Решение по Търговско дело 377/2012г.

Р Е Ш Е Н И Е № 125

гр.Шумен,9.Х.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд ,в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември 2013г. в състав

Окръжен съдия:Лидия Томова

и секретар:А.А.,като разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. №377/2012г. за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.439 от ГПК,образувано по искова молба на Община-Шумен, гр.Шумен,ул.”...№17, представлявана от Кмета К.К. против ответника Глогинка Стандарт”ЕООД,ЕИК ....,ул.”...68,вх.2,ет.2,ап.21,съд.адрес:гр.Шумен,ул.”...”9-13,офис 18,адв.Г.В.,с основание на предявения отрицателен установителен иск по чл.439 ал.І от ГПК вр. с чл.103 и 104 от ЗЗД,за признаване на установено,че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 26000 лева,представляваща част от дължимо обезщетение по чл.80 от ЗК,за направени подобрения и приращения в предоставен на концесия имот”Летен кино-театър”в гр.Шумен,с концесионен договор от 10.ІІІ.2004г.,сумата 439,53 лв-мораторна лихва до 27.VІІІ.2010г.,ведно със законната лихва върху главницата от посочената дата,до окончателното изплащане на сумата,предмет на изпълнително дело № 167/2012г.на ЧСИ ...,с рег.№ ...,с взискател ответното дружество.

Излага се в исковата молба,че ищецът Община –Шумен не дължи горните суми на ответника и взискател по изпълнителното дело,тъй като същият ищец имал насрещно вземане срещу праводателя на ответното дружество-„Вариант 6”АД,възлизащо на към 1.ІІІ.2012г. на 39192,64 лева.Тези насрещни вземания възникнали едновременно и по силата на един и същ съдебен акт,а именно: Решение по В.т.д. № 682/2011г. на Апелативен съд-Варна,от датата на постановяването му-17.І.2012 година и към момента на възникването им са могли да бъдат прихванати.

С посочения съдебен акт ищецът бил осъден да заплати на, „Вариант 6”АД общо сумата 30499,46 лева ,включваща: сумата 26 000 лв, представляваща част от дължимо обезщетение по чл. 80 от ЗК за направени подобрения и приращения; сумата 429,53 лв - мораторна лихва до 27.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Законната лихва към 01.03.2012 г. възлизала на 4 069,93 лв.

Така, към 01.03.2012 г. задължението на Община Шумен към "Вариант 6" АД възлизало на 30 499,46 лв.

Със същото решение „Вариант 6”АД-Шумен било осъдено да заплати на Община Шумен общо сумата 39192,64лв,представляваща главница и лихви към 1.ІІІ.2012г. и включваща следните суми:

1. 11 624 лв, представляваща незаплатено концесионно възнаграждение за 2009г. по концесионен договор от 10.03.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата; Законната лихва към 01.03.2012 г.възлизала на 1 658,69 лв;

2. 11 694 лв, представляваща незаплатено концесионно възнаграждение за 2010г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата; Законната лихва към 01.03.2012 г. възлизала на 1 668,62 лв;

3. 6 760 лв, обезщетение за ползване на "Летен кино-театър" гр. Шумен без правно основание за периода от 01.02.2009 г. до 18.10.2010 г.,ведно със законната лихва, считано от 15.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата;Законната лихва към 01.03.2012 г. възлизала на 964,60 лв;

4. 1 500 лв, представляваща част от дължима неустойка по чл. 35 от концесионен договор, ведно със законната лихва, считано от 15.10.201г.до окончателнотоизплащане на сумата; Законната лихва към 01.03.2012 г. възлизала на 214,04 лв;

5. 258,44 лв, представляваща мораторна лихва върху дължимото концесионно възнаграждение за 2009 г. за периода 01.02.2010 г. до 15.10.2010 г.;

6. 850,25 лв, представляваща мораторна лихва върху дължимото концесионно възнаграждение за 2010 г.за периода 01.02.2010г.до 15.10.2010 г.;

Договорът за цесия,с който „Вариант 6”АД-Шумен прехвърлило на ответното дружество вземането си към ищеца в размер общо на 30499,46 лева,както е посочено по-горе,бил сключен на 24.ІІ.2012 г.,т.е.след възникване на двете насрещни вземания и след като се са могли да бъдат прихванати.

Ищецът Община Шумен с нотариална покана уведомила ответника,че на основание чл.103 и чл.104 извършва прихващане на своето вземане към „Вариант 6”АД /праводателя на ответника при прехвърляне на вземането/ в размер на 39192,64 лева със задължението си към същото дружество в размер на 30499,64 лв,а също и че като длъжник по прехвърляното вземане не е съгласна с цесията,по смисъла на чл.103ал.3 от ЗЗД.

При изложените обстоятелства ищецът твърди,че двете насрещни вземания били погасени до размера на по-малкото,с което прихващане задължението на”Вариант6”АД към Община Шумен към 1.ІІІ.2012г. възлизало на 8693,18 лева,а задължението на ищеца към ответното дружество се погасявало изцяло чрез прихващане.По тези причини ищецът нямал никакво парично задължение към ответника,като не дължал на последния сумите,предмет на изп.дело № 167/2012г. на ЧСИ ...,поради на основание чл.439ал.1 от ГПК което моли да бъде постановено решение,с което съдът да признае за установено,че исковата сума не се дължи от ищеца на ответника.

Ответникът в писмения си отговор по чл.367 от ГПК и в хода на съдебното производство оспорва изцяло исковата молба както като недопустима,така и като неоснователна по същество.

Основните съображения за недопустимост на иска са : 1/Липса на правен интерес от водене на иска и 2/ наличие на друг ред за защита правата на ищеца,което изключвало допустимостта на предявения установителен иск.По делото нямало доказателства ищецът да е поискал от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на дълга чрез прихващане.

Съображенията за неоснователност на иска се свеждат до довода,че не били настъпили условията по ЗЗД за извършване на прихващане.1.Към 1.март 2012 г. не били налице предпоставки за прихващане,тъй като двете насрещни задължения към този момент не били изискуеми и ликвидни.2.Прихващане не било настъпило,тъй като не било отправено уведомление от длъжника към цесионера/ответника по делото/3.Не било възможно прихващане спрямо цесионера на прехвърленото вземане на ищеца към цедента,тъй като:1. към момента,в който ищецът претендирал да е настъпило прихващането,решението на Апелативен съд –Варна по в.т.д.682/2011г.не било влязло в законна сила поради касационното му обжалване пред ВКС на РБ;2.Извършването на прихващането не било възможно преди датата на цесията и 3.двете насрещни задължения на кредитора и цедента не произтичали от едно и също правоотношение .

По изложените съображения ответникът моли да бъде прекратено производството по иска като недопустимо или,ако не приеме,че е недопустимо,съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

След анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,съдът прие за установено следното:

Исковата молба отговаря на изискванията по чл.127ал.1 и чл.128 от ГПК във вр. с чл.378 от с.з,поради което е редовна.

По допустимостта на предявения иск се е произнесъл въззивният съд-Апелативен съд-Варна,с определение № 152 от 6.ІІІ.2013 година по в.ч.т.д. № 40 за 2013 година,постановено в производство по чл.274 и сл. от ГПК,образувано по частна жалба от Община-Шумен против определението на ШОС № 566 от 16.ХІ.2012г. ,с което е прекратено т.д.377/2012г. на с.съд поради недопустимост на предявения на основание чл.439 ГПК установителен иск. Обжалваното прекратително на ШОС е отменено като незаконосъобразно и делото е върнато за продължаване на производството по същество.Апелативният съд е приел в отменителното си определение,че искът е допустим,тъй като „с исковата молба и с допълнителната искова молба се ТВЪРДИ НОВ ФАКТ,СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ВЪВ ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО,ПО КОЕТО Е ИЗДАДЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ-ИЗВЪРШЕНО Е ИЗВЪНСЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.103 И ЧЛ.104 ОТ ЗЗД.ПРИ УСЛОВИЕ,ЧЕ ТОЗИ ФАКТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАЧЕТЕН ОТ СЪДЕБНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ,КОЙТО НЯМА ПРАВО ДА ИЗВЪРШИ КОМПЕНСАЦИЯ И ДА ПРЕКРАТИ ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО/арг.чл.433ал.1 от ГПК/,ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.103 И 104 ЗЗД,ЕДИНСТВЕНАТА ВЪЗМОЖНОСТ НА ДЛЪЖНИКА ДА СЕ ЗАЩИТИ Е ИСКОВИЯТ ПЪТ ПО ЧЛ.439 ОТ ГПК.В ТОЗИ ПРОЦЕС СЪДЪТ СЛЕДВА ДА УСТАНОВИ,ЧЕ КЪМ МОМЕНТА НА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО,ЛИКВИДНОСТТА НА ДВЕТЕ НАСРЕЩНИ ВЗЕМАНИЯ И ЕВЕНТУАЛНО,НАСТЪПИЛ ЛИ Е ПОГАСИТЕЛНИЯТ ЕФЕКТ НА КОМПЕНСАЦИОННОТО ИЗЯВЛЕНИЕ.”

Определението на АС-Варна по в.ч.т.д № 40/2013г. е влязло в законна сила и решените с него спорни въпроси не подлежат на преоценка и преразглеждане от друг съд,в т.ч. и ШОС,а следва да се зачетат при раглеждането и решаването на спора по настоящото т.д. № 377/2012г.,съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК.

С оглед на гореизложеното ,възраженията на ответното дружество за недопустимост на иска следва да се считат за неоснователни, недоказани и незаконосъобразни.

Разгледана по същество ,исковата молба с предявения по нея отрицателен установителен иск се явява основателна и доказана по следните фактически и правни съображения:

Безспорно е по делото,като се установява и от писмените доказателства,както и от приложеното т.д.539/010г. на ШОС,в.т.д.682/2011г. на Апелативен съд-Варна и т.д.№ 371/12г. на ВКС,Іг.о.,че с влязло в сила решение № 11 от 17.І.2012г.по в.т.д. № 682/2011г. на Апелативен съд-Варна е потвърдено решението на ШОС по т.д. № 539/010г., В ЧАСТТА,с която Община Шумен е осъдена да заплати на „Вариант6”АД-Шумен общо сумата от 26 492,53лв,от които:

26 000 лв, представлаваща част от дължимо обезщетение по чл. 80 от ЗК за направени подобрения и приращения в предоставения на концесия имот”Летен кино-театър” гр.Шумен,съгласно концесионен договор от 10.ІІІ.2004г., сумата 429,53 лв - мораторна лихва върху главницата до 27.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Не се спори,че законната лихва към 01.03.2012 г. възлиза на 4 069,93 лв.Или към 01.03.2012 г. задължението на Община Шумен към "Вариант 6" АД възлиза на 30 499,46 лв.

На 28.ІІ.2012г. „Вариант 6”АД-Шумен се снабдил с издаден от АС-Варна изпълнителен лист за принудително събиране на горната присъдена сума.

Безспорно е също така,че с посоченото по-горе въззивно решение на АС-Варна е потвърдено решението по т.д. № 539/010г- на ШОС и В ЧАСТТА,с която „Вариант 6”АД-Шумен е осъдено да заплати на Община-Шумен общо 39192,64лв,представляваща главница и лихви към 1.ІІІ.2012г. и включваща следните суми:

1. 624 лв, представляваща незаплатено концесионно възнаграждение за 2009г. по концесионен договор от 10.03.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Законната лихва към 01.03.2012 г.възлиза на 1 658,69 лв;

2. 11694 лв, представляваща незаплатено концесионно възнаграждение за 2010г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Законната лихва към 01.03.2012 г. възлиза на 1 668,62 лв;

3. 6760 лв, обезщетение за ползване на "Летен кино-театър" гр. Шумен без правно основание за периода от 01.02.2009 г. до 18.10.2010 г.,ведно със законната лихва, считано от 15.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.Законната лихва към 01.03.2012 г. възлиза на 964,60 лв;

4. 1 500 лв, представляваща част от дължима неустойка по чл. 35 от концесионен договор, ведно със законната лихва, считано от 15.10.201г.до окончателнотоизплащане на сумата. Законната лихва към 01.03.2012 г. възлизала на 214,04 лв;

На 7.ІІІ.2012 г. АС-Варна издал в полза на Община-Шумен изпълнителен лист за присъдената й сума,както е посочена по-горе.

С договор за продажба на вземане/цесия/,сключен на 24.ІІ.2012 година,”Вариант-6”АД-Шумен прехвърлило на”Глогинка Стандарт”ЕООД-Шумен-ответник в настоящото производство ,своето вземане към Община Варна, по съд.решение № 11 от 17.І.2012 г. по в.т.д. № 682/2011г. на Апелативен съд-Варна,с което е потвърдено решение на ШОС по т.д.№ 539/2010г. ,с които Община Шумен е осъдена да заплати на „Вариант 6”АД-Шумен сумата от 26000 лева,представляваща част от дължимото на „Вариант 6”АД-Шумен обезщетение по чл.80 от ЗК за одобрения и приращения на предоставения му на концесия недвижим имот”Летен кино-театър” гр.Шумен, 492,53 лв мораторна лихва върху главницата за периода от 22.VІ.2010 година-27.VІІІ.2010 година,законната лихва върху тази сума от 27.VІІІ.2010 година до окончателното й изплащане,която/лихва/ към момента възлиза на 4025 лв,както и сумата за направените деловодни разноски по двете дела.

С нотариална покана от 5.ІІІ.2012 г.,чрез нотариус А.А.,рег.№ 19,район на действие гр.Шумен,Община Шумен уведомила „Глогинка Стандарт”ЕООД-Шумен,че като длъжник на цедираното вземане не е съгласно с прехвърлянето по см. на чл.103ал.3 от ЗЗД.Със същата покана и уведомление Община Шумен уведомява цесионера по цедираното вземане ,че на основание чл.103 и 104 от ЗЗД извършва прихващане на вземането си против „Вариант 6”АД-Шумен в размер на 39192,64 лева,дължимо съгласно решение по в.т.д. № 628/2011г. на Апелативен съд-Варна със задължението на Община шумен към „Вариант 6”АД-Шумен в размер на 30499,46 лева,което задължение е установено със същото решение.Нотариалната покана е редовно връчена,ведно от копията на съответните книжа за връчване,приложени към делото/л.13 и 14/.

На 8.ІІІ.2012г. по молба на взискателя „Глогинка Стандарт”ЕООД –Шумен е образувано изп.дело № 167/2012г. по описа на ЧСИ ...,рег.№ 876,с район на действие ШОС,срещу длъжник Община Шумен ,по издадения на 28.ІІ.2012г. изпълнителен лист по в.т.д. № 682/2011г.,за сумата,равна на прехвърленото вземане по процесния договор за цесия. След образуване на изпълнителното дело,с молба от 15.ІІІ.2012г. длъжникът по него Община Шумен е депозирала молба до съдебния изпълнител ,с което го уведомява ,че на основание чл.103 и 104 от ЗЗД е извършила прихващане на вземането на Община Шумен към „Мариант 6”АД-Шумен в размер на 39192,64лв ,със задължението на Община Шумен към „Вариант 6”АД-Шумен в размер на 30499,46 лева и тъй като при това прихващане двете насрещни вземания се считат за погасени до размера на по-малкото от тях,оставало задължение на „Вариант 6”АД към Община Шумен в размер на 8693,18 лева,а задължението на Община Шумен към „Вариант 6”АД се погасявало изцяло чрез прихващане.По тези причини Община Шумен прави и ново изявление за прихващане,вече пред съдебния изпълнител,с молба за прекратяване на изпълнителното дело,а впоследствие депозира пред ШОС и процесния иск по чл.439ал.І от ГПК,по който е образувано настоящото т.д.377/2012г.

Постановеното на 17.І.2012г. решение по в.т.д.682/2011г. на АС-Варна е обжалвано пред ВКС само от Община-Варна и само в частта,с която е потвърдено решението на ШОС,с което Община –Варна е осъдена да заплати на „Вариант 6”АД-Шумен сумата 26492,53 лева,ведно със законната лихва върху главницата от 27.VІІІ.2010г. до окончателното плащане и 2789,70 лв разноски по делото.С определение от 25.Х.2012г. по т.д. № 371/2012г. на ВКС Іг.о. не е допуснато касационно обжалване на решението на АС-Варна. На тази последна дата решението по в.т.д. № 682/2011г. на АС-Варна е влязло в сила и в обжалваната пред касационната съдебна инстанция част.

При така установеното фактическо положение съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна по настоящото дело,направено с отговора й по исковата молба, поддържано и в хода на производството,че ”решението на Апелативен съд Варна по в.т.д. 682/2011г. не е влязло в законна сила,поради подадената касационна жалба,поради което не е налице условието за извършване на прихващане.”/л.21 и др./Доводите на ответника в тази връзка противоречат на установените по делото действителни фактически и правни взаимоотношения между страните,на закона и утвърдената съдебна практика,поради следното:

Неправилно ответникът се позовава на мотивите на постановеното на 17.І.2012г. решение по в.т.д. № 682/2011г. на АС-Варна,отнасящи се до частта от него,с която решение по т.д. № 539/010г. на Шуменския окръжен съд е отменено изцяло в частта,с която първоинстанционния съд е извършил прихващане между насрещните вземания за главници и лихви,както и на деловодните разноски до размерите на по-малките от тях.Изложените съображения на АС-Варна в тази връзка са ясни и свързани с обстоятелството,че тъй като ответникът по делото и ищец по исковата молба Община Шумен е предявила насрещните си права не с възражение за прихващане,в който случай е приложима нормата на чл.298ал.4 от ГПК ,а с насрещни искове, СПН ще се формира върху тези искове .Към момента на постановяване на първоинстанционното съдебно решение ,тази СПН не е настъпила,а също и към момента на постановяване на въззивното решение.Оттук притезанията ,за които първоинстанционният съд е извършил прихващане,към момента на това прихващане не са били изискуеми и ликвидни.Именно липсата на тези две задължителни предпоставки за насрещните вземания изключва възможността за извършване на съдебно прихващане между тях към момента на постановяване на решенията по посочените две дела.Тези мотиви на въззивния съд обаче се отнасят до СЪДЕБНОТО прихващане.

Предмет на настоящото производство е иск по чл.439ал.І от ГПК,като ищецът и длъжник по изп.дело № 167/2012г.на ЧСИ ...,с рег.№ 876 ,се позовава на направено ИЗВЪНСЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ по чл.103 и 104 от ЗЗД.Това съдебно прихващане ищецът е направил с нотариалната покана до ответника от 5.ІІІ.2012г./л.11-14/ като и пред съдебния изпълнител-с молба от 15.ІІІ.2012г./л.7/.Направеното извънсъдебно прихващане е факт,настъпил след приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание и именно затова искът се явява допустим,както вече беше обсъдено и което обстоятелство е прието с влязлото в сила определение № 152 от 6.ІІІ.2013 година по в.ч.т.д. № 40 за 2013 година на АС-Варна не следва да се преразглежда.Независимо от това,настоящият съдебен състав счита за необходимо да изложи следните допълнителни съображения за оспорвания от ответника момент на извършеното прихващане и за неговата ВАЛИДНОСТ,което е от значение за спора по същество:

С подадената касационна жалба от Община Шумен се иска ОТХВЪРЛЯНЕ иска на „Вариант 6”АД-Шумен ДО размера на оспорваната сума-26492,53лв и лихвите върху главницата,считано от 27.VІІІ.2010година.Само по отношение на тази обжалвана част спорът е продължил да бъде висящ до произнасянето на ВКС в смисъла на чл.296,т.3,пр.първо от ГПК. Окончателното влизане в сила на решението по в.т.д. № 682/2011г. на АС-Варна в тази му обжалвана част е на 25.Х.2012г.,когато е постановено определението по т.д.№ 371/2012г. на ВКС,с което не се допуска касационно обжалване на посоченото въззивно решение в обжалваната му част.

В необжалваните пред ВКС части въззивното решение на АС-Варна е влязло в сила при предпоставките на чл.296,т.2,предл.първо от ГПК. Това се отнася И ЗА ОНАЗИ НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на въззивното решение,с която се потвърждава решението на ШОС по т.д. № 539/010г.,с което „Вариант 6”АД е осъдено да заплати на Община Шумен посоченото вече вземане в размер на 39192,64лв/с лихвите/.

Към момента на влизане в сила на въззивното решение по в.т.д. № 682/11г. на АС-Варна в необжалваната му част при предпоставките на чл.296,т.2, предл.първо от ГПК ,т.е.към 1.ІІІ.2012г., процесното вземане на Община Шумен към „Вариант 6”АД, е станало ЛИКВИДНО и ИЗИСКУЕМО,т.е. установено по основание и размер и с настъпил падеж,като признато и присъдено с влязлите в сила съдебни решения по т.д. № 539/010г. на ШОС и в.т.д. № 682/11г. на АС-Варна/в посочената по-горе негова необжалвана част/ .

Що се отнася до процесното вземане на ответника към Община Шумен,спорът за което е приключил окончателно след произнасяне от ВКС на 25.Х.2012 година,то следва да се отбележи,че”Вариант 6”АД като праводател на ответника никога не е оспорвал изискуемостта и ликвидността на това свое вземане до размера,с който Община Шумен прави извънсъдебното прихващане,а именно – 30499,46 лева.Касационното обжалване досежно това вземане е само от Община Шумен и се иска отхвърляне изцяло на тази претенция.Жалба пред ВКС от страна на „Вариант 6”АД за увеличаване на това вземане НЯМА. Евентуално успешното провеждане на касационното производство за Община Шумен би довело само до изключване или намаляване на задължението му към „Вариант6” АД,поради което последното дружество ,респ.правоприемникът „Глогинка Стандарт”ЕООД нямат правен интерес да се позовават на висящността на спора за това вземане. Наред с с това следва да се има предвид,че в разпоредбата на чл.103ал.1 от ЗЗД законодателят определя като предпоставка за валидността на извънсъдебното прихващане изискуемостта и ликвидността САМО НА АКТИВНОТО ВЗЕМАНЕ,това на лицето,което прави едностранното заявление за прихващане,в случая-вземането на Община Шумен.

Независимо от горното,съдът намира за необходимо да добави,че „Вариант 6”АД е проявило известна некоректност,като се е снабдило с изпълнителен лист за вземането срещу Община Шумен, след като вече е го е прехвърлил на ответника по настоящото дело с процесния договор за цесия.Самото прехвърляне също сочи ,че прехвърлителят приема вземането си безспорно за изискуемо и ликвидно.Това вземане се приема за БЕЗСПОРНО по основание и размер и от ответника „Глогинка Стандарт”ЕООД,по чиято молба от 13.ІІІ.2012г. е образувано процесното изпълнително дело.Или ,към момента на извършеното извънсъдебно прихващане,са били налице две насрещни ИЗИСКУЕМИ И ЛИКВИДНИ ВЗЕМАНИЯ на ищеца и ответника по делото,респ.праводателя на последния-безспорни по основание и размер и подлежащи на изпълнение поради настъпил падеж,които вземания произтичат от едни и същи факти и правоотношения.

С оглед и във връзка с всички изложени по-горе съображения съдът намира,че е налице направено от ищеца валидно извънсъдебно прихващане на двете процесни насрещни еднородни изискуеми и ликвидни вземания на страните,при което са настъпили последиците от това прихващане,а именно погасяването на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях от деня,в който прихващането е могло да се извърши.

При така изложените фактически и правни съображения съдът намира,че предявеният иск по чл.439,ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло,като се признае за установено,че Община Шумен не дължи на „Глогинка Стандарт”ЕООД-Шумен сумата 26000 лева,представляваща част от дължимо обезщетение по чл.80 от ЗК,за направени подобрения и приращения в предоставен на концесия имот”Летен кино-театър”в гр.Шумен,с концесионен договор от 10.ІІІ.2004г.,сумата 439,53 лв-мораторна лихва до 27.VІІІ.2010г.,ведно със законната лихва върху главницата от посочената дата,до окончателното изплащане на сумата,предмет на изпълнително дело № 167/2012г.на ЧСИ ...,с рег.№ ...,с взискател ответното дружество.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния деловодни разноски,които общо възлизат на 2097,18 лева,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК/л.46/.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ищецът Община Шумен,,с ЕИК/Булстад ...адрес:гр.Шумен,бул.”...” №17, представлявана от Кмета К.Б.К. ,не дължи на ответника „Глогинка Стандарт”ЕООД,ЕИК ....,седалище и адрес на управление:гр.Шумен,ул.”...№68,вх.2,ет.2,ап.21,съд.адрес:гр.Шумен,ул.”...”9-13,офис 8,адв.Г.В., сумата 26000 лева,представляваща част от дължимо обезщетение по чл.80 от ЗК,за направени подобрения и приращения в предоставен на концесия имот”Летен кино-театър”в гр.Шумен,с концесионен договор от 10.ІІІ.2004г.,сумата 439,53 лв-мораторна лихва до 27.VІІІ.2010г.,ведно със законната лихва върху главницата от посочената дата,до окончателното изплащане на сумата,предмет на изпълнително дело № 167/2012г.на ЧСИ ...,с рег.№ ...,с взискател ответното дружество,поради извършено извънсъдебно прихващане на основание чл.103 и 104 от ЗЗД на вземането на Община Шумен в размер на 39192,64 лева към „Вариант 6”АД-Шумен,праводател на ответника,със задължението на Община Шумен към „Вариант 6”АД –Шумен в размер на 30499,46 лева.

ОСЪЖДА същия ответник да заплати на същия ищец направените от последния деловодни разноски общо в размер на 2097,18 лева.

Решението подлежи на апелативно обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: