег. № В **** КА, собствен на св. А. Я.. Автомобилът се управлявал от Г.. Тримата спрели на бензиностанция “Шел-Енево-север”, собствена на “П.” ЕООД гр. Варна. В бензиностанцията били на смяна свидетелите Д. К. и В.Д.. Подс. Ж. влязъл в магазина на бензиностанцията, където били свидетелите Костадинов и Д.. Първоначално подсъдимият поискал три кафета, които да заплати с точките от смарт-картата си. Св. Д. му направил две кафета, като обяснил на подсъдимия, че точките от картата не стигали за три кафета. След възникнал спор между двамата, подсъдимият започнал да вика на св. Д. да дава парите. Свидетелят извадил наличните пари от касата – 10 банкноти от 10 лева. Подсъдимият издърпал парите от ръката на Д. и след отправени към двамата свидетели, напуснал магазина. Качил се в автомобила и, без да обяснява случилото се, казал на Г. да продължи към гр. Каспичан.

Така изложената фактическа обстановка, потвърдена от признанието на подсъдимия, се установява от събраните в досъдебното производство доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите И., Д., К., Г., констатациите, съдържащи се в протоколи за оглед на местопроизшествие, намерените веществени доказателства при огледите и проведените следствени експерименти – дъвка (описана “бяла мека маса с неправилна форма”) намерена при оглед на бензиностанция “Шел Енево север, с установен с експертиза биологичен материал с ДНК профил, съвпадащ с този на подс. Ж.; намерени табели за леки автомобили, показани от св. Я. при проведен следствен експеримент; иззета смарт-карта на “Шел” на името на Ж.С.Ж. и писмени доказателства за транзакцията, извършена с картата във времето и на мястото на престъплението.

С гореописаните деяния подсъдимият Ж.С.Ж. е осъществил състава на следните престъпления:

1. На 31.05.2012 г. и 22.06.2012 г. край гр. Нови пазар обл. Шумен на бензиностанция “Петрол” и “Шел-Енево-север”, при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като съизвършител с A.G.Я. (осъден за първото от деянията с одобрено от ШОС споразумение от 20.05.2013 г. по НОХД № 217/2013 г.) отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 100 лева и 34.190 литра бензин на стойност 88 лева от владението на М.П.И., и парична сума в размер на 100 лева от владението на В.Н.Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като деянията са извършени при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1, чл. 20 ал. 2, чл. 26 ал. 1 и чл. 29 ал. 1 б. “а” от НК. Предишното осъждане на подсъдимия Ж. с присъда № 45 от 16.04.2008 г. по НОХД № 484/2008 г. на Варненския окръжен съд дава основание за квалифициране на деянието като извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29 ал. 1 б. “а” от НК.

2. на 31.05.2012 г. край гр. Каспичан обл. Шуменска запалил имущество на значителна стойност - л. а. “***” с рама WVWZZZ1HZPW467109 на стойност 1521.50 лева – престъпление по чл. 330 ал. 1 от НК.

За извършения от подсъдимия грабеж при условията на опасен рецидив, в чл. 199 ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години. С оглед действащата разпоредба на чл. 58а от НК, приложима при провеждане на съкратено съдебно следствие, съдът определи размера на наказанието, като изхожда от критериите на чл. 54 от НК, след което намали така определеното наказание с една трета. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, което е тежко умишлено престъпление. Беше взета предвид и високата степен на обществена опасност на подсъдимия, с оглед неговите предишни осъждания, две от които са за грабежи. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие особеностите на психичното състояние на подсъдимия Ж., установени от комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Според вещите лица, подсъдимият страда от личностово разстройство - психопатия (дисоциална емоционално нестабилна личност), което представлява съвкупност от девиантно проявени личностови особености, при което в най-голяма степен се засягат психичните сфери на емоциите и на волята, поведенческите прояви на индивида и социалните интеракции. Това психично отклонение не е обусловило състояние на невменяемост на подсъдимия при извършване на престъплението, но безспорно е повлияло както върху решението на подсъдимия да извърши деянията и начина, по който те са били извършени. Преценката на това обстоятелство обуслови извода на съда, че за престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4 от НК на подсъдимия Ж. следва да се определи наказание в минималния размер, предвиден в цитираната норма – лишаване от свобода за срок от пет години. При приложението па чл. 58а ал. 1 от НК след проведеното съкратено съдебно следствие, съдът намали това наказание на три години и четири месеца лишаване от свобода.

За извършения от подсъдимия Ж. палеж, в чл. 330 ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, което е тежко умишлено престъпление. Отчете се високата степен на обществена опасност на дееца. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчете мотивът за извършване на деянието – прикриване на следите от друго престъпление. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът и за това престъпление отчете психичното разстройство на подсъдимия. Като се основа на тези обстоятелства, съдът намери, че справедливото наказание, което следва да се определи на подсъдимия за това престъпление, е три години лишаване от свобода. При приложението па чл. 58а ал. 1 от НК след проведеното съкратено съдебно следствие, съдът намали това наказание на две години лишаване от свобода.

Съдът взе предвид също, че първото от деянието, включени в продължаваното престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4, е извършено в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване на подсъдимия Ж. от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено с присъда № 45 от 16.04.2008 г. по НОХД № 484/2008 г. на Варненския окръжен съд. Подсъдимият е бил освободен условно предсрочно с определение на ВОС от 11.06.2010 г., в сила на 19.06.2010 г., като му е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието – една година 11 месеца и 14 дни. Първото от деянията е било извършено на 31.05.2012 г., два дни преди изтичане на изпитателния срок на 02.06.2012 г. Поради това и на осн. чл. 70 ал. 7 от НК съдът постанови подсъдимият да изтърпи и неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда № 45 от 16.04.2008 г. по НОХД № 484/2008 г. на Варненския окръжен съд в размер на една година единадесет месеца и четиринадесет дни.

На осн. чл. 59 от НК е било зачетено предварителното задържане на Ж.С.Ж., считано от 23.06.2012 г.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: