МОТИВИ към НОХД № 361 / 2013 описа на ШОС

Подсъдимият К.Д.К., ЕГН – ********** е предаден на съд за това, че в периода от 03.06.2009г. до 31.08.2010г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представител на **** * ЕООД гр.Шумен, обл.Шумен, с посредственото извършителство на М. Р.Д-Н, счетоводител на **** * ЕООД гр.Шумен и на Ц. М. М., пълномощник на **** * ЕООД гр.Шумен, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери общо в размер на 189 071,81 лв. – престъпление по чл.255, ал.3 от НК вр. с чл.255, ал.1, т.2, пр.1, т.4, пр.3, т.5, пр.2, т.6, пр.2 и т.7 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимият заяви, че желае делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие - чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка направи изрично изявление, че дава съгласие да не се провежда разпит свидетелите и вещите лица, подробно описани в обвинителния акт, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на показанията на свидетелите и експертните заключения от досъдебното производство. Останалите факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт признава и не желае събиране на допълнителни доказателства по отношение на тях. Признава се за виновен.

Разпитан в хода на предварителното производство, подсъдимият К. К. не се признава за виновен в извършване на престъпленията, в които е обвинен, като се възползва от правото си да не дава обяснения. В съдебно заседание същият се признава за виновен, признава фактите от обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за тях. В защитната си реч заявява, че поддържа казаното от неговия защитник и признава се за виновен и моли за по леко наказание.

От събраните по делото доказателства, направеното признание и приобщените експертизи съдът приема следната фактическа обстановка:

В Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 200740337 на 03.06.2009 година е регистрирана фирма **** * ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул. “*****“ № 2А, ет.2, ап.4, с управител и едноличен собственик на капитала подсъдимия К.Д.К.. Дружеството било регистрирано и по ЗДДС по реда на чл.100, ал.1 от ЗДДС, считано от 08.06.2009 година.

Подсъдимият К.К. упълномощил свой познат – свидетеля Ц. М. М. с генерално пълномощно да работи с фирма **** * ЕООД гр.Шумен. По времето когато свидетеля М. бил пълномощник са издадени фактури, за намаляване на дължимия ДДС от **** * ЕООД, без по тях да е имало реални сделки, тъй като фирмата имала и сключени реални сделки. Паричните стойности във фактурите по нереалните сделки били съобразени съобразно стойностите от продажбите през съответния период на **** * ЕООД, като целта била да се внесе минимално ДДС, което да не буди съмнение у данъчните.

За периода от 03.06.2009 год. до 31.08.2010 год. са налице данъчни задължения на **** * ЕООД в общ размер на 189071,71лв. Счетоводната отчетност е водена редовно, но са осчетоводявани сделки по доставки, документирани с фактури, за които доставки е доказано, че не са налице и не са осъществени. Установени са несъответствия между декларирани данни и реално доказани осъществени доставки, както следва за:

-дан.период 01.09.-30.09.2009г.-по СД по ДДС вх.27000983901/13.10.2009г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 69,69лв. при следващ се ДДС за внасяне - 6886,13лв.

-дан.период 01.10.-31.10.2009г.-по СД по ДДС вх.27000986126/11.11.2009г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 45,53лв. при следващ се ДДС за внасяне – 4931,00лв.

-дан.период 01.11.-30.11.2009г.-по СД по ДДС вх.27000989170/10.12.2009г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 50,00лв. при следващ се ДДС за внасяне 2950,00лв.

-дан.период 01.12.-31.12.2009г.-по СД по ДДС вх.27000994020/14.01.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 100,00лв. при следващ се ДДС за внасяне - 6100,00лв.

-дан.период 01.02.-28.02.2010г.-по СД по ДДС вх.27000998847/11.03.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 40,60лв. при следващ се ДДС за внасяне - 7206,80лв.

-дан.период 01.03.-31.03.2010г.-по СД по ДДС вх.27001002485/13.04.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 60,02лв. при следващ се ДДС за внасяне -7312,42лв.

-дан.период 01.04.-30.04.2010г.-по СД по ДДС вх.27001004938/12.05.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 24,67лв. при следващ се ДДС за внасяне - 18014,67лв.

-дан.период 01.05.-31.05.2010г.-по СД по ДДС вх.27001009660/14.06.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 35,31лв. при следващ се ДДС за внасяне-11575.31лв.

-дан.период 01.06.-30.06.2010г.- по СД по ДДС вх.27001012828/14.07.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 22.39лв. при следващ се ДДС за внасяне-23422.39лв.

-дан.период 01.07.-31.07.2010г.-по СД по ДДС вх.27001015616/13.08.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 51,09лв. при следващ се ДДС за внасяне-45611,49лв.

-дан.период 01.08.-31.08.2010г.-по СД по ДДС вх.27001019190/14.09.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 47,52лв. при следващ се ДДС за внасяне-44947.52лв.

Подавайки горепосочените справки-декларации в ТД на НАП-Шумен чрез посредственото извършителство на М. Р. Д. – Н. с отразената в тях невярна информация подсъдимият К. е приспаднал неследващ се данъчен кредит по горепосочените данъчни периоди. По този начин в самите справки-декларации по ЗДДС била потвърдена неистина.

В по голяма част от декларираните сделки никога не са били реално извършвани, тъй като фирмите посочени като доставчици във фактурите не са имали обективната възможност да ги осъществят. Освен това по визираните мними сделки не е било извършено плащане от страна на фирма **** * ЕООД гр.Шумен към доставчиците.

В резултат на това бил укрит данък върху добавената стойност в размер на 178510,91 лв. дължим от "****." ЕООД гр.Шумен, като е потвърдена неистина в горепосочените справки-декларации по ЗДДС подадени от името на "****." ЕООД гр.Шумен, в ТД на НАП гр.Варна, офис Шумен с електронния подпис на М. Р.Д-Н.

Нарушенията на данъчното законодателство от подсъдимият К.К. се състоят и в укриване на данъчните задължения на **** * ЕООД гр.Шумен и по ЗКПО - корпоративен данък в размер на 10560,90 лв. за финансовата 2009 година. Те са извършени като К. е потвърдил неистина в подадена декларация в ТДД на НАП гр.Варна, офис Шумен - годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92, ал.1 от ЗКПО с вх. № 2700И0002350 от 17.03.2010г. подадена от името на **** * ЕООД. За тази цел същия отразил в ГДД за 2009 г. информацията от посочените фактури с получател **** * ЕООД гр.Шумен. По този начин К. неправилно намалил данъчната основа за изчисляване на дължимия данък.

Данъчно задълженото лице **** * ЕООД гр.Шумен е избягвало установяването на данъците като е неначислявавало ДДС по фактури за извършени доставки от ЗЛ и е включвало фактури за доставки в дневник за покупките. По този начин е ползвано приспадане на данъчен кредит, по фактури, по които не се установява реалност на доставките. За периода от 03.06.2009 година до 31.08.2010 година не са налице случаи на ефективно възстановяване на ДДС, установено е приспадане на неследващ се данъчен кредит от данъчно задълженото лице **** * ЕООД.

Подсъдимият К. не съхранил в законоустановените срокове, визирани в чл.42, ал.1, т.3 от Закона за счетоводството: „Счетоводната информация се съхранява в предприятието по реда, предвиден в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове: документи за данъчен контрол – до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи” счетоводни документи - данъчни фактури за извършени покупки на стоки и услуги с получател "****.“ ЕООД гр.Шумен, обл.Шумен и с издатели, както следва:

-ф-ра № 0000083153/06.10.2009г. с ДО 1200,00лв. и ДДС 240,00лв. издадена от *********************** *******

-ф-ра № 0000002345/05.10.2009г. с ДО 82,35лв. и ДДС 16,47лв. издадена от *********** ******** ***

-ф-ра № 0000002077/12.04.2010г. с ДО 120,00лв. и ДДС 24,00лв. издадена от „*** ***** ***

Подсъдимият К.К. качеството си на представляващ и управляващ „****.” допуснал осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, а именно: в нарушение на чл.86, ал.2 от ЗЗДС като не начислил ДДС по фактури, издадени от „Дика-1" ЕООД на „БМФ" АД в размер на 7224,63лв., от които:

-ф-ра № 0000000068/02.09.2009г. с ДО 21843,10лв. и следващ се ДДС в размер на 4368,63лв.;

-ф-ра № 0000000170/11.04.2009г. с ДО 14280,00лв. и следващ се ДДС в размер на 2856,00лв.

С цел да укрие данъчни задължения на представляваната от него фирма подсъдимият използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на ,,Дика-1" ЕООД гр.Шумен /удостоверяващи извършване на сделки, за които не е доказана реалността на доставките/ - данъчни фактури за извършени покупки на стоки и услуги с получател **** * ЕООД гр.Шумен и с издатели, както следва:

фактури, издадени от *** ****** ***** ЕООД

-ф-ра № 0000000183/27.08.2009г.с ДО 5080,00лв. и ДДС 1016,00лв.

-ф-ра № 0000000184/01.09.2009г. с ДО 7159,05лв. и ДДС 1431,81лв.

-ф-ра № 0000000562/26.10.2009г. с ДО 23145,00лв. и ДДС 4629,00лв.

-ф-ра № 0000000584/29.12.2009г. с ДО 30000,00лв. и ДДС 6000,00лв.

-ф-ра № 0000000180/06.01.2010г. с ДО 2835,00лв. и ДДС 567,00лв.

-ф-ра № 0000000181/12.01.2010г. с ДО 4500,00лв. и ДДС 900,00лв.

-ф-ра № 0000000182/25.01.2010г. с ДО 280,00лв. и ДДС 56,00лв.

-ф-ра № 0000000183/25.01.2010г. с ДО 13300,00лв. и ДДС 2660,00лв.

-ф-ра № 0000000184/26.02.2010г. с ДО 11916,00лв. и ДДС 2383,20лв.

-ф-ра № 0000000187/28.02.2010г. с ДО 3000,00лв. и ДДС 600,00лв.

-ф-ра № 0000000661/22.03.2010г. с ДО 2470,00лв. и ДДС 494,00лв.

-ф-ра № 0000000662/31.03.2010г. с ДО 9792,00лв. и ДДС 1958,40лв.

-ф-ра № 0000000663/31.03.2010г. с ДО 24000,00лв. и ДДС 4800,00лв.

-ф-ра № 0000000671/15.04.2010г. с ДО 7200,00лв. и ДДС 1440,00лв.

-ф-ра № 0000000672/17.04.2010г. с ДО 7000,00лв. и ДДС 1400,00лв.

-ф-ра № 0000000673/20.04.2010г. с ДО 4850,00лв. и ДДС 970,00лв.

с общ размер на ДДС 31305,41лв.

фактури, издадени от ****** ЕООД

- -ф-ра № 1000000002/25.11.2009г. с ДО 15000,00лв. и ДДС 3000,00лв.

с общ размер на ДДС 3000,00лв.

фактури, издадени от ** ****** ***** ЕООД

-ф-ра №0000000073/01.04.2010г. с ДО 34000,00лв. и ДДС 6800,00лв.

-ф-ра №0000000074/30.04.2010г. с ДО 22500,00лв. и ДДС 4500,00лв.

с общ размер на ДДС 11300,00лв.

фактури, издадени от ****** ЕООД

-ф-ра№ 0000000186/04.05.2010г. с ДО 4000,00лв. и ДДС 800,00лв.

-ф-ра № 0000000187/13.05.2010г. с ДО 16200,00лв. и ДДС 3240,00лв.

-ф-ра№ 0000000188/15.05.2010г. с ДО 9000,00лв. и ДДС 1800,00лв.

-ф-ра № 0000000189/30.05.2010. с ДО 28500,00лв. и ДДС 5700,00лв.

-ф-ра № 0000000190/01.06.2010. с ДО 4300,00лв. и ДДС 860,00лв.

-ф-ра № 0000000191/03.06.2010г. с ДО 10000,00лв. и ДДС 2000,00лв.

-ф-ра № 0000000192/15.06.2010г. с ДО 22000,00лв. и ДДС 4400,00лв.

-ф-ра № 0000000193/23.06.2010г. с ДО 23000,00лв. и ДДС 4600,00лв.

-ф-ра № 0000000194/30.06.2010г. с ДО 22000,00лв. и ДДС 4400,00лв.

-ф-ра № 0000000195/30.06.2010г. с ДО 9000,00лв. и ДДС 1800,00лв.

-ф-ра № 0000000196/30.06.2010г. с ДО 26700,00лв. и ДДС 5340,00лв.

-ф-ра № 0000000197/20.07.2010г. с ДО 280,00лв. и ДДС 56,00лв.

-ф-ра № 0000000198/22.07.2010г. с ДО 50300,00лв. и ДДС 10060,00лв.

-ф-ра № 0000000205/26.07.2010. с ДО 21375,00лв. и ДДС 4275,00лв.

-ф-ра № 0000000200/27.07.2010г. с ДО 21477,00лв. и ДДС 4295,40лв.

-ф-ра № 0000000201/29.07.2010г. с ДО 5000,00лв. и ДДС 1000,00лв.

-ф-ра № 0000000202/29.07.2010г. с ДО 60000,00лв. и ДДС 12000,00лв.

-ф-ра № 0000000203/30.07.2010г. с ДО 66370,00лв. и ДДС 13274,00лв.

-ф-ра № 0000000204/31.07.2010г. с ДО 3000,00лв. и ДДС 600,00лв.
с общ размер на ДДС 80500,40лв.

фактури, издадени от „Диор 7"ЕООД:

-ф-ра № 0000000100/19.07.2010г. с ДО 22000,00лв. и ДДС 4400,00лв.

-ф-ра № 0000000101/20.07.2010г. с ДО 3200,00лв. и ДДС 640,00лв.

-ф-ра № 0000000102/02.08.2010г. с ДО 35000,00лв. и ДДС 7000,00лв.

-ф-ра № 0000000103/03.08.2010г. с ДО 6000,00лв. и ДДС 1200,00лв.

-ф-ра № 0000000104/04.08.2010г. с ДО 1100,00лв. и ДДС 220,00лв.

-ф-ра № 0000000105/10.08.2010г. с ДО 20000,00лв. и ДДС 4000,00лв.

-ф-ра № 0000000106/18.08.2010г. с ДО 4000,00лв. и ДДС 800,00лв.

-ф-ра № 0000000107/23.08.2010г. с ДО 7000,00лв. и ДДС 1400,00лв.

-ф-ра № 0000000108/26.08.2010г. с ДО 2200,00лв. и ДДС 440,00лв.

-ф-ра № 0000000109/27.08.2010г. с ДО 25000,00лв. и ДДС 5000,00лв.

-ф-ра № 0000000110/28.08.2010г. с ДО 40000,00лв. и ДДС 8000,00лв.

-ф-ра № 0000000111/30.08.2010г. с ДО 43000,00лв. и ДДС 8600,00лв.

-ф-ра № 0000000112/31.08.2010г. с ДО 8000,00лв. и ДДС 1600,00лв.

-ф-ра № 0000000113/31.08.2010г. с ДО 8000,00лв. и ДДС 1600,00лв.

с общ размер на ДДС 44900,00лв.

Подсъдимият К. в качеството си на представител на **** * ЕООД приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 171286,28лв. по фактури, за които не е доказана реалността на доставките в размер на 171005,81 лева, както следва:

фактури издадени от „Бик Ремонт строй“ ЕООД:

-ф-ра № 0000000183/27.08.2009г. с ДО 5080,00лв. и ДДС 1016,00лв.

-ф-ра № 0000000184/01.09.2009г. с ДО 7159,05лв. и ДДС 1431,81лв.

-ф-ра № 0000000562/26.10.2009г. с ДО 23145,00лв. и ДДС 4629,00лв.

-ф-ра № 0000000584/29.12.2009г. с ДО 30000,00лв. и ДДС 6000,00лв.

-ф-ра № 0000000180/06.01.2010г. с ДО 2835,00лв. и ДДС 567,00лв.

-ф-ра № 0000000181/12.01.2010г. с ДО 4500,00лв. и ДДС 900,00лв.

-ф-ра № 0000000182/25.01.2010г. с ДО 280,00лв. и ДДС 56,00лв.

-ф-ра № 000000183/25.01.2010г. с ДО 13300,00лв. и ДДС 260,00лв.

-ф-ра № 000000184/26.02.2010г. с ДО 11916,00лв. и ДДС 2383,20лв.

-ф-ра № 000000187/28.02.2010г. с ДО 3000,00лв. и ДДС 600,00лв.

-ф-ра № 000000661/22.03.2010г. с ДО 2470.00лв. и ДДС 494,00лв.

-ф-ра № 000000662/31.03.2010г. с ДО 9792,00лв. и ДДС 1958,40лв.

-ф-ра № 000000663/31.03.2010г. с ДО 24000,00лв. и ДДС 4800,00лв.

-ф-ра № 000000671/15.04.2010г. с ДО 7200,00лв. и ДДС 1440,00лв.

-ф-ра № 000000672/17.04.2010г. с ДО 7000,00лв. и ДДС 1400,00лв.

-ф-ра № 000000673/20.04.2010г. с ДО 4850,00лв. и ДДС 970,00лв.

с общ размер на ДДС 31305,41лв.

фактури, издадени от ****** ЕООД

-ф-ра № 100000002/25.11.2009г. с ДО 15000,00лв. и ДДС 3000,00лв.

с общ размер на ДДС 3000,00лв.

фактури, издадени от ** ****** ***** ЕООД

-ф-ра № 000000073/01.04.2010г. с ДО 34000,00лв. и ДДС 6800,00лв.

-ф-ра № 0000000074/30.04.2010г. с ДО 22500,00лв. и ДДС 4500,00лв.

с общ размер на ДДС 11300,00лв.

фактури, издадени от „Вериги" ЕООД:

-ф-ра № 0000000186/04.05.2010г. с ДО 4000,00лв. и ДДС 800,00лв.

-ф-ра № 0000000187/13.05.2010г. с ДО 16200,00лв. и ДДС 3240,00лв.

-ф-ра № 0000000188/15.05.2010г. с ДО 9000,00лв. и ДДС 1800,00лв.

-ф-ра № 0000000189/30.05.2010г. с ДО 28500,00лв. и ДДС 5700,00лв.

-ф-ра № 0000000190/01.06.2010г. с ДО 4300,00лв. и ДДС 860,00лв.

-ф-ра № 0000000191/03.06.2010г. с ДО 10000,00лв. и ДДС 2000,00лв.

-ф-ра № 0000000192/15.06.2010г. с ДО 22000,00лв. и ДДС 4400,00лв.

-ф-ра № 0000000193/23.06.2010г. с ДО 23000,00лв. и ДДС 4600,00лв.

-ф-ра № 0000000194/30.06.2010г. с ДО 22000,00лв. и ДДС 4400,00лв.

-ф-ра № 0000000195/30.06.2010г. с ДО 9000,00лв. и ДДС 1800,00лв.

-ф-ра № 0000000196/30.06.2010г. с ДО 26700,00лв. и ДДС 5340,00лв.

-ф-ра № 0000000197/20.07.2010г. с ДО 280,00лв. и ДДС 56,00лв.

-ф-ра № 0000000198/22.07.2010г. с ДО 50300,00лв. и ДДС 10060,00лв.

-ф-ра № 0000000205/26.07.2010г. с ДО 21375,00лв. и ДДС 4275,00лв.

-ф-ра № 0000000200/27.07.2010г. с ДО 21477,00лв. и ДДС 4295,40лв.

-ф-ра № 0000000201/29.07.2010г. с ДО 5000,00лв. и ДДС 1000,00лв.

-ф-ра № 0000000202/29.07.2010г. с ДО 60000,00лв. и ДДС 12000,00лв.

-ф-ра № 0000000203/30.07.2010г. с ДО 66370,00лв. и ДДС 13274,00лв.

-ф-ра № 0000000204/31.07.2010г. с ДО 3000,00лв. и ДДС 600,00лв.
с общ размер на ДДС 80500,40лв.

фактури, издадени от „**** * ЕООД:

-ф-ра № 0000000100/19.07.2010г. с ДО 22000,00лв. и ДДС 4400,00лв.

-ф-ра № 0000000101/20.07.2010г. с ДО 3200,00лв. и ДДС 640,00лв.

-ф-ра № 0000000102/02.08.2010г. с ДО 35000,00лв. и ДДС 7000,00лв.

-ф-ра № 0000000103/03.08.2010г. с ДО 6000,00лв. и ДДС 1200,00лв.

-ф-ра № 0000000104/04.08.2010г. с ДО 1100,00лв. и ДДС 220,00лв.

-ф-ра № 0000000105/10.08.2010г. с ДО 20000,00лв. и ДДС 4000,00лв.

-ф-ра № 0000000106/18.08.2010г. с ДО 4000,00лв. и ДДС 800,00лв.

-ф-ра № 0000000107/23.08.2010г. с ДО 7000,00лв. и ДДС 1400,00лв.

-ф-ра № 0000000108/26.08.2010г. с ДО 2200,00лв. и ДДС 440,00лв.

-ф-ра № 0000000109/27.08.2010г. с ДО 25000,00лв. и ДДС 5000,00лв.

-ф-ра № 0000000110/28.08.2010г. с ДО 40000,00лв. и ДДС 8000,00лв.

-ф-ра № 0000000111/30.08.2010г. с ДО 43000,00лв. и ДДС 8600,00лв.

-ф-ра № 0000000112/31.08.2010г. с ДО 8000,00лв. и ДДС 1600,00лв.

-ф-ра № 0000000113/31.08.2010г. с ДО 8000,00лв. и ДДС 1600,00лв.

с общ размер на ДДС 44900,00лв.

По фактури, описани по дневник на покупките, които не са налични по счетоводни документи на „Дика-1“ ЕООД в общ размер на 280,47 лева:

-ф-ра № 0000083153/06.10.2009г. е ДО 1200,00лв. и ДДС 240,00лв., издадена от *********************** *******

-ф-ра № 0000002345/05.10.2009г. с ДО 82,35лв. и ДДС 16,47лв., издадена от *********** ******** ***

-ф-ра № 0000002077/12.04.2010г. с ДО 120,00лв. и ДДС 24,00лв., издадена от „*** ***** ***

На подсъдимият К.К., макар и да не е осъществявал пряко дейността на фирма **** * ЕООД гр.Шумен му е било известно, че фирмата е осъществявала дейност. Той е издавал пълномощни, ходил във връзка с дейността на фирмата в счетоводната къща, която е водила счетоводството на **** * ЕООД гр.Шумен, вземал и носил документи в ТД на НАП гр.Шумен. В резултат на дейността на фирмата и след извършена данъчна ревизия приключила с издаването на ДРА са установени данъчни задължения на данъчно задълженото лице **** * ЕООД, които са възникнали в резултат дейността й на посредственото извършителство на М. Р. Д. – Н. – счетоводител на **** * ЕООД и Ц. М. М. – пълномощник на „Дика1“ ЕООД гр.Шумен.

Горната фактическа обстановка са потвърждава от показанията на свидетелите: М. С. Д., Т. Щ. Т., Г. Н. В., Р. Р. И., М. А. С., И. В. Ч., Г. И. Г., Ц. М. М., Т. П. П., С. Н.И., К. П. Л., М. Р. Д. – Н., М. Т. Т.. В подкрепа на това са и извършената съдебно икономическа експертиза от експерта Р. В. А.. Подсъдимият не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и както и посочените от прокурора факти и обстоятелства. Подсъдимият К.К. не оспорва правната квалификация на престъплението, както и правните изводи направени от представителя на обвинението. Признанието на подсъдимият се доказва освен от посочените по горе свидетелски показание и съдебно икономическата експертиза, а и от приобщените по делото писмени доказателства: справки декларации за 2009 и 2010 година на “****.” ЕООД гр. Шумен с дневници на покупките и продажбите, копия от главни книги за ревизирания период, оборотни ведомости, регистри, първични счетоводни документи, договори, банкови извлечения, платежни нареждания, справка за обектите, справка за закупените и въведени в експлоатация електронни касови апарати, справка за свързани лица, справка за получени и предоставени заеми, справка за стоковия поток по видове стоки, уведомление от ТД на НАП Врана от 26.07.2011г., копия от фактури, ревизионен акт № 1100268 от 11.04.2011 год. ведно с приложения към него, заповед за определяне на компетентен орган, уведомления, удостоверение за актуално състояние на “****.” ЕООД гр. Шумен, копие от фискални бонове, пътни листи, свидетелство за съдимост, декларация за семейно, и имотно състояние.

От приетата съдебно счетоводна експертиза се установява, че счетоводната отчетност е водена редовно, но са осчетоводявани сделки по доставки, документирани с фактури, за които доставки не са налице и не са осъществени. Счетоводните записи са изготвени съобразно изискванията на съответните нормативни актове - ЗСч и ЗДДС. В Данъчно ревизионен акт на **** * ЕООД гр.Шумен и приложенията към него не са налице несъответствия между счетоводните данни по документи и декларираните пред данъчните органи задължения, но са налице несъответствия между декларирани данни и реално доказани осъществени доставки, като същите са:

-дан.период 01.09.-30.09.2009г.-по СД по ДДС вх.27000983901/13.10.2009г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 69,69лв. при следващ се ДДС за внасяне-6886.13 лв.

-дан.период 01.10.-31.10.2009г.-по СД по ДДС вх.27000986126/11.11.2009г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 45,53лв. при следващ се ДДС за внасяне-4931,00лв.

-дан.период 01.11.-30.11.2009г.-по СД по ДДС вх.27000989170/10.12.2009г.е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 50.00лв. при следващ се ДДС за внасяне-2950.00лв.

-дан.период 01.12.-31.12.2009г.-по СД по ДДС вх.27000994020/14.01.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 100,00лв. при следващ се ДДС за внасяне-6100.00лв.

-дан.период 01.02.-28.02.2010г.-по СД по ДДС вх.27000998847/11.03.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 40,60лв. при следващ се ДДС за внасяне-7206,80лв.

-дан.период 01.03.-31.03.2010г.-по СД по ДДС вх.27001002485/13.04.2010г, с деклариран ДДС за внасяне в размер на 60,02лв. при следващ се ДДС за внасяне-7312,42лв.

-дан.период 01.04.-30.04.2010г.-по СД по ДДС вх.27001004938/12.05.2009г.с деклариран ДДС за внасяне в размер на 24,67лв. при следващ се ДДС за внасяне-18014,67лв.

-дан.период 01.05.-31,05.2010г.-по СД по ДДС вх.27001009660/14.06.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 35,31лв. при следващ се ДДС завнасяне-11575,31лв.

-дан.период 01.06.-30.06.2010г.-по СД по ДДС вх.27001012828/14.07.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 22,39лв. при следващ се ДДС за внасяне-23422,39лв.

-дан.период 01.07.-31.07.2010г.-по СД по ДДС вх.27001015616/13.08.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 51,09лв. при следващ се ДДС за внасяне-45611,49лв.

-дан.период 01.08.-3 1.08.2010г.-по СД по ДДС вх.27001019190/14.09.2010г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 47,52лв. при следващ се ДДС за внасяне-44947,52лв.

Не са констатирани периоди, в които ДЗЛ е следвало да подаде справки декларации, а не е направило това. Механизмът, чрез който задълженото лице **** * ЕООД гр.Шумен е избягвало установяването на данъците е неначисляване на ДДС по фактури за извършени доставки от ЗЛ и включване на фактури за доставки в дневник на покупките и ползвано приспадане на данъчен кредит, по които фактури не се установява реалност на доставките.

Основните задължения по Закона за счетоводството, които задълженото лице „Дика-1" ЕООД е трябвало да спазва са:

-счетоводно записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им;

-текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, следва да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;

-действащо предприятие, като следва да се приема, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност;

-предпазливост - да се извършва оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;

-съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване;

-сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма;

-съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди;

-независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс - всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.

-документална обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Принципът "Документална обоснованост" е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по Закона за счетоводството и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи. Не е налице документална обоснованост, когато е използван неистински документ, документ с невярно съдържание или преправен документ, както и когато е използван документ, издаден от лице, което не съществува, установено със справка от съответния публичен регистър или от лице, което осъществява търговска дейност без регистрация в НАП. За да е налице документална обоснованост на извършените от „Дика-1” ЕООД сделки следва дружеството да притежава първични счетоводни документи, отговарящи на изискването на ЗСч. Без наличието на първичен счетоводен документ не е възможно да се осчетоводяват разходи. Осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, т.е. липсата на документална обоснованост, липсата на документи, доказващи текущо начисляване, удостоверяващо състояло се данъчно събитие, липсата на документи, проследяващи и удостоверяващи счетоводните записвания и движението по счетоводни и банкови сметки и липсата на първични счетоводни документи способствува за избягване на установяването на данъчни задължения/укриване на данъчни задължения.

3а периода от 03.06.2009г. до 31.08.2010 год е налице само приспадане неследващ се данъчен кредит от ДЗЛ „****."ЕООД гр.Шумен.

Начислява се ДДС, който е станал изискуем, като изискумостта на данъка се свързва с възникването на данъчното събитие. Начисляването на данъка се извършва от доставчика, когато е регистрирано по ЗДДС лице за всяка извършена от него облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Съобразно изискванията на чл.86, ал.2 от ЗЗДС „данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Задължение за „Дика-1” ЕООД да начисли данък е датата, на която е издадена фактурата от дружеството. Това си задължение „Дика1”ЕООД не е изпълнило за фактури, издадени на БМФ АД:

-ф-ра№0000000068/02.09.2009г. с ДО 21843,10лв.и следващ се ДДС в размер на 4368,63лв.;

-ф-ра №0000000170/11.04.2009г. с ДО 14280,00лв. и следващ се ДДС в размер на 2856,00лв.

Налице са данъчни задължения на **** * ЕООД за периода от 03.06.2009 година до 31.08.2010 година по ДДС в общ размер на178510,91лв.
в т.число по данъчни периоди:

-данъчен период 01.09.2009г.-30.09.2009г. - 6816,44лв.

-данъчен период 01.10.2009г.-31.10.2009г. - 4885,47лв.

-данъчен период 01.11.2009г.-30.11.2009г. - 3000,00лв.

-данъчен период 01.12.2009г.-31.12.2009г. - 6000,00лв.

-данъчен период 01.02.2010г.-28.02.2010г. - 7166,20лв.

-данъчен период 01.03.2010г.-31.03.2010г. - 7252.40лв.

-данъчен период 01.04.2010г.-30.04.2010г. -17990,00лв.

-данъчен период 01.05.2010г.-31.05.2010г. -11540,00лв.

-данъчен период 01.06.2010г. - 30.06.2010г. -23400,00лв.

-данъчен период 01.07.2010г.-31.07.2010г. -45560,40лв.
-данъчен период 01.08.2010г.- 31.08.2010г. -44900,00лв.

Задължения по ЗКПО за 2009 год. в общ размер на 10560.90лв.
Задълженията по ЗДДС в общ размер на 178510.91лв., произтичат от: -неначислен ДДС по фактури, издадени от „Дика-1” ЕООД в общ размер на 7224,63лв.в т.число:

-по ф-ра №0000000068/02.09.2009г. с ДО 21843,10лв.и следващ се ДДС 4368,63лв.

-по ф-ра №0000000170/11.04.2009г. с ДО 14280,00лв. и следващ се ДДС 2856,00лв.

Неследващ се ДДС по фактури, за които не е доказана реалността на доставките в общ размер на 171005,81 лева в т.ч.:

-фактури, издадени от ..Бик Ремонт Строй" ЕООД:

-ф-ра №0000000183/27.08.2009г. с ДО 5080,00лв. и ДДС 1016,00 лв

-ф-ра №0000000184/01.09.2009г. с ДО 7159,05лв. и ДДС 1431,81лв

-ф-ра №0000000562/26.10.2009г. с ДО 23145,00лв. и ДДС 4629,00 лв.

-ф-ра №0000000584/29.12.2009г. с ДО 30000,00лв. и ДДС 6000,00 лв.

-ф-ра №0000000180/06.01.2010г. с ДО 2835,00лв. и ДДС 567 лв.

-ф-ра№0000000181/12.01.2010г.с ДО 4500,00лв. и ДДС 900,00 лв.

-ф-ра №0000000182/25.01.2010г.с ДО 280,00лв. и ДДС 56,00 лв.

-ф-ра№0000000183/25.01.2010г.с ДО 13300,00лв. и ДДС 2660,00 лв.

-ф-ра №0000000184/26.02.2010г.с ДО 11916,00лв. и ДДС 2383,20 лв.

-ф-ра №0000000187/28.02.2010г. с ДО 3000,00лв. и ДДС 600,00 лв.

-ф-ра №0000000661/22.03.2010г. с ДО 2470,00лв. и ДДС 494,00 лв.

-ф-ра №0000000662/31.03.2010г. с ДО 9792,00лв. и ДДС 1958,40 лв.

-ф-ра №0000000663/31.03.2010г. с ДО 24000,00лв. и ДДС 4800,00 лв.

-ф-ра №0000000671/15.04.2010г. с ДО 7200,00лв. и ДДС 1440,00 лв.

-ф-ра №0000000672/17.04.2010г. с ДО 7000,00лв. и ДДС 1400,00 лв.

-ф-ра №0000000673/20.04.2010г. с ДО 4850,00лв. и ДДС 970 лв.

с общ размер на ДДС 31305,41лв.

-фактури, издадени от „Мерлин"ЕООД:

-ф-ра № 1000000002/25.11.2009г. с ДО 15000,00лв. и ДДС 3000,00 лв.

с общ размер на ДДС 3000,00лв.

-фактури, издадени от ** ****** ***** ЕООД

-ф-ра №0000000073/01.04.2010г. с ДО 34000,00лв. и ДДС 6800,00 лв.

-ф-ра №0000000074/30.04.2010г. с ДО 22500,00лв. и ДДС 4500,00 лв.

с общ размер на ДДС 11300,00лв.

-фактури, издадени от ..Вериги"ЕООД:

-ф-ра №0000000186/04.05.2010г. с ДО 4000,00лв. и ДДС 800,00 лв.

-ф-ра№0000000187/13.05.2010г. с ДО 16200,00лв. и ДДС 3240,00 лв.

-ф-ра №0000000188/15.05.2010г. с ДО 9000,00лв. и ДДС 1800,00 лв.

-ф-ра №0000000189/30.05.2010г. с ДО 28500,00лв. и ДДС 5700,00 лв.

-ф-ра №0000000190/01.06.2010г. с ДО 4300,00лв. и ДДС 860,00 лв.

-ф-ра №0000000191/03.06.2010г. с ДО 10000,00лв. и ДДС 2000,00 лв.

-ф-ра №0000000192/15.06.2010г. с ДО 22000,00лв. и ДДС 4400,00 лв.

-ф-ра №0000000193/23.06.2010г. с ДО 23000,00лв. и ДДС 4600,00 лв.

-ф-ра №0000000194/30.06.2010г. с ДО 22000,00лв. и ДДС 4400,00 лв.

-ф-ра№0000000195/30.06.2010г. с ДО 9000,00лв. и ДДС 1800,00 лв.

-ф-ра №0000000196/30.06.2010г. с ДО 26700,00лв. и ДДС 5340,00 лв.

-ф-ра№0000000197/20.07.2010г. с ДО 280,00лв. и ДДС 56,00 лв.

-ф-ра№0000000198/22.07.2010г. с ДО 50300,00лв. и ДДС 10060,00 лв.

-ф-ра№0000000205/26.07.2010г.сДО 21375,00лв. и ДДС 4275,00 лв.

-ф-ра №0000000200/27.07.2010г. с ДО 21477,00лв. и ДДС 4295,40 лв.

-ф-ра№0000000201/29.07.2010г. с ДО 5000,00лв. и ДДС 1000,00лв.

-ф-ра№0000000202/29.07.2010г. с ДО 60000,00лв. и ДДС 12000,00лв.

-ф-ра №0000000203/30.07.2030г. с ДО 66370,00лв. и ДДС 13274,00лв.

-ф-ра №0000000204/31.07.201 Ог. с ДО 3000,00лв. и ДДС 600,00лв.

с общ размер на ДДС 80500,40лв.

-фактури, издадени от ..**** * ЕООД:

-ф-ра №0000000)00/19.07.2010г. с ДО 22000,00лв. и ДДС 4400,00лв.

-ф-ра №0000000101 /20.07.201 Ог. с ДО 3200,00лв. и ДДС 640,00лв.

-ф-ра №0000000102/02.08.20Юг. с ДО 35000,00лв. и ДДС 7000,00лв.

-ф-ра №0000000103/03.08.201 Ог. с ДО 6000,00лв. и ДДС 1200.00лв.

-ф-ра №0000000104/04.08.201 Ог. с ДО 1100,00лв. и ДДС 220,00лв.

-ф-ра №0000000105/10.08.2010г. с ДО 20000,00лв. и ДДС 4000,00лв.

-ф-ра №0000000106/18.08.201 Ог. с ДО 4000,00лв. и ДДС 800.00лв.

-ф-ра№0000000107/23.08.2010г. с ДО 7000,00лв. и ДДС 1400,00лв.

-ф-ра№0000000108/26.08.2010г. с ДО 2200,00лв. и ДДС 440,00лв.

-ф-ра №0000000109/27.08.201 Ог. с ДО 25000,00лв. и ДДС 5000,00лв.

-ф-ра №0000000110/28.08.20 Юг. с ДО 40000,00лв. и ДДС 8000.00лв.

-ф-ра№0000000Н1/30.08.2010г.сДО 43000,00лв. и ДДС 8600.00лв.

-ф-ра №0000000112/31.08.201 Ог. с ДО 8000,00лв. и ДДС 1600,00лв.

-ф-ра №0000000113/31.08.2010Г. с ДО 8000,00лв. и ДДС 1600,00лв.

с общ размер на ДДС 44900,00лв.

-неследващ се ДДС по фактури, описани по дневник на покупките, които не са налични по счетоводни документи на „Дика-1"ЕООД в общ размер на 280,47лв.

-ф-ра №0000083153/06.10.2009г.с ДО 1200,00лв. и ДДС 240,00лв., издадена от *********************** *******

-ф-ра №0000002345/05.10.2009г. с ДО 82,35лв. и ДДС 16,47лв., издадена от „Техносистем България" ООД:

-ф-ра №0000002077/32.04.2010г. с ДО 120,00лв. и ДДС 24,00лв., издадена от „*** ***** ***

Направените по РД № 1100268 от 02.03.2011г. и РА № 1100268 от 11.04.2011г. изводи са направени обосновано.

От събраните по делото доказателства и приета фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимия К.Д.К. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.255, ал.3 вр. ал.1от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК както следва:

В периода от 03.06.2009г. до 31.08.2010г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представител на **** * ЕООД гр.Шумен с посредственото извършителство на М. Р.Д-Н - счетоводител на **** * ЕООД гр.Шумен и на Ц. М. М. - пълномощник на **** * ЕООД гр.Шумен, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери в размер на общо 189071,81 лв. както следва:

1.Корпоративен данък в рамер на 10560,90 лв. за финансовата 2009г. като потвърдил неистина в подадена декларация в ТДД на НАП гр.Варна, с вх.№2700И0002350/17.03.2010г. подадена от името на **** * ЕООД.

2.Данък върху добавената стойност в размер на 178510,91 лв. дължим от "Дика I" ЕООД гр.Шумен, като:

2.1. Потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ЗДДС от името на "****." ЕООД гр.Шумен в ТД на НАП гр.Варна, с електронния подпис на М. Р.Д-Н;

2.2. Не съхранил в законоустановените срокове чл.42, ал.1, т.3 от Закона за счетоводството документи за данъчен контрол, данъчни фактури за извършени покупки на стоки и услуги с получател "****.“ ЕООД гр.Шумен;

2.3. Допуснал осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство - чл.86, ал.2 от ЗЗДС като не начислил ДДС по фактури, издадени от „Дика-1" ЕООД на „БМФ" АД;

2.4. Използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на ,,Дика-1" ЕООД гр.Шумен - данъчни фактури за извършени покупки на стоки и услуги с получател „Дика-1" ЕООД гр.Шумен и с издатели, както следва:

- фактури, издадени от „Бик Ремонт Строй" ЕООД:

с общ размер на ДДС 31305,41лв.

- фактури, издадени от ****** ЕООД

с общ размер на ДДС 3000,00лв.

- фактури, издадени от „** ****** - * ЕООД:

с общ размер на ДДС 11300,00лв.

- фактури, издадени от „Вериги"ЕООД

с общ размер на ДДС 80500,40лв.

- фактури, издадени от „**** * ЕООД:

с общ размер на ДДС 44900,00лв.

2.5.Приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 171286,28лв. както следва:

2.5.1. По фактури, за които не е доказана реалността на доставките в размер на 171005,81лв по:

-фактури издадени от „Бик Ремонт строй“ ЕООД:

с общ размер на ДДС 31305,41лв.

-фактури, издадени от ****** ЕООД

-с общ размер на ДДС 3000,00лв.

-фактури, издадени от ** ****** ***** ЕООД

с общ размер на ДДС 11300,00лв.

-фактури, издадени от ****** ЕООД

с общ размер на ДДС 80500,40лв.

-фактури, издадени от „Диор 7"ЕООД:

с общ размер на ДДС 44900,00лв.

2.5.2. По фактури, описани в дневник на покупките, които не са налични при „Дика-1“ ЕООД в общ размер на 280,47лв.

престъпление по чл.255, ал.3 от НК вр. с чл.255, ал.1, т.2, пр.1, т.4, пр.3, т.5, пр.2, т.6, пр.2 и т.7 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК

Анализът на така установената фактическа обстановка и събраните доказателства дава основание за квалифициране деятелността на подсъдимият Каалоян К. като съставомерна по чл.255, ал.3 вр. ал.1 от НК и чл.26, ал.1 от НК, поради следното:

Понятието "данък" не е изрично законодателно дефинирано, но е несъмнено, че данъкът представлява публично държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право на държавата съответства задължението на гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, за заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество. Несъмнено, от друга страна, са различията между данък, акциз, мита, задължителни осигурителни вноски и такси. Затова следва да се приеме, че "укритите данъци", предмет на настоящото производство като престъпления, са именно и само данъците - данък върху добавената стойност. Една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което положение е конституционно закрепено в чл. 60, ал. 2 и чл. 84, т. 3 от КРБ. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи. Задължението за плащане на данъци обаче възниква с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж, без значение дали това задължение е определено с акт на данъчната администрация. У нас към момента липсва кодифициращ материалните данъчни задължения закон, а всеки вид данък е определен в отделен закон, който е източник на подробна регламентация за неговото основание, за данъчното събитие, данъчния период, данъчно задължените лица, задълженията за деклариране, плащане, сроковете за това и пр. Следва да се отбележи, че кръгът на данъчно задължените лица е по-широк от кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на обсъжданите данъчни престъпления. Данъчно задължени лица са и юридическите лица и неперсонифицираните местни или чуждестранни дружества, а наказателното ни право не регламентира корпоративна наказателна отговорност. Освен това, субектът на данъчното задължение може и да не съвпада с данъчно задълженото лице, т.е. с платеца и вносителя на данъка и това е особено характерно при косвените данъци. Характерно за данъчното правоотношение е и това, че прилагането на данъчноправната норма се осъществява в някои случаи именно от данъчно задълженото лице, напр. - чрез подаване на данъчна декларация при облагането с корпоративен данък по ЗКПО (чл. 92 и сл.), с данък върху дохода по ЗДДФЛ (чл. 50 и сл.), чрез подаване на периодични справки- декларации при облагане с данък върху добавената стойност по ЗДДС (чл. 125 и сл.) и пр. Това е дейност на гражданите и съответните лица от търговските дружества, а не на данъчните органи. Последните упражняват контрол върху правилното прилагане на данъчноправната норма. Данъчните задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж. Данъчната ревизия може да се проведе и по инициатива на данъчен орган и без подадена данъчна декларация, както е в настоящия случай.

Основният състав на чл. 255, ал. 1 от НК (редакция ДВ, бр. 75/2006 година) предвижда няколко форми на изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на нормата. Отделните действия/бездействия могат да бъдат осъществени самостоятелно или в различни комбинации помежду си. Някои от тях се изразяват в извършване на правно забранена дейност (по т. т. 2, 4, 5, 6, 7), а други - в пропускане да се извърши правно вменена дейност (по т. т. 1, 3). Във всички случаи обаче е необходимо настъпването на посочения в нормата определен престъпен резултат - избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери, който резултат настъпва с изтичането на предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия данък. Само тогава би имало довършено престъпление по тази норма на закона. Предвидените в закона форми на изпълнително деяние на основния състав на данъчното престъпление сочат несъмнено на усложнена престъпна дейност, като отделните престъпления могат да са типични двуактни (напр. по т. 1) или нетипични такива (напр. по т. 2). Характерно за всички тях обаче е, че правно регламентираното задължение за извършване на определени действия (подаване на данъчна декларация, при това с вярно съдържание) или правната забрана за извършване на такива действия (унищожаване, укриване и пр. на счетоводни документи, водене на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство и т. н.), са дадени не в наказателния закон, а извън него. Отделните данъчни закони регламентират конкретни задължения за данъчните субекти, които се осъществяват по определен ред и в определени срокове. С изтичането на всеки отделен данъчен период данъчно задълженото лице дължи определено поведение, свързано, най - общо казано, със съобщаване на правно значими за съответния данъчен фактически състав обстоятелства и това става чрез подаване на декларация (справка-декларация по ЗДДС) с резултата за конкретния период - ежемесечно (по ЗДДС), ежегодно (по ЗДДФЛ, ЗКПО) или при настъпване на посочено в закона събитие (по Закона за акцизите и данъчните складове, по Закона за местните данъци и такси. Този срок и този период е различен за различните видове данъци, в случая по ЗДДС данъчния период е едномесечен. Когато дееца укрие данъчни задължения за даден данъчен период, той извършва едно престъпление, тъй като данъчните задължения са дължими и изискуеми за този конкретен данъчен период. Данъчният период по ЗДДС предопределя по силата на закона периода, за който се дължат всеки от конкретните данъци. В чл. 87, ал.1 от ЗДДС / в сила от 01.01.2007 год. / е дадено легално определение на данъчен период по смисъла на този закон: “периода от време след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка декларация с резултата на този данъчен период”. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани по ЗДДС лица и съвпада с календарния месец.

Когато данъчно задължено лице неколкократно нарушава по някой от посочените в чл. 255 от НК начини законоустановените си задължения към фиска, то осъществява през известни периоди от време един и същ престъпен състав при постигане на един и същ престъпен резултат - избягване установяването и плащането на данъци. Налице е единство на увреденото правно благо, при еднородност на начина на извършване и обвързаност по време. При осъществяване на инкриминираните в нормата действия/бездействия, деецът има едни и същи фактическо положение и трайно отношение към предмета и обекта на посегателство - защитените от закона обществени отношения, които той засяга, както и еднакво психическо отношение към общественоопасните последици на деянията си, което не е нищо друго, освен "еднородност на вината". Затова, когато избягва установяването или плащането на данъчни задължения чрез някое/някои от посочените в нормата на чл. 255, ал. 1 от НК действия или бездействия, деецът извършва продължавано престъпление, което следва да се преценява с оглед причинения общ престъпен резултат, както изрично е посочено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НК. При констатирана обективна и субективна еднородност в посочения по-горе смисъл, отделните деяния следва да се третират не като самостоятелни престъпления, а като едно продължавано престъпление, независимо дали нарушават законовите изисквания за обявяване и плащане на данъци по един, няколко или всички данъчни закони, чрез едно или повече нарушения в рамките на едно данъчно правоотношение. Тази обективна даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава и когато някои или всички данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери, ако причиненият общ престъпен резултат изпълва изискванията на тази норма на закона. Практиката е наложила разбирането за продължителност на този период около една година, в рамките на който се извършва преценката за "непродължителност", ако са налице и останалите законови изисквания и най-вече - дали всяко от отделните деяния от общата продължавана престъпна дейност се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В тази връзка - Тълкувателно решение № 1 от 07.05-2009 год. на ВКС, Тълкувателно решение № 3/1971 година на ВС, както и в правната доктрина - Н. Долапчиев, Наказателно право, издание на БАН, 1994 година, Ив. Ненов, Наказателно право - Обща част, издание на "Наука и изкуство", 1972 година.

Изискуемият се от данъчно задълженото лице ДДС се отнася за конкретния данъчен период и представлява фактически дължимото данъчно задължение. За всеки данъчен период лицето е длъжно да декларира резултата, т.е. разликата от общата сума и данъка, който е изискуем за него за този данъчен период и общата сума на данъчен кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Регистрираното лице определя резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне или данък за възстановяване. Съгласно чл. 125 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка декларация / въз основа на отчетните регистри – Дневник на покупки, Дневник на продажби / и представя заедно с нея и самите отчетни регистри. Същите се подават до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, когато е налице резултат за периода. Обстоятелството, че материалноправото задължение на дееца за заплащане на данъка продължава да съществува и остава изискуемо до изтичане на погасителната давност, не изключва съставомерността и довършването на престъплението по чл. 255, ал.1 от НК. В случая закона не защитава въобще вземането на държавата по съответното данъчно задължение, а има за цел само да гарантира заплащането на това задължение в предвидените в закона срокове. Състава на престъплението по чл. 255, ал.1 от НК има за цел не да гарантира въобще изпълнението на данъчното задължение, а да гарантира това изпълнение в предвидените от закона срокове.

Съгласно Закон за данък върху добавената стойност /ДВ бр.108 от 29.12.2006, в сила от 01.1.2007 година/ Глава VІІ – Данъчен кредит са уредени данъчния кредит и право на приспадане на данъчен кредит. Чл. 68 от ЗДДС дава право за приспадане на данъчен кредит от данъчните задължения по този закон само и единствено на регистрирано лице. Т.е. правото на приспадане не се следва на лице, което е било длъжно, но не се е регистрирало. Справката декларация е документ, който създава за ДЗЛ права и задължения. За да се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит лицето трябва освен да подаде справка декларация и да се регистрира по съответния ред по ЗДДС – Решение № 58 от 12.02.2009 на ВКС, І н.о. В ЗДДС се съдържат специалните материалноправни разпоредби, които уреждат правните отношения по повод облагането с данъка върху добавената стойност. Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от механизма на ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма на данъка да изпълнява задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит и на приспадане на данъчен кредит - Решение № 1040 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2010 г., I о., Това означава, че за да възникне за подсъдимия правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно само издаването на данъчната фактура и отразяването в нея на ДДС и регистрирането й в дневника за продажбите. Лицето следва да има регистрация по ЗДДС, за да е регистрирано лице, и да подаде и справката-декларация. Начисляването на данъка е гаранция за изпълнението на данъчните задължения по ДДС на доставчика, която има за последица възникването на корелативното право на данъчен кредит от същия бюджет в полза на получателя. Това е така, защото съществува пряка обвързаност между действията на доставчика по начисляването на данъка, каквото задължение му е определено със закона и субективното материално право на получателя по доставката да го приспадне под формата на данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/ извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/ осъществен от него внос; 4/ изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т. е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 и 3 ЗДДС. В този момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС. - Решение № 8479 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15936/2010 г., I о. Така изброените по-горе подробно условия, които обуславят възникването на право на данъчен кредит за подсъдимия, следва да са налице в тяхната комулативна даденост, ведно с изискването да бъде регистрирано по ЗДДС лице. - Решение № 4054 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2010 г., I о.,

Съдът намира, че деянието по чл. 255, ал.3 от НК вр. ал.1 от НК е съставомерно. Налице е квалификацията “особено големи размери” /редакцията на чл. 93, т.14 ДВ бр. 21/ 2000 год./, тъй като данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева, а съгласно посочената по горе съдебно счетоводна експертиза те са в общ размер на 189 071,81 лева. Престъпната деятелност се квалифицира като продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 от НК. Касае се за деяния извършвани през непродължетелен период от време, осъществяващи поотделно признаците на един или повече деяния, осъществяващи поотделно признаците на един или различни състави на едно и също престъпление. Деянията са извършени чрез потвърждаване на неистина – чл.255, ал.1,т.2, пр.1 от НК, несъхраняване в законоустановените срокове на счетоводни документи – ал.1, т.4, пр.3 от НК, чрез допускане осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство – ал.1, т.5, пр.2 от НК, чрез използване на документ с невярно съдържание – ал.1, т.6, пр.2 от НК, като е приспаднат неследващ се данъчен кредит – ал.1, т.7 от НК.

От субективна страна всички посегателства са осъществени с предварително сформиран пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на неговото деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

По изложените съображение съдът прие, че са налице субективните и обективните признаци на престъплението по чл. 255, ал.3 от НК вр. ал.1, т.2, пр.1, т.4, пр.3, т.5, пр.2, т.6, пр.2 и т. 7 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, което по закон дължи данъци. В разглеждания казус подсъдимият К.Д.К. е наказателно отговорно лице – пълнолетно, вменяемо. Не се събраха доказателства подлагащи на съмнение възможността му да носи наказателна отговорност. Същият е данъчно задължено лице като собственик и представител на фирма “****.” ЕООД гр. Шумен. От субективна страна посегателството е осъществено с предварително сформиран пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на подсъдимия на основни норми гарантиращи нормалното функциониране на финансовата, данъчната и осигурителната системи, както и до желание за бързо облагодетелстване.

По индивидуализацията на наказанието: За престъплението по чл. 255, ал.3, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.

При определяне на наказанието съдът взе предвид следното: Съдът отчете процесуалното му поведение за своевременното приключване на съдебното производство. Отчете чистото му съдебно минало и затруднено семейно и имотно състояние. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съобрази високата обществена опасност на деянието. Прецени, че причинените вреди са многократно над критерия за особено големи размери и че от тях не е възстановено нищо. Поради което намира, че наказанието следва да бъде определено между средата към минимума на предвиденото. В същото време производството се е развило по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК при този вид производства при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл. 58-а от НК. Посоченият текст е в две редакции по време на извършване на деянието. Първата е редакцията от ДВ бр.27 от 2009 год., съгласно която по този ред не се налага най тежкото наказание при алтернативни такива, а в останалите случаи се определя при условията на чл. 55 от НК, без значение дали са налице многобройни или изключителни обстоятелства. Тази редакция на текста е действала в началото на извършените престъпления. Същите са довършени при друга редакция на чл. 58-а от НК – тази от ДВ бр. 26 от 2010 год. При нея съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК само когато действително са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и така определеното наказание е по благоприятно за дееца. Съгласно чл.2, ал.2 от НК при последвала законодателна промяна до влизане в сила на присъдата се прилага по благоприятния закон. В разглеждания казус по благоприятната правна норма за подсъдимия е в редакцията към началото на инкриминирания период – ДВ бр.27 от 2009 год. Това е така, тъй като в случая не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. И при това положение следва след определяне на наказанието съдът да го намали с 1/3. Т.е. в случая няма конкуренция между разпоредбата на чл. 58-а ал.1 от НК и чл. 55 от НК за да се преценява по благоприятно наказание, както изисква ал.3 на посочения текст. При което остава приложима само ал.1 от чл. 58-а от НК, което обаче не винаги води до определяне на наказание под минимума, както е задължително по този текст, но в редакцията му от 2009 год.

Ето защо по силата на чл.2, ал.2 от НК съдът приложи разпоредбата на чл. 58-а от НК в редакцията от ДВ бр. 27 от 2009 год. като определи наказанието при условията на чл. 55 от НК. Предвиденото наказание в чл. 255, ал.3 от НК има определен минимум, поради което съдът приложи чл. 55, ал.1, т.1 от НК като го определи под минимума. Като взе предвид, че по отношение на подсъдимия има баланс от смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът слезе под минимума с около ½, като определи наказанието в размер на 1 - една година и 6 - шест месеца лишаване от свобода.

Като прецени изминалото време от извършване на деянието и неговия размер, съдът прецени че не се налага изтърпяване на определеното наказание ефективно. Съдът счита, че ефективното изтърпяване на наказанието по никакъв начин няма да доведе до реализиране на личната превенция. Напротив съдът намира, че едно отлагане на наказанието в подходящ изпитателен срок би имало много по въздействуващ ефект върху подсъдимия, който ще следва в този изпитателен срок да се въздържа от извършването на каквото и да е престъпление, както и да положи усилия за възстановяване на щетата. Освен това К. не е осъждан и не съществува и формална забрана за приложението на чл. 66 от НК. Поради което и на основание чл. 66 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от 3 - три години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 55, ал.3 от НК съдът не наложи комулативно предвиденото наказание – конфискация на част или цялото имущество на дееца. На първо място налагането на това наказание ще утежни положението на подсъдимия. И на следващо – по делото са налични доказателства, че К.К. не притежава имущество, по отношение на което може да се приложи това наказание.

На основание чл. 189 от НПК съдът осъди подсъдимия К.Д.К. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Шумен сумата от 300 – триста лева като разноски направени в досъдебното производство, както и сумата от 5 - пет лева за издаването на изпълнителен лист.

На основание чл. 111 от НПК съдът постанови веществените доказателства да се пазят до влизане в сила на присъдата, след което: Веществените доказателства както следва:

Веществените доказателства: 1.1. Оригинали на **** * ЕООД гр.Шумен – приобщени с постановление на наблюдаващия прокурор отделени материали от д.п.№49/12г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен: две папки с материали отделени като папка №1 и папка №2 на **** * ЕООД гр.Шумен, папки от №4 до №11 на **** * ЕООД гр.Шумен, два броя книги на дневните финансови отчети на **** * ЕООД гр.Шумен; 1.2.Оригинални документи на **** * ЕООД гр.Шумен – приобщени с постановление на наблюдаващият прокурор отделени материали от д.п.№138/12г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен; 2.1. 1бр. кочан с фактури от №1 до №33 на фирма **** * ЕООД гр.Шумен; 2.2. 1бр. кочан с фактури от №34 до №66 на фирма **** * ЕООД гр.Шумен; 2.3. 1бр. кочан с фактури от №367 до №396 на фирма **** * ЕООД гр.Шумен; постанови да се върнат на К.Д.К..

Веществените доказателства: 1бр. касов апарат марка „Елтрейд“ модел А 300, сер.№ЕD 084698 с адаптер марка „Синпро“, с лента и инструкция за употреба на касов апарат се отнемат в полза на държавата като вещи послужили за извършване на престъплението.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Председател:

/ Н. Батанова /