Р Е Ш Е Н И Е № 99

гр. Шумен, 28.06.2012 г

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

при секретар П. П., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 389 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следно- то:

Производството е образувано по депозирана искова молба от “Водоснабдя- ване и канализация- Ш.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. ”...”, № .., представлявано от управителя М.Т.Г., чрез ад. С. Й. С.,***, адвокатска кантора “С. и К.” против “Строителство и строителни машини” ЕООД, Булстат ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”...”, № ..., представлявано от управителя Й.Н. Й.. В исковата си молба ищецът твърди, че на 19.01.2011 г. е възложил на ответника да извърши демонтаж на оборудване, намиращо се в дълбок сондаж в с. Г., общ. В.. На 20.01.2011 г. стрелата на използвания от ответника поде- мен кран се счупва на две, при което повдиганите с него тръби пропадат надолу. Поради липса на друг подходящ за работата кран ответникът преустановява работата, която ищецът е възложил на друго лице – “Строителна механизация Ш.” АД да извади оборудването. При новия опит за изваждане на оборудването се установява пропадане на сондажната колона, вследствие счупването на стелата на подемния кран, собсвеност на ответника. Вследствие на това изваждането на оборудването е преустановено и се е наложило да се сключи договор със ЕТ “Н.М.” гр. Д., който е разполагал със необходимото специално оборудване и в периода от 04.02.2011 г. до 08.03.2011 г. е осъществил цялостно изваждане на пропадналото сондажно оборудване на дълбокия сондаж. След изваждане на оборудването на 10.03.2011 г. е установено, че вследствие неправилното боравене с автокрана от страна на машиниста работник на ответното дружество на ищеца са нанесени вреди на дълбокия сондаж и намиращото се в него оборудване в общ размер на 81 101.18 лв. Ищецът многократно е канил ответника да му възстанови причинените щети, но той не се е отзовавал на поканите му. Ищецът претендира ответното дружество да бъзе осъдено да заплати сумата от 81 101.18 лв., представляваща обезщетение за причинените му вреди от работник на когото ответното дружество е разпоредило извършването на възложена на дружеството работа и сумата от 10 647.40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.03.2011 г. до 15.06.2012 г, както и направените деловодни разноски. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител ад. С. С. ***, под- държа исковите си претенции.

Ответникът в отговорите на исковата и на допълнителната искова молба оспорва предявените искове, като ги счита за недопустими и неоснователни. Между него и ответника не бил сключван договор за възлагане на изваждането на оборудването от сондажа в с. Г.., не са налице доказателства, че вследствие на негово противоправно поведение са причинени вреди на ищеца, поради което не може да се ангажира отговорността му за нанесените на последния щети.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и неоспорените и приети заключенията по извършените комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

Страните по делото са търговски дружества. На 17.01.2011 г. е настъпила авария на потопяема помпа “Пльогер” тип 8 EL M15+M8-820, намираща се в обекта на ищеца - дълбок сондаж с. Г., община В., обл. Ш.. Това налагало изваждането й от сондажа, в който освен помпата се намирала водоподемна колона, състояща се от стоманени тръби с обща дължина 300 м. Помпата се намирала на дълбочина 300 м. и била закрепена върху водоподемната стоманена тръба неподвижно. Водоподемната тръба и помпата са монтирани в обсадна тръба на сондажа. На 19.01.2011 г., предвид необходимостта да се използва кран с голяма товароподемност, между ищеца и ответника е постигната устна договореност, последният да предостави автокран с товароподемност 35 тона. Автокранът марка “Потаин Пок- лаин” модел 1807, рег. № ... АН е собственост на ответното дружество. Авто- кранът е заведен в инвентарната книга на дружеството под инв. № 0041, в сметка 207. Автокранът в качеството му на МПС е преминал технически преглед, съгласно изискванията на ЗДвП. Монтираната на него кранова уредба е била преминала технически преглед, съгл. изискванията на Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, приета с ПМС № 199 от 10.09.2010 г. (обн. ДВ бр.73/2010 г.).

На 20.01.2011 г. кранистът Н.Д.К. закарва крана до сондажа и започва да изважда повредената помпа. Изваждането на помпата става заедно със стоманените тръби от по 10 м., всяка, от които е изградена водонапорна- та тръба. Изваждането става на етапи тръба по тръба. В конкретния случай е било предприето изваждане на две тръби едновременно, поради обстоятелството, че работниците на ищеца не са успели да развият първата тръба. При повдигане на височина 20 м. стрелата на автокрана се чупи на две и тръбите пропадат надолу. На следващия ден с помощта на друг кран е извадена горната част от тръбата и се установява, че останалата част от нея заедно с помпата са пропаднали в сондажа и за изваждането трябва специализирана техника. В периода от 04.02.2011 г. до 10.03. 2011 г., аварията е отстранена, като ищецът е възложил работата на ЕТ “Н.М.”, гр. Д., ЕИК ....

В резултат на аварията от 20.01.2011 г. са възникнали следните вреди: 1) помпата се е откъснала от тръбата и е паднала на дъното на сондажа (около 700 м.) и не може да бъде извадена, поради което следва да бъде заменена с нова; 2) захранващият ел. кабел на помпата, с дължина около 300 м., се е скъсал на няколко места, силно се е протрила изолацията му при пропадането, вследствие на което е негоден за повторна употреба и следва да се подмени с нов и 3) 18 бр. стоманени тръби със средна дължина 10 м., всяка или общо 180 м. са силно деформирани по оста си, което ги прави негодни за повторна употреба. Останалите 12 тръби, извадени от сондажа са годни за употреба. Общия размер на причинените вреди е 79 765.30 лв. След приспадане на прихода в размер на 4 869.00 лв. от продажбата като скрап на медта от кабела и негодните стоманени тръби, общия размер на вредите остава 74 896.30 лв. размерът на дължимата законна лихва върху 74 896.30 лв. за периода от 10.03.2011 г. до датата на завеждане на иска е 9 832.78 лв.

Свидетелят Д.А.Д., към м. януари 2011 г. е работел във “Водоснабдяване и канализация-Ш.” ООД и е заемал длъжността “ръководи- тел направление Енерго-механична дейност”. Свидетелят заявява, че лично той се е договори устно с управителя на ответното дружество да използват крана, при цена за транспорт и на час работа на крана за 8 часова смяна в общ размер на 1 700.00 лв. Свидетелят е договарял само с управителя на ответното дружество, но не и с краниста. В разговора с управителя на ответното дружество въпроса за краниста не е повдиган. Свидетелят не знае някой от “Водоснабдяване и канализация-Ш.” ООД да е говорил с краниста. Според него на краниста се е обадил управителя на ответното дружество.

Свидетелите А.А.А. (управител на “Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД през м. януари 2011г.) заявява, че с ответното дружество е разговарял свидетелят Д. Д., който после му е докладвал за постигнатите договорености с ответника. А. А. не е влизал в директна връзка с краниста, нито му е известно някой друг служител на “Водоснабдяване и канализация- Ш.” ООД да е установявал директен контакт с него. В останалата му част показанията, както и тези на свидетеля И.М.И. са свързани с подробно- сти около аварията на 20.01.2011 г. и отстраняването й.

Разпитан пред съда свидетелят Н.Д.К., правоспособен машинист на кран с неограничена товароподемност, заявява, че на 20.01.2011 г. е управлявал крана, собственост на ответното дружество при отстраняването на аварията в кладенеца на ищеца в с.Г..Той твърди , че не е имал трудов договор със “Строителство и строителни машини” ЕООД гр. С.. Работата му е била възложена от “Водоснабдяване и канализация-Ш.н” ООД. Обадили му се по телефона и го помолили да свърши работата, не познава кой му се е обадил, но предполага, че от преди му имат номера. След това свидетелят се обадил на управителя на “Строителство и строителни машини” ЕООД и той му разрешил да вземе крана и да свърши работата. На другия ден взел крана от базата на ответното дружество в гр. С. и потеглил за с. Г.. При вземането на крана никой служител от ответното дружество не му е правил инструктаж. Възнаграждение не му е заплащано, а и свидетелят след случилото се не е повдигал въпроса да му бъде заплатено възнаграждение.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д.А.Д. и А.А.А., в частта им относно обстоятелството, че работата е възложена на краниста, управлявал крана на 20.01.2011 г., от ответното дружество. Показанията им са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, които да потвърдят верността им. В случая следва да се вземе предвид и обстоятелството, че свидетелите косвено са заинтересовани от изхода на процеса. И двамата са заемали висши, ръководни длъжности във “Водоснабдяване и канализация-Ш.” ООД. В това си качество те са пряко отговорни за организиране отстраняването на възникналите аварии по начин който напълно да гарантира интересите на дружеството при неизпълнение на работата и/или нанасянето на вреди в хода на изпълнението й от наетите трети лица.

Съдът кредитира показанията на краниста Н.Д.К., тъй като те кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства. Видно от не- оспореното заключение на съдебно-техническата експертиза вещото лице при проверка документацията на “Строителство и строителни машини” ЕООД е констати- рало, че в регистъра на заповеди не се открива заповед за възлагане на работа по транспортиране на автокрана от местопребиваването му в гр. С. до обекта в с. Г. на Н.Д.К.. В книгата за инструктаж не е отразено да е извършван инструктаж на лицето Н.Д.К., съгл. изискванията на чл.58, ал.1 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения. Не е открита и заповед за командировкка на Н. Д. К.

Съдът, с доклада си по чл.146 от ГПК, изрично посочи, че в тежест на ищеца е да установи факта, че прекият причинител на вредата е работник на ответното дружество. Във връзка с това ищецът поиска и съдът с определението си от 30.01. 2013 г.(л.157 от делото) постанови да му се издаде съдебно удостоверение по силата на коетода се снабди с друго такова от ТД на НАП гр. Ш., от което да е видно към 20.01.2011 г. имало ли е регистриран трудов договор между ответното дружество и Н.Д.К.. До края на процеса ищецът не представи, въпреки предоставената му възможност, удостоверение от ТД на НАП гр. Ш.. с оглед на това съдът приема, че между “Строителство и строителни машини” ЕООД и Н.Д.К. не съществувало трудово правоотношение по силата на което ответното дружество да е възложило на последния управлението на крана и изваждане на дефектиралата помпа от сондажа в с. Г.. Не е съществувал и граждански договор между тях, с който на работника конкретно да е възложено извършването на работата.

Ответникът оспорил истинността на представени с исковата молба писмени доказателства. С определение № 101 от 04.03.2013 откри производство по чл.193, ал.2 от ГПК за проверка истинността на следните документи: 1) писмо изх. № 854/16.05.2011 г. от управителя на „В и К” ООД – Ш., /л. 11/, относно автентичността на подписа на управителя на „В и К” ООД инж. А. А.; 2) протокол относно аварийно възстановителни работи на Дълбок сондаж с. Г. от 10.03.2011 г., /л.21-22/, относно автентичността на подписите положени срещу „комисия”; 3) протокол относно приемане извършените дейности по анекс от 22. 02.2011 г. към договор от 02.02.2011 г. от 10.03.2011 г., /л.67/ относно автентичността на подписите срещу „комисия”; 4) известие за доставяне ИД PS 9700 006YG1 8 от 09.05.2011 г. /към писмо изх. № 794/05.05.2011 г./, /л.81/, относно автентичност- та на подписа срещу „получател”; и 5) известие за доставяне ИД PS 9700 007JH0 4 /към писмо изх. № 1052/09.06.2011 г./, /л.83/, относно автентичността на подписа срещу „получател”. В рамките на откритото производство, с определение от 27.03.2013 г., бе назначена съдебно-графологична експертиза, която да установи дали подписите поставени под документите са поставени от посочените в тях лица. Впоследствие във връзка с допълнително представени доказателства съдът с опре- деление от 26.04.2013 г. отмени определението си за назначаване на съдебно-графологична експертиза в частта касаеща известие за доставяне ИД PS 9700 006YG1 8 от 09.05.2011 г. и известие за доставяне ИД PS 9700 007JH0 4. От заключението на СГЕ се установява, че трите подписа положени в двата протокола са съответно на Д. Д., С. Г. и Н.М.. Почеркът с който е положен подписа писмо изх. № 854/16.05.2011 г. от името на А. А. и този предоставен от него за сравнителен материал не принадлежи на едно и също лице. С оглед на това съдът отхвърля извършеното по реда на чл.193 от ГПК оспорване на автентичността на подписите поставени в протокол относно аварийно възстановителни работи на Дълбок сондаж с. Г. от 10.03.2011 г и протокол относно приемане извършените дейности по анекс от 22. 02.2011 г. към договор от 02.02.2011 г. от 10.03.2011 г. и приема че те са подписани от лицата посочени в тях. По отношение на писмото от 16.05.2011 г. съдът счита, че е доказана неавтентичността на документа и го изключва от доказателствата по делото.

В предвид така изяснената фактическа обстановка, съдът счита, че между страните по делото е налице правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди причинени при изпълнение на работа от лицето, на което ответника е възложил извършването й. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл.49 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 03.12.2012 г.

Разгледани по същество исковите претенции са неоснователни, поради следните съображения:

Отговорността по чл.49 от ЗЗД не е отговорност за лични действия, а гаранционно- обезпечителна. Предпоставките за възникване на отговорността по чл.49 от ЗЗД са: осъществяване на деликт от физическо лице, което се намира в особени отношения със субекта на обективната отговорност – последният да е работодател или възложител на определена работа на първия действието или бездействието във връзка с възложената работа да е довело в причинно-следствена връзка до нанасяне на вреди. Без значение е дали работата е възложена по трудов или по граждански договор или дори като услуга. Ирелевантно е и дали работата е извършена срещу заплащане или безвъзмездно. Този извод се основава на текста на чл. 49 от ЗЗД. В него е посочено “...който е възложил на друго лице някаква работа...”. т.е. формулировката използвана в правната норма не дава основание да се тълкува стеснително и да се счита, че е налице възлагане на работа, само при наличие на валидно сключен трудов договор между деликвента и възложителя. В хода на процеса не се събраха доказателства, които безспорно да установят нали- чие на трудово правоотношение или граждански договор по силата на който ответното дружество е възложило на третото лице Н.Д.К. да извърши работата по изваждане на дефектиралата помпа от сондажа в с. Г.. Напротив от показанията на последния се установява, че работата му е възложена от служители на ищеца.

С оглед на изложеното, в настоящия случай не е установено съществуването на отношения възложител – изпълнител на възложената работа, изразяваща се в изваждане на помпата от сондажа с. Г., при което е осъществен деликта, между ответника и Н.Д.К.. Следователно спрямо ответното дружество не следва да се ангажира обективната имуществена отговорност по чл.49 от ЗЗД. Предвид на това предявения от “Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 81 101.18 лв., представляваща обезщетение за причинените му вреди от работник на когото ответното дружество е разпоредило извършването на възложена на дружеството работа е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на главната претенция, неоснователна е и предявената акцесорна такава за заплащане на сумата от 10 647.40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.03.2011 г. до 15.06.2012 г,

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 4 000.00 лв., представляващи направените от него деловодни.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от “Водоснабдяване и канализация-Ш.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. ”...”, № .., представлявано от управителя М.Т.Г., чрез ад. С. Й. С. против “Строителство и строителни машини” ЕООД, Булстат ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”...”, № .., представлявано от управителя Й.Н. Й. обективно, комулативно съединени искове с правно основание чл.49 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 81 101.18 (осемдесет и една хиляди сто и един лева и осемнадесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за причинените му вреди от работник на когото ответното дружество е разпоредило извършването на възложена му работа и сумата от 10 647.40 лв., представляваща мораторна лихва върху главница- та за периода от 10.03.2011 г. до 15.06.2012 г.

Осъжда “Водоснабдяване и канализация-Ш.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. ”...”, № .., представлявано от управителя М.Т.Г. да заплати на “Строителство и строителни машини” ЕООД, Булстат ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ”...”, № 22, представлявано от управителя Й.Н. Й. сумата от 4 000.00 (четири хиляди) лева, представляващи направените от него разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: