Мотиви към присъда по НОХД № 301 по описа за 2013г. на ШОС

На 01.07.2013г. от Шуменска Окръжна прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД № 21/2013г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия М.В.М. за извършено от него престъпление по чл.118 алт.1 от НК вр. чл.115 от НК вр. чл.18 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на М.В.М. е посочено, че на 06.01.2012г. около 00,05 часа - 00,25 часа на **** в гр.Шумен, М.В.М. ***, в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия, с тежки обиди /псувни и закани/, направил опит умишлено да умъртви М.М.С. ***, като му нанесъл удари с неустановен по делото предмет, причинили на пострадалия разкъсно - контузна рана в лявата теменно - слепоочна област на главата и подлежащо счупване на черепните кости в ляво, и деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - престъпление по чл. 118 алтернатива първа от НК, вр.чл.115 от НК, вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

По искане направено в писмен вид преди съдебното заседание, преди началото на съдебното следствие пострадалия М.М.С. е конституиран като граждански ищец и като частен обвинител и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди в размер на 20 000лв. срещу подсъдимия, в резултат на процесното деяние, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 06.01.2012г.. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство.

В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, излага подробно аргументите си по събраните доказателства и моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на максимума предвиден от закона - осем години, което да бъде изтърпяно ефективно. По отношение на гражданският иск предявен от пострадалия, смята същият за основателен и доказан и моли да бъде уважен в пълен размер.

Процесуалният представител на частния обвинител и на гражданския ищец поддържа по същество изложеното от страна на представителя на ШОП, както по отношение на фактическата обстановка, така и относно наказателната отговорност. Солидаризира се принципно с пледоарията на прокурора по отношение на приетата от него фактическа обстановка, обсъждането на доказателствата и предложеното наказание, като излага и допълнителни аргументи. По отношение на гражданския иск, счита, че същият е доказан по основание и размер и моли да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва считано от датата на деянието и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения моли подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение по чл.115 от НК. Излага подробно аргументите си, като обсъжда събраните по делото доказателства, поради които счита, че извършеното от подзащитния му престъпление е такова по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, а именно причиняване на средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида и клевета, за което според него е и най-резонно да бъде осъден и да му бъде наложено наказание. По отношение на размера на гражданския иск, счита, че следва да се има предвид, че първопричината за нанесените травматични увреждания е именно поведението на самия пострадал, който бил предизвикал конфликта. Поради това не възразява против основателността на гражданския иск, а само против неговия размер, който моли съда да присъди по справедливост. Моли да бъде оправдан подзащитния му по повдигнатото му обвинение и да бъде признат за виновен по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият М.В.М. заявява, че разбира в какво е обвинен, но не се признава за виновен, като дава подробни обяснения и по същество признава фактите около скандала с пострадалия и побоя между тях, но отрича намерението да е искал да го убие. В защитната си реч изразява съгласие с изложеното от неговия адвокат и не желае да добави нищо повече. В последната си дума подсъдимият заявява че е невинен.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият М.М. е роден в с.Венец и е с постоянен адрес в с.Наум, община Каолиново, Шуменска област.

С.Х. *** живяла 14 години на семейни начала с пострадалия М.М.С., като по време на съвместното им съжителство се родили двете им дъщери - А. М.М. - родена през 1997г. и М.М.С. - родена през 2002г.. През 2007г. М. и С. се разделили, защото той започнал да пие много алкохол и да буйства. След раздялата им С.Х. останала сама с децата си в гр.Шумен, но не прекъснала контактите си с бащата на децата си. През месец юни 2009г. М.С. заминал да живее и работи в Германия, и дори изпращал пари от Германия на Х.. Той не се прибирал в България, тъй като Х. го убедила, че не трябва да го прави, защото в България го търсят от полицията и от банките.

Междувременно през 2008г. подсъдимият се запознал със С.Х. и контактите между тях зачестили, а през 2009г. двамата заживели и на семейни начала. Х. обаче продължила да поддържа контакти с пострадалия С., като дори през 2010г. му ходила на гости в Германия. За съжителството си с подсъдимия М., тя уведомила пострадалия М.С. по-късно през 2010г., едва когато той вече бил разбрал за това от своя роднина.

Така в края на 2011г. и началото на 2012 година подсъдимият М. живеел на семейни начала със С.М.Х. *** в квартирата й в гр.Шумен в приземния етаж на къща намираща се на ъгъл на *****, в приземния етаж, където тя живеела с двете си деца.

В края на м.декември 2011г. пострадалия М.М.С. *** от Германия след като не се бил връщал в България в продължение на три години. Той имал желание да види двете си дъщери А. и М. и като не ги намерил на старият им адрес, ги търсил и на село. В следващите дни, след като разбрал къде се е преместила да живее С.Х. с децата му, посетил квартирата й в гр.Шумен на ****, където тя живеела освен с двете си деца и с подсъдимия М.В.М.. Пострадалия искал да се срещне с децата си, за да ги види и да им даде подаръците, които им купил от Германия. Х. първоначално отказала да разреши на децата да се срещнат с баща си и не го допуснала в квартирата. После се съгласила и децата се срещали с баща си. Срещите между пострадалия и дъщерите преминавали в тягостна атмосфера и не били удовлетворителни нито за децата, нито за бащата, който след раздялата с тях, оставал с болка в бащиното си сърце. През следващите дни обаче М.С. отново искал да се среща с децата си и неколкократно ходел да ги търси в квартирата им, но Х. не му отваряла и не го допускала вътре. Това отношение пък дразнело пострадалия и той чукал и ритал по вратата, отправял обиди към нея и към подсъдимия М.. За тормоза от страна на пострадалия Х. сигнализирала полицията, пристигали полицаи и С. бил предупреждаван по реда на ЗМВР. При едно от посещенията си С. бил заедно с брат си Б.С., а в дома на подсъдимия и Х. била и свид.Л.Х.. Именно тогава подсъдимия и пострадалия се видяли за първи път. Предупрежденията на полицията обаче възпрели пострадалия само да не се опитва да влезе в дома на Х., но обидата от поведението на Х. надделявала и психическия тормоза над Х. и живущите с нея от страна на М.С. продължил и през следващата 2012 година. През цялото време С.Х. се оплаквала от пострадалия на подсъдимия, оставяйки го с впечатлението, че следва да я защитава. На няколко пъти викали и полиция, а хазяйката им ги предупредила, че съседите са възмутени и ако разправиите с пострадалия продължават, ще трябва да напуснат квартирата.

На 05.01.2012г. около 19,00 часа М.С. отишъл на гости в дома на своя приятел К.А.Х.,***, където двамата се почерпили. М.С. изпил 400 грама ракия. През цялата вечер М.С. говорил за проблемите си със С.Х.. Малко преди полунощ пострадалия си тръгнал от там и повлиян от алкохола, решил отново да посети дома на С.Х. – в квартирата й намираща се на ъгъла – на адрес **** и ****. Малко след полунощ на 06 януари 2012г., пострадалия М.С. за пореден път започнал да блъска по входната врата на дома на Х., да ругае, да псува и да обижда С.Х. и подс.М.В.М., като същевременно с това приканвал подс.М. да излезе навън, за да си уредят сметките. Пострадалият бил облечен с шлифер, на ръцете си носел гумени ръкавици и в джоба си - нож. Пострадалия М.С. блъскал по вратата и обиждал на висок глас Х. и подс.М.М.. С.Х. и подс.М.М. се събудили от шума. М.С. блъскал по вратата и крещял по адрес на подсъдимия, като го предизвиквал, ако е мъж да излезе и да се разберат, да му остави жената, като в същото време го и заплашвал, че ще го убие, че ще го заколи. Пострадалия псувал подсъдимия на майка и неколкократно отправил към подсъдимия обидата наумски педераст, очевидно наясно че подсъдимия живеел в с.Наум. Заплашвал, че ще ги заколи и ще ги застреля. Подсъдимият първоначално седнал в леглото и запалил една цигара с надежда пострадалия да си замине, а и Х. му била казала, че ще се обади пак на полицията. Пострадалия С. не спирал да блъска по вратата, да псува и да ругае. Подсъдимият запалил и втора цигара, но неспиращите псувни на майка и „наумски педераст” го ядосали изключително много и той станал от леглото и отворил вратата на квартирата. Видял пострадалия М.С. *** и М.. Той псувал подсъдимия и го заплашвал, че ще го заколи. Когато го видял, тръгнал към стръмната част на **** и го подканвал да го последва, с думите: „Ела бе педераст". Подсъдимият бил вече много ядосан от обидите и заканите на М.С., който му се заканвал, че ще го убие и държал лявата си ръка в джоба на връхната си дреха, от което подсъдимият останал с впечатление, че всеки момент ще извади нож от джоба си, за да изпълни заканите си. Подсъдимият излязъл от квартирата си и тръгнал след пострадалия, който се изплашил и побягнал към кръстовището с ул. М. и надолу по баира към Икономическия техникум в гр.Шумен, а С.Х. тръгнала след него. Минавайки покрай намиращите от дясно на ул. М. градинки, подсъдимият възприел забита между храстите до оградата дървена тачка, извадил я и я взел за да я използва в разправата си с М.С.. Така афектиран подс. М.М. продължил да преследва М.С. по баира надолу. Застигнал пострадалия и се нахвърлил върху него, удряйки го с дървената тачка по ръцете, краката, главата и по тялото. С ударите в областта на коленете съборил С. на земята и паднал на дясната си страна. Подсъдимия продължил да го удря с дървената тачка и му нанесъл множество удари в областта на лявото рамо, врата, гърба и главата. Пострадалия започнал да се търкаля надолу по стълбите на тротоара и подс. М.М. престанал да го удря, оставил го там и тръгнал обратно към квартирата на С., заедно с нея, тъй като и тя била тръгнала след двамата. Като се върнал в квартирата хвърлил дървената тачка в печката и тя изгоряла. От един от ударите по главата С. не помнел какво се е случило до момента, в който видял, че лежи в болницата. По време на разправията ножа, който носел пострадалия паднал на земята, без пострадалия да го е вадил.

Междувременно свидетеля Х.Х., чието куче се разлаяло, чул шум от бой, погледнал през прозореца и видял на кръстовището между ул. М. и ул.К и М., боя между пострадалия на земята и подсъдимия над него, който го биел с нещо в ръката. Х. се облякъл и излязъл на улицата, където се разминал с жена и мъж, вървящ на два метра от нея и носещ в ръце нещо с дължина около 80-90см. В жената разпознал съседката, живуща *** и ****. Жената отключила сивата врата на къщата и двамата с непознатия за свид.Х. мъж, влезли в къщата. На около 50 метра по-надолу по ****,по средата на баира под уличната лампа в локва кръв лежал мъж. Свид.Х. се обадил на тел. 112 и сигнализирал за нуждата от полиция. Приближавайки до лежащия мъж, свидетеля разпознал човека, който през последните дни крещял и блъскал по вратата на съседката от къщата на ъгъла на двете улици, на който сам той бил правил забележка да не крещи и да не прави скандали на улицата. Х. преместил краката на пострадалия, които били на шосето и застанал на разстояние от два метра от ранения, защото преценил, че състоянието му е тежко и не би могъл да окаже квалифицирана помощ.

Скоро след обаждането му пристигнали две полицейски коли с два полицейски екипа, на които свидетеля разяснил какво е видял. Полицаите изчакали и медицинската помощ и след десетина минути отишли в квартирата на подсъдимия М.М., който веднага им признал, че именно той е нанесъл побоя над пострадалия С..

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №3/2012г.: на 06.01.2012г. М.М. ***, е получил следните травматични увреждания: Една разкъсно контузна рана в лявата теменно слепоочна област на главата. Счупване на лявата теменна кост на две места -слепоочно и теменно-тилно. Една разкъсноконтузна рана челно-слепоочно в дясно. Видима деформация на носа в областта на корена с плитки завяхващи охлузвания. Счупване на носните кости. Леко изразен оток в областта на лявата скула. Счупване на лявата скулна дъга. Кръвонасядане на клепачите на лявото око и на двете подочия. Кожна драскотина в областта на външния очен ъгъл в ляво. Множествени кръвонасядания и охлузвания в областта на горните и долни крайници. Лек оток в областта на прасеца на лява подбедрица; травматичните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, натиск и триене (за охлузванията) и могат да бъдат получени по начин съобщен от пострадалия; Видно от заключението на пострадалия С. е причинено: 1 Проникващо нараняване в черепната кухина; 2.Счупване на челюстта. Експертизата не приема изпадане в пълно безсъзнателно състояние след травмата, поради липсата на убедителни медицински данни за изпадане в пълно безсъзнателно състояние, а липсата на спомен за случилото се у пострадалия, също не се приема за безспорен показател за това, тъй като се среща и при по леки форма на замъгляване на съзнанието.

Видно от заключението на назначената по делото тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни: на 06.01.2012г. М. С. е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в лявата теменно-слепоочна област на главата и подлежащо счупване на черепни кости в ляво, мозъчно сътресение, кожна драскотина в областта на външния очен ъгъл в ляво; разкъсно-контузна рана челно-слепоочно в дясно; счупване на носните кости с деформация на носа в областта на корена, ожулвания в основата на носа, кръвонасядане по клепачите на двете очи и на двете подочия; счупване на лявата скулна дъга с травматичен оток около счупването; две кръвонасядания с продълговата форма по задните .повърхности на ляво и дясно рамо; две кръвонасядания с продълговата форма по дясна мишница; едно кръвонасядане с продълговата форма по лява мишница и едно със същия вид по лява предмишница; едно кръвонасядане с продълговата форма по ляво бедро; две кръвонасядания с продълговата форма по предна и задна повърхност на лява подбедрица; повърхностни ожулвания по лактите на двете ръце и левия крак. Според експертизата силата на нанесените удари, причинили уврежданията, е значителна, тъй като има разкъсвания на кожата (рани) и счупване на черепните кости. Посоката на нанесените удари е била съответно: по отношение на счупването на черепните кости в лява теменно-тилно-слепоочна област е била: отгоре надолу и отляво надясно /при изправено положение на главата/; за счупването на носните кости посоката е отпред назад и отгоре надолу; счупването на лява скулна дъга е с посока отпред назад; кръвонасяданията в областта на ръцете и краката са получени от перпендикулярно действие на травмиращата сила спрямо мястото на получаване на травмите. В местата с охлузвания посоката на ударите е била коса; броят на нанесените удари, причинили травматичните увреждания, е не по-малък от 10-12. Наличието на кръвонасядания по външните и задните повърхности на двете ръце, дават основание да се приеме, че са получени по механизма на т.н. „защитни наранявания" т.е. по време на нанасянето им пострадалият е възприемал ударите и се е предпазвал. В този смисъл по-вероятно травмите, причинили счупванията, по-вероятно са се получили след травмите по задните повърхности на раменете. Дългите линейни разкъсно-контузни рани (7 и 6 см) по главата и продълговатият вид на описаните кръвонасядания добре отговаря да са причинени при удари с метален или дървен предмет с продълговата удряща повърхност. От медицинска гледна точка не може да се изключи описаните механични увреждания при М. С. да са нанесени и с други твърди тъпи предмети, вкл. и такава с изразен ръб за раните по главата. Всички констатирани рани и кръвонасядания имат сходни морфологични характеристики и е възможно да се получат при използването на един и същи предмет. Описаните механични увреждания по М. С. са разположени в различни равнини в теменната и теменно-слепоочната част на главата, в ляво слепоочие, по лицето (носа), по крайниците. Това предполага различни взаимни положения между пострадалия и нанасящия ударите: лице в лице, откъм гърба, както и странично. Пострадалият би могъл да бъде в изправено, клекнало и легнало положение и на практика е изключено всички травми да бъдат причинени при самонараняване. Проникващото нараняване в черепната кухина е в лявата теменно-слепоочна област на главата, където има рана с подлежащо счупване на черепните, като проникването в черепа не е дълбоко, тъй като няма данни за увреждане на мозъчната тъкан. При подобни по тежест черепно мозъчни травми е възможно в последващ етап да настъпи смърт при следните условия: при неоказване на медицинска помощ, при усложнено състоянието на организма на пострадалия преди травмата - наличие на заболявания, тежка алкохолна интоксикация и др.. 3а благоприятния изход в случая значение има оказаната навременна и квалифицирана медицинска помощ, както и доброто общо състояние и предхождащ здравен статус у пострадалия С.. Тежестта на констатираните травми не е от степен, която неминуемо води до смърт, тъй като са възможни и двата варианта - както без лечение да има благоприятен изход, така и да настъпи смърт.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза експертиза подсъдимият М.В.М. *** е с нормално и съответно на календарната възраст интелектуално развитие; по време на деянието М. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по смисъла на чл.33 от НК. Повечето от данните по делото са в подкрепа на хипотезата за състояние на физиологичен афект, което кореспондира с правното понятие за силно раздразнение и експертизата го приема. Подс.М. е способен правилно да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение по делото и ако желае, да дава достоверни обяснения по тях.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подс.М.М. дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: на свид.М.С. – пострадал от деянието дадени пред настоящия състав и тези депозирани от него пред съдия, прочетени по реда на чл.281 от НПК; на свид.Х.Х. дадени пред настоящия състав и тези депозирани от него пред съдия, прочетени по реда на чл.281 от НПК; на свид.О.Р. – полицейски служител пристигнал на местопроизшествието, дадени пред настоящия състав и тези депозирани от него пред съдия, прочетени по реда на чл.281 от НПК; на свид.Г.Д. – полицейски служител пристигнал на местопроизшествието, дадени пред настоящия състав и тези депозирани от него пред съдия, прочетени по реда на чл.281 от НПК; на свид.А.А. – стажант в полицията, пристигнал на местопроизшествието заедно с полицейските екипи, дадени пред настоящия състав и тези депозирани от него пред съдия, прочетени по реда на чл.281 от НПК; на свид.Я.А. – полицейски служител пристигнал на местопроизшествието, дадени пред настоящия състав и тези депозирани от него пред съдия, прочетени по реда на чл.281 от НПК; на свид.С.Й. – полицейски служител пристигнал на местопроизшествието, дадени пред настоящия състав и тези депозирани от него пред съдия, прочетени по реда на чл.281 от НПК; на свид. Б.С. – брат на пострадалия, депозирани в хода на съдебното следствие; на свид.Л.Х., очевидец на посещение на пострадалия в дома на Х. и подсъдимия, на свид.А. М. – дъщеря на пострадалия С. и на Х., депозирани в хода на съдебното следствие; на свид.Ф.И. – сестра на пострадалия, депозирани в хода на съдебното следствие; на свид. К.Х. прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК. Съдът приема за безспорно установено, че пострадалия М.С. и С.Х. са живели на семейни начала в продължение на 14 години, че имат две дъщери А. и М., че през 2007г. С. и Х. се разделили, а след раздялата им С.Х. останала сама с децата си в гр.Шумен, като причина за раздялата било неразбирателството помежду им. От показанията на пострадалия, на свид.И. и свид.Б.С. и от писмените доказателства представени в последното съдебно заседание – копия от страници на задграничен паспорт и разписки за преводи на парични суми, се установява, че Х. не е прекъсвала контактите си с пострадалия, независимо, че от 2009 година е живеела на семейни начала с подсъдимия, получавала е парични суми от него и му е ходила на гости в Германия, докато той не идвал в България тъй като самата Х. го била убедила, че го търсят от банки и полиция. От показанията на свид.А. М. и от обясненията на подсъдимия се установява, че Х. и подсъдимия са заживели на семейни начала през 2009г., че понякога Х. ***. От показанията на разпитаните по делото свидетели М.С., Б.С., Ф.И., Кр.Х. и включително и от показанията на дъщерята А. М., безспорно се установява, че пострадалия е бил силно разстроен от обстоятелството, че Х. живее на семейни начала с друг мъж, което той възприел като измяна и че страдал, че не се вижда с децата си, че при срещите си с тях много е говорел за това и нерядко отправял и закани за разправа с тях. От обясненията на подсъдимия и от показанията на свид. А.М., свид.М.С., свид. Б.С., свид.Л.Х. се установява, че пострадалия след пристигането си в края на 2011г. в България, след като разбрал къде живее Х. нееднократно е посещавал квартирата й и се е държал агресивно към нея и към подсъдимия, псувал ги, обиждал ги, заканвал им се със саморазправа, че ще ги коли, че ще ги убие, ходил там в късните часове на нощта чукал и тропал по вратата, като дори съседите били възмутени от поведението му, за което бил предупреждаван и от полицията. Тормоза от страна на пострадалия над Х. и съжителстващите с нея се установява и от показанията на очевидеца на деянието свид.Х.. Показанията на свид.Х. съдът кредитира, защото те са безпристрастни и незаинтересовани. Според ШОС следва да се кредитират показанията му в хода на съдебното следствие, включително и след прочитането на дадените пред съдия в хода на досъдебното. Съдът счита, че именно това което свидетеля заявява и потвърждава в съдебно заседание кореспондира с останалите доказателства по делото. От неговите показания и от показанията на пострадалия безспорно се установява, че подсъдимия е подгонил по **** надолу по баира към икономическия техникум пострадалия М.С., че го е удрял с дълъг не повече от метър предмет наподобяващ дървена тачка, че го е оставил безпомощен на земята, че подсъдимият е бил придружен от свид.Х., когато се е отдалечавал от местопрестъплението. Факта, че пострадалия е бил оставен на земята се потвърждава и от самите обяснения на подсъдимия и от показанията на свидетелите – полицейски служители отзовали се след обаждането от страна на свид.Х. на телефон 112. Нанесените травматични увреждания се установяват по един несъмнен и категоричен начин, както от показанията на свид.Х., на пострадалия, на свид.Ф.И., на полицейските служители пристигнали на местопроизшествието, така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза и от заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Те са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и установяват по несъмнен начин опасността на живота на пострадалия, при липсата на своевременна медицинска помощ. Съдът приема за безспорно, че подсъдимия е бил ядосан, силно афектиран и е бил предизвикан от пострадалия с обиди, възприети от него като тежки. В тази част обясненията на подсъдимия се кредитират изцяло, защото те кореспондират и на съдебно-психиатричната експертиза приемаща състояние на силно раздразнение. Показанията на полицейските служители следва да се възприемат като безпристрастни и взаимнодопълващи се помежду си. Като цяло те безспорно установяват нанесения на пострадалия побой, състоянието му след него и обстоятелството, че след посочването от страна на свид.Х. и установяването на подсъдимия, същият пред тях е признал, че именно той е нанесъл побоя над пострадалия. От техните показания и от показанията на свид.Х. се установява, че при огледа на место е бил намерен ножа, за който пострадалия сочи че е носил в себе си и че пострадалия е бил с гумени ръкавици – тип медицински. Такива данни съдържа и разпита на самия пострадал в хода на съдебното следствие. Поради това съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият е нанасял удари по тялото и главата на пострадалия, включително по жизненоважни части на тялото, със здрава дървена тачка с дължина около 60-90 см.. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият М.В.М. е направил опит умишлено да умъртви М.М.С., като по време на деянието е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от самия пострадал с тежки обиди – псувни и закани, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини – поради навременната квалифицирана медицинска помощ, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.118 алт.1 вр. чл.115 от НК вр. чл.18 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и гарантиращи правото на живот;

* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е въздействал на организма на пострадалия, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи: От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №3/2012г., е видно, че на М.М. С. са причинени редица травматични увреждания, сред които най-тежки са: Проникващо нараняване в черепната кухина; и счупване на челюстта, като експертизата не приема изпадане в пълно безсъзнателно състояние след травмата. Видно от заключението на назначената по делото тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни на М. С. са били причинени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в лявата теменно-слепоочна област на главата и подлежащо счупване на черепни кости в ляво, мозъчно сътресение, кожна драскотина в областта на външния очен ъгъл в ляво; разкъсно-контузна рана челно-слепоочно в дясно; счупване на носните кости с деформация на носа в областта на корена, ожулвания в основата на носа, кръвонасядане по клепачите на двете очи и на двете подочия; счупване на лявата скулна дъга с травматичен оток около счупването; две кръвонасядания с продълговата форма по задните .повърхности на ляво и дясно рамо; две кръвонасядания с продълговата форма по дясна мишница; едно кръвонасядане с продълговата форма по лява мишница и едно със същия вид по лява предмишница; едно кръвонасядане с продълговата форма по ляво бедро; две кръвонасядания с продълговата форма по предна и задна повърхност на лява подбедрица; повърхностни ожулвания по лактите на двете ръце и левия крак. Силата на нанесените удари, причинили уврежданията, е значителна, тъй като има разкъсвания на кожата и счупване на черепните кости. Броят на нанесените удари, причинили травматичните увреждания, е не по-малък от 10-12. По двете ръце са получени т.нар. „защитни наранявания" т.е. по време на нанасянето им пострадалият е възприемал ударите и се е предпазвал. Дългите линейни разкъсно-контузни рани (7 и 6 см) по главата и продълговатият вид на описаните кръвонасядания добре отговаря да са причинени при удари с метален или дървен предмет с продълговата удряща повърхност. От медицинска гледна точка не може да се изключи описаните механични увреждания при М. С. да са нанесени и с други твърди тъпи предмети, вкл. и такава с изразен ръб за раните по главата. Всички констатирани рани и кръвонасядания имат сходни морфологични характеристики и е възможно да се получат при използването на един и същи предмет. Проникващото нараняване в черепната кухина е в лявата теменно-слепоочна област на главата, където има рана с подлежащо счупване на черепните, като проникването в черепа не е дълбоко, тъй като няма данни за увреждане на мозъчната тъкан. При подобни по тежест черепно-мозъчни травми е възможно в последващ етап да настъпи смърт при следните условия: при неоказване на медицинска помощ, при усложнено състоянието на организма на пострадалия преди травмата - наличие на заболявания, тежка алкохолна интоксикация и др.. 3а благоприятния изход в случая значение има оказаната навременна и квалифицирана медицинска помощ, както и доброто общо състояние и предхождащ здравен статус у пострадалия С..

- посочените травматични увреждания са получени от множество удари с много твърда дървена тачка, причинени със значителна сила и в различни плоскости и области от тялото – т.е. те могат да бъдат получени от действията на 06.01.2012г. на подсъдимия – от ударите на подсъдимия върху главата и тялото на пострадалия, т.е. вследствие въздействието на подсъдимия върху тялото на пострадалия;

- именно вследствие на причинените от въздействието на подсъдимия травматични увреждания, пострадалият е бил настанен в болница и бил подложен на активно наблюдение от страна на медицинския персонал там; проведените адекватни медицински мерки безспорно са допринесли предотвратяването на по-тежък съставомерен резултат.

- деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – обстоятелството, че свид.Х. се е озовал при пострадалия непосредствено след извършване на деянието и е сигнализирал на телефон 112 за нуждата от спешна намеса е причина и полиция и линейка да пристигнат минути след инцидента и да се окаже адекватна медицинска помощ на пострадалия, с което да се предотврати неблагоприятен изход; именно поради това деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини по смисъла на чл.18 ал.1 от НК.

- т.е. чрез своите действия подсъдимият е направил опит противоправно да лиши от живот пострадалия М.М.С.; подсъдимият е въздействали пряко и непосредствено върху пострадалия, по начин да причини не просто увреждане на здравето, а да предизвика с въздействието си летален изход; между нанесените от подсъдимите травматични увреждания и възникналата пряка и непосредствена опасност за живота му е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на тези наранявания е била налице реална опасност за живота му; само оказаната адекватна медицинска помощ е предотвратила по-тежки последици;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза по отношение на подсъдимия по време на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по смисъла на чл.33 от НК. Експертизата приема наличието на състояние на физиологичен афект, което кореспондира с правното понятие за силно раздразнение. Подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение, което е протекло за кратко време, бурно с извънредно интензивни емоции. Той е бил със силно намалена способност да ръководи постъпките си; това състояние за кратък момент е обхванало всецяло психиката му и го е лишило от възможност за трезво обмисляне на фактите и обстоятелствата и собственото поведение; съзнанието му е било овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се е определяла предимно от тях. Въпреки това обаче подс.М. е бил способен правилно да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение по делото и да дава достоверни обяснения по тях по смисъла на НК.

* от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при афектен евентуален умисъл, при който решението е било взето в състояние на силно раздразнение; Съобразно практиката на ВС материализирана в Постановление №2/57г. и в Постановление №14/63г. има четири съществени момента на физиологичния афект при убийството: решението за извършване на деянието да възникне внезапно; при вземане на решението деецът да се е намирал в силно раздразнено състояние - афект, но не до степен, изключваща вменяемостта; то да е предизвикано от пострадалия по определен начин, посочен в закона; и деянието да е извършено в същото силно раздразнено състояние. Опитът за убийство е бил извършен с евентуален умисъл, защото подсъдимият е целял да набие жестоко пострадалия, да му даде да се разбере, но след като боят е бил в жизненоважни части на тялото нанасяйки му повече от 10 силни удара с дървената тачка по тялото и главата, то той е допускал, че може да настъпи и смъртта на пострадалия, но се е отнесъл безразлично към това и именно затова си е тръгнал от местопрестъплението оставяйки го безпомощен. В този смисъл е и решение №574 от 1975г на II н.о. на ВС, съобразно което когато деецът иска да нанесе побой на пострадалия, но му причинява такива телесни увреждания, от които той съзнава, че може да настъпи смъртта му, и желае настъпването на този резултат, умисълът му за причиняване на телесна повреда прераства в умисъл за лишаване от живот. В този смисъл ШОС не възприема становището на защитата, че деянието на подсъдимия следва да се квалифицира като престъпление по чл.132 от НК. Следва да се отбележи, че състоянието на силно раздразнение у подсъдимия е възникнало спонтанно, като непосредствена реакция на поредното идване нощем на пострадалия – да тропа и вика на вратата им и да ги обижда с тежки обиди, поради което чувствата са завладели до такава степен съзнанието му, че волята му се подчинява на тези чувства. Волевата способност на М. да ръководи постъпките си обаче, не е била изключена, а само значително отслабена, както са били отслабени задръжките му и е била стеснена разсъдъчната му дейност. Именно по това, че макар и сериозно затруднен, според съда М. е могъл да ръководи действията си. Подсъдимият не просто е бил раздразнен, а е бил силно раздразнен – видно от съдебно-психиатричното обсъждане в експертизата в случая са от значение не само базисните личностови особености и стратегии за справяне на М., но и спецификата на ситуацията на конфликта – обстоятелството, че ситуацията е „предизвикана от С., който завръщайки се от чужбина след няколкогодишно отсъствие започнал системно да ходи в дома на подсъдимия и Х., притеснявал майката на децата си, обиждал я, заканвал и се, включително с нож, пишел и заплашителни писма, неколкократно търсила съдействие но от полицията. Тя системно се оплаквала на подсъдимия, а той се чувствал отговорен да я защитава, а предвид културалните особености най-вероятно е имал ревностови изживявания. От друга страна, пострадалия с поведението си притеснявал и съседите и това можело да бъде причина да се наложи да напуснат квартирата. Така че през дните до деянието трупал негативен афективен заряд към пострадалия.” Според експерта от значение са били и ситуативните фактори – М. бил изморен, току-що заспал и това е снижило фрустрационния му праг. Така при поредната провокация от страна на пострадалия, подсъдимият „влиза с висок негативен афективен заряд и от субективно споделените данни относно присъствието му в ситуацията, за него се разгръща сложна афективно-поведенческа реакция, след значима провокация, покриваща параметрите на понятието физиологичен афект. За освидетелствания М. провокацията е лесна за вербализиране – обидите, псувните, излагането пред жената, с която живее и която непрекъснато се оплаквала, че е притеснявана и съответно очаквала подкрепа, както и пред съседите и хазяйката /предупредила ги, че ще се наложи да напуснат, ако това продължи/, неглижиращото поведение на пострадалия към него, откритите закани за саморазправа и приканването към такава, ножа и т.н., като е силно културално оцветена. С поведението си пострадалия е засегнал съкровени за него неща, поставени високо в ценностната му система. В динамичен план, основните афективни преживявания са на досада, озадачение, гняв, накърнено мъжко достойнство, катализирани евентуално от болката до ескалиране на негативния афект на фона на стеснено съзнание и силно скъсен импулсивен самоконтрол.” За кратък период от време, отрегирайки афективно на поредните псувни на майка и „наумски педераст” подсъдимият е станал от леглото, излязъл е навън, тръгнал е след пострадалия, който е продължавал да го провокира, отдалечавайки се от него, взел е мимоходом дървената тачка от съзряна наблизо улична цветна градинка, настигнал е пострадалия по баира надолу, нахвърлил му се е с нея и го е ударил повече от 10 пъти по тялото и главата, след което го оставил и се прибрал обратно в квартирата. Всичко това е протекло за кратък период от време и квалификацията на деянието не се променя от факта, че от момента на възникване на афекта до извършване на деянието е минало известно време, след като то е осъществено в силно раздразнено състояние. Безспорно е, че тормоза от страна на пострадалия и агресивното му поведение спрямо него и Х. през предходните десетина дни е наслагвало емоция у подсъдимия и тежките обиди отправени към него на 06.01.2012г. са отключили афектното състояние. В този смисъл са и Решение № 162/2000г. на ІІІн.о. на ВКС, Решение №155/84г. на ІІн.о. на ВС и Решение № 313/1981г. на Ін.о. на ВС.

- подсъдимият М. е взел спонтанно решението да се разправи с пострадалия и да го набие – в състояние на силно раздразнение и самия побой над пострадалия също е бил извършен в състояние на силно раздразнение.

- състоянието на силно раздразнение е било предизвикано от пострадалия с тежки обиди. В конкретния случай съдът категорично приема, че обидите „наумски педераст” и псувните на майка са били възприети именно като тежки, предвид етимологията на отношенията между подсъдимия и пострадалия, които до преди десетина дни не са се познавали, при описаното по-горе относно субекта на престъплението обсъждане от страна на съдебно-психиатричната експертиза за личността му. От гледна точка на морала на М. тези обиди са засегнали и унижили достойнството и честта му и той се е почувствал засегнат от думите на пострадалия.

Като причина за извършване на престъплението от страна на подсъдимия, следва да се отбележи преди всичко незачитането на чуждата телесна неприкосновеност и живота и здравето на хората, както и културалните характеристики на личността му.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени следните обстоятелства:

- степента на обществената опасност на деянието е средновисока, защото се касае за посегателство срещу телесната неприкосновеност на човека, здравето и живота му, но факта че деянието е извършено след като е провокирано от пострадалия с десетдневно затормозяващо отношение спрямо тях и неспираща агресия значително снижава обществената опасност на конкретното деяние;

- степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му: М.М. е роден е през 1976г. в с.Венец, общ.Каолиново, обл .Шумен, български гражданин е, с начално образование, не работи постоянно, с постоянен адрес в с.Наум, общ.Каолиново, Шуменска област и настоящ адрес на в гр.Шумен, **** и ****, живее на семейни начала със С.Х. и с двете й дъщери. Видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият е бил осъждан с Присъда №735/02.07.2003г. по НЧХД №1429/2002г. на РС - гр.Шумен, в сила от 17.07.2003г., за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, вр.чл.20 ал.2 от НК, като е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а. от НК и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева и с присъда №10/15.03.2006г. по НОХД №300/2005г. на ОС - гр.Шумен, в сила от 31.03.2006г., за престъпление по чл.118 от НК, вр. чл.115 от НК, вр.чл.18 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от пет години. Изпитателният срок за това осъждане е изтекъл на 31.03.2011г. и на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК е настъпила реабилитация по право по силата на закона. Реабилитацията по право настъпва в случаите на условно осъждане на лишаване от свобода, ако в изпитателния срок осъденият не е извършил друго престъпление, поради което да следва да изтърпи и отложеното наказание. Това означава, че реабилитацията настъпва автоматически, ако условно осъденият не е нарушил изпитателния срок, извършвайки каквото и да е престъпление. Не е необходим изричен акт на съда или отбелязване в бюлетина за съдимост на лицето – тази реабилитация е настъпила по закон и съда, който преценява актуалната наказателна отговорност на лицето е длъжен да я съобрази. По действащия Наказателен кодекс реабилитацията е институт, който заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците на осъждането, които са предвидени в други закони – т.е. правото на държавата да третира лицето като осъдено и да му налага допълнителни ограничения, несвързани със самото изтърпяване на наказанието. Поради това ШОС счита, че подсъдимият при обсъждане на личността му следва да се преценява като реабилитиран по право. Обстоятелството, че е бил някога осъждан и са му налагани административно наказание глоба и условно наказание лишаване от свобода следва да се възприеме в светлината на практиката на Върховния съд материализирана в Решение №430 от 07.10.1996г. по н.д.№468/95г., съобразно което реабилитацията не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те в своето разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност и именно в този смисъл, съдът преценява факта, че подсъдимият е извършвал престъпления, за които са му налагани административно наказание и наказание по НК като наличие на лоши характеристични данни по отношение на него. От тези обстоятелства съдът преценява, че обществена опасност на подсъдимия е средно висока.

- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност и здравето на хората.

Съдът преценява, че за подсъдимия са налице следните смекчаващи вината обстоятелства – провокативното и агресивно поведение на пострадалия не само в процесния ден, но и в предходните дни, които изключително много са способствали за извършване на деянието; проявената от подсъдимия самокритичност и частичните му самопризнания, а като отегчаващи вината обстоятелства съдът констатира лошите характеристични данни.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при превес на констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по чл.118 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до осем години. Съдът счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, а няма сред тях и изключително по своята същност, за да бъде приложен чл.55 от НК при определяне на наказанието. Съдът приема за справедливо и съответно на извършеното предвид средно високата обществена опасност на конкретното деяние и средно високата обществена опасност на дееца да наложи наказание “лишаване от свобода” в размер между минимума и средата, предвиден от закона за това престъпление, а именно – три години. Съобразявайки настъпилата реабилитация по право, личностовия профил на подсъдимия и причините и условията способствали извършването на престъплението обсъдени по горе, по отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, настоящият състав на ШОС приема, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение са налице всички законови предпоставки, може да бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия и налагането на ефективно наказание лишаване от свобода не е необходимо за да бъдат изпълнени целите на наказанието. Поради това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание “лишаване от свобода”, но като съобрази лошите характеристични данни за подсъдимия прецени, че следва да определи максималния срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Определеният размер на това наказание съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявения от гражданския ищец М.С. граждански иск за претърпените от него неимуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подс.М., в резултат на което са възникнали вредите от злополуката и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на действията на подсъдимия, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на уврежданията, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено то, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Пострадалият e получил многобройни травматични увреждания подробно описани в съдебно-медицинските експертизи, сред които най-сериозни са проникващото нараняване в черепната кухина и счупването на челюстта; след деянието е лежал в МБАЛ – Шумен и за около период от 10 дни не е можел да се обслужва сам; останал още няколко месеца в България за да се стабилизира, тъй като в Германия работел в строителството; продължавал дълго време да изпитва болка, световъртеж и към настоящия момент все още има такива оплаквания, което е пречка да работи всякакъв вид работа в строителството. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск да бъде уважен до размер от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на нанесените многобройни травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимия и причинната връзка между тях, както и че гражданският ищец, в голяма степен е допринесъл за процесния случай и в този смисъл ШОС приема наличието на съпричиняване от негова страна. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно - 06.01.1912г.. В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Съдът присъди на М.С. направените от него разноски по делото в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да и бъдат заплатени от подсъдимия М., като направени разноски по делото.

По отношение на веществените доказателства съдът постанови СД 1 бр. с рег.№970/12.07.2012г. екз.2 да се пази ведно с делото, а веществено доказателство нож, който пострадалия е носил със себе си и е бил намерен след това при огледа, следва да бъде унищожено след влизане в сила на присъдата

Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК общо в размер на 1385лв., от които 1150лв. – по сметка на ОД на МВР – Шумен, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 400лв..

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия: