Р Е Ш Е Н И Е № 25

гр. Шумен, 14.02 .2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: Р.Хаджииванова

при секретаря П.П., като разгледа докладваното от председателя гр. дело №282 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Видно от депозираната искова молба и уточнението й в съдебно заседание от 19.09.2012г. и от 05.12.2012г. ищецът Д.Й.Л. излага, че по силата на сключени с ответната банка договори за кредит, получил следните суми: по договор за кредит №... от 20.12.2005г.-90000лв.; по договор за кредит №... от 10.03.2006г. – 30000лв., по договор за кредит №... от 15.01.2007г.- 336783лв. и по договор за кредит №... от 15.01.2007г.-50000евро. От момента на сключена на договорите започнал да изплаща добросъвестно и редовно задълженията си, като до м.април 2008г. изплатил обща сума в размер на 212600лв.. При получаване на банковите извлечения забелязал, че вместо сумите по уговорените погасителни планове, банката му удържала лихви в завишен размер. Това затруднило реалното обслужване по кредитите, поради което подписал с банката споразумение от 02.04.2009г., с което било прието, че остатъкът от задълженията по сочените по-горе договори възлиза на 415062.64лв., от която: 344183.49лв.-главница, 49356.14лв.-лихви и 21523.01лв.-разноски по заведени от банката дела за събиране на дълга. Л. подписал споразумението без да има възможност да договаря с банката или да се запознае предварително с текста му. Започнал да изпълнява задълженият си по него, като извършил превод на първата вноска в размер на 20000лв., втора –в размер на 30000лв., а след това в продължение на 16месеца заплащал по 6500лв./общо 104000лв./. През м.януари 2001г. внесъл още 5000лв., а на 18.12.2007г. на банката били преведени и 150000лв. от ДФ”Земеделие”, съгласно договор №... от 19.19.2006г. по САПАРД. При справка в банката установил, че вместо да намалява, дългът му продължавал да нараства. Така освен заплатени 371600лв., следвало да заплати още 575300лв., както и последна уравнителна вноска до 30.03.2016г. с неуточнен размер. Излага, че с договорите за кредит и споразумението му били наложени неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП/клаузите по р.VІ, т.11 и р.ІХ, т.19 от договорите за кредит и чл.1 от споразумението/ – наложени му били неясни клаузи, с които нямал възможност да се запознае предварително, лихвата не била конкретизирана и не ставало ясно какви лихви следвало да плаща и какви лихви е заплатил до момента. Поискал от банката предоговаряне на кредитите с конкретни и ясни условия, но вместо това последната направила кредитите предсрочно изискуеми и предприела действия на принудително изпълнение по отношение на заложени в нейна полза движими и недвижими вещи по изп.д.№№20098770400070, 20098770400071, 20098770400072 и 20098770400073 по описа на ЧСИ А.Т.. И до сега не бил уведомен каква цена била получила банката от извършената продан и с колко е намален дълга му и към кои кредитори. Излага, че банката е надвзела сума в размер на 41238.50лв., от която 4913.36лв. по договорите за кредит №... от 20.12.2005г., №... от 10.03.2006г. и №... от 15.01.2007г., 394.10лв./201.50евро/ по договор за кредит №... от 15.01.2007г. и 35931.04лв. по споразумението от 02.04.2009г., ведно със законната лихва. Тази сума се явявала недължима, следствие нищожността на сочените клаузи. Предвид изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 41238.50лв.-представляваща недължимо платена сума, от която 4913.36лв. по договорите за кредит №... от 20.12.2005г./2196.43лв./, №... от 10.03.2006г./670.38лв./ и ... от 15.01.2007г./2046.55лв./, 394.10лв./201.50евро/ по договор за кредит №... от 15.01.2007г. и 35931.04лв по споразумението от 02.04.2009г., ведно със законната лихва.

Ответната страна оспорва претенцията и по основание и по размер, по подробно изложени в отговора съображения. Излага, че процесната сума не се явявала получена без основание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Между ищеца и ответната страна “Първа инвестиционна банка”АД-гр.С., били сключени четири договора за кредит, по силата на които на Л. бил предоставен паричен заем, както следва: по договор за кредит №... от 20.12.2005г.-90000лв., с краен срок за погасяване на кредита-15.12.2012г.; по договор за кредит №... от 10.03.2006г. – 30000лв., с краен срок за погасяване на кредита-15.12.2012г., по договор за кредит №... от 15.01.2007г.- 336783лв., с краен срок за погасяване на кредита-15.12.2012г. и по договор за кредит №... от 15.01.2007г.-50000евро, с краен срок за погасяване на кредита 15.12.2013г..

На 02.04.2009г. Л. и банката сключили споразумение, на основание решение на компетентен орган на последната и по повод постъпило предложение за преструктуриране на дълг на ЧЗП Д.Л. за извънсъдебно уреждане на финансовите взаимоотношения между страните, като банката приема, че остатъкът от задължението на Л. по горепосочените договори към 18.03.2009г. възлиза на 415062.64лв., от които 28618.12лв. по договор за кредит №... от 20.12.2005г., 85164.92лв. по договор за кредит №... от 10.03.2006г., 195194.76лв. по договор за кредит №... от 15.01.2007г. и 106084.84лв. по договор за кредит №... от 15.01.2007г., като същият ще бъде погасен на няколко вноски, последната от които дължима до 30.03.2016г..

По делото са представени и заповед №358 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.12.2008г. на НПРС , издадена по ч.гр.д.№670/2008г., по силата на която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 45760.42евро главница, договорна лихва 3 337.27евро от 15.04.2008г. до 25.11.2008г., наказателна лихва 578.09евро от 15.04.2008г. до 25.11.2008г. и законна лихва върху главницата от 25.11.2008г. до изплащане на вземането, ведно с разноските по делото, съгласно договор за предоставяне на банков кредит; заповед №359 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.12.2008г. , издадена по ч.гр.д.№671/2008г. на НПРС, по силата на която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 161 376лв. главница, договорна лихва 2388.33лв. от 15.04.2008г. до 25.11.2008г., наказателна лихва 2576.29лв. от 15.04.2008г. до 25.11.2008г. и законна лихва върху главницата от 25.11.2008г. до изплащане на вземането, ведно с разноските по делото, съгласно договор за предоставяне на банков кредит; заповед №360 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.12.2008г. , издадена по ч.гр.д.№672/2008г. на НПРС, по силата на която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 23359.11лв. главница, договорна лихва 2144.26лв. от 15.04.2008г. до 25.11.2008г., наказателна лихва 382.11лв. от 15.04.2008г. до 25.11.2008г. и законна лихва върху главницата от 25.11.2008г. до изплащане на вземането, ведно с разноските по делото, съгласно договор за предоставяне на банков кредит; както и заповед №361 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.12.2008г. , издадена по ч.гр.д.№673/2008г. на НПРС, по силата на която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 69948.78лв. главница, договорна лихва 6576.40лв. от 15.04.2008г. до 25.11.2008г., наказателна лихва 1148.75лв. от 15.04.2008г. до 25.11.2008г. и законна лихва върху главницата от 25.11.2008г. до изплащане на вземането, ведно с разноските по делото, съгласно договор за предоставяне на банков кредит.

Страните не спорят, че сочените заповеди за изпълнение са издадени въз основа на извлечения от сметки по горепосочените четири договора за кредит/л.258/.

Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено, размерът на реално платената сума по трите левови кредита към 31.03.2008г., както и към датата на сключване на споразумението от 02.04.2009г. възлиза общо /лихви и главница/ на стойност 268237.98лв., а размерът на задълженията за трите левови кредита по погасителния план до 31.03.2008г. е на стойност 263324.62лв., а към 02.04.2009г./датата на сключване на споразумението/ сумата за погасяване е 331901.47лв.. Размерът на реално платената сума по кредита в евро е общо 10189евро, а по погасителен план до 31.03.2008г. сумата за погасяване е на стойност 9987.50евро, а към 02.04.2009г.-е в размер на 20523.19евро. По споразумението от 02.04.2009г. общият размер на задължението по процесните кредити е в размер на 415062.64лв., начислени от банката допълнителни разноски в размер на 10186лв. и законови лихви в размер на 114253.65лв., а платените от Л. суми в периода 03.04.2009г. до 01.02.2011г./отразени от банката/ възлизат на 150069.04лв. Банката била приспаднала от проданта по ЗОЗ суми в размер на 84615лв.. Общият размер на задължението по четирите кредита към датата на исковата молба възлиза на 304718.25лв./199453.59лв. и 53820.96евро/. По трите левови кредита били платени такси за управление в размер на 4567.83лв., 1660.56лв.-такса управление втора година, таксите по обслужване на банковата сметка и 870.84лв. наказателни лихви по просрочени главници. По кредита в евро били заплатени 500евро-такса управление, 467.31евро-такса управление втора година и 66.67евро наказателни лихви.

Видно от допълнителното заключение на ССЕ от 30.10.2012г., сумите от 20000лв. и 30000лв., посочени в споразумението били приспаднати от размера на задължението. Размерът на лихвата, посочена в споразумението е законната лихва, а поредността за погасяване е след съдебните разноски по изпълнителните листи и образуваните изпълнителни дела и преди главниците по четирите кредита. От 02.04.2009г. до м.02.2011г. били направени плащания в общ размер от 123358.70лв. и 13613.32евро. Размерът на лихвата, която била изчислена от експертизата съобразно клаузите на всеки от четирите договора за кредит била в по-голям размер от размера на договорената лихва, която е отразена в изпълнителните листи. Съгласно допълнителното заключение от 23.11.2012г., поредността на плащанията по т.1.1 от споразумението от 02.04.2009г. била спазена, като първо са погасявани съдебните разноски по издадените изпълнителни листи и образуваните изпълнителни дела, второ присъдената лихва и законната лихва, и трето-главницата по кредит №.... При спазване поредността на плащане по споразумението към 01.02.2011г. не би могло да има погасени главници по четирите броя кредити.

По делото е разпитана свид.Ст.С./съпруга на ищеца/, която заявява, че била присъствала при подписване на споразумението в централата на банката в гр.С.. Предоставили им споразумението, което те със съпруга си коментирали, че били съгласни да заплатят при подписването 20000лв. и след това по-малки вноски, но по-дълъг период от време, а не както било вписано в документа втора вноска от 30000лв. след два месеца и срок за издължаване на вноските седем години при по- високи вноски. Отговорът на съответния служител бил, че такива са условията на банката. Предвид това и били принудени да подпишат изпълнението, тъй като в противен случай изпълнителните действия по образуваните срещу Л. изпълнителни дела щели да бъдат възобновени.

Разпитана е и П.В./тъща на ищеца/, която заявява, че присъствала при сключване на договор за кредит между страните по делото в началото на 2007г. за сумата 336783лв. Твърди, че когато се явили за подписване на договора с ищеца служител на ответната заявил, че са необходими още 50000лв., което наложило сключването на ипотечен кредит от дъщеря й за набавяне на тези пари. Л. се бил запознал със съдържанието на договора в присъствието на инспекторката, но не я е питал за нещо, което му било неясно. Казали, че лихвата ще бъде между 7 и 9%, но след това като коментирала с ищеца останала с впечатлението, че последният не бил разбрал каква е лихвата. Л. попитал служителката дали може да вземе договора и да се посъветва с адвокат, за да не попадне пак в такава ситуация, както тази с 50000лв., но служителката му отговорила, че няма нужда да ходи и да дава допълнителни средства, тъй като всичко било наред.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи: Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права/ излага, че е сключил с ответната страна четири договора за кредит и едно споразумение, по които е заплатил недължими суми следствие нищожност на клаузи на договорите и споразумението/ и формулирания петитум/претендира се връщане на недължимо платеното/, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искове с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му - в конкретния случай заплащане на сума над дължимата по процесните договори за кредит и споразумение, а ответникът следва да докаже, че е било налице основание за получаване на сумата.

По отношение на претенциите за заплащане на сумата 4913.36лв.-надплатена по трите левови кредита и сумата 394.10лв./201.50евро/ –надплатена по кредита в евро:

Съдът намира, че в настоящия случай, така сочените претенции се явяват неоснователни, по следните съображения: Ищецът твърди недължимост на сумите, изрично позовавайки се на нищожност на конкретни клаузи по четирите договора за кредит/ клаузите по р.VІ, т.11 и р.ІХ, т.19/. За тези суми, чиято недължимост ищецът претендира, са издадени заповеди за незабавно изпълнение, като не са постъпили възражения в срок. В съдебно заседание процесуалният педставител на ищеца заяви, че не са депозирани и възражения по чл.423 от ГПК. Оспорването на вземания, във връзка с които е била издадена заповед за изпълнение, по общия исков ред, без да е използван специалния ред, предвиден в глава ХХХVІІ „Заповедно производство” от ГПК, е недопустимо. Това произтича от особения характер на производството, уредено в горепосочената глава от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права /съответно задължения/ - относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК. Това разбиране се налага с оглед логиката и духа на уредбата, приета с новия ГПК /в сила от 01.03.2008г./, защото предвидения специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му /възражение по чл.414 от ГПК, възражение по чл.423 от ГПК или предявяване на иск по чл.424 от ГПК/. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна /дори без да е необходимо мотивиране на това възражение/, за да се размести доказателствената тежест и за да бъде заявителя /кредитор/ задължен да установява вземането си по исков ред, в предвидения за това срок /чл.415 от ГПК/. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не дава основание на длъжника да търси защита, включително и чрез възражения за нищожност в производство по искове, извън предвидените. Предвид това и доколкото законът предвижда специално производство за оспорване вземането по издадената заповед за изпълнение/липсват твърдения ищецът да е депозирал възражения по чл.414 от ГПК против издадените заповеди за изпълнение/, то депозираните възражения за нищожност не могат да се разглеждат в настоящото производство. Не се твърдят и новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти/опр.№616/10.07.2012г по ч.търг.д.№472/2012г., ІІ т.о./.

Не може да се направи извод и че сочените суми са надвнесени, независимо от това нищожни или не се явяват сочените клаузи/въпреки, че изрично такова основание не се поддържа/. Установи се от заключението по СТЕ, че ищецът е спрял плащанията и по четирите кредита още към 31.03.2008г., като към тази дата, както и към датата на сключване на споразумението от 02.04.2009г., размерът на реално платената сума по кредитите възлиза общо /лихви и главница/ на стойност 268237.98лв. по левовите кредити и 10189евро по евровия кредит, съответно размерът на задълженията за трите левови кредита по погасителния план до 31.03.2008г. е на стойност 263324.62лв., а към 02.04.2009г./датата на сключване на споразумението/ сумата за погасяване е 331901.47лв. по левовите кредити и 9987.50евро към 31.03.2008г., а към 02.04.2009г.-е в размер на 20523.19евро по кредита в евро. Т.е., не се установява надвнасяне по никой от кредитите. Действително, налице е било минимално надвнасяне в размер на 4913.36лв. по трите левови договора за кредит и 201.50евро по валутния, но само към м.03.2008г.-момент, години преди завеждане на исковата молба, като още през следващия месец м.04.2008г. такова надвнасяне не е било налице, с оглед падежа на следващите вноски по договорите за кредит. Към 10.12.2008г. датата на издаване на заповедите по чл.417 от ГПК, дългът вече многократно е надвишавал претендираните суми.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата 35931.04лв.-надплатена по споразумението от 02.04.2009г./л.260/: Ищецът излага, че неравноправни по смисъла на чл.143, т.3, 5, 6, 9 и 11 от ЗЗП се явявали и част от клаузите на допълнително подписаното споразумение от 02.04.2009г.-в изготвянето му не бил участвал, било му наложено в готов вид, без предварително да се запознае със съдържанието му, сумите били завишени, без да е видно как е определена лихвата по задължението му, поради което се явявала изцяло нищожна цялата разпоредба на чл.1 от споразумението - не било видно как е изчислен размерът на остатъка от 415062.64лв., не било налице и постигнато съгласие между страните за този размер, не било видно дали в него са включени платените първа и втора вноски в общ размер на 50000лв., както и при какви лихви били изчислени 82 вноски. Не бил посочен размерът и на последната уравнителна вноска. Следствие на тази нищожна разпоредба, сумата 35931.04лв. се явявала недължимо заплатена.

На първо място следва да се посочи, че соченото споразумение няма характера на договор за кредит, а е установителен договор, с който страните са постигнали съгласие за размера на дълга и разсрочват плащането по четирите изпълнителни листа, издадени въз основа на заповедите за изпълнение, по които не са постъпили възражения. С това споразумение страните са уговорили прекратително условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД – съгласно чл.5 от споразумението, при неизпълнение от страна на длъжника за плащане на погасителните вноски в договорения размер и срок, изпълнителното производство ще бъде продължено от спряното действие, без длъжникът да може да иска ново спиране. Установи се по делото, че ищецът е спрял плащанията по споразумението още на 01.02.2011г.-повече от година преди завеждане на исковата молба, поради което и с оглед уговореното в чл.5, банката е продължила изпълнителните производства за събиране на вземанията си по четирите изпълнителни листи. Т.е. поради настъпване на прекратителното условие, действието на споразумението е отпаднало, като банката е продължила принудителното изпълнение. Предвид това и не може да се направи извод, за надвнесена, т.е. недължимо платена сума в размер на 35931.04лв. по споразумението. С това споразумение не се създават нови задължения, различни от тези по заповедите за незабавно изпълнение, поради което и не могат да се приложат разпоредбите на чл.143, т.3, 5, 6, 9 и 11 от ЗЗП. По принцип, не се установи от събраните по делото доказателства/заключения на ССЕ и свидетелски показания/ и чл.1 от споразумението да поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; да задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; да позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора; да е наложена на потребителя и той да не е имал възможност да се запознае с нея; позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата.

Освен това, евентуалната нищожност на чл.1 от споразумението, на практика ще доведе до липса изобщо на споразумение, т.е. до разсрочване на плащането, съответно ще се дължат сумите както са посочени по изпълнителните листи, издадени въз основа на заповедите за незабавно изпълнение. Т.е. ефектът ще е същият като при настъпване на прекратителното условие по т.5.

Предвид изложеното, съдът намира, че заявените претенции се явяват неоснователни и недоказани, и следва да бъде отхвърлени. Въведените едва в хода на устните прения и с писмената защита, нови факти, не следва да бъдат обсъждани, защото не са въведени по предвидения законов ред. Видът и обхватът на търсената защита се определят от изложеното в исковата молба и заявения петитум, с направените уточнение в съдебно заседание от 19.09.2012г. и от 05.12.2012г..

На основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1274лв..

Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Й.Л. с ЕГТ********** *** срещу “Първа инвестиционна банка”АД-гр.С., адрес на управление: район И., бул.”...”№.., представлявана от Д.К.К., В.Х.Х. и С.С.М., чрез юрисконсулт Д.И.,за правоотношения с клона в гр.Ш., искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 41238.50лв., представляваща недължимо заплатена сума, от която 4913.36лв. по договорите за кредит №... от 20.12.2005г./2196.43лв./, №... от 10.03.2006г./670.38лв./ и ... от 15.01.2007г./2046.55лв./, 394.10лв./201.50евро/ по договор за кредит №... от 15.01.2007г. и 35931.04лв. по споразумението от 02.04.2009г..

ОСЪЖДА Д.Й.Л. да заплати на “Първа инвестиционна банка”АД-гр.С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1274лв..

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: